РЕШЕНИЕ

 

Номер 260048                   01.10 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав

 

На 29.09. 2020  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                            Секретар:  Мая Крушева

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 1062 по описа за  2019 година намери за установено следното:

 

Иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ.

Ищецът „БУЛДЕКС“ООД-гр.Силистра твърди,че се намира в търговски отношения с ответника „Дорис БТ“ЕООД-гр.Пловдив,в резултат на което му е доставял млечни продукти и за тези доставки са били издадени описаните в ИМ три фактури-от 27.12.2018 г.,08.01.2019 г. и 15.01.2019 г.,както и посочените там стокови разписки,удостоверяващи получаването на стоките и датата на получаването им от ответника.

Твърди,че след тези доставки,на датата 18.01.2019 г. между него и ответното дружество е подписан договор за доставка на мляко и млечни продукти и към тази дата ищецът не е получил плащане по горните три фактури,с изключение на извършеното частично плащане в размер на 2858,80 лв. по едната от тях-фактура №********** от 27.12.2018 г.Наред с това ищецът твърди,че към датата на сключване на договора,ответникът му е дължал плащания и по други две фактури, издадени съответно на 11.12.2018 г. и 18.12.2018 г.Сочи,че във връзка със задълженията по всички фактури,в чл.4./7/ от договора за доставка на мляко и млечни продукти от 18.01.2019 г. страните безспорно са приели,че ответникът „Дарис БТ“ЕООД към датата 17.01.2019 г. има парично задължение към ищеца в общ размер на 64 187,46 лв. с ДДС по същите фактури,а именно:в размер на 11 447,19 лв. с ДДС по фактура №**********/11.12.2018 г.,в размер на 27 036,23 лв. с ДДС по фактура №**********/18.12.2018 г.,в размер на 3000 лв. с ДДС по фактура №**********/27.12.2018 г. на стойност 6 858,80 лв. с ДДС,в размер на 15 704,04 лв. с ДДС по фактура №**********/08.01.2019 г. и в размер на 7000 лв. с ДДС по фактура №**********/15.01.2019 г.Уговорено било горното общо задължение да бъде платено на пет равни вноски,всяка в размер на 12 837,49 лв.,с падеж на отделните вноски,както следва:до 25.02.2019 г.,до 25.02.2019 г.,до 25.04.2019 г.,до 25.05.2019 г. и до 25.06.2019 г.

Ищецът твърди,че към датата на подаване на исковата молба ответникът му дължи сумата от 25 675 лв. с ДДС,която представлява неизплатена част от цялото задължение в размер на 64 187,46 лв. с ДДС по чл.4./7/ от договора за доставка на мляко и млечни продукти от 18.01.2019 г.Заявява,че с тази договорна клауза страните изрично са признали размера и изискуемостта на посочените парични задължения,като са уговорили и нов период на издължаването им,а датата 25.06.2019 г. е крайният срок за погасяване на задълженията.

Предвид горните твърдения,дружеството-ищец е поискало да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 25 675 лв. с ДДС,явяваща се част от цялото задължение в размер на 64 187,46 лв. с ДДС по чл.4./7/ от договора за доставка на мляко и млечни продукти от 18.01.2019 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 25 675 лв.,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на тази сума.Претендира и направените по делото разноски,както и заплатено адв. възнаграждение по ч.т.д.№64/2019 г. по описа на ОС-Силистра и по изпълнителното дело,образувано пред ЧСИ Стефан Горчев въз основа на обезпечителната заповед,издадена по посоченото частно търговско дело.

Ответникът е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който оспорва исковата претенция по основание и размер.Възразява,че част от приложените към ИМ стокови разписки и фактури не са подписани от представител на ответното дружество,а посочената като дължима сума не е обоснована на какво основание,по коя фактура,с какъв падеж се претендира за плащане.

В допълнителната ИМ ищецът заявява,че поддържа ИМ,а исковата претенция е ясна и обоснована както по основание,така и по размер.В тази връзка ищецът и в допълнителната си искова молба сочи,че претенцията е основана на чл.4./7/ от договора,сключен на 18.01.2019 г. и допълва,че в този договор е извършена новация на задълженията по описаните в първоначалната искова молба фактури,като те са заменени с едно общо задължение в размер на 64 187,46 лв. с ДДС и е уговорен нов начин на погасяване-на пет равни вноски по 12 837,49 лв.,всяка от които с падеж,посочен по-горе.Твърди,че датата 25.06.2019 г. е крайният срок за погасяване на общото задължение и след тази дата ответникът е изпаднал в забава,като към датата на ИМ неплатената част от това задължение възлиза на исковата сума от 25 675 лв. с ДДС.

В отговора на допълнителната ИМ ответното дружество отново се позовава на липсата на подписи на негов оправомощен представител върху част от приложените по делото стокови разписки и фактури.По повод на изложеното в допълнителната ИМ твърдение за новация на задълженията,ответникът излага в допълнителния си отговор аргумента,че новиране може да се прави само на действително задължение,а не и на невъзникнало,нищожно или погасено такова.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Съгласно съдържанието на исковата молба и приложените документи- фактури и приемо- предавателни протоколи, очевидно се касае за сключен договор между страните с правните характеристики по чл.318 от ТЗ, а именно осъществена е търговска продажба, като критерият е субективен. Предмет на уговорката са били млечни продукти. Липсата на нарочна облигация определя необходимостта да се уточни, че наличните периодични доставки на еднородни стоки между едни и същи страни на практика обективират едно правоотношение независимо, че са налице различни дати за изпълнение на задълженията на продавача и различни първични счетоводни документи. Впоследствие между страните е сключен нарочен договор от 18.01.2019г., който е рамкирал отношенията между страните, но обстоятелството, че в същия е посочено задължение за предходен период не може да обоснове, че дължимостта на исковите суми има своето основание във възникналото на 18.01.2019г. правоотношение. Освен това изричната воля на страните в чл.4, ал.7 от облигацията е, че се касае за предишни продажби преди сключването на договора. Т.е. договорът ще бъде третиран, като доказателство за извършени доставки от страна на ищеца по предходно правоотношение. С оглед повдигнатите правни въпроси от страните следва да се уточни, че не се касае за новиране на задължението с договора от 18.01.2019г. поради липсата на предпоставките по чл.107 от ЗЗД. В случая няма замяна на задължението, като договорът може да се третира единствено в аспекта на признание на ответника за дължимост на сумите по предходното правоотношение.

Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Доказателство за изпълнението задължението на ищеца е изричното признание от страна на купувача в чл.4, ал.7 от облигацията от 18.01.2019г.

Освен това в назначената по делото ССЕ се установява, че всички процесни фактури са осчетоводени при ищеца, както и че в слетоводството на ищеца към 26.06.2019г. не са налични плащания по процесните фактури. Съгласно чл. 182 от ГПК това е факт с правно значение, на който продавачът би могъл валидно да се позове. Наред с това очевидно ответникът е бил недобросъвестен и не е осигурил достъп до своето счетоводство, което от своя страна съгласно правилото по чл.161 от ГПК определя извод, че следва да се приеме, че фактурите са осчетоводени и при ответника. Ето защо и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че искът е доказан и основателен.

Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, като следва да се включат и разноските по обезпечителното производство и разходите по налагане на обезпечителната мярка. Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХVIII с.

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА ДАРИС БТ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив да заплати на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ на БУЛДЕКС ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Силистра сумата от 25 675 лева, представляваща незаплатената цена на получените от ответника стоки – млечни продукти по фактура №**********/ 11.12.2018 г., фактура №**********/ 18.12.2018 г., фактура №**********/ 27.12.2018 г. фактура №**********/ 08.01.2019 г. фактура №**********/ 15.01.2019 г., като искът е предявен като частичен от общо дължимата сума от 64 187.46 лева, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 24.07.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ДАРИС БТ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив да заплати на БУЛДЕКС ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Силистра сумата от 4257 лева направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

                                                                 

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :