О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 24.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І – 18 състав, в закрито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15 271 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба н.М.А.А. срещу Фонд з.г.на в.в б. като ищцата
претендира да й бъде изплатена от
ответника сумата от 137 841, 18 лв., съставляваща левовата равностойност на
гарантирания размер на влога на наследодателя й А.М.А.(неин съпруг). Твърди се,
че приживе А.е изготвил саморъчно завещание, което е било съхранявано при
нотариус. Според ищцата завещанието има общ характер и по силата на същото
именно тя е наследила всички движими и недвижими права на съпруга си. Когато А.
представила завещанието пред квесторите на КТБ с оглед издаване на
удостоверение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 23, тя получила отказ, тъй като за
издаване на такова удостоверение от банката поискали явяване на всички
наследници, което включвало още две лица. На ищцата било указано, че може да
получи соченото удостоверение ако в него не се посочва разпределение на
наследствените квоти между всички законни наследници, но за тази цел следвало
да се декларира от тях, че няма завещание. Ищцата изявява несъгласие с отказа и
указанията на квесторите, като за това инициира настоящото производство по реда
на чл. 10, ал. 2 Наредба № 23 за изплащане на посочената по-горе сума. С
уточняваща молба от 7.04.2017 г. е посочено, че в условията на евентуалност се предявява установителен
иск, с който се претендира да се признае за установено, че по отношение на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките съществува вземане на М.А.А. в
размер на 137 841, 18 лв., съставляващо гарантиран влог по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВ (отм.), придобит по наследство от А.М.А..
Настоящият състав след
като се запозна с предявената искова молба и становищата на страните, намира
следното:
Съгласно чл. 10, ал. 2,
изр. 2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), при отказ за
включване в списъка по чл. 7, ал. 3 или коригиране на данните в
него, вложителят може да предяви правата си по установения в действащото
законодателство ред. При така установеното правило, следва да се приеме, че
ищцата има възможност да претендира защита само в хипотезите на отказ за
включване в списъка или на отказ за коригиране на отразените в него данни.
Съдът намира, че в случая не е налице нито една от визираните в закона
възможности, поради следното:
На първо място - на 27.01.2017 г. пред СГС е
представено изрично писмо от „КТБ – в несъстоятелност“, в което е вписано, че
на 3.12.2014 г. „КТБ“ АД (н) е предоставила информация до ФГВБ за подлежащите
на изплащане суми по влога с титуляр А.М.А., като същият е включен в списъка по чл. 7, ал. 3 от Наредба №
23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз
до гарантирания размер. Ето защо не се установява отказ за включване в списъка,
което обстоятелство е определящо за правния интерес за провеждане на процес въз
основа на чл. 10, ал. 2 Наредба № 23.
На второ място – при извършена справка (проверка на
електронните списъци на приети вземания, които са общодостъпни в интернет)
относно съдържанието на списъците по чл. 7, ал. 3 от наредбата, съдът установи,
че включените в тях данни касаят името на
клиента, неговия номер, основание на вземането, сумата, наличното обезпечение.
В разглеждания казус ищцовата страна не претендира промяна или коригиране в
нито една от посочените групи данни. По същество искането на ищцата се свежда до
разрешаване на спорния въпрос кой и какви наследствени права има върху сумата,
принадлежала на титуляра А.М.А.. Произнасяне в тази насока обаче не може да бъде
сторено в производство по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 23.
Следва да се изтъкне още, че не е налице и правен
интерес от провеждане на производство по установителния иск (формулиран като
евентуален) за признаване за установено спрямо Фонда, че ищцата има вземане,
визирано в исковата молба. В практиката на САС по сходен казус (определение №
3801 от 15.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4485/2016 г.) е прието, че решенията по
установителни искове не подлежат на принудително изпълнение, и дори исканото от
ищцата решение да бъде постановено, то няма да послужи като годно основание за
плащане от ФГВБ. Ето защо за нея не е налице изрично предвидения в чл. 124 ГПК
правен интерес.
Необходимо е да се
изтъкне, че с определение от 31.01.2017 г. съдът е дал указания н.ищцата да
заяви дали претендира плащане на исковите суми въз основа на друго правно
основание, но твърдения и искания в тази насока в предоставения срок не са били
изложени.
С оглед изложените доводи, съдът приема, че
предявената искова претенция се явява недопустима и производството следва да
бъде прекратено.
Водим от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15 271/16 г.,
СГС, І-18 с-в, образувано по искова молба на М.А.А. срещу Фонд з.г.на в.в б.
Определението подлежи на обжалване пред САС в седмичен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: