Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 19.07.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.06. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Стойка Стоилова
като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1143 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №217/18.02.2019 г. по гр.д. №3104/2018
г. по описа на РС-С.З..
Въззивникът „В.“
ЕООД ЕИК *** гр.Ш. чрез процесуалния си представител обжалва постановеното
първоинстанционно съдебно решение като във въззивната жалба излага доводи
относно неговата незаконосъобразност.Моли да бъде отменено решението на
районния съд и да се постанови друго по същество на спора,с което да се уважат предявените
искове.Излагат се съображения,че страните са били в дългогодишни търговски
отношения по договор за търговско представителство,сключен на 24.01.2009 г. и
действащ до предаването обратно на непродадената стока през м.януари 2013 г.
Отношенията между дружеството-ищец и дружеството- ответник по договора за
търговско представителство били прекратени с допълнително споразумение на
17.01.2013 г.От събраните по делото доказателства включително и от заключенията
на приетите експертизи ,както и предвид обстоятелството,че счетоводството на
ищеца е водено редовно и правилно следвал извода,че предявените искове са
основателни и доказани.Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият „ В.“ ЕООД
ЕИК *** с.С.З. чрез процесуалния си представител изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
По делото безспорно е установено, че между
страните действително е било налице търговско представителство по смисъла на
чл.32 - чл.48 от ТЗ, като по силата на този договор ответникът е получавал
определено количество продукция, произведена от ищцовото дружество, със
задължение да я продава срещу възнаграждение.На 17.01.2013г. е сключено
Допълнително споразумение между страните, в което същите се споразумяват да
прекратят действието на Договора за търговско представителство. Следва да се
приеме,че неговото действие е прекратено по взаимно съгласие, считано от датата
на подписването на Допълнителното споразумение - 17.01.2013г. Основателен е
доводът на въззиваемият,че с подписването на това споразумение страните са
уредили всичките си претенции по Договора за търговско представителство / т.2
от Споразумението/.
Въззивникът
твърди, че са останали неуредени отношенията по няколко складови разписки за
стоки, за които се твърди че били получени от ответника от преди подписване на
споразумението и с които последният бил реализирал собствената си дейност по
производство на алуминиева дограма. Също така се твърди, че по отношение на тези стоки страните
се били договорили дължимите от „В.“ ЕООД суми да се изплатят по издадени
фактури за покупко-продажба. Представени са 5 бр. данъчни фактури издадени след
подписване на споразумението на обща стойност 12 254,68 лв.: №**********
/04.03.201 Зг„ на стойност 785.75 лв. с ДДС; №**********/04.03.2013г. на
стойност 2 717.60 лв. с ДДС; № **********/04.03.2013г. на стойност 5 676.60 лв,
с ДДС; №**********/04.03.201Зг. на стойност 1 258.90 лв. с ДДС; и
№**********/04.03.2013г. на стойност 1 815.83 лв. с ДДС.
Районният съд е приел, че по същество фактическите
твърденията на дружеството -ищец са, че задължението по договора за търговско
представителство по отношение на стоките по процесиите фактури следва да е било
новирано с такова по договор за покупко-продажба. Действително,за да е налице
съглашение за новиране, което по същество в настоящия случай представлява
договор за търговска продажба, следва да има изрично съгласие на страните по
всички основни елементи на сделката. Следва обаче да се отбележи ,че нито стоковите
разписки, нито данъчните фактури носят подпис на служител на ответното
търговско дружество „В.“ ЕООД.
Настоящата
инстанция приема за основателен довода на въззиваемия,че не е доказано
ответника да е получавал и да е имал на склад получена от ищцовото дружество
стока след прекратяването на договора за дистрибуция. Данъчните фактури не са
подписани и са издадени след окончателното прекратяване на търговските
отношения между страните, без да е налице правно основание за тяхното издаване.
Разпитаните
по делото свидетели нямат пряко отношение в процеса на развилите се търговски
отношения, не са били служители на търговските дружество, не са издавали
документите послужили като основание за задължаване на ответника за заплащане
на суми с изключение на св. Тодоров, който е присъствал на връщането на стоката
и подписването на споразумението слагащо край на отношенията между страните
Видно от приетата като писмено доказателство
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури са
намерили отражение само в счетоводството на ищеца, като съответно ответникът не
ги е осчетоводил и декларирал в дневниците за покупки и по тях не е ползван
данъчен кредит. Вещото лице заявява, че фактурите счетоводно не са отразени
като задължение при „В.“ ЕООД поради което и няма извършени плащания по тях.
По делото е
представен предавателен протокол без дата, двустранно подписан от представители
на ищеца и ответника, от който е видно, че „В.“ ЕООД е предало, а „В.“ ЕООД е
приело стоки - профили и аксесоари за алуминиева дограма. Представена е и
справка, от която е видно, че към 16.01.2013г. ответното дружество е имало
задължения в качеството си на партньор по договора за дистрибуция към ищцовото
дружество в размер на 10 438,83 лв. Справката е двустранно подписана.
Представена е и справка плащания по документи, с отбелязване на ръка
„задължение на склад гр. С.З. към 17.01.2013г.“ Съгласно тази справка
задълженията на „В.“ ЕООД вече са намалени на сума в размер на 1 815,82 лв. към
тази дата. Споразумението за прекратяване на търговските взаимоотношения между
двете страни и за уреждане на имуществените им взаимоотношения е подписано след
пълното погасяване на тези суми на 17.01.2013г., поради което и двете страни са
извършили писмено волеизявление, че нямат никакви имуществени претенции по договора
за търговско представителство.
Въззивната
инстанция на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд в частта
относно анализа на събраните по делото гласни доказателства като приема, че
свидетелските показания не променят извода, че страните, видно и от изричните
им волеизявления в споразумение от 17.01.2013г., нямат задължения една към
друга.
Предвид гореизложеното обжалваното
първоинстанционно съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия не е прекомерно,поради което не следва да бъде намалявано предвид
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217/18.02.2019 г.
по гр.д. №3104/2018г. по описа на РС-С.З..
ОСЪЖДА „В.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш.,
бул. *** да заплати на „В.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С.З., бул. *** сумата 1000 лв./хиляда лева/-разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: