Решение по дело №74/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

№

                                                       ………... г.,гр.Ловеч

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                      

секретар ГАЛИНА АВРАМОВА

разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

т.д. № 74 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, съобрази:

                  Производството е по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

      Съдът е сезиран с искова молба от „*****” АД, /н/, наричана за краткост „***” с  ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи правомощията на постоянен синдик съгласно Решение № 196/13.11.2015 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез пълномощника адв.Б.Б., със съдебен адрес:***, срещу „*****” ЕООД /н/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя Н.В.Р. и „*****” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано заедно от Г.И.Т. и М.К.Д., с посочено правно основание чл.694,ал.3,т.2 от ТЗ и цена на иска 2607773 лева.

  Ищецът излага, че с решение № 50 от 06.07.2016 г., постановено по т. д. № 17/2015 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е обявена неплатежоспособността на ответника „*****" ЕООД /н/ и е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Твърди, че е кредитор на „*****" ЕООД  /н/ като в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е предявил вземанията си, произтичащи от договори за банкова кредитна линия и договори за банков кредит, като същите са включени в съставения от синдика списък на приети вземания, одобрен от съда с определение от 18.11.2016г. по т.д.№ 68/2016г. по описа на ОС-Ловеч, на основание чл.692,ал.4 от ТЗ. Ответникът „*****" АД е предявил вземане за сумата от 2607773 лв. лв., представляващо регресно вземане-главница, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****"АД за задължения на „*****" ЕООД по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г. и анекси към него и по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г. и анекси към него по изп.д.№ 922/2015г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Твърди, че предявеното от „*****" АД вземане е включено в допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „*****" ЕООД /н/, предявени в срока по чл.688,ал.З от ТЗ, с привилегия по реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 27.0б.2017г. Посочва, че в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ „***"АД /н/ е подало възражение срещу включването на предявеното от ответника „*****" АД вземане в допълнителен списък №2 на приетите вземания по т.д.№17/2015г. на ОС-Ловеч.

На следващо място твърди, че с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т.д.№ 17/2015 г. ОС-Ловеч е оставено без уважение възражението на „***" АД - /н/ срещу включването на вземането на „*****" АД в допълнителен списък №2 на приетите вземания, като е одобрил списъка без изменения. Определението е обявено в търговския регистър на 21.08.2017г.

Счита, че с оглед включването в одобрения от съда допълнителен списък №2 на приетите вземания на кредиторите на „*****" ЕООД /н/ на вземане на „*****" АД за сумата от 2607773 лв., за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване несъществуването на посоченото вземане. Заявява, че „*****" АД няма регресно вземане към „*****" ЕООЛ /н/ за сумата от 2607773 лв.

На следващо място посочва, че кредиторът „*****" АД претендира от длъжника „*****" ЕООД /н/ регресно вземане за погасени задължения към „*****" АД по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анекси към него и по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анекси към него. На 27.12.2007 г. е сключен договор за банков кредит № 925 между „*****"АД (кредитор) и „*****" ЕООД (кредитополучател), „***** *****"АД (солидарен длъжник), по силата на който банката предоставя на кредитополучателя „*****" ЕООД банков кредит в размер на 20000000 евро. Вземанията на банката от кредитополучателя са обезпечени от ипотекарните длъжници: „*****" ЕООД чрез 5 броя договорни ипотеки върху недвижими имоти, „*****"ЕАД чрез 17 броя договорни ипотеки върху недвижими имоти и „*****" АД чрез 2 броя договорни ипотеки върху недвижими имоти. На 18.12.201Зг. е сключен договор за встъпване в дълг между „*****"АД (кредитор) и „*****" ЕООД (съдлъжник), по силата на който „*****" ЕООД встъпва в задълженията на „*****" ЕООД като съдлъжник по договор за банков кредит № 925. Страните се споразумяват, че към 18.12.2013г. текущият дълг по кредита е в общ размер на 6041692.14 евро. На 29.08.2012г. е сключен договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 между „*****"АД (кредитор) и „*****" ЕООД (кредитополучател), „***** *****"АД (солидарен длъжник), по силата на който банката предоставя на кредитополучателя „*****" ЕООД кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 4000000 евро. Вземанията на банката от кредитополучателя по горепосочената кредитна линия са обезпечени от ипотекарните длъжници: „*****" ЕАД чрез 2 броя договорни ипотеки върху недвижими имоти и  „*****" АД чрез 2 броя договорни ипотеки върху недвижими имоти. В края на месец декември 2015 г. пред ЧСИ М.Ц., per. № 840, с район на действие СГС, е образувано изпълнително дело № 20158400400922, със страни „*****"АД (взискател), „*****" ЕООД (длъжник), „*****" ЕООД (длъжник), „*****" ЕООД (длъжник), „***** *****" АД (длъжник) и „*****" АД (ипотекарен длъжник) въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 2501/2015 г. по описа на Районен съд-Ловеч. По изпълнителното дело е проведена публична продан на недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „*****" АД, ипотекиран с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 57, том I, per. № 2142, дело № 46 от 29.02.2008 г. в полза на взискателя, представляващ *****на база „*****". Проданта е проведена в периода 06.04.2016-09.05.2016 г. С Протокол по чл.492 от ГПК от 10.05.2016г. за купувач на недвижимите имоти е обявен единствения наддавач, направил валидно наддавателно предложение-взискателя „*****"АД. С Постановление за възлагане от 11.05.2016г. продаденият имот е възложен на взискателя с прихващане срещу вземането му на основание чл.461 от ГПК.

Ищецът посочва, че претенцията на ответника „*****" АД намира своето правно основание в разпоредбите на чл.155,ал.1 и 2 от ЗЗД, доколкото дружеството е ипотекирало свой имот за чужди задължения. При претърпяно принудително изпълнение собственикът на ипотекирана за чуждо задължение вещ встъпва в правата на кредитора срещу длъжника, а срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. Твърди, че регресното вземане по чл.155,ал,2 вр. ал.1 от ЗЗД възниква при наличието на съществуващо задължение, което е погасено в резултат на претърпяно от ипотекарния длъжник принудително изпълнение. Изпълнително дело № 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840, с район на действие СГС, е образувано по молба на „*****"АД срещу солидарните длъжници „*****" ЕООД, „*****" ЕООД, „*****" ЕООД и „***** *****" АД, както и срещу „*****" АД като ипотекарен длъжник. При претърпяно принудително изпълнение ипотекарният длъжник „*****" АД може ла встъпи в правата на кредитора „*****"АД срещу солиларния ллъжник „*****" ЕООЛ/н/, но само ако кредиторът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност. Ищецът твърди, че „*****"АД обаче не е предявило вземанията си към „*****" ЕООД/н/ в производството по несъстоятелност на това дружество, поради което тези вземания не могат да бъдат удовлетворени нито по реда на индивидуалното принудително изпълнение, нито по реда на универсалното принудително изпълнение, като съгласно чл.739,ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват.

На следващо място посочва, че „*****"АД не е предявило вземанията си към „*****" ЕООД /н/ по т.д.№17/2015г. по описа на ОС-Ловеч в сроковете по чл.685,ал.1 от ТЗ и чл.688.ал.1 от ТЗ,  поради което „*****" АД не може да встъпи в права на лице, което няма качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на „*****" ЕООЛ. С оглед изложеното, ищеца счита, че в полза на „*****" АД не съществува регресно вземане към „*****" ЕООД/н/. Счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване несъществуването на посоченото вземане, поради което моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „*****" ЕООД/н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя Н.В.Р. и „*****" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано заедно от Г.И.Т. и М.К.Д., че не съществува вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД/н/ за сумата от 2607773 лв, представляващо регресно вземане-главница, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****"АД за задължения на „*****" ЕООД по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анекси към него и по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анекси към него по изп.д.№922/2015г. по описа на ЧСИ М. Ц., включено в одобрения с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т. д. № 17/2015 г. на ОС-Ловеч, допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „*****" ЕООД/н/, предявени в срока по чл.688,ал.З от ТЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени доказателства за приемане по делото. Направени са доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

С разпореждане № 992/08.09.2017 г. съдът остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовности относно уточняване на петитума на исковата молба чрез детайлно изписване на хипотезата, на която ищеца се позовава.

С молба вх.№ 7592/05.10.2017 г. ищецът е уточнил, че предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, като мили съдът да признае за установено по отношение на „*****" ЕООД /н./ с горните данни и „*****" АД, с горните данни, че не съществува вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД /н./ за сумата от 2607773 лв, представляващо регресно вземане - главница, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****" АД за задължения на „*****" ЕООД по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анекси към него и по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анекси към него по изп. д. № 922/ 2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц., включено в одобрения с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т. д. № 17/ 2015 г. на Ловешки окръжен съд допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „*****" ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като срещу приетото вземане на „*****" АД „*****" АД /н./ е направила възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но Ловешки окръжен съд е оставил възражението без уважение с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т. д. № 17/ 2015 г.

С разпореждане № 1068/05.10.2017 г. съдът на основание чл.694,ал.4 от ТЗ конституира като самостоятелна страна в процеса синдика на ответника „*****” ЕООД /н/ - М.И.Н., на когото е изпратен препис  от исковата и уточняващата молба, заедно с приложенията към тях, за становище. Съобщението е получено на 12.10.2017 г. лично от синдика, но по делото в указания срок не е депозирано писмено становище.

По реда на чл.367 от ГПК, копие от исковата молба, уточняващата такава и приложенията са изпратени на ответниците, с указания за възможността да представят писмен отговор и за последиците от непредставянето му по делото.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, от ответника „*****” ЕООД /н/ чрез пълномощника адв.Т.Т. от САК, със съдебен адрес:***, офис 602, е постъпил писмен отговор на исковата молба по предявения от ищеца иск. Със същия се оспорва предявения иск и изразява следното становище по допустимостта и основателността на иска, както следва: счита подадената искова молба за недопустима поради липса на разрешение на Председателя на УС на ФГВБ по чл.39, ал.1, т.7 ЗБН, който предвижда,, че фондът дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10000 лева. Разпоредбата не поставя ограничения относно вида на „действията", което означава че обхваща и фактическите, и правните действия. За последните аргумент се съдържа и в разпростирането на изискването по отношение на сделките. Следва да се разбира, че предварително разрешение синдиците следва да са получили и за подаване възражения по чл.690, ал.1 ТЗ, и за предявяване на иск по чл.694 ТЗ. Твърди, че цитираният текст изисква и утвърждаване от страна на фонда на условията, при които разрешените действия да бъдат извършени. Чл.39, ал.З ЗБН поставя даването на предварителното разрешение по т.7 в правомощията на председателя на УС на ФГВБ. Неговият акт по искането на синдиците съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 ЗБН не подлежи на обжалване по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.43 ЗБН всички актовете на фонда се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в служебните помещения на фонда по време, определено от председателя на УС. Книгата се води и в електронен вид и е достъпна на интернет страницата на фонда. От проверките, които направили, показват, че липсва заповед, даваща предваритено разрешение на синдиците на ищеца „***" АД/н/ да извършват каквито и да е действия по подаване възражения по чл.690, ал. 1 ТЗ и предявяване на иск по чл.694 ТЗ, като е безспорно, че имуществения интерес от тези действия на синдиците за „*****" АД /в несъстоятелност/ надхвърлят законоустановения праг. Липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на исковата молба и е основание за прекратяване на производството по делото, за което молим. Счита подадената искова молба за нередовна поради липса на упълномощаване за подаването й и моли съдът ако  приеме, че исковата молба не е недопустима, да остави същата без движение като нередовна поради липса на доказателства за упълномощаване на подписалия същата адвокат. Твърди, че към нея не е приложено пълномощно за предоставяне представителна власт от страна на синдиците на подписалия адвокат за завеждане на иск с правно основание чл.694 ТЗ. Същото не може да бъде заместено от пълномощно по търг.дело № 17/2015 год. на ОС - Ловеч, тъй като производството по настоящото дело е исково по отрицателен установителен иск и различно от това по несъстоятелността на ответника.

На следващо място счита, че искът е неоснователен. Посочва, че предмет на настоящото производство е отрицателен установителен иск на „***" АД/н/ за несъществуване на регресно вземане на „*****" АД от „*****" ЕООД /н/, в размер на 2607773 лева. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът по същество не оспорва основанията и механизма на възникване на регресното вземане, нито дори неговия размер. За да мотивира довода си за несъществуването му, посочва, че ипотекарният длъжник „*****" АД може да встъпи в правата на кредитора „*****" АД срещу солидарния длъжник „*****" ЕООД/н/ само ако кредиторът /банката/ е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност. Това не е сторено, поради което като непредявено вземането се е погасило по силата на разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ. Причината за това била, че ипотекарният длъжник „*****" АД не може да встъпи в правата на „*****" АД, която няма качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на солидарния длъжник „*****" ЕООД/н/. Счита тези доводи за лишени от опора в закона и за неправилни. Посочва, че регресното вземане на „*****" АД е възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение върху негов недвижим имот по изп.дело № 922/2015 год. по описа на ЧСИ М.Ц.. Моментът на възникване на вземането съвпада с приключване на публичната продан и по-точно с влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот, защото това е моментът на удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело „*****" АД и погасяване чуждия дълг на „*****" ЕООД/н/. Възникването на регресното вземане е станало след датата на откриване на производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД/н/. В този случай сроковете по чл.685, ал.1 или чл.688, ал.1 ТЗ разбира се текат за титуляра на вземането от възникването му. Позоваването от ищеца на разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ също е неоснователно, тъй като тя урежда последиците, свързани с погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания при приключило производство по несъстоятелност, в който смисъл е задължителната съдебна практика.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор и от втория ответник „*****” АД, чрез пълномощника му адв.А.К. от САК, със съдебен адрес:***. Счита, че искът е недопустим, защото е предявен от адвокат без представителна власт. От приложеното по делото адвокатско пълномощно от 22.03.2016г., било видно, че синдиците на „***" АД /н/ упълномощават посочените в него адвокати да осъществяват процесуално представителство на банката „в производството по несъстоятелност по търговско дело № 17/2015г,, по описа на Окръжен съд Ловеч до окончателното приключване на производството по това дело във всички съдебни инстанции". Пълномощното, приложено към настоящата искова молба не съдържа овластяване от синдиците на „***" АД /н/ за процесуално представителство по настоящото съдебно дело. От съдържането на същото е видно, че то се отнася за друго дело - т.д. № 17/2015г., по описа на ЛОС. Следователно, посочените в пълномощното адвокати не са овластени да представляват банката в настоящото производство по чл.694 от ТЗ, поради което исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Отделно от това, предявеният иск е недопустим най -малко на още едно основание, а именно - липсата на предварително разрешение на Председателя на УС на ФГВБ по чл. 39, ал. 1, т. 7 от ЗБН. Счита, че синдиците на „***" АД /н/ нямат право да предявяват настоящия иск с правно основание чл.694 от ТЗ, тъй като нямат предварително разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките като се позовава на разпоредбата на чл.39, ал. 1, т. 7 от ЗБН, тъй като предварителното разрешение на Фонда представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко действие, предприето от страна на синдиците на „***" АД /н/ пред съда при имуществен интерес над 10000 лева. Към исковата молба не било представено решение на УС на ФГВБ по чл.39, ал.1, т.7 ЗБН, от което да е видно, че Фондът е дал предварително разрешение на синдиците на „***” АД /н/ да предявят иск с правно основание чл.694 от ТЗ. Завеждането на настоящото дело, с оглед на неговия материален интерес, несъмнено е правно действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10000 лв., за което ЗБН изисква предварително разрешение от фонда за завеждане на иск по чл.694 от ТЗ. Посочва, че представеното решение № 196/13.11.2015г. не е предварително разрешение от ФГВБ на синдиците на „***" АД /н/ за завеждане на настоящия иск, съгласно изискването на чл.39, ал.1, т.7 ЗБН. С Решение № 196/13.11.2015г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките се освобождава и назначава синдик на „***" АД/н/. Това е различно от даването на предварително разрешение на синдиците да извършват действия по чл.39, ал.1, т.7 ЗБН.

Твърди, че съгласно чл.43 от ЗБН всички актовете на фонда се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в служебните помещения на фонда по време, определено от председателя на управителния съвет. Книгата се води и в електронен вид и е достъпна на интернет страницата на фонда. В настоящия случай, след справка в книгата по чл.43 от ЗБН, установили, че синдиците на „***" АД (н) не са били предварително оправомощени от ФГВБ за предявяването на настоящия отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ срещу „*****" АД и *****" ЕООД /н/, като е безспорно, че имуществения интерес от тези действия на синдиците за „***" АД /н/ надхвърлят законоустановения праг. Счита, че ФГВБ никога не е издавал заповед с таково съдържание. С оглед на изложеното по-горе, моли съдът да прекрати производството по настоящото дело като недопустимо, поради липсата на решение на ФГВБ по чл.39, ал.1, т.7 от ЗБН като абсолютна процесуална предпоставка.

При евентуалност, ако съда приеме, че предявеният от „***" АД /н/ отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на регресно вземане на „*****" АД от „*****" ЕООД /н/, в размер на 2607773  лева, е допустим, то моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът по същество не оспорва основанията и механизма на възникване на регресното вземане на „*****” АД, нито неговия размер. Ищецът посочва, че ипотекарният длъжник „*****" АД може да встъпи в правата на кредитора „*****" АД срещу солидарния длъжник „*****" ЕООД/н/ само ако кредиторът /банката/ е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност. Според *** АД /н/ това не било сторено, поради което непредявеното вземане се е погасило по силата на разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ. Оспорва това твърдение на ищеца със следните доводи: „*****" АД е предявило в несъстоятелността на „*****" ЕООД/н/ вземанията си по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г. и по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г. общо в размер на 10 600 241, 04 лева. Това е видно от списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „*****" ЕООД/н/, който прилагаме. Мотивите, с които синдикът е отказал да приеме вземанията предявени от „*****" АД е именно обстоятелството, че кредиторът е удовлетворен с възлагането на недвижим имот с постановление за възлагане от 11.05.2016г., собственост на „*****” АД по изпълнително дело № 20158400400922. При тези данни доводите изложени от ищеца са неверни, а по същество и напълно неоснователни. Това е така, защото регресното вземане на „*****" АД е възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение върху негов недвижим имот по изп.дело № 922/2015год.по описа на ЧСИ Мария Цанева. Моментът на възникване на вземането съвпада с влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот, тъй като моментът на прехвърляне на собствеността, респективтно момента на удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело „*****" АД и погасяване чуждия дълг на „*****" ЕООД/н/. В този момент възниква регресното вземане на „*****" АД от солидарния длъжник по кредита „*****" ЕООД/н/.

На следващо място твърди, че възникването на регресното вземане е станало след датата на откриване на производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД/н/. В този случай сроковете по чл.685, ал.1 или чл.688, ал.1 ТЗ започват да текат за титуляра на регресното вземане от възникването му. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, но счита същата за  напълно ирелевантна в настоящия случай, защото вземанията са предявени от „*****" АД, дори да не бяха предявени, тази разпоредба урежда последиците, свързани с погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания при приключило производство по несъстоятелност. Освен това, ищецът визира вземанията на „*****" АД по отношение на „*****" ЕООД/н/, но не и вземанията на банката по отношение на ипотекарния длъжник „*****” АД.

За яснота на механизма на възникване на регресните вземания на „*****" АД, ответникът дава следните обяснения:

1.Възникване на регресното вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД:

По молба на взискателя „*****” АД, с ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2015г. по гр. дело № 1628 от 2015г. на PC Ловеч е образувано изпълнително дело 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840, с район на действие СГС, против солидарно отговорните: „*****" ЕООД, с ЕИК ********* - кредитополучател по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г., „***** *****" АД, с ЕИК ***- солидарен длъжник, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г., „*****" ЕООД, с ЕИК *** - солидарен длъжник, който е встъпил в дълга на кредитополучателя „*****” ЕООД по силата на договор за встъпване в дълг от 18.12.2013г. и се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г. Изпълнителният лист от 14.09.2015г. е за сумите: 932 438,68 евро главница, представляваща част от главница по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г., изменен и допълнен с анекси, посочени в изпълнителния лист, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2015г. до окончателното плащане на вземането и 36473, 83 лева разноски. По делото е присъединен изпълнителен лист от 22.12.2015г., издаден по гр. дело № 2501 от 2015г. на PC Ловеч, против солидарно отговорните: „*****" ЕООД, с ЕИК ***- кредитополучател по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г., „***** *****" АД, с ЕИК ***- солидарен длъжник, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г., „*****" ЕООД, с ЕИК *** - солидарен длъжник, който е встъпил в дълга на кредитополучателя „*****” ЕООД по силата на договор за встъпване в дълг от 18.12.2013г. и се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г. Изпълнителният лист от 22.12.2015г. е за сумите: 3067561,38 евро главница, представляваща част от главница по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г., изменен и допълнен с анекси, посочени в изпълнителния лист, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015г. до окончателното изплащане на вземането и 119 992, 57 лева разноски.

Посочва, че „*****" АД е трето лице - ипотекарен длъжник, който за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „*****” ЕООД по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007г. е учредил първа по ред договорна ипотека в полза на „*****" АД върху собствения си недвижим имот, представляващ *****на база - *****, находяща се в гр. *****", представляваща поземлен имот с идентификатор № 68134.1504.2508 по кадастралната ката и кадастралните регистри, подробно индивидуализиран в отговора на исковата молба, Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека за *****на база Горубяне от 29.02.2008г. е № 57, том 1, per. № 2142, дело № 46 от 2008г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 11977/29.02.2008г. Ответникът „*****" АД учредил в полза на „*****" ЕАД и втора по ред ипотека върху описания по - горе недвижим имот, представляващ *****на база -***** за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „*****” ЕООД по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г., а именно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 27.09.2012г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 42013/27.09.2012 г„том 19, акт№ 135. Въз основа на учредените в полза на взискателя „*****" АД ипотеки върху *****на база *****, описани по-горе, ЧСИ М.Ц. е насочила принудително изпълнение по изпълнително дело 20158400400922 върху недвижимия имот, собственост на „*****" АД. След проведена публична продан, с протокол по чл.492 ГПК от 10.05.2016 г., ЧСИ М.Ц. е обявила за купувач на *****на база - *****, взискателя и ипотекарен кредитор „*****" ЕАД за цената от 7823320 лв. С постановление за възлагане от 11.05.2016г. *****на база - ***** е възложена на „*****" АД за сумата от 7823320 лева, която сума се прихваща с вземанията на обезпечения кредитор с погасителен ефект за вземането му на основание чл.461 ГПК, съгласно изрично изявление на взискателя, направено по изпълнителното дело. Постановлението за възлагане било обжалвано и след като е потвърдено от съда с окончателно съдебно решение, същото е влязло в сила на 05.01.2017 г., за което ипотекарния кредитор „*****" АД е уведомен от ЧСИ Ц. с покана за доброволно изпълнение - предаване на владение на имот, връчена на дружеството на 31.03.2017г. С влизане в сила на постановлението за възлагане, собствеността върху недвижимия имот е прехвърлена от патримониума на ипотекарния длъжник „*****" АД в патримониума на взискателя „*****" АД, на който е възложен имота по реда на чл.495 ГПК.С цената от продажбата на ипотекирания недвижим имот, собственост на „*****" АД са погасени задължения към „*****" АД по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анексите към него, както и по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г. и анексите към него, по които „*****" ЕООД /н/ се е задължило да отговаря солидарно с главния длъжник.

В резултат на претърпяното принудително изпълнение върху собствения му недвижим имот, „*****" АД е изпълнил чужд дълг — с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, и в този момент за него възниква регресно вземане срещу всеки един от солидарните длъжници по договорите за кредит за припадащата им се част от общия дълг. Видно от договорите за банков кредит солидарните длъжници са трима – „*****” АД, „***** *****" АД и „*****" ЕООД /н/ и след като не е уговорено друго във вътрешните им отношения всеки от тях отговаря за равна част от задължението, т.е. „*****" АД може да упражни регресните си права срещу „***** *****" АД и „*****" ЕООД /н/ за горницата над припадащата му се част от задължението - аргумент от чл.127, ал.2, изр.1 от ЗЗД. С изпълнението на дълга се освобождава длъжникът - „*****" ЕООД /н/, спрямо неговия кредитор - „*****" АД, но не и спрямо третото лице - „*****" АД, което е изпълнило задължението и ако друго не следва от вътрешните им отношения, за „*****" АД има право на регресен иск срещу "*****" ЕООД. При тези данни за „*****" АД, който е претърпял принудително изпълнение върху собствена вещ, ипотекирана за чужд дълг е възникнало регресно вземане от солидарния длъжник по същото задължение - „*****" ЕООД до размера на 2607773 лева, което е 1/3 от стойността, на която е възложен ипотекирания имот - 7823320 лв.

2.Счита за напълно неоснователни твърденията на ищеца, че регресното вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД е погасено съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че регресното вземането на „*****" АД в размер на 2607773 лева не е погасено.

На първо място регресното вземане на „*****" АД е възникнало в резултат на претърпяното принудителното изпълнение върху недвижимия имот, собственост на дружеството, по изпълнително дело № 922/2015г., по описа на ЧСИ М.Ц., което е осъществено с приключване на публичната продан, т.е. с влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот – на 05.01.2017 г. Следователно в случая вземането на „*****" АД към „*****" ЕООД /н/ е възникнало с удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело – „*****” АД, поради което възникналото след датата на откриване на производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД /н/, вземането е предявено в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ съгласно нормата на чл.688, ал.3 от ТЗ. Счита, че регресното Вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД /н/ е нововъзникнало, то не е старо вземане, за да може дружеството да встъпи в правата на друг кредитор. Това вземане има извъндоговорен характер и е последица от погасяването на чуждия дълг. В договорите за банков кредит със „*****" АД не е уредена хипотезата на претърпяно принудително изпълнение от ипотекарния длъжник, поради което следва да се приложи законоустановената възможност ипотекарния длъжник „*****" АД да предяви иск срещу солидарните длъжници за припадащите им се части от дълга. След като принудителното изпълнение, довело до удовлетворяването на взискателя - „*****" АД, е извършено - с влизането в сила на постановлението за възлагне на недвижимия имот, от този момент за „*****" АД е възникнало регресното вземане срещу солидарните длъжници за припадащите им се части.

На следващо място разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ е неприложима в настоящия случай, тъй като производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД /н/ не е приключило. Счита, че правилото на чл.739, ал.1 ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, само при вече приключило производство по несъстоятелност и не е свързано със сроковете за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ, респективно по чл.688 от ТЗ. В този смисъл цитира практика на ВКС, обективирана в Решение № 680 от 10.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 365/2008 г., II т.о., определение № 57 от 13.02.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 48/2009 г. на Първо т.о., определение № 678 от 17.07.2012 г. по ч.т.д.№ 247/2012 г., Т. К., II т.о. на ВКС.

С оглед на изложеното по-горе счита, че е налице регресно вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД в размер на 2607773  лева, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****" АД по Договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анексите към него, както и по Договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г. и анексите към него по изпълнително дело № 922/2015г., по описа на ЧСИ М.Ц., поради което искът за установяване несъществуването му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като му се присъдят направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства за приемане по делото и прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи.

              С Разпореждане № 1168 от 02.11.2017г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК, приетите от съда отговори ведно с приложенията, са изпратени на ищеца.

                От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, с която взема становище по наведените от ответника възражения и доводи. На първо място заявява, че поддържа предявените искове, както и всички направени доказателствени искания. По възражението на ответниците, че исковата молба е нередовна, тъй като е подадена от адвокат без представителна власт, защото с представеното по делото пълномощно синдиците на „***” АД /н./ упълномощили адвокати да представляват банката в производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД по т. д. № 17/ 2015 г. по описа на ОС-Ловеч, но липсва упълномощаване за процесуално представителство по настоящото дело, изразява становище, че същото е неоснователно, тьй като с посоченото пълномощно синдиците на „***” АД /н./ са упълномощили адвокати не само да представляват банката по т. д. № 17/ 2015 г. по описа на ОС-Ловеч, но и по всички производства, образувани във връзка с висящото производство по несъстоятелност на „*****" ЕООД, каквото е настоящото производство, тьй като е образувано по предявен от банката иск по чл.694 от ТЗ.

На следващо място, възражението на ответниците, че искът е недопустим поради липса на разрешение от ФГВБ по чл.39, ал.1, т.7 от ЗБН, счита също за неоснователно. Посочва, че цитираната разпоредба урежда реда за извършване от синдика на сделки или действия с имуществен интерес над определен размер, но упражняването на правото на иск на банката чрез синдиците или упълномощени от тях процесуални представители не представлява действие по смисъла на тази норма. Счита, че разпоредбата на чл. 39 от ЗБН не въвежда изискване за предварително разрешение на Фонда за участие на синдика в производствата по делата, по които банката е страна и/или за предявяваме от нейно име на искове. Правомощията на синдика са уредени в чл.31 от ЗБН, като същият представлява банката пред трети лица, участва в производствата по делата, по които банката е страна, и завежда от нейно име дела /чл.31, ал.1, т.1 и т.7 от ЗБН/. Освен това, разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗБН в последната й редакция дава право на синдика самостоятелно по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по делата, по които той или банката е страна, или да завежда такива дела.

По съществото на спора ответниците изразяват становище, че искът е неоснователен, като считат, че ищецът не оспорва основанията и механизма на възникване на регресното вземане, нито неговия размер. Счита тези твърдения на ответниците за неверни, тъй като ищецът твърди, че регресното вземане в полза на „*****" АД не е валидно възникнало, поради което не съществува. Пояснява, че ответникът „*****”' АД оспорва твърденията на ищеца, че вземанията на „*****" АД не били предявени в производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД. От своя страна твърди, че този кредитор е предявил вземанията си, но те са включени от синдика в списъка на неприетите вземания с мотива, че са погасени поради проведеното принудително изпълнение. На следващо място посочва, че действително „*****" АД е предявила вземания, произтичащи от двата договора за кредит, като същите са включени в списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 10.09.2016 г. по партидата на „*****" ЕООД, като „*****" АД обаче не е подала възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу неприемането на тези вземания, поради което и същите не са включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приети вземания. Счита, че мотивите на синдика за неприемане на вземанията на „*****" АД са ирелевантни, тъй като не обвързват съда и страните. Твърди, че от правно значение за настоящия спор е единствено фактът, че вземанията на „*****" АД не са приети в производството по несъстоятелност, т.е. не съществуват.

На следващо място твърди, че „*****" АД е предявило регресно вземане по чл.155 от ЗЗД, като фактическият състав на претендираното вземане включва наличие на вземане на кредитор, което е обезпечено с ипотека от трето лице, погасено в резултат на претърпяно принудително изпълнение върху имота на ипотекарния длъжник. Самият ответник твърди, че вземанията на „*****" АД са погасени след влизане в сила на постановлението за възлагане на ипотекирания имот - 05.01.2017 г., но към този момент вече е установено в производството по несъстоятелност, че вземането на „*****" АД не съществува. „*****" АД няма качеството на кредитор на „*****" ЕООД /н/, тъй като вземанията на банката не са приети в производството по несъстоятелност, поради което и „*****" АД няма регресно вземане към „*****" ЕООД  /н/, тъй като към релевантния за възникване на правото по чл.155 от ЗЗД момент /влизане в сила на постановлението за вьзлагане/ вече е установено, че „*****" АД няма вземания към „*****" ЕООД /н/. Ищецът оспорва и следващото възражение на ответника „*****" АД, че регресното му вземане е възникнало с влизане на постановлението за възлагане в сила /05.01.2017 г./, като това вземане е нововъзникнало, а не старо вземане, за да може дружеството да встъпи в правата на друг кредитор. Счита, че вземането по чл.155 от ЗЗД възниква след влизане в сила на постановлението за възлагане на ипотекирания имот и погасяването на обезпеченото вземане, но в случая е налице встъпване в правата на удовлетворения кредитор, т.е. ако последният няма права, които да бъдат удовлетворени чрез принудителното изпълнение, не възниква и регресно вземане. Ипотекарният длъжник не придобива това вземане в резултат на правоприемство, а по силата на чл. 155 от ЗЗД, но фактическият състав на това право включва наличие на съществуващо вземане, което е погасено чрез принудителното изпълнение, за да може претърпелият принудително изпълнение да встъпи в правата на кредитора. При тези данни ищецът счита, че регресно вземане в полза на „*****" АД не е възникнало, тъй като вземането на удовлетворения кредитор, в чиито права може да встъпи ипотекарният длъжник, не съществува към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане. С оглед на изложеното ищецът, счита, че предявеният иск е основателен, поради което моли съдът да го уважи.

  С Разпореждане № 1233 от 29.11.2017 г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответниците, на които е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подадат допълнителен отговор.

В двуседмичния срок от съобщението от ответника „*****” АД, чрез пълномощника адв.А.К. постъпи допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба на ищеца, с който поддържа всички доводи и доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба. Оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения на ищеца, като неверни и недоказани. Поддържа доводите си, направени с отговора на исковата молба, за липсата на представителна власт на подписалия исковата молба адвокат. Пълномощното, приложено към исковата молба на „***" АД /н/ не съдържа овластяване от синдиците на банката за процесуално представителство по настоящото дело. Счита за напълно несъстоятелни твърденията на ищеца, че след като синдиците на „***" АД /н/ са упълномощили адвокати да представляват банката по всички производства, образувани във връзка с висящото производство по несъстоятелност на „*****" ЕООД, то е налице валидно упълномощаване за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ. Твърди, че установителният иск по чл.694 от ТЗ е тясно свързан с фазата по предявяване и приемане на вземанията в производството по несъстоятелност, но той се развива в отделно производството, което е независимо от производството по несъстоятелност. По предявените установителни искове по чл.694 от ТЗ се образуват нови дела пред друг състав на съда по несъстоятелността, които са различни от производството по несъстоятелност. След като производството по чл.694 от ТЗ е различно от висящото производството по несъстоятелност, счита че е необходимо изрично упълномощаване от страна на кредитора за представителство по това производство. От представеното по делото адвокатско пълномощно не става ясно, дали посочените в него адвокати са упълномощени да предявяват настоящия установителен иск по чл.694 от ТЗ срещу „*****" АД. Синдиците на „***" АД /н/ са упълномощили посочените в него адвокати да представляват банката в „производства образувани във връзка с висящото производство по несъстоятелност на „*****" ЕООД", но от това не може да се направи извод, че банката е упълномощила подписания исковата молба адвокат да предяви настоящия отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ срещу „*****" АД. Посочва, че правото на иск е лично право и неговото упражняване от пълномощник изисква да са налице ясни и изрични пълномощия, каквито в настоящия случай липсват.

На следващо място поддържа твърденията си за недопустимост на настоящия иск, тъй като синдиците на „***" АД /н/ нямат предварително разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.1, т.7 от ЗБН.

Оспорва, като неверни твърденията на ищеца, че вземането на „*****" АД към „*****" ЕООД /н/ не съществувало, тъй като вземането на удовлетворения кредитор „*****" АД не съществувало към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20158400400922, ЧСИ М.Ц.. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 и 2 ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор, ако е платил или е претърпял принудително изпълнение. От цитираната разпоредба е видно, че за да възникне правото на ипотекарния длъжник да се суброгира в правата на кредитора, последния следва да бъде удовлетворен. Кредиторът ще бъде удовлетворен само тогава, когато получи изпълнение (плащане), независимо дали същото ще бъде извършено от собственика на ипотекирания имот, или е в резултат на публична продан на ипотекирания имот, което да доведе до погасяване на задължението към ипотекарния кредитор. Ако задължението не бъде погасено, т.е. ако кредиторът не е удовлетворен, няма да е налице суброгация. В настоящия случай кредиторът „*****" АД е удовлетворен в резултат на претърпяното принудително изпълнение върху собствения на „*****" АД недвижим имот. Твърди, че постановлението за възлагане на недвижимия имот по изп.дело № 20158400400922, по описа на ЧСИ М.Ц., е издадено на 11.05.2016г. Същото било обжалвано от „***" АД /н/ и съдебната процедура е приключила с влязъл в сила съдебен акт на 05.01.2017 г., като до тази дата кредиторът „*****" АД не е бил удовлетворен, тъй като постановлението за възлагане не е породило своето транслативно действие, респ. „*****" АД не е станало собственик на имота. Следователно до датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот от 11.05.2016г. до 05.01.2017г., „*****" АД не е имало качеството удовлетворен кредитор и правата, на ипотекарния длъжник „*****" АД срещу длъжника „*****" ЕООД /н/ по чл.155 ЗЗД не са възникнали. За „*****" АД възниква правото на регрес към „*****" ЕООД /н/ на 05.01.2017г., когато постановлението за възлагане е влязло в сила. Съгласно константната съдебна практика трети лица не могат да се суброгират в спорни права, които са предмет на висящо дело. Това е така, защото правата на кредитора да получи удовлетворение зависят от изхода на съдебния спор. Ако този спор не бъде решен в негова полза и същият остане неудовлетворен, няма да са налице предпоставките на суброгацията. Следователно регресното вземане на „*****" АД от „*****" ЕООД /н/, в качеството му на ипотекарен длъжник, претърпял принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот е възникнало с приключване на производството по обжалване на постановлението за възлагане от 11.05.2016г. с влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава издаденото постановление за възлагане. Преди това „*****" АД не е удовлетворено, като кредитор, а „*****" АД няма регресно вземане от длъжника „*****" ЕООД. Затова първоначално „*****" АД е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на „*****" ЕООД, но впоследствие не е подало възражение по чл.690 ТЗ, нито е предявило иск по чл.694 ТЗ, тъй като междувременно постановлението за възлагане е влязло в сила и съществуващите вземания на „*****" АД са били удовлетворени. „*****" АД не е било легитимирано да възразява и евентуално да води иск по чл.694 ТЗ за вземанията си в производството на „*****" ЕООД /н/ след като се е удовлетворило от имуществото на „*****" АД. Твърди, че правилно синдикът е включил вземанията в списъка на неприетите вземания, а впоследствие „*****" АД не е възразило, защото след изготвянето на списъците, постановлението за възлагане е потвърдено от съда и същото е влязло в сила. Счита, че регресното вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД е нововъзникнало и е предявено своевременно. Вземането на „*****" АД е съществувало до момента, в който постановление за възлагане е влязло в сила, а с влизането на постановлението в сила е възникнало регресно вземане за ***** АД, което е предмет на настоящото дело. Твърди, че в случая са налице всички предпоставки за суброгация на собственика на ипотекирания имот - „*****" АД в правата на ипотекарния кредитор „*****" АД. Вземанията на „*****" АД са предявени надлежно и в срок в производството по несъстоятелност, поради което не може да се приеме, че същите са погасени. Счита, че правилно синдикът е отказал да приеме тези вземания при издадено постановление за възлагане в полза на „*****" АД. Междувременно, след изготвянето на списъците от синдика е влязло в сила постановлението за възлагане, поради което „*****" АД не е имало основание да възразява срещу неприемането на вземанията му, а „*****" АД се е суброгирало в правата и привилегиите му считано от датата на влизане на постановлението в сила.

От ответникът „*****” ЕООД, /н/ чрез пълномощника адв.Т.Т. е постъпил допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа становището си, че предявената искова молба е нередовна, недопустима, неоснователна и недоказана, както и всички възражения, направени с отговора на исковата молба. Счита, че производството по настоящото дело е исково и се води по отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ТЗ, поради което е различно от това по несъстоятелността на ответника и изисква и даването от страна на синдиците на банката в несъстоятелност на надлежно и изрично адвокатско пълномощно.

На следващо място твърди, че изменението в чл.39, ал1,т.7 ЗБН  направено с ДВ, бр. 33 от 2016 год., в сила от 26.04.2016 год. гласи: „Не се изисква разрешение от фонда за заплащане на дължими държавни и други такси по предприети от синдика действия за попълване на масата на несъстоятелността съгласно приети от Министерския съвет тарифи". Посочва, че масата на несъстоятелността се попълва, освен с други фактически и правни действия и със специално предвидени за това искове по чл.694 ТЗ и с всички искове имащи такава цел и резултат, включително исковете по чл.694 ТЗ. Липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на исковата молба и е основание за прекратяване на производството по делото. Счита за неоснователно и позоваването на ищеца на разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, тъй като тя урежда последиците, свързани с погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания при приключило производство по несъстоятелност, в който смисъл е задължителната съдебна практика.

             Служебно конституираният по реда на чл.694,ал.4 от ТЗ, като страна в производството, синдик на „*****”ЕООД/н/ -М.Н. заявява, че е установил съществуването на процесното вземане и размера му в търговските книги на длъжника, поради което го е в включил в списъка на приетите такива.

   В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Казакова от САК, поддържа предявения отрицателен установителен иск и моли съда да постанови решение, с което уважи същия по изложените в исковата молба и допълнителната такава съображения. Не представя писмена защита в дадения от съда срок.

Ответникът „*****” ЕООД /н/ чрез процесуалния си представител адв.Т. от САК, моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск по изложените в отговорите правни доводи. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът „*****”АД чрез процесуалния си представител адв.Б.от САК, моли съда да постанови решение, с което остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан по изложените в писмена защита съображения. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Синдикът на „*****” ЕООД /н/, редовно призован за съдебното заседание, не се явява.

От представените и приети по делото писмени доказателства и заключенията на допуснатата съдебно-икономическата експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът прави следните фактически и правни изводи.

 Съдът на основание чл.195,ал.1 от ГПК, назначи по делото съдебно-икономическа експертиза с конкретни задачи, която е депозирала в срок заключението си.

 Като се запозна с приложените по делото доказателства и становищата на страните, съдът на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Наличието на процесуална легитимация на страните съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър.

           По допустимостта на иска с правно основание чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

              Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК.

              Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че искът е недопустим поради липса на предварително разрешение на Председателя на УС на ФГВБ по чл.39,ал.1,т.7 ЗБН, която е абсолютна процесуална предпоставка. В случая се касае за извършване на процесуално действие на синдиците на „***” АД /н/ или упълномощени от тях процесуални представители, изразяващи се в завеждане на установителен иск с цел защита интересите на банката. С новата разпоредба на чл.31,ал.3 от ЗБН, в сила от 26.04.2016 г. синдикът може самостоятелно, по своя преценка да упълномощава   лица, които го представляват в производството по дела, по които той или банката е страна или да завеждат такива дела.

             На следващо място съдът намира, че искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.694 от ТЗ. Искът е подаден от кредитор в производство по несъстоятелност, който оспорва прието вземане на друг кредитор, срещу което е направил възражение по реда на чл.690,ал.1 от ТЗ и съдът е оставил същото без уважение с Определение № 557/21.08.2017г., постановено по т.д./н/ №17/2015г. по описана ОС-Ловеч, с правно основание чл.692,ал.3 и ал.4 от ТЗ, вписано в търговския регистър на 21.08.2017 г. Исковата молба е подадена на 04.09.2017 г., с което е спазен 14-дневния преклузивен срок от обявяване на определението.

             По правилото на чл.694 ,ал.4 от ТЗ в производството участва и синдикът на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност.

             По отношение на направените от ответниците в отговора възражения за нередовност на исковата молба съдът се е произнесъл в определението си чл.374 от ГПК.

             По същество.

             Видно от справка в търговския регистър с решение № 50/06.07.2016 г. постановено по т.д./н/ № 17/2015 г. на ОС-Ловеч, по реда на чл.630,ал.1 от ТЗ, е обявена неплатежоспособността на длъжника „*****” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, определена е начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност с произтичащите от това последици. Решението е обявено в ТР на 06.07.2016 г. под № 20160706170644. Следователно налице е висящо производство по несъстоятелност.

             С определение от 05.08.2016 г. съдът е назначил за постоянен синдик предложения на първото събрание на кредиторите М.Н..

             Съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР, че по партидата на  „*****” ЕООД /н/ е обявен на 10.09.2016 г. под № 20160910134819 списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник по т.д.№ 17/2015 г. по описа на ОС-Ловеч, предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ на 05.08.2016 г. от кредитора „*****” АД, ЕИК ***, в размер на сумата 8319725,99 лева, произтичаща от вземане по договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и вземане в размер на 2280515,05 лева, произтичащо от договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. или общо за сумата 10600241,04 лева. В графа „Забележка” от списъка на неприетите вземания синдикът на несъстоятелния длъжник е посочил мотиви, че кредиторът „*****” АД е удовлетворен с възлагането на недвижим имот с постановление за възлагане от 11.05.2016 г., собственост на ответника „*****” АД по изп.дело № 201584005400922.  

По делото е приложен договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г., сключен между „*****”, наричана за краткост „*****” АД, в качеството на кредитор, „*****”ЕООД с ЕИК ***, в качеството на кредитополучател и „***** *****” АД с ЕИК ***в качеството на солидарен длъжник и 15 броя анекси към него, заедно с приложенията, представляващи неразделна част от договора за кредит. От същите се установява, че кредитора е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 20000000,00 евро, като за обезпечаване вземанията на банката осигурява учредяване на втора по ред договорна ипотека  върху недвижими имоти, подробно индивидуализирани, собственост на ипотекарния длъжник „*****” АД.

С договор за встъпване в дълг към договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и всички анекси към него, сключен на 18.12.2013 г. между „*****” АД в качеството на кредитор и „*****” ЕООД с ЕИК ***, в качеството на съдлъжник е уговорено, че на основание чл.101 от ЗЗД във вр. с чл.171 от ЗЗД, „*****” ЕООД е станал солидарен длъжник на задълженията на кредитополучателя „*****” ЕООД по цитирания договор за банков кредит.

С договор за учредяване на договорна ипотека от 29.02.2008 г., обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 57, том І, рег.№ 2142, дело № 46/2008 г. на нотариус Валентина Механджийско, рег.№ 74 на НК, с район на действие СРС, сключен между кредитора „*****” АД, кредитополучателя „*****” ЕООД и ипотекарния длъжник „*****” АД с ЕИК ***, е договорено, че за обезпечаване на цялото вземане на „*****” АД по договор за банков кредит №  925/27.12.2007 г, „*****” АД учредява в полза на кредитора ”*****” АД ипотека върху подробно индивидуализиран недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник, находящ се в гр.*****”, представляващ „*****на база – *****” с площ от 82409 кв.м., съставляващ имот пл.№ 158 в кв.42 по плана на града. 

По делото е приложен договор за /револвираща/ банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г., сключен между „*****” АД в качеството на кредитор, „*****” ЕООД с ЕИК *********, в качеството на кредитополучател и „***** *****” АД с ЕИК ***в качеството на солидарен длъжник и 4 броя анекси към него, заедно с приложенията, представляващи неразделна част от договора за кредит. От същите се установява, че кредитора е предоставил на кредитополучателя кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 4000000,00 евро, като за обезпечаване вземанията на банката осигурява учредяване на втора по ред договорна ипотека  върху недвижими имоти, подробно индивидуализирани, собственост на ипотекарния длъжник „*****” АД.

С договор за встъпване в дълг към договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и всички анекси към него, сключен на 18.12.2013 г. между „*****” АД в качеството на кредитор и „*****” ЕООД с ЕИК ***, в качеството на съдлъжник е уговорено, че на основание чл.101 от ЗЗД във вр. с чл.171 от ЗЗД, „*****” ЕООД е станал солидарен длъжник на задълженията на кредитополучателя „*****” ЕООД по цитирания договор за кредитна линия.

С договор за учредяване на договорна ипотека от 27.09.2012 г., обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 198, том ІІІ, рег.№ 4983, дело № 497/2012 г. на нотариус Мариета Николова, рег.№ 362 на НК, с район на действие СРС, сключен между кредитора „*****” АД, кредитополучателя „*****” ЕООД, солидарен длъжник „***** *****” АД и ипотекарния длъжник „*****” АД с ЕИК ***, е договорено, че за обезпечаване на цялото вземане на „*****” АД по договора за револвираща банкова кредитна линия  № 1080/29.08.2012 г, „*****” АД учредява в полза на кредитора ”*****” АД ипотека върху подробно индивидуализирани недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник, между които и поземлен имот находящ се в гр.*****”, представляващ „*****на база – *****” с площ от 91632 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 68134.1504.158 по плана на града. 

По делото е прието като доказателство удостоверение изх.№ 17668/30.11.2016 г. на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява, че по молба на взискателя „*****” АД  и въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.09.2015 г. по гр.д.№ 1628/2015 г. на РС-Ловеч е образувано изпълнително дело № 20158400400922 против солидарните длъжници: „*****” ЕООД, ЕИК ***, „*****” ЕООД, ЕИК ***, „***** *****” АД, ЕИК ***за сумата 932438,62 евро, представляваща част от главница по договора за револвираща банкова кредитна линия  № 1080/29.08.2012 г, изменен и допълнен с анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и 36473,83 лева разноски. По делото е присъединен изпълнителен лист от 22.12.2015 г. по гр.д.№ 2501/2015 г. на РС-Ловеч против солидарните длъжници: „*****” ЕООД, ЕИК ***, „*****” ЕООД, ЕИК ***, „***** *****” АД, ЕИК ***за сумата 3067561,38 евро, представляваща част от главница по договора за банков кредит  № 925/27.12.2007 г, изменен и допълнен с анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и 119992,57 лева разноски. По изпълнителното дело не са постъпвали и не са изплащани суми. Продаваният имот, представляващ *****на база *****, ПИ 68134.1504.2508, собственост на ипотекарния длъжник  „*****” АД, ведно с находящите се в него  сгради е възложен на взискателя и ипотекарен кредитор „*****” АД за сумата 7823320 лева, която се прихваща с вземането на обезпечения кредитор с погасителен ефект за вземането  му по реда на чл.461 от ГПК съгласно изрично изявление на взискателя, направено по делото. Накрая в удостоверението е посочено, че постановлението за възлагане е обжалвано и не е влязло в сила.    

 От удостоверение изх.№ 6277/12.05.2016 г. на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, от което се установява, че ипотекарния длъжник „*****” АД е уведомен от ЧСИ, че по изп.дело №  20158400400922 след проведена публична продан, с протокол по чл.492 от ГПК от 10.05.2016 г. взискателят и ипотекарен кредитор „*****” АД е обявен за купувач на продавания недвижим имот, представляващ „*****на база *****” находяща се в гр.****”, с идентификатор 68134.1504.2508, ведно с всички находящи се в имота сгради за сумата 7823320 лева. С постановление за възлагане от 11.05.2016 г. продаденият недвижим имот е възложен на кредитора „*****” АД за цена от 7823320 лева.

От покана за доброволно изпълнение – предаване на владение на имот с изх.№ 6098/29.03.2017 г. на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че е уведомен ипотекарния длъжник „*****” АД, че по изп.дело № 20158400400922 е извършена публична продан на цитирания по-горе недвижим имот – *****на база ***** с идентификатор 68134.1504.2508, заедно с построените в имота сгради, постановлението за възлагане от 11.05.2016 г. е влязло в сила на 05.01.2017 г. и имотът е възложен на кредитора „*****” АД и следва да се извърши въвод във владение срещу всяко лице, което се намира в имота. Със същото ипотекарния длъжник е поканен доброволно в двуседмичен срок от получаване на съобщението да предаде описания по-горе имот на купувача, като го уведомява, че ЧСИ ще п ристъпи към принудително изпълнение чрез принудително въвеждане купувача във владение на имота за въвод във владение на имота на 20.04.2017 г. от 10,00 часа.

От приложеното по делото определение № 557/21.08.2017 г. постановено по т.д. /н/ № 17/2015 г. на ОС-Ловеч се установява, че по молба вх.№ 3330/04.05.2017 год. с пощенско клеймо от 02.05.2017 г. за предявяване на вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ от „*****”АД към „*****” ЕООД /н/ в размер на 2607773 лв.,  произтичащо от регресно вземане, което е възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****” АД за задължения по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анекси към него и договор за банков кредит  № 925/27.12.2007 г, изменен и допълнен с анексите към него по изпълнително дело № 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, върху недвижим имот, собственост на „*****” АД съгласно постановление за възлагане, влязло в сила на 05.01.2017 г.

В изпълнение на задълженията си по чл.658 от ТЗ, синдикът е съставил допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „*****” ЕООД, предявени в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ.

Съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР, че по партидата на  „*****” ЕООД /н/ е обявен на 26.07.2017 г. под № 20170627144322, Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник по т.д.№ 17/2015 г. по описа на ОС-Ловеч, предявени в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ на 02.05.2017 г. от кредитора „*****” АД, в размер на сумата 2607773 лева, произтичаща от регресно вземане, възникнало в резултат от претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****” АД за задължения по договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. за сумата 2607773,00 лева по изп.дело № 922/2015 г. на ЧСИ М.Ц.. 

От ищеца”***”АД /н/ е представено възражение с правно основание чл.690, ал.1 от ТЗ срещу приетите вземания на „*****”АД, вкл. в Допълнителен списък № 2 на приетите предявени вземания по т.д. № 17/2015 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч.

От приложеното определение № 557/21.08.2017 г., постановено в производство по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ по т.д. /н/  №  17/2015 г. по описа на ОС-Ловеч се установява, че съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражение вх.№ 5293/05.07.2017 г. с пощенско клеймо от 04.07.2017 г. от „***”АД/н/ срещу включено в Допълнителен списък № 2 , публикуват в ТР под № 20170627144322, на приетите от синдика вземания на кредитора „*****”АД в размер на 2607773,00 лева.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства съдебният състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ  За уважаването предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: че е кредитор по висящо производството по несъстоятелност, че оспорените вземания са включени от синдика в списъка на приетите вземания, че е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ и съдът е оставил същото без уважение, както и че искът е предявен в 7-дневен срок от момента на обявяване в TP на определението на съда по чл. 692, ал.4 от ТЗ. В тежест на ответниците е да докажат съществуването на оспореното вземане по основание и размер.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът „***”АД /н/ е кредитор в откритото производство по несъстоятелност на „*****”ЕООД/н/, оспорените вземания на ответника „*****”АД са включени от синдика в Допълнителен списък № 2 на приетите вземания, ищецът е подал възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу приетите вземания на ответника „*****”АД и същото е оставено без уважение от съда по несъстоятелността в производството чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ по отношение на изброените в т.1 от списъка регресно вземане № 1 на кредитора „*****” АД в размер на 2607773,00 лева.

За да обосноваване съществуването на вземането си за сумата 2607773,00 лева, представляваща регресно вземане, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение върху негов недвижим имот  по изп.дело № 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на договори за учредяване на договорна ипотека, обективирана в нот.акт № за учредяване на договорна ипотека № 57, том І, рег.№ 2142, дело № 46/2008 г. на нотариус Валентина Механджийско, рег.№ 74 на НК, с район на действие СРС, по силата на който ипотекарния длъжник „*****” АД е обезпечил вземането на кредитора  „*****” АД по договор за банков кредит №  925/27.12.2007 г. и анексите към него и нот.акт № 198, том ІІІ, рег.№ 4983, дело № 497/2012 г. на нотариус Мариета Николова, рег.№ 362 на НК, с район на действие СРС, за обезпечаване на вземането на „*****” АД по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анексите към него със свои недвижими имоти.

Безспорно се установи по делото от представените удостоверения на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, че по молба на взискателя „*****” АД въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2015 г. по гр.д.№ 1628/2015 г. на РС-Ловеч  е образувано изп.дело № 20158400400922 по описа на същия ЧСИ против солидарно отговорните длъжници „*****” ЕООД, „*****” ЕООД и „***** *****” АД. По изпълнителното дело е присъединен изпълнителен лист от 22.12.2015 г. по гр.д.№ 2501/2015 г. на РС-Ловеч против солидарните длъжници: „*****” ЕООД, „*****” ЕООД, и „***** *****” АД. Въз основа на учредените в полза на взискателя „*****” АД, по цитираното изпълнително дело, ЧСИ М.Ц. е насочила принудително изпълнение върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „*****” АД, представляващ „*****на база *****”, находящ се в гр.*****. След проведена публична продан с протокол по чл.492 от ГПК, от 10.05.2016 г. ЧСИ М.Ц. е обявила за купувач на имот „*****на база *****” взискателя по делото и ипотекарен кредитор – „*****” АД за сумата 7823320,00 лева. От удостоверение изх.№ изх.№ 6277/12.05.2016 г. на ЧСИ М.Ц.  се установява, че с постановление за възлагане от 11.05.2016 г. продаденият недвижим имот е възложен на кредитора „*****” АД за цена от 7823320,00 лева, която сума се прихваща с вземанията на обезпечения кредитор с погасителен ефект за вземането му на основание чл.461 от ГПК, съгласно изрично изявление на взискателя, направено по изпълнителното дело. Постановлението за възлагане е било обжалвано и е влязло в сила на 05.01.2017 г. видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение – предаване на владението на имот, връчена на ипотекарния длъжник „*****” АД с писмо с изх.№ 6098/29.03.2017 г. на ЧСИ М.Ц..

Съдът намира, че с влизане в сила на постановлението за възлагане, собствеността върху продадения недвижим имот е прехвърлена от патриомниума на ипотекарния длъжник ”*****” АД в патримониума на взискателя „*****” АД, на който е възложен имота по реда на чл.495 от ГПК.

От заключението на допусната съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че в счетоводството на „*****” АД и „*****” ЕООД /н/ е отразено вземане на „*****” АД към „*****” ЕООД /н/ възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитара „*****” АД по изп.дело № 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц. за вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и анексите към него и от договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анексите към него. Вещото лице е констатирало, че вземането на ипотекарния кредитор „*****” АД в размер на 7823320,00 лева е удовлетворено чрез продажба на насоченото за принудително изпълнение върху ипотекирания в негова полза недвижим имот, представляващ „*****на база *****”, собственост на „*****” АД. Принудителното изпълнение, довело до удовлетворяване на взискателя „*****” АД с влизането в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот от 05.01.2017 г. е основание за възникване на регресно вземане на „*****” АД срещу солидарните длъжници „*****” ЕООД, „*****” ЕООД и „***** *****” АД за припадащите им се части /7823320,00 лв.: 3 = 2607773,00 лева/. Вещото лице е установило, че размерът на задължението на „*****” ЕООД /н/ към „*****” АД за регресното вземане към датата на предявяване на вземането – 04.05.2017 г. е осчетоводено в счетоводството на „*****” ЕООД /н/ в размер на 7823320,00 лева в качеството му на солидарен длъжник по горепосочените договори. За изследвания период вещото лице е констатирало, че счетоводната документация на „*****” АД и „*****” ЕООД /н/ е водена редовно съгласно счетоводните стандарти, ЗСч и чл.55, ал.1 от ТЗ.  

При тези доказателства съдебният състав счита за неоснователни и недоказани направените от страна на „***”АД(н) твърдения, че регресното вземане на „*****” АД към „*****” ЕООД /н/ е погасено съгласно чл.739,ал.1 от ТЗ. В разпоредбата на чл.739,ал.1 от ТЗ е посочено, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. От доказателствата по делото безспорно се установява, че „*****” АД в качеството си на кредитор на несъстоятелния длъжник „*****” ЕООД /н/ в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ на 05.08.2016 г. е предявил своето вземане по цитираните по-горе два договора за банков кредит в размер на 10600241,04 лева, които са включени от синдика в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник по т.д.№ 17/2015 г. по описа на ОС-Ловеч, обявен на 10.09.2016 г. под № 20160910134819 в Търговския регистър при АВ. Към датата на предявяване на вземането на „*****” АД – 05.08.2016 г. безспорно се установява от доказателствата по делото, че постановлението за възлагане на недвижим имот от 11.05.2016 г. по изп.дело № 922/2015 г. по описа на ЧСИ М.Ц. не е било влязло в законна сила, тъй като е било обжалвано. От служебната справка на съда в търговския регистър по партидата на ответника „*****” ЕООД /н/ се установява, че „*****” АД не е подало възражение по чл.690 от ТЗ, нито е предявило иск по чл.694 от ТЗ. Съдът намира,че за кредитора „*****” АД липсва правен интерес от подаване на възражение по чл.690 от ТЗ или иск по чл.694 от ТЗ след като се е удовлетворило от имуществото на „*****” АД. Безспорно се установява, че от поканата за доброволно изпълнение – предаване на владение на имот /стр.166-169/ е увидно, че същото е влязло в сила на 05.01.2017 г. Със същата ответникът „*****”АД е поканен в двуседмичен срок от, считано от датата на получаване на поканата, да предаде описания имот на купувача като в противен случай е насрочена дата за въвод във владение в описания имот за 20.04.2017 г.

С изпълнението на дълга към „*****” АД се освобождава длъжникът „*****” ЕООД /н/, но не и спрямо третото лице – ипотекарен кредитор „*****” АД, който е изпълнил задължението вместо солидарните длъжници по изпълнителното дело. По делото е установено, че „*****” АД е претърпял принудително изпълнение върху свой собствен недвижим имот, който е ипотекиран за чужд дълг и е възникнало регресно вземане от солидарния длъжник по същото задължение  - „*****” ЕООД /н/ до размера на сумата 2607773,00 лева, която е една трета от стойността, на която е възложен ипотекирания имот – 7823320,00 лева. От заключението на вещото лице се установява, че регресното вземане на „*****” АД в размер на 2607773,00 лева към „*****” ЕООД /н/ не е погасено. Както по-горе бе посочено, регресното вземане на „*****” АД е възникнало в резултат на претърпяното принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на „*****” АД, по изп.дело № 922/2015 г. по описа на ЧСИ М.Ц., което е осъществено с влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот на 05.01.2017 г., т.е. след датата на откриване на производството по несъстоятелност на „*****” ЕООД /н/ като същото вземане е предявено в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ. Съдът намира, че регресното вземане на „*****” АД в горния размер е нововъзникнало. То има извъндоговорен характер и е последица от погасяването на чуждия дълг – този на солидарните длъжници „*****” ЕООД, „*****” ЕООД /н/, „*****” ЕООД и „***** „*****” АД по изп.дело № 922/2015 г. на ЧСИ М.Ц.. В договорите за банков кредит № 925 от 27.12.2007г..   и договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012г.,  сключени между кредитора „*****” АД и солидарните длъжници, цитирани по-горе не е уредена клауза на претърпяно принудително изпълнение от ипотекарния длъжник „*****” АД, който не е страна по същите договори. При тези данни съдът намира, че следва да се приложи законоустановената възможност по реда на чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, ипотекарния длъжник встъпва в правата на удовлетвория кредитор и може да предяви иск срещу солидарните длъжници за припадащите им се части от целия дълг. В случая „*****” АД претендира от „*****” ЕООД /н/ 1/3 от стойността на възложения имот или сумата от 2607773,00 лева.  

Неоснователно е и възражението на ищеца, че регресното вземане на „*****” АД към „*****” ЕООД /н/ не съществува, тъй като вземането на удовлетворения кредитор „*****” АД не съществувало към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот – 05.01.2017 г. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че кредиторът „*****” АД е удовлетворено, когато е получил изпълнение на вземането си в резултат на извършената публична продан на ипотекиран в негова молба недвижим имот, собственост на трето лице – ипотекарен длъжник „*****” АД.  До датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 05.01.2017 г. кредиторът „*****” АД не е било удовлетворено, тъй като постановлението за възлагане е било обжалвано и до тази дата не е настъпило транслативното действие, т.е. „*****” АД не е станало собственик на имота. За „*****” АД възниква правото на регрес към „*****” ЕООД /Н/ на 05.01.2017 г., когато постановлението за възлагане е влязло в сила. Съгласно съдебната практика трети лица, каквото в случая се явява „*****” АД, не могат да се суброгират в спорни права, които са предмет на висящо дело. Преди кредиторът „*****” АД да е удовлетворен, за „*****” АД няма регресно вземане от длъжника „*****” ЕООД /н/.      

               На следващо място съдът намира, че нормата на чл.739,ал.1 от ТЗ е неприложима в настоящия случай, тъй като производството на несъстоятелния длъжник по т.д./н/ № 17/2015 г. по описа на ОС-Ловеч не е приключило.

           С оглед на изложеното и направените констатации настоящият съдебен състав приема, че предявеният от „***”АД /н/ иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за установяване по отношение на „*****" ЕООД /н./ и „*****" АД, че не съществува вземане на „*****" АД към „*****" ЕООД /н./ за сумата от 2607773.00 лв, представляващо регресно вземане - главница, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****" АД за задължения на „*****" ЕООД по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анекси към него и по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анекси към него по изп. д. № 922/ 2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц., включено в одобрения с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т. д. № 17/ 2015 г. на Окръжен съд-Ловеч, допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „*****" ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като срещу приетото вземане на „*****" АД, „*****" АД /н./ е направила възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но Окръжен съд-Ловеч е оставил възражението без уважение с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т. д. № 17/ 2015 г. по описа на същия съд, че  не съществува регресно вземане на „*****”АД към „*****" ЕООД/н/ в размер на 2607773,00 лева, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на процеса и с оглед разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ/обн. в ДВ, бр.105 от 30.12.2016 г./ съдът намира, че ищецът „***”АД  /н/ следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на сумата 26077,73 лв. от масата не несъстоятелността. На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъда осъден да заплати на ответника „*****” АД разноските по делото за депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза в размер на 300,00 лева.   

Поради изложените съображения съдът

 

                                    Р      Е     Ш      И      :

            

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****" АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. *****, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от синдиците А.Н.Д., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК, срещу „*****" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя Н.В.Р. /в открито производство по несъстоятелност/ и „*****”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителните директори Г.И.Т. и М.К.Д., че не съществува регресно вземането на „*****”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителните директори Г.И.Т. и М.К.Д. към „*****" ЕООД, /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. Търговска № 12, представлявано от управителя Н.В.Р., в размер на 2607773,00 /два милиона шестотин и седем хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ лв., представляващо регресно вземане - главница, възникнало в резултат на претърпяно принудително изпълнение на кредитора „*****" АД гр.София, за задължения на „*****" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя Н.В.Р. /в открито производство по несъстоятелност/ по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анекси към него и по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анекси към него по изпълнително дело № 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег.№ 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, включено в одобрения с определение № 557 от 21.08.2017 г. по т. д. № 17/ 2015 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „*****" ЕООД /н./, предявени в срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, като срещу приетото вземане на „*****" АД, „*****" АД /н./ е направила възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, но Окръжен съд-Ловеч е оставил възражението без уважение с определение № 557 от 21.08.2017 г. по чл.692,ал.4 от ТЗ по т. д. № 17/ 2015 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „*****" АД - в несъстоятелност, с горните данни, да заплати по сметката на Окръжен съд Ловеч, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, държавна такса в размер на сумата 26077,73 /двадесет и шест хиляди седемдесет и седем лева, седемдесет и три стотинки/  лв., която се събере от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА „*****" АД - в несъстоятелност, с горните данни, със седалище и адрес на управление гр. *****, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от синдиците А.Н.Д., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да заплати на „*****”АД, с горните данни, разноски по делото за вещо лице в размер на 300,00 /триста/ лева

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.

                          

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: