№ 14567
гр. С, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110148091 по описа за 2024 година
установи следното:
Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и
чл. 86,ал. 1 ЗЗД от Н с ЕИК: ***** и адрес: ********** срещу Н с ЕИК: ***** и адрес: гр. С,
УЛ***** (****) 1, НПЗ ****, общ. С, обл. С (*****) за установяване съществуване на
вземанията за сумата 2200 лева, представляваща част от цена на отпадна хартия с тегло
16800 кг, за която е издадена фактура № **********/22.02.2023 г. , ведно със законна лихва
от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 191,01 лева (триста шестдесет и
четири лева и 61 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 09.03.2023 г. до
16.11.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 63194/2023 г. от СРС, 118-ти състав. Ищецът твърди, че между него и ответника
са възникнали договорни правоотношения, в рамките на които от ищцовото дружество е
извършена продажба на 16 800 кг. отпадъчна хартия с код 191201, която ответникът е
закупил. За извършената продажба е издадена процесната фактура, кантарна бележка и
протокол към нея, от които твърди да се установява, че ответникът е приел стоките, предмет
на покупко-продажбата. Посочва, че задължението на Н е в общ размер на 4200 лв. и е
обективирано във фактура № **********/22.02.2023 г. Сочи, че ответникът е заплатил
частично задължението си по тази фактура в размер на 2000 лв., като остатъкът за плащане е
2200 лв. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на остатъкът от цената
при настъпил падеж на 09.03.2023 г., поради което претендира изпълнението му. Счита, че
върху горепосочената сума ответното дружество дължи обезщетение за забавено изпълнение
в размер на законната лихва върху стойността на дължимата главница по фактурата, а
именно сумата от 191, 01 лв., представляваща лихва за забава, изчислена по реда на чл. 303а
ал. 3 от ТЗ, за периода от 09.03.2023 г. до 16.11.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Ищецът в открито съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по
делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239,
1
ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани
последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при
неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание
ответникът е редовно призован.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа
в негово отсъствие, като не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание по делото. Наред с изложеното, съдът приема, че с оглед липсата на възражения
от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експерти, според което процесната фактура е включена в дневника за
покупки на ответника, предявените искове се явяват вероятно основателни, поради което на
основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно
за държавна такса в размер на 91,30 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на 624
лева и за възнаграждение на вещо лице – 300 лева, както и разноските в заповедното
производството – 91,30 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове,
че Н с ЕИК: ***** и адрес: гр. С, УЛ***** (****) 1, НПЗ ****, общ. С, обл. С (*****) дължи
на Н с ЕИК: ***** и адрес: ********** на основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 86,ал. 1 ЗЗД
сумата 2200 лева, представляваща част от цена на отпадна хартия с тегло 16800 кг, за която е
издадена фактура № **********/22.02.2023 г., ведно със законна лихва от 17.11.2023 г. до
изплащане на вземането и за сумата 191,01 лева (триста шестдесет и четири лева и 61
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 09.03.2023 г. до 16.11.2023 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
63194/2023 г. от СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н с ЕИК: ***** и адрес: гр. С, УЛ*****
(****) 1, НПЗ ****, общ. С, обл. С (*****) да заплати на Н с ЕИК: ***** и адрес:
********** сумата от 1015,30 лева – разноски за производството и сумата 571,30 лева –
разноски по ч.гр.д. № 63194/2023 г. от СРС, 118-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2