М О
Т И В И
към Присъда № 300 от 01.12.2020 година,
постановена по
НОХД № 1253/2020 г. по описа
на Окръжен
съд-Бургас
Производството е образувано по внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен
акт от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който против И.Г.И. ЕГН **********
***, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а, вр. чл.304 ал.1 от НК - за
това, че на 19.11.2020 г., в
гр. Бургас, ул. „Одрин“, срещу вход – изход на фирма „Елкабел“ АД Бургас, дал
дар (подкуп) в размер на 200 лева, а
именно четири броя банкноти, както следва: 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева
с № БП 8979819, 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева с № ГА 87504347, 1 бр.
банкнота с номинал 50 лева с № БМ 8692239 и 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева
с № ГВ 63745713, на длъжностни лица - полицейски органи: С.Х.К. ЕГН **********,
заемащ длъжността „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор
„Охранителна полиция“ при Второ РУ на МВР-Бургас, и С.В.Ц. ЕГН **********, заемащ длъжността командир на отделение в
група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ
на МВР-Бургас, за да не извършат действия по служба – да не уведомят служител
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас за вземане на отношение по
административен ред, и за да не бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение за констатираното нарушение на чл.150а от ЗДвП, в
качеството му на водач на л.а. марка „ Киа Спортидж“, рег. № ***.
След отправено искане на подсъдимия и неговия защитник в разпоредителното
заседание, съдебното производство е разгледано по реда на чл.371 т.2 и
следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
поддържа обвинението и намира същото за безспорно доказано от обективна и
субективна страна. Счита, че на подс. И., след приложението на чл.58а ал.1 от НК, следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и
предвиденото в нормата на чл. 304а от НК кумулативно наказание „глоба“ в размер
на 600 лева. Предлага предметът на престъплението да бъде отнет в полза на
държавата на основание чл. 307а от НК, и подсъдимият да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Подсъдимият и защитникът му не оспорват фактическата обстановка по
обвинението, подсъдимият безусловно признава изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за
тях, признава и вината си при извършване на инкриминираното деяние – предмет на
обвинението.
Защитникът счита, че при отчитане на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, фактът, че е женен и има
две деца, понастоящем е безработен, и оказаното от него съдействие за
установяване на обективната истина и направеното самопризнание, предлаганите от
прокурора наказания са изцяло съответни на извършеното престъпление и
характеристиките на дееца.
В личната си защита подс. И. заявява, че изцяло възприема становището на
своя защитник, включително относно предлаганите наказания. В последната си дума
изразява съжаление за стореното, декларира ангажимент занапред да не върши
престъпления, и моли да му бъде наложено минимално наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК,
съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимият И.Г.И. ЕГН ********** е роден в гр. **** на *** ***, и е ***, *** гражданин,
*** образование, ***, ***, ***.
На 21.04.2003г. на подс. И.И. било издадено Свидетелство за управление на
МПС № ********* от същата дата за категории В, М и АМ, валидно до 21.04.2013г.
Поради извършените от подсъдимия многобройни нарушения на различни разпоредби
от ЗДвП (справка за нарушител от ОД на МВР-Бургас на л.28-39 от досъдебното
производство), той изгубил всички предоставени му при издаване на
свидетелството за управление контролни точки. Със Заповед № 14-0804-001291 от
02.01.2014г. на ОД на МВР-Сливен, връчена на подс. И. на 28.06.2017г., било
заповядано отнемане на свидетелството му за управление на МПС, поради отнемане
на всички контролни точки, и водачът не е изпълнил задължението си по чл.157
ал.4 от ЗДвП сам да върне свидетелството си в службата за контрол. Впрочем,
видно от цитираната справка за нарушител, свидетелството на подсъдимия било
отнето още на 28.04.2013г. със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение серия Р № 673720 от 28.04.2013г. на ОД на МВР-Бургас. Свидителството
за управление на МПС, издадено на името на подс. И., било фактически унищожено
на 16.10.2017г., като до процесната по делото дата на И. не било издадено по установения
ред друго валидно свидетелство за управление. Поради това, към 19.11.2020 г. подсъдимият бил наясно, че няма право
да управлява МПС, а евентуалното управление без свидетелство за управление
съставлява административно нарушение, което подлежи на административно
наказване по реда на ЗДвП.
Свидетелите С.Ц. и С.К., заемащи съответно длъжност „командир
на отделение“ и „ полицай“ в група „Охрана
на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция“ при ІІ РУ на МВР- Бургас,
били на работа дневна смяна за времето от 07.00 до 19.00 часа на 19.11.2020г. в състав на автопатрул със служебен полицейски
автомобил „Грейт Уол Ховер“, peг. № ***, на територията, обслужвана от ІІ РУ на МВР-Бургас. С оглед
длъжностните им характеристики (л.42-45 от досъдебното производство), полицейските
служители не притежавали правомощието да осъществяват контролна дейност по
Закона за движението по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Около 09.30 часа свидетелите Ц. и К. се намирали на ул. „Одрин“, на вход
- изхода на „Елкабел“ АД - гр. Бургас, когато покрай тях преминал управляваният
от подс. И.И. л.а. „Киа Спортидж“ peг. № ****.
Свид.С. Ц. подал на подсъдимия знак със стоп палка по образец на МВР да спре за
проверка. След като подсъдимият спрял управлявания от него автомобил, свид. Ц.,
непосредствено следван от свид. К., се приближил до автомобила, легитимирал се
на водача и поискал от последния да представи документи за проверка, в частност
свидетелство за управление на МПС.Подс.И. заявил, че не разполага със свидетелството
за управление на МПС, тъй като му е било отнето, и предоставил на свид. Ц. единствено
личната си карта. Представяйки личната си карта, подс. И. попитал полицейските
служители дали не може да се измисли нещо и той да си тръгва. Свид. Ц. изрично
заявил на водача, че предстои да бъде извършена справка, и следва да изчака на
място до нейното приключване. В резултат от служебната дистанционна справка
чрез ОД- 25 проверяващите узнали, че свидетелството за управление на подсъдимия
било отнето и той е неправоспособен като водач на МПС. При тези данни
свидетелите Ц. и К. поискали на място да дойде екип на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Бургас, като уведомили подсъдимия, че предстои да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение (управление на МПС от
неправоспособен водач). Подс. И. помолил да не му се съставя акт, и че щял да почерпи.
Свидетелите Ц. и К. му разпоредили да изчака в автомобила си, след което те се
върнали в служебния автомобил за изготвяне на нужната документация. Докато били
заети с документите, към служебният автомобил се приближил към служебния
автомобил от лявата страна, и през отворения прозорец на предната лява врата
посегнал и пуснал вътре няколко сгънати банкноти с номинал от 50 лева, които
паднали в подлакътника на вратата. Едновременно с пускането на банкнотите,
подсъдимия заявил на полицаите, че това е за тях, и той вече може да си тръгва.
Свид. Ц., намиращ се в този момент на предната лява седалка, и свид. К., седящ
на предната дясна седалка в полицейския автомобил, лично и непосредствено
възприели действията и изявлението на подс. И., и веднага след това задържали
подсъдимия за подкуп. За случай бил подедн сигнал в ОД на МВР-Бургас с искане
мястото да бъде посетено от следствено-оперативна група, като
местопроизшествието, включително банкнотите, били запазени непокътнати и на
мястото, където попаднали след пускането им от И..
Първи на място пристигнал екип на сектор „Пътна полиция”, и срещу подс. И.
в негово присъствие бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 294990 от
19.11.2020г. (л.50 от досъдебното производство) за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Екземпляр от акта бил връчен на подсъдимия срещу подпис, без възражения.
Впоследствие на място пристигнал и разследващ полицай от ІІ РУ на МВР-Бургас, който
извършил оглед на местопроизшествието (огледен протокол на л.9-17 от
досъдебното производство). При
огледа в полицейския автомобил, върху подлакътника на преднала лява врата били
открити и иззети общо 4 бр. сгънати банкноти, всички с номинал от 50 лева, с
номера съответно № БП 8979819, № ГА 87504347, № БМ 8692239 и №ГВ 63745713.
Огледният протокол в частта относно иззетите предмети бил надлежно одобрен на
основание чл.161 ал.2 от НПК с определение №197 от 19.11.2020г. по НЧД № 1241/
2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас (л.23 от досъдебното производство).
При извършената експертиза по техническо изследване
на документи и ценни книжа (Протокол № 130 от 23.11.2020г. на сектор БНТЛ при
ОД на МВР- Бургас – л. 55,56 от досъдебното производство) било установено, че
иззетите при огледа 4 банкноти с номинал 50 лева, са истински.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият
е направил самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 от НПК, одобрено от съда с
определение по чл.372 ал.4 от НПК, категорично подкрепена от събраните в
досъдебното производство формално изрядни и съдържателно годни доказателства и
доказателствени средства – от обясненията на подсъдимия, депозирани в
качеството на обвиняем, от показанията на свидетелите С.Ц. и С.К., от протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от заключението на
експертизата по техническо изследване на документи и ценни книжа, от акт за
установяване на административно нарушение, справката за съдимост и справката за
нарушител относно подсъдимия, и писмените доказателства, отнасящи се за
длъжностните качества на свидетелите Ц. и К. и относно обстоятелството, че при
извършване на деянието двамата, са били на работа и са изпълнявали служебните
си задължения по опазване на обществения ред. В досъдебното производство
липсват доказателства, разколебаващи или отричащи факта на деянието, неговото
авторство или виновно осъществяване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед възприетата фактология съдът счете, че подсъдимият И.Г.И.
действително е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.304а,
предложение трето, алтернатива шеста, във връзка с чл.304, ал. 1 от НК, за което е обвинен.
От обективна страна, подс. И., чрез поставяне (пускане) върху левия
подлакътник на ползвания от свидетелите Ц. и К. служебен полицейски автомобил,
дал подкуп, т. е. предоставил безвъзвратно във фактическата власт на полицейските
служители, дар под формата на парична сума в размер на 200 лева, образувана от четири
банкноти от 50 лева всяка, за да не извършат действия по служба – да не уведомят служител от сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Бургас, и за да не бъде съставен акт за установяване на за
констатираното административно нарушение на чл.150а от ЗДвП, в качеството му на
водач на л.а. марка „ Киа Спортидж“, рег. № ***. Като поставил
процесната сума във вътрешността на полицейския автомобил, подс. И. се
разпоредил с нея и довършил изпълнителното деяние „даване“, тъй като чрез
активно действие осъзнато и волево преустановил собствената си фактическа власт
върху банкнотите с цел и намерение те окончателно да останат във фактическата
власт на полицейските служители. Въз основа на наличния по делото
доказателствен материал съдът констатира, че свидетелите Ц. и К., с оглед
заеманите от тях длъжности, действително имали качеството на „полицейски орган”
по смисъла на чл.57 ал.1 вр. чл.56 и чл.142 ал.1 т.1 предложение първо от ЗМВР.
Длъжностите „командир на отделение” и полицай-старши полицай” в сектор/група
„Охранителна полиция“, със специфични наименования „младши експерт” за първата
длъжност, и „младши инспектор“ за
втората длъжност, съгласно приложените в досъдебното производство длъжностни
характеристики, са младши изпълнителски длъжности в системата на МВР,
осъществяващи оперативно-издирвателна, контролна и превантивна дейност по чл.6
ал.1 от ЗМВР. Следователно, свидетелите Ц. и К. в конкретния случай са били
„полицейски органи” по смисъла на чл. 304а, предложение шесто от НК, които
съгласно приложеното на л.46-47 от досъдебното производство копие на ежедневна
ведомост за 19.11.2020г. на ІІ РУ на МВР-Бургас на процесната дата са били на
смяна като автопатрул.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, при „пряк умисъл“
като форма на умишлена вина по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Несъмнено, подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, което съставлява посегателство срещу дейността на
държавните органи, предвиждал и искал настъпването на неговите общественоопасни и противоправни
последици. Подс. И. действал с ясното съзнание, че полицейските служители вече
са открили извършеното от него административно нарушение – управление на МПС
без да притежава съответно свидетелство за управление - факт, за които бил изрично
уведомен от полицейските служители. При тези обстоятелства, И. предприел
действията по даване на подкупа с единствената цел да осуети съставянето на акт
за описаното административно нарушение. Наред с това, подсъдимият безспорно
съзнавал, че полицейските служители са служебно задължени да сигнализират
съответната служба за контрол на движението за всяко установено от тях
нарушение по ЗДвП, с оглед съставяне на съответен акт, а даденият подкуп бил предназначен
да ги мотивира към неизпълнение на това тяхно служебно задължение. Очевидната
цел на подс. И. чрез даване на облагата да мотивира служителите да не изпълнят
служебните си задължения, освен от еднозначните му фактически действия,
свързани с поставянето на парите в служебния автомобил, ясно личи и от
изявлението му в смисъл, нещо да се измисли и той да си тръгне, да не му се
съставя акт, за което той щял да почерпи, както и че дадените пари са за
полицейските служители, паралелно с даването на подкупа.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.304а, във връзка с чл.304 ал.1 от НК са
предвидени кумулативно наказания „Лишаване от свобода“ до десет години и
„Глоба“ до 15 000 лева. Разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК задължава съда при
осъдителна присъда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато той е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371 т.2 от НПК, което е било одобрено от съда с
определение по чл.372 ал.4 от НПК. Настоящият случай е именно такъв, поради
което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че
приложима се явява разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК, указваща наказанието
„Лишаване от свобода“ да бъде определено по правилата на Общата част на НК, след
което да бъде намалено с 1/3. Съдът съобрази от една страна липсата на
специален минимум на предвиденото за престъплението по чл. 304а от НК наказание
„Лишаване от свобода”, а от друга – липсата по делото на многобройни или
изключителни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, годни да
мотивират приложение на привилегирования състав на чл.55 ал.1 т.2 б. ”б” предл. 1-во от НК. Действително, по
делото са налице известни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, които
предстои да бъдат обсъдени по-долу, но те не са така многобройни, и никое от
тях не е изключително, така че при тяхното наличие дори най-лекото предвидено в
закона за конкретното престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко. Поради
изложеното, следващото се на подсъдимия за извършеното престъпление основно наказание
по вид във всички случаи следва да е „Лишаване от свобода“.
