Определение по дело №638/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 507/20.12.2022 г. по ВЧНД № 638/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв.С.С. от АК Сливен,
служебен защитник на обв.П.У. и частна жалба от адв.М.Й. от АК Сливен,
служебен защитник на обв.Д.-Д.А., против Определение № 752/14.12.2022г.
по ЧНД № 1412/2022г. по описа на РС Сливен, с което е взета мярка за
неотклонение задържане под стража спрямо двамата обвиняеми.
С частната жалба, подадена от служебния защитник на обв.У., се прави
оплакване, че при определяне на мярката за неотклонение на обвиняемият,
съдът не се е съобразил с важни факти и обстоятелства, за да са налице
кумулативните предпоставки на чл.63 ал.1 и ал.2 от НПК. Посочва се, че
може да се направи обосновано предположение, че обв.У. е извършил
престъпление по чл.181 ал.2 т.т.1, 4 и 5, вр.чл.20 ал.1 от НК, като същият
признава вината си, съзнава престъпния характер на деянието и и съдейства за
установяване на обективната истина. Твърди се, че обвиняемият е румънски
гражданин, но има постоянно местоживеене в Румъния, както и че не е
осъждан. Прави се извод, че не са налице законовите основания за налагане
на мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като обвиняемият не е
осъждан, няма опасност да се укрие или да извърши престъпление. Ска се да
се отмени взетата мярка за неотклонение задържане под стража и да се вземе
парична гаранция в размер на 1000 лева.
В депозираната от служебния защитник на обв.А. частна жалба се
излагат аргументи, че не са налице кумулативно всички предпоставки по
чл.63 ал.1 от НПК. Сочи се, че само и единствено тежестта на вмененото
обвинение, не може да доведе до извода, че е налице опасност обвиняемият
да се укрие или извърши престъпление. Тази опасност трябва да е реална и да
се извлича от доказателствата по делото, а такива, според защитата, липсват.
Заявява се, че обв.А. е румънски гражданин, гражданин на страна от ЕС и са
налице механизми на сътрудничество и правна помощ между страните,
членки на съюза. Посочва се, че са налице и други мерки за процесуална
принуда, които да възпрепятстват обвиняемия да напуска страната. Твърди се,
че взетата мярка за неотклонение задържане под стража се явява прекалено
тежка и необоснована, и излиза извън обхвата на целите по чл.57 от НПК.
Заявява, че съобразно практиката на ЕСПЧ, мярката за неотклонение трябва
да е пропорционална на предвидената от законодателя цел, което се
съобразява от националните органи. По този начин, защитата намира, че
целите по чл.57 от НПК, могат да бъдат изпълнени и с по-лека мярка за
неотклонение – парична гаранция. Иска се отмяна на обжалваното
определение и вземане по отношение на обв.А. на мярка за неотклонение
парична гаранция с размер, съобразен с тежестта на деянието и
1

имущественото състояние на обвиняемия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен намира подадените частни жалби за неоснователни и като такива
да се оставят без уважение. Сочи, че обжалваното определение на районния
съд е правилно, законосъобразно и съответства на събраните по делото
доказателства. Посочва, че повдигнатото обвинение на двамата обвиняеми е
за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК и е налице обосновано
предположение, че са извършили престъплението. Намира, че е налице
реална опасност обвиняемите да се укрият и извършат престъпление, тъй като
обвиняемите нямат постоянен адрес на територията на Република България,
не се намират постоянно в собствената си държава. Пледира за
потвърждаване на определението на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция обв.П.У., лично и заедно със своя
преупълномощен защитник молят да се уважи депозираната частна жалба.
Считат, че макар от събраните по делото доказателства да се установява
наличието на обосновано предположение, че обвиняемият У. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, то не е налице втората
кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК и презумпцията по ал.2 от
същия член. Посочват, че обвиняемият не е осъждан, няма висящи
наказателни производства, има постоянен адрес в Румъния и поради това
взетата най-тежка мярка за неотклонение е необоснована. Пледират за
вземане на по-лека мярка за неотклонени, а именно парична гаранция, в
размер определен от съда, която ще изпълни целите на НПК.
В личната си защита обвиняемият се придържа към казаното от
защитника си. В последната си дума моли за вземане на мярка за
неотклонение парична гаранция.
Обвиняемият Д.-Д.А. се явява лично в съдебно заседание и заедно със
служебния си защитник, като считат атакуваното определение на районния
съд за неправилно и немотивирано. Твърдят, че от материалите по делото
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но не са налице
останалите кумулативни предпоставки относно взетата мярка за
неотклонение задържане под стража. Посочват, че липсват доказателства, че
опасността да се укрие или извърши друго престъпление е реална. Изтъкват,
че обв.А. не е осъждан, гражданин е на държава-членка на ЕС, има постоянен
адрес в държава-членка на ЕС, семеен е, трайно установен е и по никакъв
начин не би могъл да се укрие. Заявяват, че обвиняемият е предоставил данни
по досъдебното производство и е готов да сътрудничи на органите на ДП.
Доуточняват, че фактическата обстановка по делото е изяснена, обвиняемите
са дали обяснения и досъдебното производство е към своя край. Пледират за
налагане на мярка за неотклонение парична гаранция в подходящ размер, така
че да възпрепятства обвиняемия да се укрие или да извърши ново
престъпление. Искат да се отмени определението на първоинстанционния съд
и да не се уважава искането на прокуратурата за налагане на най-тежката
мярка за неотклонение задържане под стража.
2

В личната си защита обвиняемият се присъединява към казаното от
защитника си. В последната си дума моли за вземане на мярка за
неотклонение парична гаранция.
Настоящите частни жалби са подадени от служебните защитници на
обвиняемите, които имат право на такива, против постановеното определение
и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от НПК, поради
което са допустими.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент и провери атакуваното определение по
оплакванията на жалбоподателите и служебно изцяло, направи извода, че
частните жалби са неоснователни.
По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен за
вземане спрямо обв. Д.-Д.А. и обв.П.У. на мярка за неотклонение задържане
под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК,
Районен съд Сливен е анализирал събраните доказателства и е преценил
всички факти, относими към вземането на мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо обвиняемите. Първостепенният съд е приел също, че
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на
която може да се направи обосновано подозрение, че обвиняемите са
извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна
отговорност. Направил е правилен извод за наличието на реална опасност
обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление, която законова
презумпция не се оборва или поставя под съмнение и към настоящия момент.
Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният
съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и
въззивният – налице са кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК,
условия за вземане спрямо обв. П.У. и обв. Д.-Д.А. на мярка за неотклонение
задържане под стража.
Досъдебно производство № 1837/2022г. по описа на РУ Сливен е
образувано на 11.12.2022г. на основание чл.212 ал.2 от НПК, за това, че на
11.12.2022г. с цел набавяне на имотна облага, противозаконно са
подпомогнани чужденци да преминават или пребивават в страната в
нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС и
по отношение на повече т едно лице - престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5,
вр.ал.1 от НК.
С постановления от 11.12.2022г., предявени на същата дата, П.У. и Д.-
Д.А. са привлечени в качеството на обвиняем, за това, че на 11.12.2022
година, на АМ „Тракия“ (км 265), в землището на общ.Сливен, в съучастие
помежду си, като съизвършители, с цел да набавят за себе си или за другиго
имотна облага, противозаконно подпомогнали чрез осигуряване на транспорт,
чужденците - 67 броя граждани на Афганистан: ************, да преминат в
страната в нарушение на закона - чл.8 ал.1 от Закона за чужденците в
Република България - „Чужденец може да влезе в Република България, ако
3

притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както
виза, когато такава е необходима, съгласно Приложение I на Регламент (ЕО)
№ 539/2001 на Съвета, като деянието е извършено чрез използване на
моторно превозно средство чрез автомобил м.“Фиат Дукато“ с рег. № NK 283
НР, по отношение на повече от едно лице - общо 67 лица, по отношение на 12
лица, от които ненавършили 16 годишна възраст - престъпление чл.281 ал.2
т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
С постановления на прокурор от 11.12.2022г., обв.П.У. и обв.Д.-Д.А. са
задържани за срок до 72 часа за довеждането им пред съда, на основание
чл.64 ал.2 от НПК, считано от 17.50 часа на 11.12.2022г. – за обв.Д.-Д.А. и от
18.35 часа на 11.12.2022г. – за обв.П.У..
Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обвиняемите обвинение е за
тежко умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, наличието на
данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на
разследваното престъпление именно от обвиняемите, както и за
съществуването на опасност от укриване или извършване на престъпление, са
в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.
В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по
делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
доказателствени източници – оглед на местопроизшествие, обяснения на
двамата обвиняеми, макар и кратки, но признаващи вината си, показания на
множеството свидетелите, превозвани от обвиняемите, включително в
присъствието на инспектор ДПС, предвид непълнолетието на някои от
свидетелите по техни данни, писмени доказателства, които подкрепят
обоснованото предположение, че обвиняемите са извършили разследваното
деяние. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени
материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на
обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на
обвиняемите, което не се отрича от тях. Разследването е в началната си фаза и
предстои осъществяването и на други процесуално-следствени действия,
необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Ноторно
известно е, че към настоящият момент, във връзка с производство за вземане
на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието
на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на
обвинените лица. Предвид това, правилно първата инстанция е направил
извод, въз основа на събраните до този етап доказателства на ДП, за
съпричастност на обвиняемите към повдигнатото им обвинение. В тази връзка
защитата на обвиняемите не спорят относно наличието на обосновано
подозрение, че обвиняемите са извършили деянието, в което са обвинени.
Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на
районния съд за наличието на опасност от укриване и извършване на
престъпление от страна на обвиняемите. В тази връзка следва да се подчертае
законовата регламентация, според която тези две опасности са предвидени в
чл.63 ал.1 от НПК, алтернативно, и наличието на която и да е от тях е
4

достатъчна да обоснове вземането на мярка за неотклонение задържане под
стража. Правилно е становището на първата инстанция, че в случая
съществува реална опасност от извършване на престъпление, която според
настоящият състав на съда се обосновава от механизма, начина и средствата
на извършване на конкретното деяние, големия брой лица, които са
превозвани. Правилно е отчетено от първата инстанция обстоятелството, че
обвиняемите не полагат труд в държавата, в която живеят, което обуславя
реална опасност от извършване на престъпление за осигуряване на доходи.
Налице е и опасност от укриване на обвиняемите, която се аргументира
с тежестта на предписаното наказание за вмененото на обвиняемите
престъпление и евентуалното му понасяне, както и от обстоятелството, че
същите са чужди граждани. Наведеното от защитата, че обв.П.У. е румънски
гражданин, има постоянно местоживеене в Румъния и е неосъждан, налагащ
извода, че няма да се укрие и извърши престъпление, настоящият съдебен
състав го намира за неоснователно. Неоснователни са и наведените доводи от
защитата на обв.Д.-Д.А., че няма реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление, тъй като независимо, че е румънски
гражданин, той е гражданин на държава-членка на ЕС, както и че има други
мерки за процесуална принуда, които да възпрепятстват напускането му от
страната. Обвиняемите действително са румънски граждани, нямат адрес на
пребиваване на територията на Република България, пребивават в страната
ни, при което са извършили неправомерни действия, с цел да получат
неправомерни доходи, не осъществяват трудова дейност в България, както и в
собствената си държава. Видно от справката за съдимост на обвиняемите,
същите са неосъждани в България, но съпоставено с тежестта на извършеното
деяние, се налага извод относно тяхната личност и по-точно за обществената
опасност на дееца, която съобразена с тези данни, е сравнително висока.
Въззивният съд, както посочи по-горе, съобрази и обстоятелството, че
обвиняемите не са трудово ангажирани, не работят и няма данни за
получаване на трудови доходи, както и средства, необходими за издръжката
им. Неоснователно е наведеното от защитата на обв.А., че същият е семеен,
тъй като видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние, обвиняемият е неженен, без деца, както и не получава трудови
възнаграждения или други доходи. От декларацията относно обвиняемия У.
се установява, че семейството му се състои само от него и не получава
трудови или други доходи. От това се налага извода, че е налице реална
опасност обвиняемите да извършат престъпление. Въззивната инстанция
обсъди и обществената опасност на повдигнатото на обвиняемите обвинение,
която също намира за висока, както и факта, че този вид престъпления все
повече се срещат в страната и са високо обществено укорими.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, при определяне на мярката за
неотклонение, въззивната инстанция отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид мястото, механизма, начина и средствата за
извършването му, както и сравнително високата степен на обществена
опасност на обвиняемите, като извършители, което налага вземането на мярка
за неотклонение задържане под стража.
5

Съдът приема съществуването на опасност от риск за предприемане от
страна на обвиняемите на друго, несъответно на закона поведение, имащо за
последица осуетяването на срочното и законосъобразно приключване на
разследването по делото, отчитайки естеството на престъпната проява, за
която е повдигнато обвинение срещу обвиняемите, както и тежестта на
предвидената в закона санкция. В този смисъл и съобразявайки практиката на
ЕСПЧ - делата „Жециус срещу Литва“, „Лижков срещу България“, съдът
намира, че правилно е взета мярка за неотклонение задържане под стража
спрямо обвиняемите, тъй като по-лека мярка за неотклонение не би
изпълнила законовите цели по чл.57 от НПК, поради което е неоснователно
заявеното от защитата, че взетата мярка не е съобразена с изискванията на
чл.56 ал.3 от НПК и не отговаря на целите на мерките за неотклонение.
Правилно районният съд е взел мярка за неотклонение задържане под стража
спрямо обвиняемите, за да се осуети възможността от укриването им и
извършване на престъпление, както и явяването им пред органите на
досъдебното производство с цел срочното и законосъобразно протичане на
разследването, което е в началния си етап, макар и да са извършени
множество процесуално-следствени действия. В този смисъл е неоснователно
твърдяното от защитата, че двамата обвиняеми са дали подробни обяснения,
което не отговаря на истината. Действително, обвиняемите са дали съвсем
кратки обяснения, което разбира се е тяхно законно право и са признали
вината си. Обвиняемите не са допринесли с действията си за изясняване на
обстоятелствата по делото, но не са и възпрепятствали извършването на
процесуалните действия. Това тяхно поведение, съдът намира, че не е
обстоятелство, което да налага вземането на по-лека мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража.
Всички тези обстоятелства и предвид хипотезата на чл.63 ал.2 т.3 от
НПК, изискват спрямо обвиняемите първоначално да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение, а именно задържане под стража. Тя е съответна на
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние по чл.281
ал.2 т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, както и сравнително
високата степен на обществена опасност на дееца. Взетата мярка за
неотклонение е съобразена и с възрастта на обвиняемите, с обстоятелството,
че не работят, нямат трудови доходи и имущество, семейното им положение –
обв.А. не е женен, а обв.У. е разведен и няма деца под 18 години,
обстоятелството, че не са осъждани, както и здравословното състояние – няма
данни за здравословни проблеми и другите данни за личността им, съобразно
изискванията на чл.56 ал.3 от НПК.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
взетата спрямо обвиняемите мярка за процесуална принуда, въззивният съд
прие, че настоящата мярка за неотклонение задържане под стража е
постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 от
НПК предпоставки и допринася за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това обезпечава
приключването на наказателното производство в разумен срок, поради което
частните жалби са неоснователни. Ето защо, въззивният съд потвърди
6

обжалваното определение на първата инстанция, като правилно и
законосъобразно.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.
ПР ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
7

Номер на акта:	507
Дата:	20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20222200600638
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 декември 2022 г.

Определение по дело №638/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите