Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Нови пазар, 10.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Галина Николова гражданско дело № 380 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба от „Енерго – Про продажби” АД срещу И.Т.С. от с. Ц.Г., за установяване, че вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1563/2017г. на НПРС срещу ответника за сумата от 179,30 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, както и за мораторна лихва в размер на 142,11лв., за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 20.12.2017 г.
Основанието за исковете е по чл. 415 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Първият иск е за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата от 179,30лв., представляващо главница, и втори иск по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 142,11лв., за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 20.12.2017 г.
Исковете са
спрямо длъжника по заповедно производство, който е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Основанията
за исковете са по чл. 415 от ГПК вр. 124
от ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер ***, находящ се в с. Ц.Г., ул. „К.“ № *. Условията за продажба на ел.енергия били регламентирани в ОУ за продажба на ел.енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД. Съгласно тези условия (чл. 17, т.2 от ОУПЕЕ) потребителят се задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина, определени в ОУПЕЕ, както и че той се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума и абонатът изпада в забава след настъпване падежа на всяка фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за плащане на дължимите суми. Посочено е, че съгл. чл. 38 от ОУПЕЕ се дължи и законна лихва в случай на забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че ответникът има неплатени задължения в общ размер на 321,41лв., от които 179,30лв.представляващи главница и 142,11лв., представляващо претендираната мораторна лихва от датата на падежа на всяка от фактурите до 20.12.2017г.
Претенциите на ищеца се основават на неизпълнени задължения по фактури с №№: ФП **********/31.12.2009 г.; ФП **********/29.01.2010 г. и ФП **********/22.02.2010 г.
Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.
От името на ответника назначеният му особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и по размер, както и прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по тях.
От името на ответика е посочено, че той е живял в имота със семейството си до 2007 г., след което напускат страната и се установяват да работят в Р Г., където се намират и към момента. Имота, който е бил наследствен е изоставен през 2007 г. и е започнал да се руши, къщата е съборена, няма врати и прозорци, кабели за ел.енергия. В периода от 2009 до 2010 г. в имота не е живял никой, а къщата дори не съществува в цялост, т.к била ограбена и разрушена.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и моли исковете да се отхвърлят на това основание.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
По делото от съдържащите с в писмения отговор фактически твърдения, че недвижимия имот, намиращ се в Ц.Г. е наследствен, като в него до 2007 г. е живял ответникът със своето семейство, фактически се прави признание на факта, че имота находящ се в с. Ц.Г., ул. „К.“ № * е бил ползван от ответника и поради това е бил регистриран с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер ***, на негово име.
По делото са приети заверени копия от фактури със следните номера: №№: ФП **********/31.12.2009 г.; ФП **********/29.01.2010 г. и ФП **********/22.02.2010 г.
Фактура № **********/31.12.2009 е за отчетен период от 15.11.2009 г. до 12.12.2009 г. за стойност 63,65лв. Посочено е, че срокът за плащане е до 25.01.2010 г.
С фактура № **********/29.01.2010 за отчетен период от 13.12.2009 г. до 16.01.2010 г. за стойност 72,92лв. е посочено, че срокът за плащане е до 25.02.2010 г.
Фактура № ФП **********/22.02.2010 г.е за следващия отчетен период от 17.01.2010 г. до 11.02.2010 г. за стойност 72,73лв. Посочено е, че срокът за плащане е до 25.03.2010 г.
От приложената по делото справка за потреблението 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 17.10.2009 г. до 11.02.2010 г. има консумация на електрическа енергия, а след тази дата няма консумирана електроенергия.
По делото бяха разпитани двама свидетели, живеещи в с. Ц.Г., които установиха пред съда, че ответникът и семейството му са живели в дома в с. Ц.Г., ул. „К.“ № *, но са го напуснали през 2007 г., както и че докато те са живели в имота, ток е имало. След това имотът бил изоставен и напуснат от ответника и семейството му, които заминали да работят в Г., и нито ответникът или някой от членовете на семейството му не се е връщал повече в него.
Общия размер на задълженията по посочените фактури е 179,30лв., колкото е и предявената претенция на ищеца.
По делото е представена справка за дължимите лихви върху главницата от датата на падежа на всяка от фактурите до 23.11.2017 г., от която се вижда, че тя е 142,11лв. задължението за заплащане на законната лихва от датата на забавата е посочено в чл. 64 от ОУПЕЕ.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца на основание чл. 111 от ЗЗД.
По своя характер плащанията за доставена електроенергия са периодични, доколкото покриват критериите посочени в ТР № 3/ 2012 г по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, т.к касаят изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД давността за периодични плащания е 3 години. В този смисъл са и Определение № 538 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61241/2016 г., I г. о., ГК; Решение № 99 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 617/2015 г., ТК, II о., Решение № 99 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 617/2015 г., II т. о., ТК и мн.др.
Поради това, че давността не се прилага служебно, съгл. чл. 120 от ЗЗД, то съдът е обвързан от направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за ищеца за претендиране на вземанията за главница и лихва.
Съдът намира, че в действителност давността за събиране на всяко от посочените по фактурите вземания е изтекла, като за най – късно платимата фактура, тази с № **********/31.12.2009 за отчетен период от 15.11.2009 г. до 12.12.2009 г. за стойност 63,65лв., срокът за плащане е бил до 25.01.2010 г.
След тази дата вземането е станало изискуемо, съгл. чл. 114 от ЗЗД и е започнала да тече тригодишната давност. Към датата на предявяване на иска, а и на заявлението по заповедното производство, вземането на ищеца за посочените суми е погасено по давност и не се дължи, т.к давността за събирането на вземанията е изтекла на 25.01.2013 г.
Следователно към датата на предявяване на иска тази давност е била изтекла и заявените от ищеца претенции за плащане на посочените фактури са погасени, а искът за тях следва да се отхвърли.
Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищеца за главницата следва да се отхвърли като неоснователен, поради настъпила погасителна давност за вземанията му, предявени по заповедното производство.
Като се отхвърля искът за главницата то на основание чл. 119 от ЗЗД е погасено по давност и вземането за мораторна лихва в размер на 142,11лв.
Съгласно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, а самото отхвърляне на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК.
Относно претенциите за разноски.
Поради това, че исковете на ищеца следва да се отхвърлят, то на основание чл. 78, ал.2 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част. Ответникът по делото не е направил разноски, т.к същия е предтсавляван от особен представител.
Поради това, че всички искове на ищеца се отхвърлят, то направените от него разноски остават за негова сметка, по аргумент на противното от чл. 78, ал.1 вр. чл. 76 от ГПК.
Ищецът е направил разноски за особен представител на ответника в размер на 300лв., съгл. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС.
Поради това, че съдът е пропуснал да се произнесе с определение за изплащане на разноските на особения представител на ответника, то с настоящето решение и на основание чл. 80 от ГПК вр. чл. 47, ал.6 от ГПК и чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, следва да се постанови определеното и платено от ищеца по делото възнаграждение за особен представител, съгласно приложеното платежно нареждане от 10.05.2018 г. за сумата от 300лв. да се изплати на адв. И.Д.,***.
Съгласно постановеното в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда установителния иск по повод на направеното оспорване на издадената заповед за изпълнение следва да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Посочено е също, че
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В изпълнение на тази разпоредба на ТР, съдът следва да отхвърли вземането за 25лв. за ДТ и 50лв. за адвокатски хонорар, присъдени по заповед за изпълнение № 896/21.12.2017г. по ч.гр.д. № 1563/2017г. на РС Нови пазар. Общо следва да се отхвърли вземането за 75лв.
Направените по настоящето производство разноски от ищеца остават за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление
– гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна
Таурс Г №258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К., срещу И.Т.С. с ЕГН ********** от с. Ц.Г., за признаване за установено, че вземането на “ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, за сумата от 179,30лв. (сто седемдесет и
девет лева и тридесет стотинки), главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на заявлението на 19.12.2017
г. до окончателното плащане главница за неизплатена ел.енергия за недвижим имот
в с. Ц.Г., ул. „К.“ № * с клиентски № ***, и
абонатен номер ***, съгласно фактури с номера: №№: ФП
**********/31.12.2009 г.; ФП **********/29.01.2010 г. и ФП
**********/22.02.2010 г.присъдени по заповед за изпълнение № 896/21.12.2017г. по ч.гр.д. № 1563/2017г. на
РС Нови пазар съществува.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г
№258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К., срещу И.Т.С. с ЕГН ********** от с. Ц.Г., за признаване за установено, че вземането на “ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, за сумата от 142,11лв. (сто четиридесет и два
лева и единадесет стотинки) мораторна лихва за периода от падежа на всяка от
претендираните фактури до 20.12.2017 г., присъдени по заповед за изпълнение
№ 896/21.12.2017г. по ч.гр.д. № 1563/2017г.
на РС Нови пазар съществува.
Отхвърля иска на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Г. К., срещу И.Т.С. с ЕГН ********** от с. Ц.Г., за присъждане на направените по ч.гр.д. № 1563/2017г. на РС Нови пазар, разноски в размер на 75лв. (седемдесет и пет лева), присъдени по заповед за за изпълнение № 896/21.12.2017г. по ч.гр.д. № 1563/2017г. на РС Нови пазар.
На основание чл. 80 от ГПК вр. чл. 47, ал.6 от ГПК и чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, на особеният представител - адвокат И.Д. ***, представляваща ответника И.Т.С. с ЕГН ********** от с. Ц.Г., да се изплати платено от ищеца по делото “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, възнаграждение в размер на 300лв.(триста лева), съгласно приложеното платежно нареждане от 10.05.2018 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Шумен.
Районен съдия: ...........................................
Галина Николова