Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на шестнадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря вергиния петкова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. № 1048
по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 2022 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2869/2019 г. Плевенският районен съд е
осъдил Община Плевен, представлявана от кмета Г.Л.С. да заплати
на Х.И.И. с посочено ЕГн следните
парични суми:
- на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от ЗМВР сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2018 год. до окончателното изплащане на сумата;
- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
сумата от 118,23 лв.,
представляващи деловодни разноски по компенсация.
Със същото решение съдът е отхвърлил
предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени
вреди за разликата над 2000 лв. до 4600
лв. като неоснователен, както и за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди - за преглед и лечение на ищеца и кучето му и за разкъсаното
зимно яке на ищеца - в размер на 500 лв.., като в тази си част
първоинстанционното решение не е обжалвано и се следва да се приеме за влязло в
сила.
Недоволна от така постановеното решение е останала Община Плевен, която чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт К.Ц.го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, както и доводи за
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Твърди се, че исковата молба е недопустима в частта относно
нанесените имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от нападение върху кучето
на ищеца от друго безстопанствено куче. Твърди се, че ищецът няма правен
интерес и активна процесуална легитимация да предяви горепосочения иск, тъй
като не е доказал, че е собственик на нападнатото куче. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е следвало да приема като допустима исковата молба и
да я разглежда в първоинстанционното производство в тази ѝ част, което
според въззивника представлява нарушение на съдопроизводствените правила и води
до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излагат се съображения, че
не следвало да бъде ангажирана отговорността по Община Плевен, тъй като по
делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че кучето е
безстопанствено, както и че настъпилите имуществени и неимуществени вреди са в
резултат на ухапване от именно такова животно. Оспорва се и размерът на
уважената претенеция от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, като се твърди, че не са безспорно установени видът,
тежестта, характерът, продължителността и интензитетът на претърпените
неимуществени вреди, в това число естеството на травмата, механизма на
получаване, интензитетът и продължителността, отражението върху общото
здравословното състояние и степента на работоспособност на ищеца. В заключение
въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на ПлРС в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в полза на
въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв..
в срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от
адвокат Ю.М. от ПлАК, в качеството на пълномощник на въззиваемия Х.И.И., в който се оспорва основателността на
въззивната жалба. В отговора се възпроизвеждат правните изводи в обжалваното
решение, които не следва да бъдат повтаряни, като в заключение се моли окръжния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди решението на ПРС. С отговора се претендират
направените във въззивната инстанция разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К.Ц.поддържа
подадената въззивна жалба Депозира писмени бележки, в които поддържа доводите,
изложени във въззивната жалба относно незаконосъобразността и неправилността на
първоинстанционното съдебно решение и представя списък на разноските за сумата
от 340 лв., от които деловодни разноски в размер на 40 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
В о.с.з. въззиваемият се явява лично и
с пълномощника си адвокат Ю.М. от ПлАК, като поддържа изложеното в отговора на
въззивната жалба становище за неоснователност на въззивната жалба.
Решението на ПлРС в частта, в която
са отхвърлени иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до 4600 лв. и иска за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. като необжалвано е влязло в законна
сила.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е неоснователна.
Плевенският районен съд е
сезиран от следните обективно предявени искове от Х.И.
***:
- иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 4600 лв.,
представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2018 год. до окончателното изплащане на сумата;
- иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди.
ПлРС е приел, че претенцията на ищеца Х.И.И. намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД, както и че според константната съдебна практика на ВКС пасивно
отговорна страна по исковете за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета
е съответната община на територията, на която е извършено деянието. ПлРС е
приел, че отговорността на общината
следва от възложени със закон задължения съгласно чл. 35 ал. 4 от ЗВМД /отм./
във вр. с §3 т. 1 от същия закон и глава пета „Безстопанствени животни” от
Закона за защита на животните по организиране настаняването на скитащите кучета
в изолатори, чрез кмета като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Приел е, че при
доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането
на скитащите кучета в определени за целта места отговорността на общината се
ангажира по чл. 49 от ЗЗД. Приел е, че част от задълженията на Община Плевен
във връзка с контрола, ограничаването и овладяването на популацията на
бездомните кучета са уредени и в приетата с решение № 1075/30. 09. 2010 год. на
Общински съвет гр. Плевен Наредба № 6 за регистрация и отглеждане на кучета на
територията на Община Плевен /отм./, както и в приетата с решение №
1316/18.12.2014 год. на Общински съвет гр. Плевен Наредба № 12 за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Плевен. С оглед събраните писмени и гласни доказателства ПлРС е приел, че по делото е безспорно установено наличието
на увреждане, което е последица от бездействието на ответната община и
неизпълнението на страна на последната на законово вменените й задължения,
свързани с улавянето и изолирането на безстопанствените кучета и овладяването
на тяхната популация. При
съобразяване особеностите на конкретния случай, вида на нанесените физически
увреждания, както и претърпените негативни
психически преживявания и стрес, които не са преодолени от
въззиваемия ПлРС е счел, че на същия следва да се определи обезщетение в размер на 2 000
лв., като за разликата до претендираните 4 600 лв. предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан. ПлРС е
приел, ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането - 12. 12. 2018 год., до окончателното
изплащане на сумата, тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди
произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във
вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представеното по делото в първата инстанция медицинско направление с
дата 12.12.2018 г., издадено от д-р В.се установява, че въззиваемият Х.И.И. е
изпратен в Инфекциозна клиника - противобесен кабинет за поставяне на противобясна
ваксина поради ухапване от улично куче по определен график, като в
направлението е отразено, че раните са множествени на горните крайници.
От представеното медицинско удостоверение за пред съда 692/12.12.2018 г.,
издадено от д-р Д., гл. асистент към Катедрата по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет гр. Плевен се установява, че при
прегледа на въззиваемия са се установили разкъсно - контузни рани по лявата
китка и кръвонасядане на дясна ръка, като тези увреждания според вида и
разположението си може да са причинени от хапане на куче.
В хода на съдебното дирене пред ПлРС е разпитан свидетелят А.Й., който
установява, че е бил очевидец на инцидента, чул е силен кучешки лай, излязъл и
видял как едно голямо куче, което обикновено обитава района на площада пред
централния МОЛ, с маркировка на ухото, напада кучето на въззиваемия, а
впоследствие и самия въззиваем. Свидетелят установява, че вследствие на
нападението въззиваемият имал кръв по ръцете, бил афектиран и в шок.
Изложените от ПлРС правни изводи се споделят изцяло от
въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.
Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба,
че ищецът, въззиваем в настоящото
производство няма правен интерес и активна процесуална легитимация да предяви горепосочения иск, тъй като не е доказал, че
е собственик на нападнатото куче,
тъй като възраженията относно собствеността на кучето му касаят
основателността, а не допустимостта на предявения иск за неимуществени вреди в
това число за емоционални страдания от състоянието на кучето му. Не е налице
нарушение на съдопроизводствените правила при
постановяване на първоинстанционното решение
поради недопустимост на исковата молба в частта относно нанесените вреди,
произтичащи от нападението върху кучето на ищеца от друго безстопанствено куче. Неоснователни са и възраженията във въззивната
жалба относно липсата на безспорни доказателства, че кучето е било
безстопанствено. По делото Община - Плевен не е представила доказателства за
установяване по категоричен начин на положителния факт за наличието на
собственик на кучето, което е следвало да стори с оглед разпределението на
тежестта на доказване. Възражението, че кучето, извършило нападението, не е безстопанствено, е направено още с отговора на исковата молба, но Община - Плевен не е
ангажирала доказателства в тази насока. Неоснователно е възражението, че по делото не е
доказано настъпилите вреди да са в резултат на ухапване от безстопанствено
животно, тъй като свидетелят А.Й., който е бил очевидец
на инцидента, установява, че е видял как куче с маркировка на ухото напада
кучето на въззиваемия, а впоследствие и самия въззиваем. Неоснователно е и възражението относно липсата на доказателства за
тежестта и продължителността на претърпените неимуществени вреди. От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че пострадалият въззиваем е имал
разкъсно - контузни рани по лявата китка и кръвонасядане на дясна ръка, поставени са му инжекции, които са болезнени сами по
себе си. Налице са гласни
доказателства установяващи, че вследствие на
нападението ищецът имал кръв по ръцете, бил афектиран и в шок от случилото се. В този смисъл следва да се
отбележи, че предявеният иск за целия размер от 4600 лв. е със завишени
финансови параметри и ПлРС правилно е преценил, че следва да го уважи частично до размера от 2000 лв..
По изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на ПлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото
въззивната Община следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съобразно
представеният по делото договор за правна помощ, в който е посочено, че същите
са договорени и изплатени в брой.
Водим от горното, Окръжният
съд
Р е ш и:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от гпк решение №
2022 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2869/2019 г. на Плевенския районен съд.
Осъжда на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ***, с адрес
на управление гр. Плевен, пл. ***, представлявана от кмета Г.Л.С. да заплати
на Х.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 400
лв. за направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: