Решение по дело №2023/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на О.Я., ЕГН **********, гражданка на Украйна, със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/14573 от 22.08.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която по подадено от жалбоподателката Заявление вх. № ЗСПД/Д-В/14573 от 07.08.2023 г. е отказано отпускане на месечна помощ по чл. 10а ал. 1 ЗСПД за детето Д. Я..

В жалбата се сочи, че семейството на малолетния Д. Я., ЕГН **********, живее повече от 10 години в България като родителите са със статут на постоянно пребиваващи в страната чужденци. Д. Я. *** като през учебната 2023/2024 г. е ученик в първи клас. В тази връзка майката О.Я. е подала до Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна Заявление вх. № ЗСПД/Д-В/14573 от 07.08.2023 г. за получаване, на основание чл. 10а ал. 1 ЗСПД, на еднокартна помощ за дете в първи клас, по което директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е постановил оспорения по делото отказ, обективиран в Заповед № ЗСПД/Д-В/14573 от 22.08.2023 г. По съображения, че в случая са налице регламентираните в чл. 10а ал. 1 ЗСПД предпоставки за получаване на помощта и че нормата на чл. 3 т. 5 ЗСПД, на която се е позовал административният орган, за да откаже на заявителката, е в противоречие с чл. 2, чл. 3 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 11.04.1991 г., както и с Конституцията на Република България, Закона за социалните помощи и Закона за закрила на детето, се иска заповедта да бъде отменена от съда и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с даване на задължителни указания за отпускането на помощта.

В съдебно заседание на 01.11.2023 г. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

От пълномощника на жалбоподателката адвокат В.П. е подадена по електронен път молба с. д. № 15240/27.10.2023 г., с която жалбата се поддържа изцяло на заявените в нея основания за оспорване на административния акт. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10 лв. заплатена държавна такса.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, ответник по делото, е подал писмена молба с. д. № 15320/30.10.2023 г., в която придържайки се изцяло към посочените в Заповед № ЗСПД/Д-В/14573 от 22.08.2023 г. мотиви за постановяване на отказа за отпускане на помощта, е оспорил изцяло подадената жалба. Посочил е, че между България и Украйна няма сключен договор, предвиждащ изплащане на подобна помощ, като Директивата за временна закрила на бежанци, макар да е дала възможност на гражданите на Украйна, влизащи на територията на страните членки на ЕС, да получат незабавна помощ, няма отношение към процесния казус.

Като съобрази процесуалната допустимост на жалбата, съдът намира следното по нейната основателност:

С подадено до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна Заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-В/14573/07.08.2023 г. жалбоподателката О.Я., гражданка на Украйна, е поискала да се отпусне еднократна помощ по чл. 10а ал. 1 ЗСПД за детето й Д. Я., украински гражданин, ученик в първи клас през учебната 2023/2024 г. За доказване на последното обстоятелство е приложила издадена от директора на ОУ „**“ – Варна Служебна бележка изх. № 1148/22.06.2023 г. В заявлението е декларирала, че съпругът й В.Т. е също гражданин на Украйна като и двамата са с настоящ адрес ***, СО „*“, ул. „* *“ № *. Декларирала е също, че детето Д. живее постоянно в страната като не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДт.

В отговор на така подаденото Заявление -декларация вх. № ЗСПД/Д-В/14573/07.08.2023 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е издал обжалваната по делото Заповед № ЗСПД/Д-В/14573/22.08.2023 г., с която на основание чл. 10 ал. 4 ЗСПД и чл. 4 ал. 1 ППЗСПД вр. чл. 10а ал. 5 и 6 ЗСПД, е отказал на заявителката Я. отпускане на помощта по съображение, че тя, съпругът й и децата им са граждани на Украйна като няма сключен международен договор, по който Република България да е страна, в който да е предвидено получаването на семейни помощи. По тези единствени и решаващи съображения административният орган е отказал, на основание чл. 3 т. 5 ЗСПД, предоставянето на помощта по чл. 10а ЗСПД.

При съдебното обжалване на заповедта са представени от страна на жалбоподателката и са приложени като доказателства по делото и следните писмени документи:

Удостоверение изх. № 1924/04.09.2023 г. от „С. -04“ ООД, според което В.Т. с постоянен адрес *** работи по трудов договор № 593/01.01.2023 г. в „С. -04“ ООД на длъжност работник- зареждане на рафтове при пълно работно време;

Издаденото на 13.06.2023 г. на О.Я., украинска гражданка, Разрешение за постоянно пребиваване № ********* г. със срок на валидност до 29.05.2028 г.;

Издаденото на 10.09.2021 г. на В.Т. , украински гражданин, Разрешение за постоянно пребиваване № ********* със срок на валидност до 31.08.2025 г.;

Издаденото на 17.02.2023 г. на Д. Я., украински гражданин, роден на *** г. в България, Разрешение за постоянно пребиваване № ********* г. със срок на валидност до 14.04.2026 г.;

Удостоверение за раждане на Д. В.Я., № **********, издадено въз основа на Акт за раждане № 2430/29.12.2015 г., според което Д. В.Я., гражданин на Украйна, е роден на *** г. в гр. Варна; родители: О.Я. /майка/ и В.Т. /баща/.

Така събраните доказателства и направени въз основа на тях фактически констатации обуславят следните правни изводи:

Съгласно чл. 10а ал. 1 ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл. 10а ал. 2 ЗСПД е предвидено, че помощта се отпуска независимо от дохода на семейството.

В чл. 3 ЗСПД изчерпателно са регламентирани субектите, имащи право на семейни помощи за деца по този закон. Измежду тях в чл. 3 т. 5 ЗСПД са предвидени и семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната и в случай, че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

За да обоснове предпоставките по чл. 3 т. 5 ЗСПД, в жалбата до съда пълномощникът на жалбоподателката О.Я. неправилно се е позовал на Закона за социалното подпомагане, който в чл. 2 ал. 6 регламентира, че от правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, както и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. От своя страна чл. 2 ал. 3 ЗСП гласи, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Законът за семейните помощи за деца е специален по отношение на Закона за социалното подпомагане, поради което последният не намира приложение в случая.

С основание обаче, за да обоснове правото на получаване на помощта по чл. 10а ал. 1 ЗСПД, пълномощникът на жалбоподателката се е позовал на нормите на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 11.04.1991 г.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват предвидените в нея права на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В същия порядък в чл. 2 ал. 2 е разписано, че държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство. Конкретно, относно правата на детето в чл. 27 ал. 1 на Конвенцията е разписано, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

Като страна по Конвенцията, България е задължена да зачита във вътрешното си право нейните основни положения като създаде равни условия за отглеждането и развитието на всички деца, което е в съответствие и със скрепения в чл. 1 ал. 2 от Закона за закрила на детето основен принцип, според който държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

Съотнасянето на нормите на Конвенцията за правата на детето към вътрешното ни право сочи на противоречието с тях на разпоредбата на чл. 3 т. 5 ЗСПД, ограничаваща правото на семейни помощи за деца от семействата на чужди граждани, постоянно пребиваващи и отглеждащи децата си в страната, само до случаите, в които получаването им е предвидено изрично в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Поради това като е постановил при позоваване на чл. 3 т. 5 ЗСПД отказа си по заявлението, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени от съда и преписката следва да се върне за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна следва да бъде осъдена, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото, съгласно приложеното на л. 7 от съдебното досие доказателство.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В/14573 от 22.08.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която по подадено от О.Я. Заявление вх. № ЗСПД/Д-В/ 14573 от 07.08.2023 г. е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а ал. 1 ЗСПД за детето Д. Я..

ВРЪЩА на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна административната преписка по подаденото от О.Я. Заявление вх. № ЗСПД/Д-В/ 14573 от 07.08.2023 г. ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да заплати на О.Я., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева.

Решението е окончателно.

	Съдия: