Р Е Ш Е Н И Е
№789
06.07.2020г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юни година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
НАХД № 1945 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 150-F530982/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „глоба”, в размер на 50 лева.
В съдебно заседание, за дружеството
- жалбоподателя се явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата.
Моли НП да бъде отменено. Не сочи нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски, в размер на 50лв.
За ответника по жалбата - ТД на
НАП Бургас, редовно призовани, се явяват надлежно упълномощни представители, които
оспорват жалбата. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не сочат доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Жалбата е депозирана в законовия
срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на
задължено лице, не е подал в срок до 25.08.2019г. данни в ТД на НАП - Бургас декларация обр. 1 за месец юли 2019г, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО,
УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО, вноски за фонд „ГВРС”, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ, поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Декларация
била подадена на 12.12.2019 г. и била приета с вх.№ 023581909123096.
Актът бил съставен от актосъставителката
И. за това, че жалбоподателят, не е подал в срок декларация обр. 1 с данни за
м. 07.2019г. по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Тази декларация е следвало да
се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая,
декларацията е следвало да се подаде до 25.08.2019 г.
До жалбоподателя била изпратена
покана да се яви в ТД на НАП – Бургас, за да бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение. АУАН бил съставен и подписан от лицето без
възражения.
След връчване на АУАН,
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на
жалбоподателя „глоба”, в размер на 50 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено
съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган,
но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради следните съображения:
Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че
давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34
ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя
(чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който
е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и
че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на
нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да
предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от
двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с
нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по
дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна
отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица
за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в
този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за
подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става
известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще
узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в
срок до 25.08.2019г, то от 26.08.2019г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението
е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден след датата, следваща последния срок 25.08.2019г., а именно
26.08.2019г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил
съставен на 12.12.2019г, т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че
пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на
по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при
преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата
срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния
срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно
съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се
явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в
съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
Съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено,
поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, които
Съдът определи в размер на 50 /петдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени
от ТД „НАП” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 150-F530982/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД
на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП против Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО,
на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50
лева.
ОСЪЖДА ТД
„НАП” - гр. Бургас да заплати на Т.В.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 50 /петдесет/ лева, за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.