РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.
422, ал. 1 от ГПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила e въззивна жалба от Н. КР. ИВ., ЕГН- **********, чрез
адв.А.К., против Решение № 262514/17.11.2021г. по гр.д.№ 7376/2020г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., в частта, с която е признато за
установено, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”- Париж чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК – *********,
сумата в размер на 2 590 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит PLUS- 15562527/ 14.12.2017 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /25.10.2019г./ до окончателно
й погашение; както и в частта, с която е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
на дружеството сумата в размер на 730, 61 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство и в рамките на заповедното производство
по ч.гр.д. № 17495/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, III бр. с. Моли да бъде
отменено решението в обжалваните части и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърлят изцяло претенциите.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК – *********, чрез юрк. Н.М., депозира писмен отговор, че
жалбата е изцяло неоснователна.
1
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадени е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”- Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
срещу Н. КР. ИВ. е заведена искова молба, с която се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3107, 28 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № PLUS- 15562527/ 14.12.2017 г., сумата от 163, 68 лв.- договорна
лихва, дължима за периода 05.04.2018г.- 05.05.2018г., както и сумата от 454,
09 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от
05.05.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
25.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11243/
13.12.2019г., по ч.гр.д. № 17495/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-
в. /горепосочената сума за възнаградителна лихва е предмет на настоящото
производство, след като с Определение от 09.03.2021г. е прекратено делото
частично досежно претенцията за договорна лихва за разликата от 163, 68 лв.
до първоначално претендирания размер от 1657, 72 лв./. Ищецът изтъква в
исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № PLUS- 15562527/ 14.12.2017г., по силата на който ищецът
предоставил на ответника сумата в размер на 3 000 лв., която ответникът
следвало да върне, ведно с договорна лихва, на 36 месечни вноски, всяка от
по 152, 50 лева. Падежът на последната вноска по договора за кредит бил на
дата 05.01.2021г. Ответникът заплатил две месечни погасителни вноски, след
което преустановил плащанията. Предвид това, ищецът упражнил правото си
да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми, считано от
05.05.2018г., за което изпратил и изрично уведомление до длъжника.
Алтернативно, ако не се приеме настъпила предсрочна изискуемост по
договора за кредит, се посочва, че на 05.01.2021 г. е настъпил падежът и на
последната вноска по кредита, предвид което се дължи цялата стойност на
непогасената част от главницата, ведно с обезщетение за забава. Поддържа се
и че ответникът дължи заплащане на договорна лихва за периода
05.04.2018г.- 05.05.2018г Предвид изложеното, претендират се
горепосочените парични притезания.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н. КР. ИВ., е депозиран
Писмен отговор, от назначения особен представител адв.Н.И., със становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва се, че процесният
договор за кредит не е подписан от ответника. Възразява се, че предсрочната
изискуемост на вземанията по договора не е надлежно съобщена на
длъжника. Твърди се и че договорената възнаградителна лихва е прекомерна,
поради което в тази му част договорът за кредит е недействителен поради
2
противоречие с добрите нрави. Поради изложеното моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В хода на производството са приети СПочерковаЕ, изпълнена от
в.л.М. С., и ССчетоводнаЕ, изпълнена от в.л. М. М..
Районният съд, за да уважи с решението си в частта за иска за
сумата в размер на 2 590 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит PLUS- 15562527/ 14.12.2017 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /25.10.2019г./ до окончателно
й изплащане, излага основни съображения, че чистата стойност на усвоения
от длъжника финансов ресурс възлиза на 2 895 лв., това е сумата, която е
преведена от кредитора по посочена от потребителя банкова сметка.
Районният съд е кредитирал заключението на вещото лице М. М., затова че
сумата е усвоена по банков път. Експертът е посочил също, че чистата
стойност на предоставения на длъжника паричен заем е в размер от 2 895 лв.,
като след приспадане на осъщественото плащане в размер от 305 лв.,
оставащата главница възлиза на сума в размер от 2 590 лв.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основното възражение, направено с жалбата, подадена от
особения представител е това, че още с Писмения отговор по чл.131 от ГПК е
изтъкнато, че по делото не са представени доказателства за изплащане на
сумата по договора за кредит от страна на кредитора. В заключението на ССЕ
вещото лице е отразило, че е налице платежно нареждане за заплащане на
сумата от 2 895 лв. по сметка на Н.И.. Подобно платежно нареждане обаче не
представено по делото нито към исковата молба, нито впоследствие. Вещото
лице е изготвило експертиза въз основа на документи, които не са приложени
по делото и затова не следва да се кредитира в тази част.
Въззивната инстанция намира, че тези доводи следва да се оставят
без уважение. Действително по делото не е приложено платежно нареждане
за превод на сумата по банковата сметка на длъжника, но за целите на
експертизата вещото лице е извършило служебна проверка на място при
3
„БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД и се е запознало със съдържанието на
документа – платежно нареждане от дата 15.12.2017г. При защита на
заключението в открито съдебно заседание на 13.10.2021г. /протокол на л.160/
към вещото лице не са постъпили въпроси, нито счетоводните констатации са
били оспорени. Не е било направено и искане от ответника към насрещната
страна за прилагане на този документ. Освен това, заключението на
експертизата кореспондира като резултат и с останалите писмени
доказателства по делото. С приетата съдебно-почеркова експертиза,
изпълнена от в.л.М. С., е оформен технически извод като краен резултат, че в
представените за изследване документи /Договор за кредит от 14.12.2017г.,
Кратък медицински въпросник, Сертификат за сключена застраховка,
Декларация за предоставяне на лични данни, Документ за НОИ и СЕФ/ се е
установило, че подписите от името на Н.И., положени за „Клиент“ са
изпълнени от лицето Н. КР. ИВ..
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество разноски в общ размер от 400 лв., от
които сумата 300 лв. – депозит за назначен особен представител и 100 лв. - за
юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 262514/17.11.2021г. по гр.д.№
7376/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., в частта, с която е
признато за установено на осн.чл.422 от ГПК във вр. с чл.23 от ЗПК, че Н. КР.
ИВ., ЕГН- **********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”-
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК –
*********, сумата в размер на 2 590 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит PLUS- 15562527/ 14.12.2017 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
4
датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК /25.10.2019г./ до
окончателно й погашение; както и в частта, с която е осъден на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК на дружеството сумата в размер на 730, 61 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство и в рамките на заповедното
производство по ч.гр.д. № 17495/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, III бр. с.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда Н. КР. ИВ., ЕГН- **********, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК – *********, сумата
400 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 3298/2021г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5