При индивидуализация на наказателната отговорност, съдът оцени
конкретната обществената опасност на деянието като съответстваща на обичайната
обществена опасност на престъпленията от същия вид, изхождайки от относително ниската
стойност на подкупа, но при отчитане тежестта на административното нарушение, чието
неустановяване и ненаказване процесният подкуп е целял да осигури. Управлението
на моторно превозно средство от водач, който не притежава съответно
свидетелство на управление несъмнено е деяние, което застрашава както
сигурността и безопасността на самия деец, така и тези на останалите участници
в движението по пътищата. Следва да се отбележи, че след фактическото отнемане
на свидетелството му за управление на МПС на 28.04.2013г., и преди настоящото
деяние, подс. И. е осъществил идентични административни нарушения (управление
на МПС като неправоспособен водач) общо 8 пъти в периода 2013-2019г., т.е
доказателствата налагат извод за системно извършвани от подсъдимия
административни нарушения от този вид.
Обществената опасност на личността на подсъдимия И. е относително ниска,
предвид факта, че понастоящем е неосъждан, със средно образование, семеен и с
деца. При оценката на личната опасност на дееца съдът съобразява данните, че
той е освобождаван по реда на чл.78а ал.1 от НК с налагане на административно
наказание за извършено през 2017г. престъпление по чл.343в ал.2 от НК, отново
свързано с устойчивата му неправомерна практика да управлява МПС, без да
притежава съответно свидителство за управление, като неправоспособен водач
(Решение по НАХД № 86/ 2018г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от
28.02.2018г.). Наред с реализираната
спрямо дееца административнонаказателна отговорност за транспортно престъпление
по цитираното дело, в досъдебното производство са приобщени доказателства и за множество
наложени му административни наказания по ЗДвП. Съгласно справката за нарушител,
И. е бил санкциониран с наказателни постановления 38 пъти преди отнемане на
свидителството му за управление на 28.04.2013г., и
още 11 пъти след тази дата, срещу него
са издадени общо 17 фиша и 3 заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. Данните относно съдебното минало
на подсъдимия и относно наложените му административни наказания за нарушения на
ЗДвП водят до еднозначен извод, че настоящото деяние не е инцидентна проява, а
се явява логично проявление на трайната и
упорита склонност на подсъдимия да не зачита установените от закона задължения,
ограничения и правила за поведение, касаещи движението по пътищата. Въпреки многократно
реализираната спрямо него административнонаказателната репресия, И. очевидно не
се е поправил и не е преустановил извършването на такива деяния. Тъкмо напротив
- настоящото престъпление е пример за незачитане на запретите, установени в наказателния
кодекс, а мотивите за извършването му се коренят в стремежа на дееца да не бъде
разкрито и санкционирано осъщественото от него непосредствено преди това поредно
нарушение на ЗДвП, свързано с управление на МПС след загубата на
правоспособност. Обсъдените по-горе обстоятелства съдът отчита като отегчаващи
отговорността на подсъдимия, и наличието им изключва възможността размерът на
наказанието да се определи в законовия минимум по чл.39 ал.1 от НК.
Като смекчаващи обстоятелства съдът интерпретира
коректното процесуално поведение на подсъдимия по време на цялото наказателно
производство, стореното от него в обясненията му като обвиняем фактическо
признание по повдигнатото му обвинение, както и изразеното искрено съжаление за
извършеното, но не може да не бъде отчетено, че обективната истина по случая би
била разкрита и доказана чрез множеството други доказателства дори, ако подсъдимият
бе ползвал правото си да не дава обяснения, или бе дал обяснения с различно
съдържание. В изложения смисъл, направеното от подсъдимия в досъдебното
производство и пред съда признание не е от изключително значение нито за
установяване на релевантните факти, нито за правилното решаване на делото.
Обстоятелството, че подсъдимия има семейство и деца, за които следва да полага
грижи, също следва да се третира като обстоятелство, позволяващи налагането на
наказание в по-нисък размер.
При обсъдените по-горе факти относно деянието и дееца
съдът достигна до заключение за относителен баланс на отегчаващите и
смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, който следва
да намери отражение при определяне размера на наказанието. Както вече беше
посочено, видът на наказанието на подс. И. следва да бъде „лишаване от
свобода“, като съответен и подходящ в случая би бил срок от 9 месеца, който на
основание чл.58а ал.1 от НК подлежи на намаляване с 1/3, до окончателния размер
от 6 месеца „лишаване свобода“. Отмереният размер е съобразен с интензитета и
индивидуалните характеристики на престъплението и обществената опасност на личността
на дееца, в рамките на предвидената от законодателя наказуемост. За
преодоляване на утвърдените у подсъдимия престъпни стереотипи и мотивация за
извършване на престъпления и административни нарушения, и за превъзпитанието му
към общественоприемлив и съобразен със законите живот и поведение, включително
за спазване на правилата и ограниченията, произтичащи от ЗДвП, съдът счита, че
не е наложително подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ ефективно. По убеждението на съда, всички прогласени в чл.36 от НК
цели на наказанието все още могат да бъдат постигнати в нужната степен спрямо
подсъдимия и без той да бъде принудително откъснат от обичайната си семейна и
социална среда, както било при ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Сравнително добрите характеристични данни на подсъдимия, съчетани със
социалните, семейните и родителските му ангажименти, възможността свободно да
се придвижва, работи и се грижи за близките си, според съда са обективни
фактори, които биха могли да способстват подсъдимият да оцени и преосмисли
ценностите и поведението си в съобразена със закона и обществено приемлива
насока, като осъзнае противозаконния и обществено нетърпим характер на
стореното и последиците от него. Успоредно с това, наличието и
продължителността на изпитателния срок би гарантирало въздържането на И. от
извършване на други престъпления, най-малко поради опасността при ново
престъпление отложеното наказание да бъде приведено в ефективно изпълнение.
Наред с наказанието „лишаване от свобода“, на подсъдимия следва да се
наложи и кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“, чийто размер съдът
определи на 1000 лева. По делото действително липсват данни за имущественото
положение и доходите на подсъдимия, но от данните за съдимостта му и от
справката за извършените административни нарушения лесно се установява, че при
констатиране на отделните нарушения в кратки интервали от време подсъдимият е
установяван да управлява различни по марка и регистрационни номера автомобили,
което с положителност изисква наличието на определени, немалки по размер
парични средства. Според настоящия съдебен състав, наказанието „глоба“ в петкратния размер на подкупа би
усилило интензивността на пенитенциарното въздействие, съдържа потенциал да
подпомогне поправянето на дееца и да осъществи обществената превенция, а в
съчетание с наказанието „Лишаване от свобода“ – и да обезпечи реализацията на
целите на наказанието в пълнота. Глоба в по-нисък размер, за каквато настояват
страните, съдът намира твърде снизходителна, несъответна на интензитета и
обществената опасност на престъплението и недостатъчна за постигане целите на
наказанието. В тази връзка следва да се напомни, че при настоящото деяние
подсъдимият е разполагал у себе си със сума най-малко в размер на 200 лева в
брой, която е предложил като подкуп на полицейските служители, за да остане
ненаказан за стореното административно нарушение.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
В досъдебното производство, като веществени доказателства са приобщени 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева с № БП 8979819, 1
бр. банкнота с номинал от 50 лева с № ГА 87504347, 1 бр. банкнота с номинал 50
лева с № БМ 8692239 и 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева с № ГВ 63745713, на обща стойност 200.00 лева – предмет на престъплението по чл.304а вр. чл.304
ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 307а от НК, те следва да бъдат отнети
в полза на държавата.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за престъплението, неговия
автор, вината и отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НПК подс. И.И.
следва да понесе тежестта на сторените в досъдебното производство деловодни
разноски в размер на 28.79 лева – възнаграждение на вещо лице, които следва да
бъдат заплатени в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- Бургас, а по
сметка на Окръжен съд Бургас подсъдимият следва да заплати държавна такса в общ
размер на 10 лева (2х 5 лева) за служебно издаване на два изпълнителни листа за
събиране на глобата и разноските.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: