Определение по дело №645/2019 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

20.09.2019 г.

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЕГЕНИЯ ГЕНЕВА

       ЧЛЕНОВЕ:       РОСИНА ДОНЧЕВА

 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 645 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Т.“, бул. „Х.Б.“ № 00, чрез адв. А. и адв. Б. срещу Определение от 05.07.2019 г. по гр.д. № 574 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Самоков, първи състав, с което е оставено без уважение искането за обезпечение на предявените искове на „К.“ ЕООД срещу „П.и.б.“ АД и „А и Л К.“ ООД за признаване за установено, че в полза на „П.и.б.“ АД не съществува ипотечно право върху два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда – студио С44, с идентификатор 65231.919.144.4.52 по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,75 кв.м. и самостоятелен обект в сграда – студио С46, с идентификатор 65231.919.144.4.54 по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,78 кв.м. и двата с адрес: к.к. „Б.“, ап. хотел „К.“, ет.00, които ищецът е закупил от „А и Л К.“ ООД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, по отношение на посочените недвижими имоти.

В жалбата се твърди, че определението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано. Излагат се аргументи, че в договора за кредит между „П.и.б.“ АД и „Т. к. Й.“ ЕООД /понастоящем „А и Л К.“ ООД/ е уговорено банката да дава съгласие по чл. 179 от ЗЗД за заличаване на ипотеки относно продавани обекти от ипотекирания поземлен имот и право на строеж върху него. Твърди се, че банката е получила плащане във връзка с продажба с нот. акт № 81, том I, рег. № 722, дело № 53, по силата на който „А и Л К.“ ООД е продала на „П.и.б.“ АД голяма част от обектите в хотел „К.“  за сумата от 6 882 000 лева, която е била преведена на продавача и впоследствие изтеглена обратно от банката. Счита, че ако се приеме, че банката е получила плащане в размер на 4 031 200 лева, то следва че кредитът е погасен до този размер и от своя страна банката е следвало да заличи ипотеката на продадените няколко обекта. Посочва, че банката е получила и второ плащане в размер на 1 418 439,07 лева по постигнато между нея, „А.Б.“ ООД и други дружества споразумение за сключване на договор за откриване на специална сметка, която да служи за обслужване на дълга по кредита. Посочва, че „А.Б.“ ООД е свързано дружество с банката и задължените лица „А и Л К.“ ООД, „В. Б.“ ЕООД и И.Ц.Й.. По изложените съображения моли първоинстанционното определение да бъде отменено.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „К.“ ЕООД, против „А и Л К.“ ООД и „П.и.б.“  за признаване за установено, че в полза на „П.и.б.“ АД не съществува ипотечно право върху два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда – студио С44, с идентификатор 65231.919.144.4.52 по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,75 кв.м. и самостоятелен обект в сграда – студио С46, с идентификатор 65231.919.144.4.54 по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,78 кв.м. и двата с адрес: к.к. „Б.“, ап. хотел „К.“, ет. 0. С исковата молба е поискано и допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, по отношение на посочените недвижими имоти.

Нормата на чл. 389, ал. 2 от ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове, а на основание чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска, поради което настоящият състав на Софийския окръжен съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел молбата за допускане на обезпечение за допустима.

Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.

 Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

При извършена справка в Търговския регистър се установи, че не е вписано решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – ответник, съгласно чл. 630, ал. 1, т. 2, вр. чл. 622 от ТЗ, поради което, и по аргумент за противното от чл. 637, ал. 5 от ТЗ, исковете са допустими. Отделно от това, от изложените в исковата молба фактически твърдения следва да се направи извод, че молителят и ответниците са активно и пасивно легитимирани страни по исковете.

На следващо място, настоящият съдебен състав независимо от това дали са представени убедителни писмени доказателства или не, следва да прецени дали е налице и обезпечителна нужда. Обезпечителната нужда се изразява в затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата си по бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. В случая, настоящият съдебен състав счита, че за молителя не е налице интерес от допускане на исканото обезпечение. Служебно известно е на съда, че с Определение № 343 от 22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 446 по описа за 2019 г., потвърдено с Определение от 24.07.2019 г. по в.гр.д. № 482/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, по отношение на процесните недвижими имоти и по отношение на процесното изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по други искове на ищеца „К.“ ЕООД срещу ответника „А и Л К.“ ООД. Поради това, за молителя не съществува обезпечителна нужда от допускане на исканото обезпечение. Обезпечителната мярка спиране на изпълнението не може да бъде допусната втори път за същото изпълнително дело и по отношение на същите недвижими имоти.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.07.2019 г. по гр.д. № 574 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Самоков, първи състав.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.