РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание
на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Д.а и с участието на
прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1373 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 130, ал. 5 и чл. 132, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу писмо рег. № УРИ хххххх-хххх/11.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. В., потвърдено с Решение рег. № 198300-1081/20.02.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи.
В
жалбата се твърди, че обжалваното писмо е издадено при липса на компетентност,
при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди
по-конкретно, че с писмото е отказано на трима служители от служба „ПО“ при „Т.
– КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД да изпълняват дейности по направление „противопожарно
обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за
осигуряване на ПБ в обекти“, въпреки че по отношение на тези служители са
изпълнени всички изисквания по чл. 4 от Наредба № 8121з-1100/09.09.2015 г. Моли
за отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. В. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е писмо рег. № УРИ хххххх-хххх/11.09.2017 г., в частта му, с която управителят на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД е уведомен от РДПБЗН, че Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. не могат да изпълняват дейности по направление „пожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти“, тъй като „не са приложими към чл. 4 от наредбата“. В частта относно отказа за включване на И. И. И. и Н. К. Д. в списъчния състав на служба „ПО“ доводи в жалбата по административен ред и мотиви в решението на горестоящия орган не са изложени. Такива липсват и в жалбата до съда, поради което съдът приема, че в останалата си част по т. 1 и 3 писмото не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството пред административния орган е образувано във връзка с писмо вх. № хххххх-1584/22.08.2017 г. от управителя на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД до директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. В.. С писмото е поискано: 1) в списъчния състав на служителите от служба „ПО“ при „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД да бъдат включени И. И. И. и Н. К. Д., и 2) към досиетата на Б. Д. Г., Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. да бъдат добавени свидетелства за придобита професионална квалификация. Към писмото са представени документи по опис, както следва:
За М. В. Д.: Свидетелство № 19500/10.07.2017 г. за квалификация „Младши инспектор ДПК“ от Център за специализация и професионална подготовка по ПБЗН – гр. В. към АМВР; Свидетелство за професионална квалификация „служител по пожарна и аварийна безопасност“ рег. № Л-28/13.03.2006 г. на ВСУ „Ч. Х.“; Трудов договор от 22.05.2006 г. на длъжност „пожарникар на смяна“ в Противопожарна и аварийна служба;
За Д. К. И.: Свидетелство № 19496/10.07.2017 г. за квалификация „Младши инспектор ДПК“ от Център за специализация и професионална подготовка по ПБЗН – гр. В. към АМВР; Свидетелство за професионална квалификация „служител по пожарна и аварийна безопасност“ рег. № Л-30/13.03.2006 г. на ВСУ „Ч. Х.“; Трудов договор от 30.03.2006 г. на длъжност „пожарникар на смяна“ в Противопожарна и аварийна служба;
За И.
Д. А.: Свидетелство № 19499/10.07.2017 г. за квалификация „Младши инспектор
ДПК“ от Център за специализация и професионална подготовка по ПБЗН – гр. В. към
АМВР; Свидетелство за професионална квалификация „служител по пожарна и
аварийна безопасност“ рег. № Л-76/14.05.2007 г. на ВСУ „Ч. Х.“; Трудов договор
от 01.08.2006 г. на длъжност „монтьор КСМ“
и допълнително споразумение от 01.01.2015 г. на длъжност „пожарникар на
смяна“ в Противопожарна и аварийна служба.
В преписката е представена докладна записка рег. № 833р-3832/11.09.2017 г. от комисия в състав Началник сектор „ПКД“ и инспектор в сектор „ПКД“, в която във връзка с Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. е посочено, че представените свидетелства не са приложими към чл. 4 от същата наредба, а именно, не притежават стаж в структурните звена по ПБЗН по направление на дейност не по-малко от пет години.
С обжалваното писмо рег. № УРИ хххххх-хххх/11.09.2017 г., управителят на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД е уведомен, че РДПБЗН отказва да включи в списъчния състав на служба „ПО“ в „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД И. И. И. и Н. К. Д., тъй като не отговарят на изискванията по чл. 3 и чл. 4 от наредбата, както и че Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. не могат да изпълняват дейности по направление „пожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти“, тъй като „не са приложими към чл. 4 от наредбата“, за Б. Г. в писмото е посочено, че отговаря на изискванията по чл. 3 от наредбата.
В писмото не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва.
В преписката е представено писмо вх. № хххххх-1755/19.09.2017 г. от управителя на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД, с което уточнява, че Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. са служители в служба „ПО“ в „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД от 2006 г. и са преминали курс в Академията на МВР във връзка с изискванията на Наредба № 8121з-1100/09.09.2015 г. Към писмото са представени трудовите договори и свидетелства за придобита професионална квалификация на посочените три лица.
Това писмо е прието за жалба по административен ред срещу писмо рег. № УРИ хххххх-хххх/11.09.2017 г., след поискано и дадено с писмо вх. № хххххх-2180/14.11.2017 г. уточнение от страна на жалбоподателя.
Тази жалба по административен ред срещу писмо рег. № УРИ хххххх-хххх/11.09.2017 г. е отхвърлена с Решение рег. № 198300-1081/20.02.2018 г. на Директора на Главна дирекция „ПБЗН“, според което трите допълнително наети лица – Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. – не могат да бъдат добавени към списъка по Разрешение № 4/28.07.2015 г. на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД за осъществяване на дейности по чл. 129, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-1100/09.09.2015 г.
При така установените факти, след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Удостоверената върху екземпляра на обжалвания акт дата на връчване на представител на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД е 01.03.2018 г., доколкото от разпечатката за съобщаване по електронна поща не може да се установи постъпване на съобщението и прикачените файлове в системата, нито получаването им от адресата. Жалбата до съда е подадена чрез пощенска пратка на 14.03.2018 г., поради което е спазен срокът по чл. 145 от АПК.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 145 от АПК от лице, адресат на оспорения административен акт. Въпреки от данните за прекратяване на разрешението, считано от 18.07.2018 г., за което съдът е уведомен с писмо от Директора на РДПБЗН – В. от 29.10.2018 г., към датата на подаване на жалбата Разрешение № 4/28.07.2015 г. е действало и за жалбоподателя е налице правен интерес от отмяна на отказа.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От представените доказателства се установява, че към момента на издаване на обжалвания акт дружеството е било титуляр на Разрешение № 4/28.07.2015 г. за осъществяване на дейности по чл. 129, ал. 2, т. 5 от ЗМВР, а именно: пожарогасителна дейност и противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти.
Съгласно чл. 129, ал. 5, т. 6 и 8 от ЗМВР (в редакцията му, действала към момента на издаване на разрешението за дейности по ПБ), към заявлението за издаване на разрешение се прилага списък на наетите лица и съответните им длъжности и задължения, документи за тяхната професионална квалификация, копия от договорите и документи за съдимост, липса на наказателни производства и за медицинска годност.
Съгласно чл. 20 от Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г., лицето, получило разрешение за такива дейности, уведомява органа, издал разрешението, при промяна на лице от персонала, промяна на търговската регистрация и всяка друга промяна на условията, при които е издадено разрешението. Оценяването на документите, представени във връзка с промените, се извършва по реда на ЗМВР.
От своя страна ЗМВР, в редакцията си, действала към датата на образуване на административното производство, предвижда в чл. 132 при същите хипотези като чл. 20 от наредбата оценяването на документацията във връзка с промяната да бъде извършено по реда на чл. 130, ал. 1-3. Процедурата за оценяване на пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията на закона предвижда при установяване на непълноти и/или несъответствия органите на ГДПБЗН да уведомят писмено заявителя и да дадат указания и 30-дневен срок за отстраняването им. Производството по заявлението се прекратява, ако не бъдат отстранени непълнотите и/или несъответствията, а директорът на ГДПБЗН издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
От писмото (с характер на заявление), с което е образувано административното производство, се установява, че искането по отношение на трите лица до директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ – гр. В. е било за добавяне към досиетата на Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. на свидетелства за придобита професионална квалификация. Въпреки това, към заявлението не са представени други документи за трите лица освен свидетелствата за придобита професионална квалификация, поради което съдът квалифицира производството като такова по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – за отразяване в разрешението на промяна на условията, при които е издадено разрешението, а не като такова по чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – за промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4 от ЗМВР.
Съдът намира, че липсват доказателства за компетентност на директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ – гр. В. да издава актове по чл. 132, ал. 4 от ЗМВР. Въпреки двукратно дадените указания с разпореждане от 11.05.2018 г. и с определение от 12.12.2018 г., ответникът не представи доказателства за това. Представената с писмо от 20.12.2018 г. Заповед № з-792/07.11.2014 г. касае изрично правомощията по чл. 129, ал. 2 от ЗМВР във връзка с първоначалното издаване на разрешения. Издаването на актове във връзка с прилагането на чл. 132, ал. 4 от ЗМВР е самостоятелно правомощие, възложено от закона изрично на директора на ГД „ПБЗН“ или на оправомощено от него длъжностно лице. Оправомощаването на такова длъжностно лице предполага изричното възлагане на правомощия по този текст и не може да се извлича по тълкувателен път, че правомощията по чл. 129, ал. 2 от ЗМВР включват в себе си и правомощия по чл. 132, ал. 4 от ЗМВР и преотстъпването на първите имплицитно означава компетентност на оправомощения орган да издава и актове на основание втората разпоредба.
Съдът намира също така, че в производството пред Директора на регионалната дирекция са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неизпълнение на разпоредбите на чл. 27, чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс и с неизпълнение на изискванията за съдържание на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК.
В хода на производството пред административния орган не е изяснен първостепенният въпрос относно характера на искането и допустимостта му. От една страна, заявителят иска добавяне на документи към налични в дирекцията досиета на служители, което свидетелства за вписването на тези служители в списъка на лицата по чл. 129, ал. 4 от ЗМВР към действащото при подаване на заявлението разрешение. От друга страна, не се установява дали трите лица, за които се отнася обжалвания отказ, са били включени в списъка на лицата, които непосредствено ще извършват дейностите по разрешението и на кои точно от дейностите по разрешението, тъй като въпреки дадените указания нито от страна на жалбоподателя, нито от страна на ответника са представени доказателства за това. Косвено твърдение, че лицата не са били вписани, се съдържа в мотивите от решението на горестоящия орган, според които обжалваното писмо е отказ за добавяне на допълнително наети лица към разрешението. Това твърдение обаче не почива на конкретно посочено заявление с такова искане, нито може да се възприеме като относимо към И., А. и Д., тъй като те не са „допълнително наети“, а наети през 2006 г. преди издаване на разрешението. В писмо от 29.10.2018 г. във връзка с дадени в протоколно определение от 02.10.2018 г. указания на ответника се твърди, че И., А. и Д. не са осъществявали дейност „противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти“. Не се твърди и не се установява висяща процедура за добавяне на тези лица към списъка с лицата по чл. 129, ал. 4 от ЗМВР, докато самият жалбоподател в жалбата до горестоящия орган посочва, че те работят в служба „ПО“ от 2006 г. и съвместяват дейностите по чл. 129, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, тоест че осъществяват както пожарогасителна дейност, така и дейностите „противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти“.
В
същото време от представените трудови договори се установява, че към 2006 г. в
предприятието на жалбоподателя съществува пожарно-аварийна служба и към датата
на назначаването на Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. за пожарникари в посочената
служба изискванията към персонала са се определяли въз основа на Наредба № I-127 от 29.05.2003 г. за определяне на реда за
осъществяване на дейности по пожарна и аварийна безопасност от търговци, и
по-специално на чл. 8 от нея, който изисква от служителите, извършващи пожарогасителна
и аварийно-спасителна дейност (съгласно тогавашната формулировка в ЗМВР) да са
със средно образование и завършен курс по ПАБ, проведен в акредитирано висше
училище или в център за специализация и професионална подготовка в МВР, по
програми, изготвени от АМВР и съгласувани с директора на НСПАБ – МВР. Към този момент нормативната уредба не е
предвиждала специални изисквания към персонала, извършващ противопожарно
обследване на обекти по смисъла на чл. 6 от Наредба № I-127 от 29.05.2003 г.
Аналогични са изискванията към персонала, непосредствено извършващ пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, и в чл. 8 от Наредба № Iз-1951 от 27.10.2006 г. за реда за осъществяване на разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти, както и в чл. 7 от Наредба № Iз-1463 от 11.08.2009 г. за реда за осъществяване на разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти. За персонала, извършващ противопожарно обследване на обекти обаче (дейност, която впоследствие е описана като противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти), от влизане в сила на Наредба № Iз-1951 от 27.10.2006 г. са предвидени специални изисквания, съответно в чл. 8, ал. 1, т. 2 и в чл. 7, ал. 1, т. 3.
Предвид това, съдът счита, че при постъпването на заявлението за добавяне към досиетата на лицата на документи за придобита правоспособност, административният орган е бил длъжен да изясни дали тези лица са били включени в списъка на персонала при първоначалното издаване на разрешението или не, и за кои от дейностите в обхвата на разрешението, доколкото прилагане на доказателства за допълнителна квалификация на вече включени в списъка лица не е обстоятелство по чл. 132, ал. 1 от ЗМВР и за заявителя липсва правен интерес от „добавянето на допълнителни документи“, а заявлението за това не поражда задължение за издаване на административен акт от страна на ответника. Съответно при изясняване на точния смисъл на заявлението и обективните обстоятелства относно разрешението, административният орган е следвало да прецени дали заявлението е допустимо и да се произнася само при наличие на предпоставките за допустимостта.
Неизяснените обстоятелства относно статуса на лицата от гледна точка на действащото към онзи момент разрешение представляват и нарушение на задълженията на административния орган по чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством служебно събиране на доказателства, например справка от регистъра на ГДПБЗП – МВР по чл. 37 от Наредба № 8121з-531/2014 г. за установяване на включените в списъка с лицата, непосредствено извършващи дейностите в обхвата на разрешението. Тези нарушения не са позволили определяне на обхвата на проверката преди издаване на административния акт и решаване на въпросите относно компетентността на органа и естеството на производството.
Макар обжалваният акт да е в писмена форма, същият не съдържа нито същинско изложение на фактическите и правните основания за издаването си (включително относно статута на лицата с оглед списъците на персонала по разрешението или относно естеството на производството, в което е издаден), нито същинска разпоредителна част с ясно определено волеизявление на органа. На практика в писмото е посочено, че лицата И., А. и Д., за които са добавените допълнително свидетелства за завършен курс за професионално обучение „не са приложими към разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-1100/09.09.2015 г.“, каквото и да означава „не са приложими“ и за което и да се отнася (лицата или свидетелствата), тъй като не притежават стаж в структурните звена по ПБЗН по направление на дейност не по-малко от пет години. Тази неясна разпоредителна част не позволява да се установят безспорно правните последици от писмото – прекратяване на производство по вписване, отказ за вписване, заличаване на лица от списъка и т.н. Не може да бъде опреден и характерът на волеизявлението „РДПБЗН Ви уведомява, че независимо от приложените документи горните лица не могат да изпълняват дейности по направление „противопожарно обезопасяване […]“.Не са установени обстоятелствата относно конкретния стаж на трите лица преди назначаването им в предприятието-жалбоподател, които да обосноват извода, че те не са работили в структурните звена по ПБЗН по направление държавен противопожарен контрол не по-малко от 5 г.
Не е определена и приложимата материалноправна норма, предвид действалата по време на издаване на разрешението отменена наредба и влязлата в сила преди подаване на заявлението нова наредба, уреждаща по различен начин изискванията към персонала. Това, в съвкупност с неяснотата относно статута на лицата към датата на заявлението, осуетява защитата на заявителя (което се установява от неясните твърдения и изявления в жалбата до съда за непризнат 2-годишен стаж на лицата и признат изискуем стаж в звено за ПБЗН) и не позволява извършването на съдебния контрол за законосъобразност.
Към датата на издаване на разрешението изискванията за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци, са били уредени в Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. със същото наименование (в редакцията към ДВ бр. 101 от 2014 г.).
Дейностите, за които е издадено разрешението са такива по чл. 3, т. 1 и 3 от тази наредба, и определението за тях се съдържа съответно в чл. 4 и чл. 6 от нея. За професионалната квалификация на лицата, които непосредствено осъществяват дейности по чл. 3 от наредбата, чл. 16 от нея препраща към наредбата по чл. 129, ал. 7 от ЗМВР. Към датата на това разрешение наредба по чл. 129, ал. 7 от ЗМВР не е действала в периода от 19.09.2014 г. (след отмяната на Наредба № Iз-2815 от 7.11.2011 г. за реда за осъществяване на разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност с Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г.) до 29.09.2015 г., когато е обнародвана Наредба № 8121з-1100 от 9.09.2015 г. Самата Наредба № 8121з-531 от 9.09.2014 г. съдържа в преходните и заключителните си разпоредби параграф 4, който предвижда изисквания за образователно-квалификационна степен, професионална подготовка и прослужено време в структурните звена за ПБЗН съобразно направлението на дейност. В същото време, в мотивите си административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-1100 от 9.09.2015 г., която не е действала при издаване на разрешението и съответно при съставяне на списъка към него, и би следвало да се прилага единствено в случай че производството е за промяна на условията за издаване на разрешителното чрез включване на нови служители в списъка за съответната дейност, каквото искане в заявлението липсва а не за „добавяне на документи за квалификация“ към съществуващи при административния орган досиета на служители.
Така установените липса на компетентност и особено съществените процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и неизпълнение на задълженията за служебно събиране на доказателства в административното производство и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаване на административния акт обосновават извод на съда за нищожност на обжалваното писмо.
Предвид новонастъпилите обстоятелства, а именно отмяна на Разрешение № 4/28.07.2015 г. за осъществяване на дейности по чл. 129, ал. 2, т. 5 от ЗМВР, за което се отнася искането за отразяване на промяна на условията, при които е издадено, връщането на преписката на органа за ново произнасяне по искането в съответствие с мотивите на настоящото решение е безпредметно.
При този изход от производството, претенциите на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски са основателни и следва да бъдат уважени.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на писмо рег. № УРИ хххххх-хххх/11.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. В., потвърдено с Решение рег. № 198300-1081/20.02.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи, в частта му, с която „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД е уведомено, че Д. К. И., И. Д. А. и М. В. Д. не могат да изпълняват дейности по направление „пожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти“.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи да заплати на „Т. – КРЗ Ф.а. – В.“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, сумата 550 (Петстотин и петдесет цяло) лева
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: