№ 3079
гр. Варна, 10.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Светлана Тодорова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501586 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
37806/22.05.2023г., подадена ЗК „Лев Инс“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д,
срещу решение №1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС, в
частта, с която ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК:********* е осъдено да заплати на М.
М. Й., ЕГН: ********** с адрес С.И. сумата от 11 939.37 /единадесет хиляди
деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и седем ст./лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от липса на
реализиран доход, причинени следствие настъпила на 13.11.2017г.
инвалидизация, представляваща ексцес и пряк резултат от причинени телесни
увреждания при ПТП от 19 септември 2016 г. от застрахован при ответника
по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№BG/22/116002042777, валидна от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при
управление на л.а. БМВ 530Д с рег.№****, за периода 13.11.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -29.08.2022 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.432,ал.1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд,
че намалената работоспособност на ищеца, в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, е попречилa на пострадалия да реализира доход в
определение от съда размер. В тази връзка сочи, че съдът е игнорирал
доказателствата по делото, сочещи, че преди произшествието ищецът е имал
непоС.на трудова заетост и същевременно безкритично е съобразил
показанията на водените по делото свидетели относно размера на
реализираните от страната доходи. ВРС не е съобразил своевременно
направените от страната възражения за базата, върху която следва да се
определят имуществените вреди под формата на пропуснат доход. Счита, че
пострадалият не би могъл да полага труд в дейности като образование,
1
финансова и застрахователна дейност, производство и разпределение на
електроенергия, поради което посочените сфери следва да се изключат от
дейностите, служещи за основа за определяне на пропуснат доход. В
заключение настоява за отмяна на решението и постановяване на друго
такова, с което да се отхвърли предявената претенция. С жалбата въззивникът
е направил искане за допускане на ССчЕ, която да даде заключение относно
средната работна заплата за страната в периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г. в
икономическите сектори, в които ищецът би могъл да полага труд, като се
съобразят неговите образование, квалификация и естеството на работа.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемия М. М. Й., чрез адв. Ч.. Счита за доказано по делото посредством
гласни доказателства обстоятелството, че преди произшествието ищецът е
получавал възнаграждение в размер на 1000 лева месечно. Намира, че този
факт е обхваната от СПН по предходно воденото между страните
производство. Евентуално, ако не се сподели това становище, настоява
обезщетението да се определи при условията на чл. 162 от ГПК и при
съобразяване на заключението на вещото лице, дадено пред първата
инстанция. Настоява за потвърждаване на решението в осъдителната част.
Отправя искане да бъде изискано гр.д. 13442/2021 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна
жалба вх.N 48167/27.06.2023г. М. М. Й., чрез адв. Ч. в частта срещу решение
№1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС, в частта която, е
отхвърлен иска на ищеца/ сега насрещен въззивник срещу Лев Инс“АД,
ЕИК:********* за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 5827,72
лева / разликата между 12172,28 лева и претендираните 18 000 лева/ за
причинени имуществени вреди от липса на реализиран доход, причинени
следствие настъпила на 13.11.2017г. инвалидизация, представляваща ексцес и
пряк резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от 19 септември
2016г. от застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №BG/22/116002042777, валидна
от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление на л.а. БМВ 530Д с рег.
№****, за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г.
Поддържа, че неправилно съдът е приспаднал от средния размер на
работната заплата за страната за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г., (сумата
от 20 438,27 лева) реализиран от ищеца доход за същия период в размер на 6
139,14 лева. Поддържа, че доходът от 6 139,14 лева е реализиран за друг
период извън процесния, а за изследвания период страната е получила сумата
от 311,42 лева.
Отговор по насрещната въззивна жалба не е постъпил.
Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК– подадени са от надлежни
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения съгл. чл. 261 от ГПК.
По доказателственото искане, направено с въззивна жалба вх.№
37806/22.05.2023г., съставът на въззивния съд намира следното:
С отговора на исковата молба ответникът своевременно е възразил
относно начина на определяне размера на пропуснатия доход, като в първото
2
по делото заседание, чрез процесуалния си представител, е направил искане
за назначаване на ССчЕ, която да даде заключение за средната годишна
заплата в сектори „строителство“ и други дейности“ за процесния период. С
протоколно определение от 08.02.2023г. искането е оставено без уважение.
Макар направеното в съдебно заседание и поддържано с въззивната
жалба искане за назначаване на ССчЕ да не достатъчно конкретно, съставът
на въззивния съд намира, че експертиза следва да се назначи, включително
като въпросите се преформулират служебно от съда / арг. от т. 3 от ТР
1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Искането за назначаването и е своевременно
направено и е относимо към възраженията на страната, черпени от трудовата
заетост на ищеца преди инцидента. Предвид обхванатия от СПН по гр.д. N
13442/2021 г. по описа на ВРС факт за естеството на предходната трудова
ангажираност на ищеца, въззивният съд намира, че следва експертизата да
даде отговор на въпроса относно средната работна заплата за страната за
дейността „Работници в горското стопанство“, с код N 9215 по НКПН, на
осн. чл. 266, ал. ал. 3 от ГПК.
Съставът на въззивния съд намира, че не е необходимо да се изисква
гр.д. N13442/2021 г. по описа на ВРС, тъй като постановените в рамките на
това производство съдебни актове са приложени по настоящото дело, а освен
това и са служебно известни на съда. В този смисъл искането на въззиваемия
М. М. Й. следва да се остави без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№
37806/22.05.2023г., подадена ЗК „Лев Инс“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д,
срещу решение №1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС, в
частта, с която ЗК„Лев Инс“АД, ЕИК:********* е осъдено да заплати на М.
М. Й., ЕГН: ********** с адрес С.И. сумата от 11 939.37 /единадесет хиляди
деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и седем ст./лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от липса на
реализиран доход, причинени следствие настъпила на 13.11.2017г.
инвалидизация, представляваща ексцес и пряк резултат от причинени телесни
увреждания при ПТП от 19 септември 2016 г. от застрахован при ответника
по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№BG/22/116002042777, валидна от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при
управление на л.а. БМВ 530Д с рег.№****, за периода 13.11.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -29.08.2022 г. до окончателното й изплащане,на
основание чл.432,ал.1 КЗ.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх.N
48167/27.06.2023 г. М. М. Й., чрез адв. Ч. в частта срещу решение
3
№1474/03.05.23г., постановено по гр.д.№11637/22г. на ВРС, в частта която, е
отхвърлен иска на ищеца/ сега насрещен въззивник срещу Лев Инс“АД,
ЕИК:********* за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 5827,72
лева / разликата между 12172,28 лева и претендираните 18 000 лева/ за
причинени имуществени вреди от липса на реализиран доход, причинени
следствие настъпила на 13.11.2017г. инвалидизация, представляваща ексцес и
пряк резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от 19 септември
2016 г. от застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №BG/22/116002042777, валидна
от 29.07.2016г. до 28.07.2017г. водач при управление на л.а. БМВ 530Д с рег.
№****, за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице,
след запознаване с материалите по делото и след като направи необходимите
справки, да отговори на въпроса относно размера на средната работна
заплата за страната за дейността „Работници в горското стопанство“, с код N
9215 по НКПН за периода 13.11.2017г. до 30.04.2019г. помесечно и като
обща стойност.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 / двеста/лева, вносим от
въззивника ЗК“Левн Инс“ в едноседмичен срок от съобщението с представяне
на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза П.И., който да се уведоми за поставената му задача
след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззиваемия М. М. Й.
искане за изискване и прилагане към настоящото дело на гр.д. 13442/2021 г.
по описа на ВРС.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.10.2023г от 13.30 часа.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5