ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
20.09.2019 г.
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 645 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„К.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Т.“, бул. „Х.Б.“
№ 00, чрез адв. А. и адв. Б. срещу Определение от 05.07.2019
г. по гр.д. № 574 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Самоков, първи
състав, с което е оставено без уважение искането за обезпечение на предявените
искове на „К.“ ЕООД срещу „П.и.б.“ АД и „А и Л К.“ ООД за признаване за
установено, че в полза на „П.и.б.“ АД не съществува ипотечно право върху два
недвижими имота – самостоятелен обект в сграда – студио С44, с идентификатор
65231.919.144.4.52 по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,75 кв.м. и
самостоятелен обект в сграда – студио С46, с идентификатор 65231.919.144.4.54
по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,78 кв.м. и двата с адрес: к.к. „Б.“,
ап. хотел „К.“, ет.00, които ищецът е закупил от „А и Л К.“ ООД, чрез налагане
на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20188640400117
по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на
действие Софийски окръжен съд, по отношение на посочените недвижими имоти.
В жалбата се твърди, че
определението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано. Излагат
се аргументи, че в договора за кредит между „П.и.б.“ АД и „Т. к. Й.“ ЕООД
/понастоящем „А и Л К.“ ООД/ е уговорено банката да дава съгласие по чл. 179 от ЗЗД за заличаване на ипотеки относно продавани обекти от ипотекирания поземлен
имот и право на строеж върху него. Твърди се, че банката е получила плащане във
връзка с продажба с нот. акт № 81, том I, рег. № 722, дело № 53, по силата на който
„А и Л К.“ ООД е продала на „П.и.б.“ АД голяма част от обектите в хотел „К.“ за сумата от 6 882 000 лева, която
е била преведена на продавача и впоследствие изтеглена обратно от банката.
Счита, че ако се приеме, че банката е получила плащане в размер на
4 031 200 лева, то следва че кредитът е погасен до този размер и от
своя страна банката е следвало да заличи ипотеката на продадените няколко
обекта. Посочва, че банката е получила и второ плащане в размер на 1 418 439,07
лева по постигнато между нея, „А.Б.“ ООД и други дружества споразумение за
сключване на договор за откриване на специална сметка, която да служи за
обслужване на дълга по кредита. Посочва, че „А.Б.“ ООД е свързано дружество с
банката и задължените лица „А и Л К.“ ООД, „В. Б.“ ЕООД и И.Ц.Й.. По изложените
съображения моли първоинстанционното определение да бъде отменено.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност
на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това
лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на
частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „К.“ ЕООД, против „А и Л К.“ ООД и „П.и.б.“ за признаване за установено, че в полза на „П.и.б.“
АД не съществува ипотечно право върху два недвижими имота – самостоятелен обект
в сграда – студио С44, с идентификатор 65231.919.144.4.52 по одобрената КК на
гр. Самоков, с площ: 32,75 кв.м. и самостоятелен обект в сграда – студио С46, с
идентификатор 65231.919.144.4.54 по одобрената КК на гр. Самоков, с площ: 32,78
кв.м. и двата с адрес: к.к. „Б.“, ап. хотел „К.“, ет. 0. С исковата молба е
поискано и допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20188640400117 по
описа на ЧСИ В. Н., рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие
Софийски окръжен съд, по отношение на посочените недвижими имоти.
Нормата на чл. 389, ал. 2 от ГПК
предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове, а на основание
чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска, поради
което настоящият състав на Софийския окръжен съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел молбата за допускане на обезпечение за
допустима.
Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК
обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен
с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения
от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в
определен от него размер и когато искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства /вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.
Следователно, процесуалният закон предпоставя
допускането на обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът,
чието обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени
доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда, и предложената
обезпечителна мярка да е подходяща.
При извършена справка в
Търговския регистър се установи, че не е вписано решение за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – ответник,
съгласно чл. 630, ал. 1, т. 2, вр. чл. 622 от ТЗ, поради което, и по аргумент
за противното от чл. 637, ал. 5 от ТЗ, исковете са допустими. Отделно от това, от изложените
в исковата молба фактически твърдения следва да се направи извод, че молителят
и ответниците са активно и пасивно легитимирани страни по исковете.
На следващо място, настоящият
съдебен състав независимо от това дали са представени убедителни писмени
доказателства или не, следва да прецени дали е налице и обезпечителна нужда. Обезпечителната
нужда се изразява в затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата
си по бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато
търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има
вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да
бъде затруднено, забавено или застрашено. В случая, настоящият съдебен състав
счита, че за молителя не е налице интерес от допускане на исканото обезпечение.
Служебно известно е на съда, че с Определение № 343 от 22.05.2019 г. по ч.гр.д.
№ 446 по описа за 2019 г., потвърдено с Определение от 24.07.2019 г. по в.гр.д.
№ 482/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, по отношение на процесните
недвижими имоти и по отношение на процесното изпълнително дело № 20188640400117
по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 към Камарата на ЧСИ, с район на действие
Софийски окръжен съд, е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението“ по други искове на ищеца „К.“ ЕООД срещу
ответника „А и Л К.“ ООД. Поради това, за молителя не съществува обезпечителна
нужда от допускане на исканото обезпечение. Обезпечителната мярка спиране на
изпълнението не може да бъде допусната втори път за същото изпълнително дело и
по отношение на същите недвижими имоти.
По изложените съображения
частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от 05.07.2019 г. по гр.д. № 574 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Самоков,
първи състав.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.