РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100601738 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.
Инициирано е по постъпила жалба от подс. Т. Т., чрез адв. П. Д. – САК
срещу Присъда от 10.01.25г., постановена по НОХД № 15385/24г., на СРС,
НО, 11-ти състав, с която подс. Т. е признат за виновен, в това, че на 06.10.2023
г.,около 01:00ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „Киа”, модел “Сийд” с peг. № *********, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от пл. „Орлов мост” към кв.
„Горубляне“ и в района на бл. 14, нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в Закона за движението по пътищата, а именно:
чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ вр. чл.47,
ал.З от ППЗДвП: Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования - „В26
Забранено е движение със скорост, по- висока от 80км/ч“ и
1
чл. 21, ал.2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак и при движение със скорост 130 км/ч, реализирал ПТП с
движещия се пред него мотоциклет марка „Ямаха“, модел „РЖ 05“, с рег.
№ ********* и по непредпазливост причинил на водача на мотоциклета
С.К.П., ЕГН **********, средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на скочната кост и на малкия пищял
на левия долен крайник, причинило трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник, за срок, повече от 30 дни, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 78а,
ал. 1 НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 1 200 лева.
С присъдата, първоинстанционният съд е определил веществените
доказателствени средства – дискове (л. 50 ДП; л. 64 ДП; л. 104 ДП) да останат
по делото, до унищожаването му.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подс. Т. П. Т.,
ЕГН********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 1 101,69 лева –
деловодни разноски.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
явна несправедливост на присъдата, поради което се иска от СГС да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен по така повдигнатото му обвинение. В тази насока се излагат
подробни съображения. Сочи се, че подс. Т. не е извършил престъпление и не
е нарушил правилата за движение. Според защитата, първоинстанционният
съд е възприел безсъмнено заключението на извършената КВАТЕ. Сочи се, че
същата е неправилна и не е следвало първоинстанционният съд да я приема.
Изтъква се, че самото държавно обвинение е поискало изслушване на вещите
лица, защото се е усъмнило във верността на заключението, но
първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение, с което
защитата смята, че е нарушил правата на подсъдимия и е създал
невъзможност, последният да се защити, че не е извършил така повдигнатото
му обвинение. Посочва се още, че извода за скоростта на другия водач е
изведен единствено от показанията на самия водач и нейния приятел. Това
обстоятелство защитата намира за абсурдно, неправилно и будещо съмнение
за верността и безпристрастността на вещите лица, изготвили експертизата.
Поставя се въпросът, защо не са били взети предвид първоначалните
свидетелски показания, според които подзащитният й също е карал със
скорост 60-70 км/ч, тоест със скорост, граничеща с позволената. Също така,
сочи се, че не са били взети предвид и обясненията на самия подсъдим, които
са последователни и стабилни, според които той не е управлявал моторното
средство със скорост, надвишаваща позволената. Изтъква се, че не са взети
предвид обясненията на подсъдимото лице, защо няма спирачен път след
2
реализирането на удара. Смятат, че първоинстанционният съд не е анализирал
и взел предвид целияя събран доказателствен материал, което обстоятелство е
довело до извеждане на неправилни изводи и до постановяване на неправилна
присъда. Според защитата, не е изследвано и дали има съпричиняване на
вредоносния резултат. Допълнително се смята, че присъдата е немотивирана в
необходимата степен.
В хода на производството пред настоящата въззивна инстанция, не е
провеждано въззивно съдебно следствие, тъй като СГС не е намерил това за
нужно за разкриване на обективната истина.
В открито съдебно заседание от 05.05.2025г., адв. П. Д., служебен
защитник на подс. Т., назначената като такава в съдебното производство пред
първата съдебна инстанция и редовно призована за датата и часа на съдебното
заседание, не се явява.
Подс. Т. не желае адв. Д. да присъства и изразява становище за даване на
ход на делото и за разглеждането му и без нейно участие.
Съдът намери, че не са налице процесуални пречки за провеждането на
съдебното заседание, тъй като защитата на подсъдимия не е задължителна и с
оглед, заявеното от страните в тази насока, на делото е даден ход пред
въззивната съдебна инстанция.
В хода на съдебните прения, прокурорът моли за потвърждаването на
първоинстанционната присъда, доколкото не са налице основания за
изменението и отмяната й. Счита, че са събрани доказателства, от които може
да се направи извод, че подсъдмият е извършил престъплението, за което е
предаден на съд. Посочва, че конкретно е карал с превишена скорост на
06.10.2023г., вследствие на което е блъснал управлявания от пострадалата
мотоциклет и й е причинил средна телесна повреда. Изтъква, че правилно е
бил приложен чл. 78а от НК, доколкото към датата на деянието, подс. Т. не е
бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност и престъплението, за
което е предаден на съд, се явява непредпазливо и за него се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до четири години. Моли за
потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт.
В правото си на лична защитата, подс. Т. моли жалбата му срещу
първоинстанционната присъда да бъде уважена. Потвърждава, че няма вина за
реализираното ПТП, тъй като не е карал с твърдяната в ОА скорост. Посочва,
че умишлено е спрял доста след удара, защото пострадалата се е влачила по
пътя и, ако не е направил това, следващата кола, след него, е щяла да мине
през мотоциклета и водачката. Посочва, че тези, които са мерили разстоянието
на спирачния му път, са видели, че е спрял далеч от мястото на удара и затова
са решили, че се е движил с голяма скорост, което според подсъдимия, се
явява невярно, тъй като, отново подчертава той, е пазел мотора и водачката му.
В предоставената му последна дума, подс. Т. моли да бъде отменена
първоинстанционната присъдата.
3
СГС, в настоящия въззивен състав, след като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото и, в рамките на пределите на проверката
по чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря
на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Т. П. Т. е роден на ********г. в гр. София, с българско
гражданство, неосъждан (реабилитиран), работи, с постоянен адрес: гр.
София, кв. „*********, ЕГН **********.
Към 06.10.2023 г., подс Т. бил правоспособен водач на МПС,
притежаващ СУМПС № ******* за категории В, М и АМ, валидно до
23.02.2032г.
На 06.10.2023г., около 01:00 ч., в гр. София, подс. Т. управлявал лек
автомобил, марка „Киа”, модел „Сиид”, ДК № ********* по бул.
„Цариградско шосе”, с посока на движение от пл. „Орлов мост” към кв.
„Горубляне“. По същото време, св. С. П. управлявала мотоциклет „Ямаха“,
модел „РЖ 05“, ДК № *********, като се движела в средната лента на бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение – към кв. „Горубляне“. Св. А.С. се
движел с лек автомобил „БМВ“, модел ,Х5“ по бул. „Цариградско шосе“, след
П.. С. се движел в най - лявата лента за движение, като се движел със скорост
около 50 км/ч. Едновременно с това, той снимал с мобилния си телефон
движението с мотоциклет на св. П., която се движела със скорост,
приблизително равна на неговата. Движението не било натоварено, като
нямало превозни средства. Районът бил с работещо улично осветление,
видимостта била добра, пътната настилка била суха. Нямало други
автомобили пред автомобила на св. С. и мотоциклета на св. П.. В района на
блок 14, подс. Т. се движел със скорост от 130 км/ч, при разрешена за участъка
и означена с пътен знак В26 такава от 80 км/ч. В резултат на това, той
реализирал ПТП с движещия се пред него мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„РЖ 05“, ДК № *********. Ударът бил между задната част на мотоциклета и
предната част на управлявания от Т. лек автомобил. При удара, св. П.
изхвърчала във въздуха напред и паднала на платното за движение в средната
лента на булеварда. При падането си по гръб, тя изгубила въздух.
Мотоциклетът излетял, в посока - напред.
Почти веднага след удара, подс. Т. спрял управлявания от него
автомобил и излязъл от него. На място пристигнали екипи на СДВР и Спешна
помощ. Св. П. била откарана в МБАЛ "Св. Анна”.
4
От заключението на назначената и изготвената в хода на досъдебното
производство СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие на 06.10.2023г., св. П., е получила средна
телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в:
„счупване на скочната кост и на малкия пищял на левия долен крайник“, което
реализира критериите на медико- биологичния признак „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник“ за срок повече от 30 /тридесет/ дни.
От заключението на назначената и изготвената в хода на досъдебното
производство КВАТЕ се установява, че мястото на удара се намира в гр.
София, върху платното за движение на бул. „Цариградско шосе“. Считано
спрямо приетите ориентир и посока на огледа, мястото на удара било в задната
част на мотоциклет „Ямаха“. Съгласно заключението на експертизата,
скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около
130км/ч, а причината за настъпването на инцидента били субективните
действия на подс. Т. Т..
Първоинстанционният съд е приел посочената фактическа обстановка, с
която въззивната инстанция се солидализира напълно на базата на
доказателствата по делото, като я извежда от следните от тях: показанията на
свидетелите А.С. (л. 43 ДП), С. П. (л. 44 ДП) и С. И. (л. 47 ДП); АУАН (л. 14
ДП); Разпечатка от дрегер (л. 16 ДП); протокол за проверка (л. 20 ДП, л. 21
ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 22 ДП); справка от МВР-112
(л. 49 ДП); справка от ОПП-СДВР (л. 54 ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 69 ДП); медицинска документация (л. 67 ДП); справка от
Столична община (л. 144 ДП); заключения на СМЕ (л. 107 ДП) и ВАТЕ (л. 115
ДП); ВДС - дискове (л. 50 ДП, л. 64 ДП, л. 104 ДП); справки за съдимост (л.
135 ДП) и за неприключили наказателни производства (л. 134 ДП).
Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е
направил, макар и кратък по обем, съдържателен, аргументиран и всеобхватен
доказателствен анализ, като е подходил с необходимата прецизност и
внимание. Съдът, в мотивите си, правилно е посочил, че доказателствата по
делото са еднопосочни и изграждат пълна картина на случилото се. Поради
изложеното, първостепенният съд ги е кредитирал в цялост. По делото, с
категоричност са установени времето, мястото, начинът на настъпването на
пътно- транспортното произшествие, участниците в него, настъпилият
вредоносен резултат и причинно-следствената връзка между него и пътно-
транспортното произшествие. Следва да се отбележи, че свидетелските
показания на всички разпитани на ДП свидетели, са идентични относно
времето, мястото и начинът на възникване на ПТП. Единственото съществено
разминаване, което настоящата инстанция установи е в показанията на св. И.
относно обстоятелството, че подсъдимият е карал със скорост в рамките на
разрешената. Въпреки това, следва да се отбележи, че свидетелите не
разполагат с необходимите специални знания за коректното определяне на
скоростта, а те я определят по тяхното лично, субективно усещане в тази
насока и в този смисъл и насока, техните показания следва да се ползват
5
единствено като изложение на факти от техните лични възприятия относно
действително възникналото събитие. Тези факти обаче подлежат на проверка
чрез способите за доказване предвидени в НПК. В настоящият случай, именно
чрез способ за доказване – КВАТЕ са проверени твърденията изложени от
свидетелите. Видно от заключението на КВАТЕ, което правилно е
кредитирано от първата инстанция и се кредитира и от настоящата, за да дадат
обективни отговори на поставените въпроси, вещите лица са ползвали всички
материали, надлежно приобщени по досъдебното производство и всички
налични факти от обективната дейстителност – протоколи за разпити на
свидетели, видеозаписи, фотоалбум към протокол за оглед, деформации по
предния капак на лекия автомобил и мотоциклета, дистанция на отхвърляне
на мотоциклета, както и своите специални знание и опит в съответната научна
насока. На базата на всичко това, вещите лица са дали мотивирани,
компетентни и обосновани отговори, като са изготвили мащабна скица на
произшествието, онагледили са със снимков материал, посочили са
конкретното място на удара, приблизителната скорост на моторните превозни
средства, преди и по време на удара, опасните зони за спиране, изяснили са
механизма на произшествието и причините за настъпването на вредоносния
резултат.
В обобщение на изложеното, въззивният съд констатира, че
заключението на вещите лица, изготвили КВАТЕ е пълно, обосновано и
непротиворечиво, а изложените във въззивната жалба възражения спрямо
него са неоснователни. Заключението е било изготвено на базата на
фактически констатации и обективни находки, налични на мястото на
инцидента. На следващо място, заключението на изготвената експертиза
намира опора и напълно кореспондира с останалите налични по делото
доказателства.
Първата инстанция е изградила фактическите си констатации, след
прецизен анализ на събрания доказателствен материал, който въззивният
съдебен състав напълно споделя. Изводите на районния съдия са правилни,
като при изследването на доказателствата, не са допуснати логически грешки.
