№ 32183
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110109830 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба вх. № 213510/27.07.2023 г., подадена по реда на чл. 248 ГПК, ищецът в
производството Х. Т. М., чрез пълномощника си адв. И*** Н*** моли съда да измени
постановеното от СРС, 164 състав, решение № 12547 от 14.07.2023 г., в частта за разноските,
като отмени осъдителния диспозитив, с кото е присъдил в полза на ответното дружество
„М*** М***“ ЕАД, разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Позоваване се на
практиката на ВКС, базирана на практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13 във връзка с ефективния съдебен контрол върху евентуално наравноправния характер
на договорни клаузи.
Моли да се отмени частта от решението, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 12,47 лв., съдебни разноски, присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Молбата е връчена на ответника, който в срок изразява становище за неоснователност
на същата.
Съдът като взе предвид изложените в молбата на ищеца съображения и приложената
практика, намира същата за основателна, поради което следва да я уважи.
Следва да се отбележи, че при постановяване на съдебното решение, съдът
действително не се съобразил с трайната и непротиворечива практика на ВКС, изложена в
редица негови решения при подобни казуси /част от които и цитираните в молбата на
ищеца Решение № 2/17.03.2021 г. по т.д. № 23654/2019 г. на ВКС и др./, съгласно която е
налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно
сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите
на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз,
включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед
целите, които са предвидени за постигане от посочената директива. Това задължение е
разяснено и в практиката на СЕС/ напр. решението по делото Von Colson, посочващо, че
всички директиви създават „задължение за националния съдия да даде на закона, приет в
изпълнение на директивата тълкувание и приложение, съобразно изискванията на
Общностното право“, както делото Marleasing.
По настоящото дело е уважен частично предявения от ищеца осъдителен иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на неоснователно удържана от ответника сума, въз основа на
недействителни клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит, в
1
частност за възнаградителна лихва /в размер на 80,32 лв./ и неустойка съгл. чл.12 от
договора /в размер на 151, 37 лв./, като иска е отхвърлен за сумата от 8, 31 лв., като
неоснователен. Отговорността за разноските, е била разпределена съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. След
решението на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. по преюдициално запитаване от
Първоинстанционен съд № 17 Палма де Майоркса, Испания и от Първоинстанционен съд и
следствие, Сеута, Испания, по съединени дела № С-224/19 и С-259/19, ВКС еднозначно
приема, че при частично уважен иск за нищожност на договорна клауза, поради нейния
неравноправен характер, отговорността за разноски не следва да се разпределя, съобразно
разп. на чл.78, ал.3 от ГПК, тъй като същата не е съобразена с европейското законодателство
и по спец. Директива № 93/13, тъй като съществуващата в ГПК правна уредба /до
привеждането й в съответствие с цитираната Директива/ създава съществена пречка,
която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директивата право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неправноправния характер на договорни
клаузи, под страх, че ще бъде натоварен с прекомерни разноски, възложени върху
отхвърлената част от иска.
Даденото разрешение, съобразно нормата на чл. 633 ГПК, следва да бъде съобразено от
националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване,
отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната практика на ВКС-
определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о. /, което при
първоначалното постановяване на решението по настоящото дело, не е било съобразено от
решаващия състав на СРС.
Ето защо, с оглед изложеното, съдът намира, че следва да допусне исканото от ищеца
изменение на постановеното в настоящото производство решение, в частта за разноските,
като отмени същото в частта, в която е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество,
съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска му, до размер от 12,47 лв.
Така мотивиран, на осн. чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното съдебно решение № 12547 от 14.07.2023 г. в частта за разноските,
като:
ОТМЕНЯ решението в частта с характер на определение, в която е осъдил ищеца Х.
Т. М. , ЕГН **********, гр.София, ж.к. Б***, бл.27, вх.А, ет.4, ап.8, да плати на „М***
М***“ ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6Б,
преддставлявано от Розалина Станкова и Ваня И., сумата от 12,47 лв., представляваща
сторените от ответника разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Определението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2