Решение по дело №1945/2020 на Районен съд - Бургас

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№789                                                06.07.2020г.                           град Бургас

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На десети юни                                                                         година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 1945 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 150-F530982/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50 лева.

В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподателя се явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено. Не сочи нови доказателства. Моли за присъждане на разноски, в размер на 50лв.

За ответника по жалбата - ТД на НАП Бургас, редовно призовани, се явяват надлежно упълномощни представители, които оспорват жалбата. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочат доказателства. Молят за присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на задължено лице, не е подал в срок до 25.08.2019г. данни в ТД на НАП - Бургас декларация обр. 1 за месец юли 2019г, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО, вноски за фонд „ГВРС”, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Декларация била подадена на 12.12.2019 г. и била приета с вх.№ 023581909123096.

Актът бил съставен от актосъставителката И. за това, че жалбоподателят, не е подал в срок декларация обр. 1 с данни за м. 07.2019г. по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Тази декларация е следвало да се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая, декларацията е следвало да се подаде до 25.08.2019 г.

До жалбоподателя била изпратена покана да се яви в ТД на НАП – Бургас, за да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил съставен и подписан от лицето без възражения.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „глоба”, в размер на 50 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в срок до 25.08.2019г, то от 26.08.2019г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок 25.08.2019г., а именно 26.08.2019г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 12.12.2019г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 50 /петдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от ТД „НАП” - гр. Бургас.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 150-F530982/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА ТД „НАП” - гр. Бургас да заплати на Т.В.Г., ЕГН: **********, сумата от 50 /петдесет/ лева, за направени по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.