Съдът е обсъдил аналитично и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон доказателствените материали.
Изложените твърдения, че подсъдимият не е карал със скоростта
посочена в процесното заключение и, че не е спрял, а е продължил да кара по
инерция след мотора, защото е имал за цел да го предпази него и
мотористката, въззивният съд намира за изолирани от доказателствената маса
и израз на неговата защитна теза, тъй като обясненията на подсъдимия е
знайно, че имат двуяка природа – от една страна предават неговите възприятия
за факти и обстоятелства от предмета, от друга – чрез тях реализира
защитната си теза. И именно и така ги възприема настоящият съдебен състав -
като имащи за цел да обслужат защитната теза на подсъдимия.
Следва да се отбележи, че в мотивите си първоинстанционният съд е
6
обсъдил дадените обяснения в хода на съдебната фаза, като ги е съпоставил
със свидетелските показания и с изводите на вещите лица. Аргументирано,
първостепенният съд е отговорил защо не следва да се позовава на казаното от
обвиняемия, преди да добие това процесуално качество. С оглед на
изложеното, въззивният съд намира направените възражения в тази насока за
неоснователни. Първоинстанционният съд е заел мотивирано становище по
въпроса, с който настоящата инстанция се солидализира напълно.
Следва да се вземе предвид, че при индивидуализацията на наложеното
наказание на подс. Т., първоинстанционният съд изрично е посочил, че приема
като смекчаващо вината обстоятелство, че действията му не са единствената
причина за настъпването на инцидента. Тоест и направените от защитата
възражения в насоката, че не е бил изследван въпроса за евентуално
съпричиняване на вредосния резултат от страна на пострадалата мотористка,
са неоснователни. Първоинстанционният съд е взел под внимание всички тези
обстоятелства, като това е рефлектирало и върху индивидуализацията на
наложеното спрямо подс. Т. наказание.
В заключение, настоящия въззивен Съд намира, че доказателствата са
еднопосочни относно датата, мястото, механизмът и авторството на деянието.
На базата на всички доказателства по делото, единственият възможен и
законосъобразен извод от тях е, че подс. Т. е извършил престъплението, за
което е бил предаден на съд с ОА.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на
районния съд относно обективната и субективната съставомерност на
деянието.
От обективна страна, подс. Т. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3.
От субективна страна, деянието е извършено непредпазливо – подс. Т.
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, като тук се включва, както и чисто
житейската му възможност да ги предвиди на базата на опита си на шофьор и
на общия си житейски опит, така и чисто интелектуалния момент – той е
вменяем и правоспособен водач с нужното интелектуално и жизнено ниво на
развитие, за да е могъл да го стори.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. Т. и наложеното му наказание по вид и
размер.
За престъплението по чл. 343, ал.1, б. „Б“, предл. „второ“от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години или „Пробация“.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на
следващото се на подс. Т. Т. наказание, районният съд правилно е установил,
че към момента на деянието е приложим институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ по
реда на чл. 78а от НК. Няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
7
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
този текст преди процесното инкриминирано деяние, не са били налице и
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на
административното наказание глоба, наложено на подс. Т. , а именно такава, в
размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Правилно първоинстанционният съд е
отчел, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Като такива е отчел, че подсъдимият е демонстрирал
критичност към случая, останал е на място на инцидента и неговите действия
не са единствената причина за настъпване на инцидента. Коректно е посочил,
че като отегчаващи вината обстоятелства се възприемат лошите
характеристични данни на подс. Т..
Въззивният съд заема становище, че така определената глоба, се явява
справедлива санкция, а освен това, ще повлияе превантивно на подсъдимия
да спазва установените в страната правила и закони, т.е. ще го превъзпита и
възпре за в бъдеще да върши инкриминирани деяния. СГС намира, че тя ще
обслужи и нуждите на генералната превенция, като действа превънтивно и
възпиращо и на останалите членове на обществото.
След извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт и с оглед солидализирането на двете инстанции,
въззивният съд не констатира основания, налагащи отмяна или изменение на
атакувания първоинстанционен акт, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.1,т.6, вр, чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, XVI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 10.01.2025г., постановена по НОХД №
15385/24г. на СРС, НО, 11-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8