Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково,
15.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………………...… в открито
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Русева………………..………..………и
в присъствието на прокурора Николай
Гушушев…………………………………..…………като разгледа докладваното от съдия
И В А Н О В А гр.д.№ 641 по описа за 2020 год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.2 б от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди за сума в
размер на 35 000 лева.
ИЩЦАТА
– З.В.Д. твърди, че с присъда, постановена по НОХД №
1336 / 2016 год. по описа на Районен съд – Стара Загора е била призната за
виновна за престъпления по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.324, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Присъдата била отменена с решение, постановено по ВНОХД №
1111/2018 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и наказателното
производство – прекратено, поради изтичане на абсолютната давност. Решението на
въззивния съд влязло в законна сила на 18.12.2018 год. Твърди още, че през
месец ноември 2013 год. по отношение на нея е било извършено първото по време
процесуално следствено действия, изразяващо се в претърсване и изземване на
налична документация, електронни носители и техника – компютър и принтер,
открити в офиса й, намиращ се в гр.Димитровград, ул.“Цар Борис I“ № 5, по повод образувано досъдебно производство № 688 / 2013 год., представляващо прокурорска преписка № 1917 / 2013 год. по описа на РП –
Димитровград. Продължилото повече от пет години наказателно производство й
давало основание да твърди, че е нарушено правото й на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок. С констативен протокол от 05.08.2019 год. на
инспектората към Висшия съдебен съвет, по повод подадено заявление № ПС – 19 – 409 от 13.06.2019 год.,
било констатирано, че е налице удължаване на воденото срещу нея производството,
допуснато както от страна на Районна прокуратура – Димитровград, поради връщане
на делото за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, визирани от ЕКПЧ
като причини за забавяне, за които държавата носи отговорност, така и от
Окръжен съд – Стара Загора, поради това, че съдът се произнесъл с определение,
вместо с решение, което наложило връщане на делото и довело до забавяне на
съдебното производство. Поддържа, че от нейна страна не са били извършени действия, които да доведат до
забавяне на наказателното производство. Не споделя изводите в доклада, че делото се отличавало с
фактическа и правна сложност. Счита, че целта на производството била неговото
забавяне и невъзможността да упражнява
професията си на адвокат. Липсвала необходимост от това да се извършва разпит
на 300 свидетели за установяване на обстоятелствата дали в инкриминирания
период е извършвала юридически услуги, с оглед заявеното от нейна страна
признание, че е извършвала такива, но без да упражнява права на адвокат,
изразяващи се в процесуално представителство пред съд. Като господар в процеса,
Прокуратурата си позволявала показност и възможно най – широка разгласа чрез
всички информационни средства, с които действия се уронвал престижа й и се
създавала нагласа в обществеността за извършено от нея тежко престъпление. В
срока на разследването и в резултат на неговата продължителност била подложена
на стрес. Много от близките и познатите й се дистанцирали от нея. Чувствала се
несигурна, потисната и с разклатено
доверие по отношение на справедливо решение. Била нанесена щета върху името й
на професионалист. Счита, че събраните материали, вложените труд и ресурси от
страна на разследващите органи не кореспондирали с тежестта на обвиненията.
Разследването било причина да бъде отписана като адвокат от Адвокатска колегия
– Хасково и отказ да бъде вписана отново. При разглеждане на делото пред
въззивния съд било установено грубо нарушение на процесуалните правила, допуснато
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и изразяващо се в липса
на надлежно упълномощаване на прокурор от
РП - Димитровград от страна на Апелативна прокуратура – Пловдив, явяващо се
задължително с оглед на това, че делото е било разгледано в друг съдебен район
– гр.Стара Загора. Предвид изложеното моли за решение, с което съдът осъди
ответниците да й заплатят солидарно сумата в размер на 35 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на нарушаване на правото
й за разглеждане и решаване на образуваното срещу нея наказателно производство
в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2019 год. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ
– ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Димитровград и ОКРЪЖЕН
СЪД – Стара Загора – оспорват исковете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
постановление от 01.11.2013 год. на Районна прокуратура /РП/ - Димитровград е образувано досъдебно производство /ДП/ № 688 / 2013 год. по
описа на РУП – Димитровград /прокурорска преписка № 1917 / 2013 год./,
преобразувано в следствено дело № 23 / 2014 год. по описа на ОСлО при ОП -
Хасково срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
С
разпореждане от 19.11.2013 год., постановено по НЧД № 664 / 2013 год. по описа
на РС – Димитровград е разрешено да се извърши поисканото по ДП, претърсване в
кабинет, ползван от З.В.Д.,***, офис 12. Действия по претърсване и изземване са
извършени на посочената дата, видно от съставения протокол, от съдържанието на
който се установява, че от кабинета на ищцата са иззети компютър, принтер и 12
папки, ведно със съдържащите се в тях документи. Изготвен е и фотоалбум,
съдържащ шест снимки.
С
постановление от 09.01.2015 год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем
за престъпления по чл.324, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.313, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка“.
На
25.02.2015 год. е извършено прецизиране на обвинението, последвано от разпит на
обвиняемата, проведен на същата дата.
На
04.03.2015 год. – 09.03.2015 год. е извършено предявяване на разследването.
На
31.03.2015 год. е изготвено заключително мнение за предаване на съд.
На
25.09.2015 год. в Районен съд – Димитровград е бил внесен обвинителен акт по
досъдебно производство № 23/2014 год. по описа на ОСлО – Хасково /преписка №
1917/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Димитровград/ по обвинението на З.В.Д.
– по чл.324, ал.1, вр. чл.26, ал.1 т НК и по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, въз
основа на който е образувано НОХД № 577 / 2015 год., производството по което е
прекратено с определение от 26.10.2015 год., поради невъзможност да бъде
формиран състав за разглеждането му, с оглед направен отвод от всички съдии. Делото
е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд. С определение от
23.11.2015 год., постановено по дело № 1448 / 2015 год. на ВКС, делото е
изпратено за разглеждане на Районен съд – Стара Загора, по описа на който съд е
образувано НОХД № 2998 / 2015 год., производството по което е прекратено с
определение от 28.01.2016 год. и делото е изпратено на РП – Димитровград, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - за прецизиране на
времето на извършване на двете деяния.
С
постановление от 16.03.2016 год. е извършено привличане на ищцата в качеството
на обвиняем, а на 21.03.2016 год. и на 29.03.2016 год., й е предявено
разследването. На 19.04.2016 год. е изготвено постановление с мнение за
предаване на съд.
Производството по
делото пред Районен съд – Стара Загора е образувано въз основа на обвинителен
акт на Районна прокуратура – Димитровград, внесен в съда на 27.05.2016 год.
С
разпореждане от 01.06.2016 год. е насрочено съдебно заседание за 06.07.2016
год., за предварително изслушване на страните. Видно от съставения протокол е,
че съдът е одобрил изразеното от страните съгласие, съдебното следствие да се
разгледа по реда на чл.371, т.1 от НПК. От страна на подсъдимата е направено
искане за изслушване на вещото лице Д., за разпит на свидетеля Г. и на
свидетелка Г. Ш., разпита на която е допуснат при режим на довеждане. Второто
заседание е насрочено за 15.09.2016 год., на което е разпитано само вещото
лице. Разпит на свидетелите не е проведен, поради неявяването им. Делото е
отложено за 09.11.2016 год. По молба на подсъдимата Д., делото е отложено и
насрочено за 14.12.2016 год., на което заседание същата е дала обяснения. Като
доказателства са приети и протоколите за извършения по делегация разпит на
свидетелите Г.и. Делото е било отложено поради неявяване на свидетелката Ш.,
разпита на която е извършен в следващото съдебно заседание, проведено н
26.01.2017 год. Делото е отложено за 09.03.2017 год. за събиране на писмени доказателства,
поискани от подсъдимата, на което заседание съдебното следствие е обявено за
приключено и е даден е ход на съдебните прения.
По делото е приложена Заповед № 58
от 30.06.2016 год. на Административния ръководител, Окръжен прокурор при
Окръжена прокуратура – Хасково, с която А. Х. П. – Административен ръководител,
районен прокурор на Районна прокуратура – Димитровград е командирован със
задача участие в съдебни заседание по НОХД № 1336 / 2016 год. на
РС – Стара Загора.
С
присъда № 60 от 09.03.2017 год., постановена по НОХД № 1336 / 2016 год. по
описа на Районен съд – Стара Загора, ищцата З.В.Д. е призната за виновна в
това, че в периода от месец януари 2010 год. до месец ноември 2013 год.,
включително в гр.Димитровград, при условията на продължавано престъпление
упражнявала адвокатска професия, без да има съответната правоспособност по
Закона за адвокатурата, оказвайки правно съдействие на различни лица, във
връзка с изготвянето на молби, искови молби, жалби, писмени отговори, заявления
и други документи по граждански, наказателни и административни дела, и до
различни институции, и давайки устни консултации по въпроси на правото, поради
което и на основание чл.324, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК й е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Със същата присъда, подсъдимата
- ищца в настоящото производство е призната за виновна в това, че на 29.04.2011
год. в гр.Хасково потвърдила неистина в Годишна данъчна декларация за 2010
год., която по силата на закон – чл.50, ал.1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, се дава пред орган на властта – Национална
агенция за приходите, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – за получените доходи и размера на
осигурителния доход през съответната година, като декларирала неверни обстоятелства,
а именно – получен доход от упражняване на свободна професия – адвокат, във
връзка с извършена адвокатска дейност, с цел да избегне заплащане на дължими
данъци в размер на 1 500 лева, поради което и на основание чл.313, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.54 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание „Глоба“ в
размер на 700 лева.
Въз основа на протест на Районна прокуратура –
Димитровград и на въззивна жалба, подадена от подсъдимата, на 19.05.2017 год. е
образувано ВНОХД № 1111 / 2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
който с определение от 23.05.2017 год. е разпоредил внасяне на делото в открито
съдебно заседание, насрочено за 28.06.2017 год. Делото е отложено за 20.09.2017 год., по молба
на подсъдимата и упълномощения от нея адвокат, на проведеното на която дата
съдебно заседание е даден ход на съдебните прения. С определение от 23.11.2017
год., въззивният съд е възобновил съдебното следствие и е прекратил
производството по делото в частта, образувано по протест на Районна прокуратура
– Димитровград, приемайки, че прокурор П.
е нямал право на протест, поради липса на доказателства, същият да е бил
надлежно упълномощен от Апелативна прокуратура – Пловдив. Определението в
посочената част е отменено с решение № 43 от 26.03.2018 год., постановено по
н.д. № 1317 / 2017 год. на ВКС, в мотивите на което е прието, че РП –
Димитровград е била местно, родово и функционално компетентната прокуратура по
досъдебното производство, която подсъдност е променена само поради факта, че
всички съдии от РС – Димитровград са се отвели от разглеждане на делото и
същото е било възложено на РС – Стара Загора – случай, в който в
първоинстанционното производство може да участва както прокурора, изготвил
обвинителния акт от местно компетентната прокуратура – РП – Димитровград, така
и от РП – Стара Загора – съответна на съда, на който делото е било изпратено
след промяна на местната подсъдност. След връщане на делото от ВКС, въззивният
съд го е насрочил за 11.04.2017 год., на което съдебно заседание не е бил даден
ход на делото, поради неявяване на подсъдимата. Делото е било насрочено за
25.04.2018 год. На проведеното на посочената дата съдебно заседание, делото е
отложено за 13.06.2018 год., за събиране на писмени доказателства. С протоколно
определение от посочената дата, делото е отложено за 26.09.2018 год., поради
отсъствие на съдията докладчик, ползващ отпуск по болест. Делото е насрочено за
21.11.2018 год., на което заседание съдебното следствие е обявено за приключено
и е даден ход на съдебните прения. С решение № 141 от 23.11.2018 год.,
постановено по ВНОХД № 1111 / 2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
е отменена обжалваната и протестирана присъда № 60 от 09.03.2017 год.,
постановена по НОХД № 1336/2016 год. на Районен съд – Стара Загора и
наказателното производство е прекратено, поради настъпила абсолютна погасителна
давност за наказателно преследване и за двете деяния, предмет на наказателното
производство. Решението е влязло в законна сила на 18.12.2018 год.
Като
писмено доказателство по делото е прието писмо изх. № 94 – З – 44 / 19 от
24.02.2020 год., адресирано до ищцата, с което е уведомена, че подаденото от
нея заявление № РС – 19 – 409 от
13.06.2019 год. е отхвърлено като неоснователно, на основание чл.60 е, ал.1,
т.1 от ЗСВ, той като общата продължителност на досъдебното производство и двете
съдебни инстанции – 5 години и 29 дни, не надхвърляли разумния срок. С писмото
е изпратен констативен протокол на Инспектората към висшия съдебен съвет от 05.08.2019 год., приет като писмено
доказателство.
Видно
от приетата като писмено доказателство справка за съдимост е, че ищцата има две
предишни осъждания за престъпление по чл.311, ал.2, вр. ал.1 от НК и за
престъпление по чл.209, ал.1, вр. ал.2 от НК, за които е ангажираната отговорността
й с решение № 341 от 13.07.2006 год., постановено по НАХД № 356/2006 год. на
Районен съд – Димитровград, влязло в законна сила на 21.12.2006 год., с което й
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева и съответно
- с присъда № 20 от 11.11.2010 год., постановена по НОХД № 102/2009 год. на
Районен съд – Първомай, влязла в законна сила на 23.06.2011 год., с която й е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението
на което е отложено за изпитателен срок от три години. Ищцата е била реабилитирана
по право, считано от 24.06.2014 год. От страна на ищцата се представя
свидетелство за съдимост, от което се установя, че няма предишни осъждания.
От
удостоверение № 1573 от 09.09.2020 год. се установява, че срещу ищцата има
образувани четири прокурорски преписки. Във връзка с направено от ищцата
оспорване на посочения документ, от страна на РП – Димитровград е представена
справка за водени срещу нея преписки и досъдебни производства, от която се
установява, че срещу ищцата са били образувани общо 25 преписки и досъдебни
производства, две от които са приключили с налагане на административно
наказание „глоба“ и на „лишаване от свобода“, отразени в цитираната по-горе
справка за съдимост, а останалите преписки са прекратени или е отказано да се
образува досъдебно производство.
Като
писмено доказателство е прието и съдебно удостоверение изх.№ 60750 от 30.10.2020 год., издадено от РС
– Димитровград, от което се установява, че за периода от м.януари 2013 год. до
м.септември 2020 год., вкл. срещу ищцата
са образувани общо 12 граждански и наказателни дела. Към удостоверението
са приложени и съдебните актове, постановени в заповедни и искови производства по чл.422 от ГПК.
Видно
от приложеното удостоверение № 274 от 13.11.2013 год. е, че ищцата е била
вписана в регистъра на адвокатите към Адвокатски съвет – Хасково с постановление на АС - № 191 от 05.07.1999
год. С решение на Висшия дисциплинарен съд от 14.05.2010 год. на ищцата е
наложено наказание лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за срок от 07.01.2011 год. до 07.01.2014 год. С
решение от 07.10.2014 год. на АК – Хасково е отказано вписването на ищцата в
АК.
Като
писмено доказателство по делото е приет протокол № 16 от 05.12.2013 год. от заседание на Съвета на Адвокатската
колегия – Хасково, в който е
обективирано Решение № 4 за отписване на ищцата от регистъра на адвокатите в
Хасковска адвокатска колегия на основание чл.22, ал.1, т.3, вр. чл.133, ал.1,
т.4 от ЗА и на основание чл.22, ал.1, т.2, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗА, считано
от 07.01.2011 год. Видно от мотивите към решението е, че като основание за отписването на ищцата от АК е осъдителната присъда от 11.11.2010 год. на РС
– Първомай, цитирана по-горе.
От
страна на ищцата са представени 4 бр. изпълнителни листа, издадени на
25.07.2012 год., на 28.11.2012 год., на 11.02.2016 год. и на 29.07.2013 год., с
които Прокуратура на Република България е осъдена да й заплати суми в размер на
1 000 лева, на 2 000 лева, на 1 000 лева и на 2 000 лева –
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ. Като писмени
доказателства са приети и съдебните актове, послужили като изпълнителни
основания за издаване на посочените изпълнителните листове.
На
09.05.2019 год. в офиса на ищцата е било извършено претърсване и изземване по
ДП № 194 / 2019 год., образувано за престъпление по чл.324, ал.1 от НК.
По
искане на страните по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на
посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката М. се установява,
че през 2010 год. е започнала работа при ищцата. Помежду им не бил сключван
договор – граждански или трудов. Два пъти било извършвано претърсване и
изземване на вещи от офиса на ищцата, която едва „кърпела двата края“. Получавала
заплащане на ръка от адвокатите, с които работела. Ищцата плащала на ищцата по
5 лева на час. Свидетелката твърди, че през последните 10 години ищцата не е
упражнявала адвокатска професия. Идвали клиенти, на които обяснявала, че не
може да ги представлява в съда и, че работи с други адвокати, с които
поддържала връзки по телефона. В офиса на ищцата попълвали документи. Идвали и
хора за консултации. На ищцата били правени скандали от лица, викани в
полицията за разпит по повод воденото срещу нея наказателно производство. До
преди една година на вратата на офиса на ищцата имало табела с надпис „адвокат З.Д.“,
която била свалена и на нейно място поставена друга с надпис „юридическа
кантора“. Ищцата правила опити да се впише отново като адвокат, но й било
отказвано, поради водените срещу нея дела. Свидетелката споделя, че ищцата не
се чувства добре, когато не работи – вдигала кръвно и при най-незначителен
повод. В тази насока са и показанията на свидетелката Д., на която ищцата
споделяла, че се чувства подтисната и много зле от това, че отново
Прокуратурата е завела дело срещу нея и поради това не искали да я впишат в
Адвокатската колегия. Чувствала се зле психически от това, че няма право да
работи като адвокат. Идвали хора, които вдигали скандали на ищцата за това, че
били викани за разпит. Свидетелката също била разпитвана. При разпита останала с впечатлението, че разследващите
органи искат да се оплачи от ищцата. През 2014 год. ищцата я консултирала по
правен спор, но пред съда е била
представлявана от друг адвокат, на който ищцата се обадила. От показанията на
свидетелката К. се установява, че преди година – две е ходила при ищцата да й
пише жалба по повод откраднат телефон, като за услугата й платила 50 лева.
