№ 59902
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20251110117518 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление, подадено от /фирма/ П. П. М. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 7
520,45 лева (седем хиляди петстотин и двадесет лева и 45 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 26.03.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата 183,49 лева (сто осемдесет и три лева и 49
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.10.2020 г. до
01.04.2024 г., 3 643,86лева (три хиляди шестстотин четиридесет и три лева и
86 стотинки), представляваща договорна наказателна лихва за период от
02.10.2020 г. до 01.04.2024 г., 904,66лева (деветстотин и четири лева и 66
стотинки), представляваща лихва за забава за период от 02.04.2024 г. до
21.03.2025 г., както и държавна такса в размер на 150,41 лева (сто и петдесет
лева и 41 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева
(сто лева).
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност
на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде
отхвърлено в частта за сумата 3 643,86лева (три хиляди шестстотин
четиридесет и три лева и 86 стотинки), представляваща договорна наказателна
лихва за период от 02.10.2020 г. до 01.04.2024 г.
В процесния случай се касае за сключен потребителски кредит между
длъжника и цедента. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно
постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
1
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната
практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да
се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и
в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната
разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че така начислената наказателна лихва в
размер на близо 50 % от главницата на кредита съществува обоснована
вероятност да се базира на неравноправна клауза и има за цел единствено да
заобиколи императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата
по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с
тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
2
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 105,68 лева за държавна
такса и над 35,13 леваза юрисконсултско възнаграждение (при определен от
съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от /фирма/ срещу П. П. М.в частта му за сумата от 3
643,86лева (три хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 86 стотинки),
представляваща договорна наказателна лихва за период от 02.10.2020 г. до
01.04.2024 г., както и в частта за разноските над сумата от 105,68 лева за
държавна такса и над 35,13 леваза юрисконсултско възнаграждение.
Указва на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
разпореждането може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част на
заявената от него претенция.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3