РЕШЕНИЕ
№151
гр.Добрич,03.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на трети юни през 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №178
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№743/13.01.2020г. на И.И.К. ЕГН ********** ***,чрез адв.Г.Д.,
срещу решение №1432/27.12.2019г. по гр.д.№2167/2019г. на РС-Добрич, в частта, в
която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА” ООД, ЕИК *********, град
Варна, ул. "Прилеп" № 33 и ответника И.И.К.
ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №1249/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от
08.04.2019г., а именно:
- сумата от 551,35 лв., представляваща главница за
периода от 16.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.03.2019г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 91,14 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г.
Оплакванията са за недопустимост на решението като
постановено по нередовна искова молба, при липсата на идентичност за заявеното
с установителния иск вземане с размера на вземането
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Излага се и, че неправилно съдът приел за доказано съществуването на
вземането на ищеца без да обсъди всички доказателства по делото и възраженията
на ответника. Изключил от доказателствения материал тир карнетите
и уважил иска въз основа на заключението на вещото лице, изготвено въз основа
на същите и въз основа на фактури, които не били представени по делото. С позоваване
на норми, регламентиращи процесните правоотношения,
извежда извод, че не е доказано какво количество вода е потребено
за процесния период. Иска отмяна на решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която
излага съображения, обосноваващи становището и, че съдът е съобразил всички
доказателства по делото, обсъдил пълно, всестранно и задълбочено твърденията и
възраженията на страните, мотивирал изводите си и не са налице основания за ревизиране
на обжалваното решение. Повторно излага обстоятелства относно възникването и
съществуването на вземането му, обсъжда доказателства относно същите. Иска
потвърждаване на решението.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 30.12.2019г., жалбата, депозирана в
деловодството на съда на 13.01.2020г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№2167/2019г.
на ДРС е образувано по искова молба вх.№12100/17.06.2019г. от „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД гр.Варна, с която срещу И.И.К. ЕГН ********** ***, е предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на парично
вземане на ищеца в размер на сумата от 569.55лева, неплатена цена за ползвани ВиК-услуги през периода от 12.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главното парично задължение, начиная
от 05.03.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 91.14 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г., за
което е издадена заповед №700 от 08.04.2019г. за изпълнение на парично вземане
по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.№1249/2019г. по описа на ДРС.
Изложените в исковата молба фактически
твърдения са за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№1249/2019г. по
описа на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни
отношения между страните по доставяне и ползване на ВиК-услуги,
а именно :за сумата от общо 1162лева , представляваща стойността на ползвани и неаплатени ВиК-услуги за периода
16.09.2013г.-18.02.2019г., и сумата от 331.87лева лихва за забава за периода
15.11.2013г.-25.02.2019г.. След постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането, иска установяване на част от
същото вземане , а именно: за сумата от 569.55лева, неплатена цена за ползвани ВиК-услуги
през периода от 12.02.2016г. до 18.02.2019г., и за сумата от 91.14 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 569.55лева за периода от
15.04.2016г. до 25.02.2019г., с доводи, че е носител на вземането по силата на сключен при Общи условия договор за ВиК-услуги, неизпълнение на задължението на абоната с абонатен
номер №2248381, да заплати цената на ползваните за процесния
период услуги във водоснабден обект в гр.Д., кв.П., ***, за което са издадени
фактури , подробно описани в справка за недобора на абоната, приложена към
исковата молба/л.30 от делото на ДРС/, т.е. към която препраща.
В писменния отговор по
исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответницата счита претенцията
за неоснователна, с твърдения, че не е ползвател на ВиК-услуги
за обект с посочения в заповедта административен адрес в гр.Д., кв.П., ***, че живее в с.Батово, че към исковата молба нямало
приложени фактури, че не била ясна цената на предоставените услуги и как е
формирана, не са приложени карнети за засичане на
консумираното количество вода, че в справката за недобора наред с нейното име
било посочено и името на И. Г. С., че не е потребила
посоченото в справката количество вода.
Правната квалификация на иска като такъв
по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 203 от
Закона за водите изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства,
обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за стойността на предоставени ВиК-услуги.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег.№1758/05.03.2019г./по
регистър на РС-Д., изпратено по подсъдност на РС-Добрич/ за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
парично вземане в размер от общо 1494.53лева, от които 1162.53лева , представляваща
незаплатени ВиК услуги, предоставени от дружеството
на ответника през периода 16.09.2013г.-18.02.2019г.
за обект с адрес в гр.Д., кв.П., ***, и сумата от 331.87лева, начислена законна лихва
върху главницата за периода от 15.11.2013г.-25.02.2019г.
Заявлението е уважено и на основание
чл.411 ал.3 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г. по ч.гр.д.№1249/2019г. по описа на ДРС, с
която е разпоредено длъжникът И.И.К. да заплати на
кредитора ”Водоснабдяване и канализация Варна” ООД сумите от 1162.53лева ,
представляваща незаплатени ВиК услуги, предоставени
от дружеството на ответника през периода
16.09.2013г.-18.02.2019г. за обект с адрес в гр.Д., кв.П., ***, и
сумата от 331.87лева ,начислена законна лихва върху главницата за
периода от 15.11.2013г.-25.02.2019г. , ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на
заявлението пред съда – 05.03.2019г. година до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените
съдебно-деловодни разноски:29.89лева заплатена държавна такса и 50лева възнаграждение
за процесуално представителство.
Заповедта е била връчена на длъжника
на дата 15.04.2019г.,като същият е подал
възражение рег.№8584/25.04.2019г.,че не дължи изпълнението на вземането по нея.
На
16.05.2019 год. на заявителя е било указано,че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 16.05.2019г. и край
16.06.2019г. заявителя е депозирало искова молба вх.№12100/17.06.2019г.,
изпратена по пощата на 13.06.2019г. за част от сумите предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Исковата
претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от
легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на част от вземането,
като продължение на защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право,
чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и
правото, чието установяване се иска в исковото
производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на
вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период, а именно от 12.02.2016г. до 18.02.2019г., част
от индивидуализираното субективно
материалното право в заповедното производство .
Касае
се за облигационно правоотношение между страните за предоставяне на ВиК-услуги, регулирано от Закона за водите, Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за
предоставяне на Вик услуги, одобрени от ДЕКВР с реш.
от ОУ-09 от 11.08.2014г.
Установено е, че от 05.02.2013г. ответницата е
собственик на водоснабдения обект-апартамент с административен адрес в гр.Д. кв.П.,
***, закупен от И. Г. С./така справка СлВп-Д./.
За имота има открита самостоятелна партида в ищцовото водоснабдително дружество. След промяната на
собствеността партидата не е била променена по инициатива на новия или
предишния собственик, съобразно правилото на чл.61, ал.1 от Общите условия за предоставяне на Вик услуги, одобрени
от ДЕКВР с реш. от ОУ-09 от 11.08.2014г. Според
регламента на чл.63, ал.1 от Общите условия, в случай, че новият и предишния
собственик не спазят изискванията чл.61,
ал.1 при промяна на собствеността, новият собственик заплаща всички дължими
суми за имота след датата на промяната
на собствеността. В случая се касае за
вземане, възникнало след датата на промяна на собствеността, във връзка с потребена вода.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004
г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Съгласно
посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен
удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя, , удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Предвидено е
отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подпис си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета- чл. 23, ал. 4. При невъзможност за отчитане на
водомера поради отсъствие на потребителя или негово несъгласие с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора, отчитане в удобно време, в
срок не по-дълъг от една година -така чл. 35, ал. 4 от Наредбата и чл. 24, ал.
3 от ОУ. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява
по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 24,
ал. 4 от ОУ в случай на отказ на потребителя за достъп до водомера или
неосигуряване на такъв за срок по –дълъг от една година, длъжностното лице следва
да състави протокол, подписан от него и поне още един свидетел, след което
изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл. 49.
В случая
дружеството-ищец претендира вземане за реално ежемесечно отчетени количества в
периода 12.02.2016г. - 18.02.2019г.. Представило е заверени копия от карнета, по
който е отчитан индивидуалния водомер в собствения на ищцата обект, с данни за
посещенията в имота и показанията на водомера към определени дати, вкл. в процесния период, удостоверени с подпис на потребител. С
оглед направеното своевременно оспорване от ответницата, че подписите върху
карнета не са положени от нея, районният съд е указал на ищеца да заяви дали ще
се ползва от документа, както и да представи оригинала на документа. Неизпълнението на това задължение е довело до
изключване на документа от доказателствения материал
по делото. При това положение не е установено от страна на ищеца отчитане на
доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът
на основание чл.33 от Общите условия правилно
е издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Извод в
обратния смисъл не може да бъде изведен въз основа на заключението на вещото
лице по изслушаната от районния съд съдебно-счетоводна експертиза по причина,
че констатациите на вещото лица са основани на записвания за отчетени
количества потребена вода по същия карнет. Други доказателства, че реално потребената
вода, начислена по фактурите, е отчетена по нормативно разписания за това ред ищецът
не е ангажирал.
При липса на успешно пълно и главно доказване за
наличието на претендираните вземания към ответника за
заплащане на стойността на отчетеното количество потребена
вода, предявените искове/главен и акцесорен за лихви/
следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново съобразно установеното по-горе.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради отхвърляне на
предявените искове в полза на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции, удостоверени в размер на 350 лева
адвокатско възнаграждения за първата инстанция, 50лева държавна такса за въззивното обжалване и 300лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция
По
тия съображения , Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1432/27.12.2019г.
по гр.д.№2167/2019г. на РС-Добрич, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.
422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА” ООД, ЕИК *********, град Варна, ул.
"Прилеп" № 33 и ответника И.И.К. ЕГН **********
***, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на издадената по
ч.гр.д. №1249/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., а
именно:
- сумата от 551,35 лв., представляваща главница за
периода от 16.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.03.2019г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
погасяване на задължението;
- сумата от 91,14 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД гр.Варна, срещу И.И.К. ЕГН **********
***, положителен установителен иск за установяване
съществуването на парично вземане, част от вземането, предмет на издадената по
ч.гр.д. №1249/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., а
именно: за сумата от 551,35 лева, неплатена цена за ползвани ВиК-услуги
през периода от 16.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главното парично задължение, начиная от 05.03.2019г.
до изплащане на вземането; за сумата от 91.14 лева, представляваща законна
лихва върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД
гр.Варна, ЕИК *********, ул.“Прилеп“№33,да заплати на И.И.К.
ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 350 лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 50лева
държавна такса за въззивното обжалване и 300лева
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.