Имало резултат от подаването на жалбата, защото хванали извършителя и върнали
телефона. На вратата на офиса имало табела с надпис „адвокат З.Д.“. Когато
влезнала в офиса, ищцата й се представила като адвокат. От показанията на
свидетеля Т. се установява, че е ходил при ищцата, за която знаел, че е адвокат
за правни консултации и за попълване на документи във връзка с пенсионирането
му.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание чл.2 б от ЗОДОВ, иск
срещу ответниците – Прокуратура на Република България и Окръжен съд – Стара
Загора, за допустим, по следните съображения: От събраните по делото
доказателства се установява наличието на предвидената в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска – изчерпана е административната процедура по
реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, при която е отречено по същество правото на ищцата на
обезщетение. Безспорно по делото е установено, че образуваното срещу ищцата
наказателно производство е приключило с решение, влязло в законна сила на
18.12.2018 год., постановено по ВНОХД № 1111/ 2018 год. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора, с което производството е прекратено поради изтичане на
абсолютната погасителна давност, а заявлението по чл.60 а, ал.1 от ЗСВ за
определяне и изплащане на обезщетение поради прекомерна продължителност на
производството, продължила повече от пет години, е подадено на 13.06.2019 год.,
т.е в предвидения в чл.60 а, ал.4 от ЗСВ, 6 – месечен срок от приключване на
производството с окончателен акт. С протокол от 05.08.2019 год. на Инспектората
към Висшия съдебен съвет е прието, че подаденото от ищцата заявление следва да
бъде отхвърлено като неоснователно, на основание чл.60 е, ал.1, т.1 от ЗСВ,
поради това, че продължителността на производството не надхвърля разумния срок.
С писмо изх. № 94 – З – 44/19 от 24.02.2020 год. на Министерство на правосъдието,
ищцата е уведомена, че процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ се счита за
изчерпана и съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ има право да предяви иск за вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по реда
на чл.2 б от ЗОДОВ.
Разгледан
по същество, искът, предявен на основание чл.2 б от ЗОДОВ срещу ответниците –
Прокуратура на Република България и Окръжен съд – Стара Загора, се явява
основателен и частично доказан по размер, по следните съображения: При
специалния деликт по чл.2 б от ЗОДОВ, в ал.2 от разпоредбата самият законодател
примерно е изброил обстоятелствата /общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти,
които са от значение за спора/, които съдът следва да вземе предвид, както при преценката си дали е налице
фактическия състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищцата за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, така и при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени й от този деликт.
При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от забавено
разглеждане на наказателни производства, от значение е и общата продължителност
на наказателното производство, която може да е в нарушение на изискването за
разумен срок, въпреки, че отделните фази на производството са имали разумна
продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от
производството няма нарушение на чл.6, § 1 от Конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи /Конвенцията/, ако общата продължителност на делото
не е прекомерна според вида на делото и броя на инстанциите. Наказателното
производство, водено срещу ищцата е образувано на 01.11.2013 год. с
постановление на прокурор от Районна прокуратура – Димитровград и е приключило
на 18.12.2018 год. – с влизане в сила на решението на Окръжен съд – Стара
Загора, при което общата му продължителност е 5 години, 1 месец и 17 дни.
Относимият спрямо ищцата период е с продължителност от 5 години и 29 дни,
считано от извършеното на 19.11.2013 год. в офиса й претърсване и изземване на
вещи, имащи значение за разследването, независимо от това, че към този момент,
същата не е била привлечена в качеството на обвиняем, сторено на 09.01.2015
год., предвид обстоятелството, че извършеното процесуално следствено действие,
пряко е засегнало ищцата, с факта на изземване на значителна по обем документация,
компютър и принтер от офиса й, намиращ се в гр.Димитровград.
По въпроса
какъв е критерият за определяне на делата с фактическа или правна сложност по
смисъла на 23, ал.1, изречение трето от НПК е формирана задължителна съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение /ТР/ № 35 от 06.11.1990 год. по
н.д. № 26/1990 год., ОСНК на ВС, в т.1 от което е прието, че фактическа
сложност ще е налице, когато делото съдържа значителен по обем фактически
материал, многообразие на инкриминираната дейност, броя на подсъдимите и други
обстоятелства, които налагат разглеждане на делото в разширен съдебен състав за
правилно установяване на фактите и разкриване на обективната истина. Правна
сложност ще е налице, когато има
многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност,
квалифициращи белези на деянието и други. Двете предпоставки са дадени
алтернативно. Изхождайки от задължителните указания, дадени с цитираното ТР,
съдът приема, че образуваното срещу ищцата наказателно производство се отличава
с фактическа сложност, изхождайки от обема на събраните по досъдебното
производство доказателства, съдържащи се в 25 тома, назначени графологични и
счетоводна експертизи. Обвинителният акт е от 38 страници, като в приложения
към него списък на лица за призоваване са посочени имената на над 100
свидетели. По следственото дело за разпитани 130 свидетели, двама от които пред
съдия, като са възложени множество разпити по делегация. Приложени са множество
документи с оглед данните за извършено престъпление по чл.324, ал.1 от НК,
изискани от различни институции. Поискано е разкриване на данъчна тайна.
Разследващите са работили по утвърдени от наблюдаващия прокурор календарно – следствени
планове предвид огромния брой писмени и гласни доказателства, които е следвало
да бъдат събрани. Разследването е провеждано от екип от следователи под
непосредственото ръководство и контрол от наблюдаващия прокурор в РП –
Димитровград. Продължителността на досъдебното производство е 1 година, 10 месеца
и 24 дни /до първото внасяне на обвинителния акт в съда/. Изхождайки от
обстоятелството, че по образуваното срещу ищцата наказателно производство няма
привлечени други лица в качеството на обвиняем, от вида на престъпленията, в извършване на които е
привлечена в качеството на обвиняем – по чл.324, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и
по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и от вида на предвидените за тях
наказания – „лишаване от свобода“ за срок до 1 година или „глоба“ от 100 до 300
лева и съответно – „лишаване от свобода“ за срок до три години или „глоба“ до
1 000 лева, съдът приема, че делото не се отличава с правна сложност.
Разумността
се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най – бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство.
Продължителността на наказателното производство в двете му фази – повече от пет
години, съдът приема като обстоятелство, сочещо на нарушение, както на основен
принцип, прогласен с чл.22, ал.2 от НПК /надхвърлени са всички срокове по
чл.234, ал.1 от НПК/, така и на нарушение на правото по чл.6, § 1 от
Конвенцията, отчитайки и изложените по-горе доводи за това, че делото не се
отличава с правна сложност.
При разглеждане на делото е налице забавяне в резултат и на процесуални
нарушения, допуснати от органите на досъдебното производство, за които
отговорността се възлага на ответника – Прокуратура на Република България,
изразяващи се в констатирани от Районен съд - Стара Загора съществени нарушения
на процесуалните правила – констатирано в обвинителния акт противоречие по
отношение на времето на извършване на деянието при условията на продължавана престъпна
дейност и разминаване в датите на второто деяние, поради което с определение,
постановено в съдебно заседание от 28.01.2016 год. , съдебното производство по
НОХД № 2898 / 2015 год. по описа на Районен съд – Стара Загора е прекратено и
делото върнато на Районна прокуратура – Димитровград, от страна на която след
прецизиране на обвинението е внесен обвинителен акт в Районен съд – Стара
Загора на 27.05.2016 год., въз основа на който е образувано НОХД № 1336/ 2016
год. по описа на съда, приключило с осъдителна присъда.
В
резултат на процесуални действия, извършени от ответника Окръжен съд - Стара
Загора, изразяващи се в частично прекратяване на въззивното производство по ВНОХД
№ 1111/2017 год., съгласно определение от 22.11.2017 год., с което след отмяна
на определенията за приключване на съдебното следствие и за даване ход на съдебните прения,
съдебното следствие е било възобновено и делото внесено в открито съдебно
заседание, като производството по делото в частта, образувано по протест на
Районна прокуратура – Димитровград, е прекратено, поради недопустимост на
протеста, също е довело да забавяне на делото, изхождайки от мотивите за отмяната
на определението в частта за прекратяване на делото и връщането му за
продължаване на въззивното производство
по протеста на РП – Димитровград, изложени в определение № 43 от 26.03.2018
год., в което е прието, че преценката за допустимостта на протеста се извършва в хода на процедурата по чл.323 от НПК, което не е сторено. Наред с това е посочено, че въззивният съд не е имал правомощие да прекратява
производство в частта относно счетения от него за недопустим протест с
определение, а е следвало да стори това с крайния си съдебен акт, финализиращ
въззивното производство. След връщане на делото на Окръжен съд – Стара Загора,
съдебното следствие е било приключено с определение, постановено в съдебно
заседание от 21.11.2018 год. Така, вместо съдебното следствие да приключи на 20.09.2017
год., в проведеното на която дата съдебно заседание е даден ход на съдебните прения,
преди възобновяване на делото, съдебното следствие е обявено за приключено с определение, постановено в
съдебно заседание от 21.11.2018 год.
Отчитайки
посочените по-горе действия на органите на съда и на прокуратурата,
съставляващи поведение на компетентен орган, които ангажират отговорността на
държавата за причинени вреди от нарушаване на разумния срок от чл.2 б от ЗОДОВ,
съдът счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде определен на 10 000 лева, предвид и продължителността на
периода, обхващаща цялото наказателно
производство в двете му фази – досъдебна и съдебна – 5 години и 29 дни, която преценена
с оглед търсения баланс между интересите на обвиненото лице възможно най –
бързо да бъде прекратена несигурността в която се намира, предвид повдигнатото
обвинение и необходимостта от провеждане на наказателното производство с внимателно
проучване на фактите и доказателствата, съдът намира за прекомерна и непокриваща
стандартите на изискването на чл.6, § 1 от Конвенцията за разумен срок. В
резултат на това, според показанията на свидетелите М. и Д. на ищцата са
причинени вреди, изразяващи се в необратимо накърняване на доброто й име,
засягане на професионалната й репутация, като се има предвид, че е юрист,
невъзможността да упражнява адвокатската си професия, което се е отразило и на
финансовото й състояние, поява на страх от репресии от страна на органите на
съдебната власт, несигурност в правораздавателните органи.
Искът
в останалата част – за разликата до предявения размер от 35 000 лева следва
да се отхвърли като недоказан, а от тук и неоснователен, по следните
съображения: От представените по делото и приети като писмени доказателства
решение № 50 от 02.06.2020 год., постановено по гр.д. № 4793 / 2019 год. на
ВКС, решение № 145 от 16.08.2019 год., постановено по гр.д. № 1159/2019 год. на
ВКС, решение № 3 от 17.02.2017 год., постановено по гр.д. № 4952 / 2016 год. на
ВКС, решение № 281 от 16.11.2016 год., постановено по гр.д. № 3311 / 2016 год.
по описа на ВКС, решение № 89 от 02.06.2015 год., постановено по гр.д. № 913 /
2015 год. на ВКС, решение № 6 от 17.02.2015 год., постановено по гр.д. №
6614/2014 год. на ВКС, решение № 185 от 11.07.2014 год., постановено по гр.д. №
3156/2014 год. на ВКС се установява, че отказът, ищцата да бъде вписана наново
в регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия – Хасково, не е обоснован
единствено и само от продължителността на воденото срещу нея наказателно
производство, но и от цялостното й поведение по време на изтърпяване на
наложеното й дисциплинарно наказание, миналите дисциплинарни наказания във
връзка с работата й като адвокат и постановена осъдителна присъда за извършено
престъпление от общ характер, въз основа на която е била отписана като адвокат.
При
определяне размера на иска съдът отчита и недоказаността на твърдението на ищцата
за проявено спрямо нея тенденциозно отношение от страна на прокурор в Районна
прокуратура – Димитровград, отчитайки от една страна приложената по делото
справка за образувани срещу нея преписки, по голяма част от които е постановен
отказ за образуване на наказателни производства. От друга страна твърдението й
за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на
надлежно упълномощаване на прокурор от РП – Димитровград, довело до забавяне на
делото, се опровергава от мотивите, постановени към решение № 43 от 26.03.2018
год., постановено по н.д. № 1317/2017 год. на ВКС, обсъждани по-горе.
От
страна на ищцата не бяха представени писмени доказателства, установяващи
влошаване на здравословното й състояние, което да се намира в причинна връзка с
продължителността на воденото срещу нея наказателно производство, отличаващо се
с фактическа сложност предвид изложените по-горе съображения.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че ответниците – Прокуратура на Република
България и Окръжен съд – Стара Загора следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно,
съгласно нормата на чл.4, ал.2 от ЗОДОВ в полза на ищцата сумата в размер на
10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване
на правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със
законната лихва, считано от 05.08.2019 год. В тази връзка съдът приема, че
вземането за обезщетение за неимуществени вреди е станало изискуемо на
13.06.2019 год., с подаване на заявление от ищцата за определяне и изплащане на
обезщетение по реда на чл.60 а от ЗСВ, но доколкото вземането за обезщетение за
забава се претендира считано от по-късен момент – 05.08.2019 год. – на която
дата е приключила административната процедура по глава Трета „а“ от ЗСВ - с изготвянето на
констативен протокол, искането за лихви следва да бъде уважено така, както е
предявено. Искът в останалата част до предявения размер от 35 000 лева
като неоснователен следва да се отхвърли.
Искът,
предявен срещу ответника - Районна прокуратура – Димитровград, съдът намира за
недопустим, по следните съображения: Според чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно т.5
от Тълкувателно решение /ТР/ № 3 от 22.04.2005 год. по т.д.№ 3 / 2004 год.,
ОСГК на ВКС, пасивно легитимирани по искове, предявени по ЗОДОВ са съответните
държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или
обособени структури без правосубектност. Прокуратурата на Република България /ПРБ/
е единно и централизирано юридическо лице на
бюджетна издръжка – чл.137 от Закона за съдебната власт, явяваща се второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, съгласно чл.364, ал.3 от ЗСВ, а районните
прокуратури като структурни звена се
явяват ненадлежна страна по предявените по ЗОДОВ искове, поради липса на
провосубектност, но могат да я представляват по право и да участват в
образуваните граждански дела срещу нея. По въпроса „кой държавен орган е
пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение“ – този, в чиято система
бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на
увреждането или този, който го назначава и има дисциплинарни правомощия по
отношение на него, има формирана и съдебна практика, според която пасивно
легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а
не техните териториални поделения или обособени структури, без правосубектност.
Определената в чл.27, ал.2 от ГПК правосубектност на структури на държавни
учреждения не налага различно тълкуване на постановките, уредени в цитираното
по-горе ТР, доколкото уредбата е аналогична с тази по чл.18, ал.2, изр.второ от ГПК /отм./, при действието на която е прието ТР. Не са процесуално легитимирани
да представляват държавата процесуално неправоспособните поделения /структури/
на държавния орган, дори те да са работодатели по смисъла на § 1, т.1 от ДР КТ,
тъй като те нямат собствена компетентност, различна от тази на държавния орган,
чиито поделения са. Искът, предявен срещу процесуално неправоспособен ответник,
е недопустим и образуваното срещу него производство следва да бъде прекратено.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответниците -
Прокуратура на Република България – гр.София и Окръжен съд – гр.Стара следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищцата сумата в размер на 515.29 лева –
разноски по делото, от които 10 лева – държавна такса и 514.29 лева –
възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част на иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – гр.София, бул.“Витоша“ № 2 и
ОКРЪЖЕН СЪД – гр.Стара Загора, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление –
гр.Стара Загора, ул.“Митрополит Методий Кусев“ № 33, представляван от
административния ръководител и председател Красимир Георгиев да заплатят
солидарно на З. В.Д., ЕГН ********** ***,
офис 12, сумата в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно
производство, образувано като досъдебно производство № 688 / 2013 год. по описа
на РУП – Димитровград, прокурорска преписка № 1917 / 2013 год. по описа на
Районна прокуратура – Димитровград, преобразувано в следствено дело № 23 / 2014
год. по описа на ОСлО при ОП – Хасково и приключило с решение № 141 от
23.11.2018 год., постановено по ВНОХД № 1111 / 2017 год. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата в останалата част до
предявения размер от 35 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 641 / 2020 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково в частта
на предявения от З.В.Д., ЕГН ********** ***, офис 12 против РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
– Димитровград – гр.Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ № 13 – при условията на
солидарност с ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София и ОКРЪЖЕН СЪД –
гр.Стара Загора, ИСК за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на нарушаване на
правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство,
образувано като досъдебно производство № 688 / 2013 год. по описа на РУП –
Димитровград, прокурорска преписка № 1917 / 2013 год. по описа на Районна
прокуратура – Димитровград, преобразувано в следствено дело № 23/2014 год. по
описа на ОСлО при ОП – Хасково и приключило с решение № 141 от 23.11.2018 год.,
постановено по ВНОХД № 1111 / 2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
ведно със законната лихва, считано от 05.08.2019 год., поради недопустимост на
иска.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София, бул.“Витоша“ № 2 и ОКРЪЖЕН СЪД –
гр.Стара Загора, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.Стара
Загора, ул.“Митрополит Методий Кусев“ № 33, представляван от административния
ръководител и председател Красимир Георгиев да заплатят солидарно на З. В.Д., ЕГН ********** ***, офис 12, сумата в размер на 515.29 /петстотин и
петнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ лева – деловодни разноски.
Решението
може да са обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: