Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен
състав в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Славка Димитрова и с
участието на прокурор Теодора Златева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 2081 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 31.01.2020 г. по НОХД 18648/2019
г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 17 състав е признал подсъдимата Д.Р.С.
за виновна в това, че на 12.11.2019г. около 02.35 часа в гр. София, на бул. „Ботевградско
шосе“, от ул. „Витиня“ към кв.
„Враждебна“, срещу „София Ауто“ е управлявала моторно превозно средство – лек
автомобил „Тойота“, модел „Ярис“ с регистрационен номер ******с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,26 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № 0043,
проба 3187, което съгласно Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда и установяване употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, в сила от 29.09.2017 г. „При отказ
на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохола и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство или теста “, като в случая водачът
е отказал да даде кръв за изследване, поради което на основание чл. 373, ал. 2
от НПК вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК й е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Със същата
присъда и на основание чл. 343г във вр. 343б, ал. 1 от НК е лишил подсъдимата
от правото да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59,
ал. 4 от НК е приспаднал от така определеното наказание времето, през което
подсъдимата е била лишена от това право по административен ред, считано от
12.11.2019 г.
По
протест на прокурора е образувано ВНОХД 2081/2020 г. по описа на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на
СРС с доводи за материална незаконосъобразност поради липса на съобразяване с
правилата при определяне на кумулативно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. Отправят се твърдения за нарушение на материалния закон,
състоящо се в неправилно приложение на чл. 49, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 58а от НК,
както с ППВС № 1/1983 г. и константната практика на ВС.
Държавното обвинение алтернативно отправя претенция, свързана с явна
несправедливост на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като
минималният размер не съответствал на обществената опасност на деянието и на
дееца, както и поради наличен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Прави искане за изменение на първоинстанционната присъда,
изразяващо се в увеличение на периода на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ в размер на 1
година и 6 месеца.
Срещу
постановената от първостепенния съд присъда е подадена и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Д.Р.. В нея се излагат
доводи за неправилна индивидуализация на наложеното наказание на подсъдимата.
Навеждат се твърдения, че районният съд не е взел предвид многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, които значително занижават степента на
обществената опасност и които са чисто съдебно минало, трудова ангажираност,
родителски и нравствени качества. Поради това моли настоящата инстанция да
намали размера на наложеното спрямо подсъдимата наказание.
С
протеста и жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В
проведеното разпоредително заседание на 22.06.2020 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд намира, че решението на СРС е
правилно, законосъобразно и обосновано. Намира, че наложените наказания
„лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС “
отговарят на целите и изискванията на чл. 36 от НК.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата отправя искане за намаляване на
размера на наложеното на подсъдимата наказание, като излага доводи, идентични с
тези във въззивната жалба.
Подсъдимата
в съдебно заседание изразява съжаление за постъпката си.
Софийски
градски съд като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното в протеста и въззивната
жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, счита,
че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита,
че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в цялост в мотивите към решението. Въззивният съдебен състав изцяло
възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в
следното: Около 02.35 часа на 12.11.2019г. в град
София, на бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към
кв. „Враждебна“, срещу „София Ауто“, свидетелите П.С.и Н.Л.- полицейски служители при ОСПС ОВОР -
МВР, изпълняващи задълженията си като автоконтрольори в района на автомагистрала „Хемус“,
спрели за проверка лек автомобил марка “Тойота” модел „Ярис“ с peг. ******,
управляван от подсъдимата Д.Р.С.. Свидетелите се усъмнили, че водачът на лекия
автомобил е употребил алкохол, поради което извършили проверка за наличие на
алкохол с техническо средство „Алкотест – Дрегер 7410+“, с фабричен № 0043, проба 3187. Техническото
средство отчело 2,26 промила алкохол и полицейските служители съставили Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 364417/12.11.2019
г. и издали талон за медицинско изследване, което да се извърши в МБАЛ „Св.
Анна“ - гр. София. Подсъдимата отказала да я подложат на кръвно изследване за
алкохол, след което била придружена от полицаите към 05 РУ-СДВР, където била
задържана по ЗМВР. За
процесния случай било образувано бързо производство на основание чл. 356, ал. 2
от НПК за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК по описа на 05 РУ – СДВР, като провелото
се досъдебно производство приключило с внасяне на обвинителен акт по отношение
на Д.С..
За да постанови обжалваната присъда,
решаващият съд е провел съдебното производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите П.С.и Н.Л./показанията на
свидетелите, дадени пред орган в досъдебното производство са приобщени и прочетени на основание чл. 283 от НПК /л. 4 -5 от ДП/,
Х.В.М., протокол за личен обиск на лице от 12.11.2019 г. /л. 8 от ДП/, АУАН № 364417/12.11.2019 г. /л. 12 от
ДП/, декларация /л. 9 от ДП/, заповед № 6485/12.11.2019
г. за ПАМ по чл. 172, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /л. 13 от ДП/, талон за изследване № 0026445 /14 от ДП/, справка от
техническо средство „Алкотест “ /л. 16 от ДП/, доказателства
за премината проверка за годност на техническото средство /л. 18 от ДП/, справка - картон на водача /л. 17 от ДП/, справка за
съдимост /л. 20-21 от ДП/, копие
от удостоверение за раждане /л. 25 от съдебно
производство/, копие от решение от 19.01.2015 г. на СРС, III гр. о., 84 състав /л.
26 - 27 от съдебно производство/, референция от Х.М./л. 28 от ДП/, копие от
медицинска епикриза /л. 29- 30 от
съдебно производство/. Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд счита,
че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
По
време на съдебното производство са приобщени по реда на чл. 283 от НПК
показанията, дадени в хода на досъдебното производство на полицейските служители С. и Л.. Същите в своите
показания заявяват, че при извършване на рутинна проверка са спрели лекия
автомобил, управляван от подсъдимата, като при извършена проверка с техническо
средство „Алкотест дрегер“ установяват 2,26 промила алкохол в подсъдимата, след
което съставили АУАН и издали талон за медицинско изследване, като подсъдимата
отказала да отиде да си направи медицинско изследване на кръвта. Показанията на
свидетелите в своята цялост са последователни, достоверни, кореспондират изцяло
с доказателствената съвкупност, а и същите са неоспорени от страните в
наказателното производство и като такива настоящата съдебна инстанция ги
кредитира изцяло. Същите възпроизвеждат личните си впечатления във връзка с
извършената проверка и съответстват на събраните писмени доказателства относно
последователността на предприетите следствени действия. По време на
провелото се съдебно следствие пред първа инстанция е разпитан свидетелят Х.М.. Същият излага
информация пред съда, относима към характеристичните данни на подсъдимата,
определя я като изключително отговорен човек, дава сведения за семейния й живот,
както и за полаганите от нея грижи към детето и баща и. Настоящата инстанция се
присъединява към разсъжденията на първостепенния съд и дава вяра на дадените
показания от свидетеля. Подобна е
позицията и по отношение кредитирането
на писмените доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи
се от останалия доказателствен материал по процесния случай.
По
отношение на съдебното минало на подсъдимата, съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предходни
осъждания, с оглед на което към датата на извършване на престъплението
12.11.2019 г., подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност. При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че подсъдимата Д.С. е осъществила с действията си обективните и субективните
признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. От
обективна страна безспорно се установява, че на 12.11.2019г. около 02.35 часа в
град София, на булевард „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към
кв. „Враждебна“, срещу „София ауто“ , Д.С. е управлявала моторно
превозно средство – лек автомобил, „Тойота“ модел „Ярис“ с регистрационен номер
*******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,26
на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“, с фабр. № 0043, проба 3187. Установява
се по категоричен начин, че шофьор на спрения лек автомобил за проверка е
подсъдиматаД.С., поради което същата се явява и субект на инкриминираното
деяние. Доказан по безспорен начин е и вторият обективен признак на престъпния
състав - надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта на извършителя
над 1,2 промила. Този надлежен ред е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. При извършване на изследването на
подсъдимата са спазени всички изисквания на нормативния акт, в това число и
предписанието на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, а именно „При отказ на лицето да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване, употребата на алкохола и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство или теста“, като в случая
водачът е отказал да даде кръв за изследване. По своята същност престъплението
е типично формално - освен осъществяване на изпълнителното деяние за
довършването му не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.
Деянието е съставомерно и от субективна
страна, тъй като подсъдимата е действала с пряк умисъл като е съзнавала, че управлява
моторно превозно средство след употреба на алкохол, съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното деяние и общественоопасните му
последици като е целяла тяхното настъпване. Субективната страна на извършеното
деяние изцяло се доказва от събраният доказателствен материал, в това число и
от обясненията на подсъдимата.
Поради всичко това въззивният съд се
присъединява към изводите на първостепенния за осъществено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, като в настоящият акт отчете липсата на направени възражения
във връзка с приетата фактическа обстановка, приобщената доказателствена
съвкупност, както и правната страна на инкриминираното деяние. Тъй като въззивната инстанция е
сезирана с протест и възражение, които са свързани с индивидуализацията на
наказанието и с оглед задълженията си съгласно чл.
339, ал. 2 НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и
възраженията, изложени във въззивната жалба и протеста, както и на тези от
съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
В
депозирания протест се съдържат оплаквания, свързани с процедурата по индивидуализация
на наложеното от районния съд наказание
и по-конкретно с наложеното на основание чл. 343г от НК кумулативно наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съображенията на
държавното обвинение се състоят в констатации за несъобразяване на чл. 49, ал.
2 от НК, задължителната и константната практика на ВС и ВКС при определяне на
размера на срока, за който подсъдимата е лишена от право да управлява МПС, а
именно срок от 1 година, тъй като съгласно присъдата й е определено наказание
със срок от 1 година и 6 месеца
„лишаване от свобода“, но на основание чл. 372, ал. 2 от НПК след извършена
редукция съобразно чл. 58а от НК наказанието „лишаване от свобода“ е определено
в размер от 1 година. Доводите на
обвинението се състоят в това, че лишаването от право за управление на МПС е
следвало да бъде съобразено с наложеното наказание лишаване от свобода преди
редукцията до размер от 1 година и с определянето на размер от 1 година лишаване
от право за управление на МПС се нарушават правилата на материалния закон. В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното
обвинение не поддържа направения протест и счита присъдата за справедлива и
правилна. Настоящият съд преценява, че при индивидуализация на наказанието
„лишаване от право на управление на МПС“ районният съд е спазил изискванията на
закона, определяйки размер на наказанието, съответстващо на чл. 49, ал. 2 НК,
както и на константната практика на съда, изискваща наложеното наказание да не
бъде за срок, когато го налага кумулативно с наказание „лишаване от свобода“, който
е по-малък от определения срок лишаване от свобода. В процесния случай на
подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 година,
което е отложено, съобразно правилата на чл. 66 от НК, за изпитателен срок и
следователно съдът законосъобразно е определил размера на наложеното кумулативно наказание в същия
размер. Обстоятелството, че съдът е определил наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 6 месеца, след което е приложил правилата на чл. 58а, ал.
1 от НК относно него, не дава основание да се приеме, че е допуснато нарушение
на материалния закон, защото съответствието на наложеното кумулативно наказание
се преценява след извършване на цялостната индивидуализация на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, а в процесния случай решението на
първостепенния съд относно размера на наказанието лишаване от свобода, след
извършената индивидуализация съобразно спецификите на извършителя на
престъплението и конкретната фактическа обстановка, е наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година. Алтернативно в протеста на прокуратурата се
излагат доводи за наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, тъй
като последното не съответствало на обществената опасност на инкриминираното
деяние и на извършителя. Съдът преценява твърдението като неоснователно, тъй
като намира, че районният съд е съобразил при индивидуализация на наказанието
както смекчаващите отговорността обстоятелствата, така и отегчаващото
отговорността обстоятелство, а именно високият промил на алкохол в кръвта на
подсъдимата, като е отчел и специфичните цели на чл. 36 от НК.
Пред
настоящата инстанция е подадена и въззивна жалба от страна на защитата относно
постановения съдебен акт, като се отправя искане за прилагане разпоредбата на
чл. 55 от НК. Контролиращата инстанция счита направеното искане за
неоснователно, тъй като, за да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК
законът поставя изискване извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици
или с оглед други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В конкретния случай съставът
на извършеното престъпление не включва настъпване на общественоопасни
последици, но няма как да не бъде отчетен високият промил алкохол, с който
подсъдимата е осъществила инкриминираното деяние. С оглед и на генералната
превенция и сравнителната честота на транспортните престъпления настоящата
инстанция се присъединява към
обосновката на първостепенния съд относно липсата на обстоятелства за
приложение на чл. 55 от НК.
Поради
това и настоящият съдебен състав преценява, че наложените наказания на
подсъдимата се явяват законосъобразни и справедливо определени като при
индивидуализацията им са отчетени всички обстоятелства свързани с личността на дееца
- чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, семейно положение,
изразеното съжаление от страна на подсъдимата, добро процесуално поведение
и съдействието за изясняване на фактическата обстановка,
както и високият промил на алкохол в
кръвта.
Воден
от изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.01.2020 г. по НОХД 18648/2019
г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 17 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.