Р Е Ш Е Н И Е № 268
гр. Монтана, 12 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 31.03.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря: Антоанета
Лазарова и Прокурор: Г. Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 220 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 405 от 15 12 2022 г. на районен съд гр. Видин, постановено
по АНД № 1057/2022 г., е отменено Наказателно постановление № 6/10.03.2022 г.
на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана, с
което на Ц.П.Ц., в качеството му на кмет на Община Видин е наложено
административно наказание, за това че не е изпълнил дадено му предписание в
срок до 10 01 2022 г. Първоначално срок е даден до 23 12 2021 г., който в
последствие е удължен до 10 01 2022 г.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана, в
която се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което
моли същото да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено. Единственият мотив за отмяна на издаденото от
директора на РИОСВ - Монтана НП е, че според съда процесното нарушение не е
доказано, тъй като част от замърсените с отпадъци имоти са частна държавна
собственост, а за други имоти в НП не е посочено чия собственост са, което
прави спорно в случая дали наказаното лице се явява субект на вмененото му
административно нарушение. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, според който Кметът на
общината отговаря за: предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Видно
от съдържанието на тази норма,законът
не разграничава територията, за която кметът носи отговорност, на държавна и
частна. Още повече, че изрично е разписано, че кметът отговаря за и/или
за предотвратяване създаването на незаконни сметища. Констатираните с отпадъци
терени, подробно описани в Констативен протокол на РИОСВ - Монтана (приложен
по делото), са превърнати в своеобразни сметища. За това е спомогнало
обстоятелството, че същите са на обществено достьпни места и достъпът до тях е
практически неограничен. В този смисъл попадат под обхвата на описаната
разпоредба. Задължение на Кмета е да контролира цялата територия на община
Видин във връзка със законосъобразното управление на отпадъците, именно за да
не се допуска изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването
на незаконни сметища. Заповед
№РД-02-11-38/13.01.2022 г. на Кмета на община Видин противоречи изцяло на
закона, тъй като чл. 19, ал. 3 от ЗУО категорично не предвижда възможност Кметът
на общината да делегира задължения/оправомощава други длъжностни лица. Изчерпателно
изброените в посочената разпоредба задължения са с личен характер и не могат да
бъдат вменени за изпълнение на други лица. Отговорен субект за изпълнението на
задълженията по чл. 19, ал. 3 от ЗУО е само и единствено Кметът на общината. В
тази връзка се прави паралел с други задължения в същия закон, където се
допуска да бъдат отнасяни за изпълнение до други лица, като напр. чл. 112, ал.
1 от ЗУО. Липсва законово основание за оправомощаване от Кмета на други
длъжностни лица, поради което и издадената от него Заповед № РД-02-11-38/
13.01.2022 г. е изключено да бъде съобразявана и изобщо обсъждана. Другата
Заповед №РД-02-11-83/28.01.2020 г. на Кмета на община Видин, с която е
оправомощил Кметовете на населените места от Община Видин да осъществяват
контрол по изпълнение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е неотносима към настоящия
случай, тъй като с нея са вменени задължения на кметовете и кметските
наместници на населените места в Община Видин на основание обаче чл. 112, ал. 1
от ЗУО, която разпоредба касае изпълнението на съвсем различно задължение от
това по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. За неизпълнението на последното задължение
отговорност носи само и единствено Кметът на общината. Двете цитирани правни
норми създават различни по характер и предпоставки правила за поведение, поради
което и цитираната Заповед не е релевантна за съставомерността на процесното
нарушение. Моли да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв. във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Ответната страна в писмен отговор на
касационната жалба оспорва същата и моли решението на районния съд да остане в
сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени наказателното постановление районният съд приема, че спорно в случая
е дали наказаното лице се явява субект на така вмененото му административно
нарушение, доколкото се твърди, че нарушението е констатирано в рамките на
имоти, собственост на Общината и дали установените на това място „ОЧМ” са
негова собственост, като за част от имотите е записано в АУАН и НП, че са
държавна частна собственост, а за други имоти в НП не е посочено чия
собственост са. Въззивният съд приема, че не се доказва по делото нарушението
да е извършено от страна на жалбоподателя, което е останало недоказано и
неизяснено при съставяне на АУАН, издаване на НП и при даване на задължителни
предписания с Констативния протокол. Видно от приложената Заповед №
РД-02-11-38/13.01.2022 г. Кмета на Община Видин е оправомощил служители в
общината да осъществяват дейности по събиране на битови отпадъци на основание
чл. 19 от Закона за управление на отпадъците, като със Заповед №
РД-02.11-115/30.01.2017 г. е оправомощено конкретно лице, което да изпълнява
тези задължения, при създадено към общината предприятие ,,Чистота, озеленяване
и благоустройство". Въз основа на това прави извод, че административното
нарушение, което е вменено на настоящият жалбоподател е недоказано. От
събраните по делото доказателства не може да бъде направен безспорен извод за
неговата вина и за това, че същият е осъществил от обективна страна всички
елементи изискуеми от състава на административното нарушение, визирани в чл.
156, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на
отпадъците, а това не е в състояние да обоснове и заключение за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Изложеното обосновава допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на НП поради фактически изводи в
него, неосновани на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, което на свой ред е довело до неправилно прилагане на закона при
издаване на НП. Въззивният съд приема също така, че описаната в акта фактическа
обстановка, се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства -
показанията на свидетеля М* Н* А* - Главен експерт
„Управление на отпадъците и опазване на почвите" и актосъставител, както и
от административнонаказателната преписка. Между събраните доказателства няма
противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което този
съд ги кредитира.
Предмет на
касационна проверка е въззивното решение в обхвата на служебната проверка и
сочените от касатора касационни основания.
Съгласно чл. 156,
ал. 1, пр. 1 от ЗУО - За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл.
120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв.
Съгласно чл. 113,
ал. 3 от ЗУО - Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка
директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни
предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за
установяване на административни нарушения.
Административнонаказаното
лице не оспорва самото нарушение, а именно, че му е дадено предписание да се
почистят изрично посочените замърсени с отпадъци терени в общ. Видин, което
предписание не е изпълнено в указания срок. Възраженията на това лице касаят
допускането на съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното
Наказателно постановление, респ. несключване на споразумение, както и че в
качеството си на Кмет е изпълнил изискванията на закона, издал е заповеди и е
предприел необходимите действия за почистване.
Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на административнонаказаното лице за непосочване
датата на извършване на нарушение. Видно от самото НП нарушението е извършено
чрез бездействие установено при проверка на дата 20 01 2022 г., която дата е и
датата на извършеното нарушение именно поради това, че към същата, дадените
предписания не са изпълнени за изброените в издадения акт терени.
Възраженията, че
част от терените са частна собственост, освен, че същите се явяват само
твърдения, без доказателства, следва да се има предвид, че предписанията
подлежат на самостоятелно обжалване, за което няма данни, а възраженията в тази
насока са относими именно към правилността на даденото предписание и остават
ирелевантни за насстоящия спор.
Доколко АНО не е
сключил споразумение, то това не представлява съществено процесуално нарушение.
По делото дори не се твърди, не се представят и доказателства за отправено в
законовия срок предложение до наказващия орган за сключването на такова и
приключване на административнонаказателното производство. Същевременно ал. 14
на чл. 58г от ЗАНН предвижда, че когато не бъде постигнато споразумение,
наказващият орган издава наказателно постановление, както и издаване на
наказателно постановление, без да е направено предложение от страна на наказващия
орган, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила - ал. 15 на
същата правна норма.
По отношение на
спора за правилното определяне субекта на нарушението, следва да се има
предвид, че наложеното административно наказание е за неизпълнено предписание,
което е дадено на Кмета на Община Видин, поради което и същият е отговорен за
неговото изпълнение, респ. явява се надлежен субект на нарушението.
Административното
наказание е към установения в закона минимум, поради което възраженията свързани
с имотното състояние на лицето, респ. с постановения размер, се явяват
необосновани, предвид фиксирания от законодателя минимален размер на
административното наказание, под който размер, нито съдът, нито
административнонаказващият орган е допустимо да постановява.
Установеното
нарушение не се отличава с особени белези, които да го отличават от други подобни
нарушения, поради което липсват условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е основателно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв, но
същият е постановен в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата
отмяна.
При
този изход на делото искането на касатора за заплащане на направените по делото
разноски за процесуално представителство се явява основателно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като неправилно Решение № 405 от 15 12 2022 г. на районен съд гр. Видин,
постановено по АНД № 1057/2022 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6/10.03.2022 г. на
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана.
ОСЪЖДА Ц.П.Ц., в качеството си на Кмет на Община Видин ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :