гр. Сливен, 03.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен,
в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова - Ганева
при участието на
секретаря Радостина Желева, изслуша докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 227 по описа на Административен съд Сливен за
2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с
чл. 4, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба,
подадена от М.Д.П. ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУ000647-1/27.03.2023 г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция МДТ към Община Сливен, потвърден след
оспорване по административен ред с решение № НОМ 77/16.05.2023г. на директора
на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, в частта, в която на П. са
определени задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил марка
"Фиат", модел "Стило" с рег. № ******за
периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в размер на 113,70
лв. и лихви в размер на 6,94 лева и за лек автомобил марка „Шкода“ модел
„120 Л“ с рег. № ******за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г., в размер на 3,48 лв. и лихви в размер на 1,62 лева; за периода
от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., в размер на 2,61
лв. и лихви в размер на 0,95 лева; за периода от 01.01.2020
г. до 31.12.2020 г., в размер на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,69 лева; за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в размер
на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,43 лева; за периода от 01.01.2022
г. до 31.12.2022 г., в размер на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,16 лева.
Оспорващата П. прави оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт, като отрича съществуването на установените с него задължения.
Счита, че неправилно органът по приходите е използвал извършеното от нея плащане за погасяване на задължения за
данък върху превозните средства за периоди преди януари 2018 година. С тези
доводи от съда се иска да отмени оспорвания акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
В съдебно заседание оспорващата
П. не се явява. В писмено становище от пълномощник - адв.
М. Б.АК Сливен, поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Изтъква, че лек
автомобил марка „Шкода“ модел „120 Л“ с рег. № ******не е собственост на
наследодателя й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - директорът
на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, чрез
пълномощника си г. е. А.О.- с. с ю. о., оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на АУЗ, обхващащ
задължения за периода 01.01.2018г. до 31.12.2022г. По
същество изтъква, че П. е придобила на ****по наследство 1/6 идеална част от лек
автомобил марка „Шкода“ модел „120 Л“ с рег. № *****, за който на 22.05.2002г. от наследодателя Д.С.П. е
била подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ. Сочи, че задълженията били заплатени
едва след издаване на оспорения акт. С тези доводи ответникът моли жалбата да
бъде отхвърлена, като претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Пред Дирекция МДТ Сливен
на 22.05.2002г. е подадена декларация от Д.С.П. за
придобит лек автомобил марка „Шкода“ модел „120 Л“ с рег. № *****. Съгласно акт
за смърт ***/****Д.С.П. - наследодател на оспорващата М.П. е починал на ****/л.28/.
Срокът за подаване на декларация по чл.32 от ЗМДТ от наследниците на Д.П. е
изтекъл на 17.06.2005г., като такава не е била подадена.
След изтичане на
6-месечния срок за подаване на декларацията по чл.32 от ЗМДТ, органът по
приходите е извършил служебно прехвърляне на задълженията на Д.С.П. по
партидата на М.Д.П., в качеството й на законен наследник на наследодателя Д.П. за
1/6 идеална част от лек автомобил марка „Шкода“ модел „120 Л“ с рег. № *****,
за който не е била подадена декларация
по чл.32 от ЗМДТ, като е
образувал партида на превозното средство въз основа на служебна декларация с
вх.№**********/22.08.2022г.
На
04.08.2017г. е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ от М.П. за придобита
собственост върху лек автомобил марка „Фиат“ модел „Стило“ с рег.№ ******.
На 27.03.2023 г. е съставен АУЗ № АУ000647 - 1, с който е определен размер
на задълженията на М.П. по служебно въведена декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№
**********/22.08.2022г. относно 1/6 ид. част от лек
автомобил „Шкода“ модел „120 Л“ с рег.№ ******и
за задълженията на М.П. по подадена от нея декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№
**********/04.08.2017г. относно 1/1 ид. част от лек автомобил „Фиат“ модел „Стило“ с рег.№ ******. Общият размер на задълженията на М.П. по акта за данък върху превозните
средства за периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г. е 138,41
лв, от които 127,62
лв. главница и 10,79 лева лихва /л. 25/. С акта били вменени и задължения за
данък недвижими имоти за периода 01.01.2022г. –
31.12.2022г. в размер на 18,19 лева и за такса битови отпадъци за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. в размер на 10,10
лева, като същите не са предмет на обжалване в настоящото съдебно производство.
Актът е връчен на адресата на 04.04.2023 г. /л.27/
и в срока за обжалване на 19.04.2023 г. М.П. подава жалба срещу него с вх. № 9400-8033
/л.29/. Към жалбата били приложени доказателства за заплащане на задълженията
по акта. /л.30-л.31/. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция
"МДТ" при Община Сливен, който се е произнесъл с решение № НОМ 77/16.05.2023
г. /л.33/, като приел същата за неоснователна и потвърдил изцяло акта. Решението
е връчено на оспорващата на 16.06.2023 г. по пощата, за което по делото е
приложена обратна разписка/л.35/. Жалбата срещу АУЗ, потвърден с решението на
Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, в частта, в която са
определени задължения за данък върху превозните средства за двете превозни
средства, собственост на оспорващата, е подадена пред Административен съд Сливен
на 30.06.2023 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство /л.16/.
По делото няма спор, че М.П.
е собственик на лек автомобил марка лек автомобил „Фиат“ модел „Стило“ с рег.№ ******, рама №***********, година на производство 2002 година, като автомобилът е с мощност
на двигателя - 76 kW. По делото няма спор, че
наследодателят на оспорващата М.П. е бил собственик на лек автомобил марка лек
автомобил „Шкода“ модел „120 Л“ с рег.№ *****, рама № ********,
година на производство 1981 година, като автомобилът е с мощност на двигателя -
38 kW. Не се спори, че наследодателят на оспорващата М.П.
е починал на ****От представеното от Сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР писмо /л.39/ се установява, че собственик на лек автомобил марка „Шкода“
модел „120 Л“ с рег.№ *****, рама № ******** е Д.С.П., като
на 06.12.2004г. автомобилът е спрян от движение по искане на собственика и към
датата на изготвяне на писмото- 24.04.2023г. няма подадено заявление за
прекратяване на регистрацията му.
От ответника са
представени Заповед № РД15-319/20.02.2023 г. на кмета на Община Сливен, с която
са определени служителите на общинската администрация, които имат права и задължения на орган по
приходите, сред които е и издателят на оспорения акт- инспектор П.З.. /л.40 от
делото/ и справка за липса на задължения за 2018г. – 2022г. по партидата на М.П..
/л.47/
Съдът като взе предвид
становищата на страните и представените по делото писмените доказателства,
прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд,
след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Подадената жалба
отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с
чл. 144, ал. 2 от ДОПК и предвид изложеното, е
процесуално допустима за разглеждане по същество. Оспорването е насочено срещу
административния акт, установяващ данъчните задължения, и съобразно приложимия
процесуален закон, съдът в настоящото производство дължи проверка на
законосъобразността на АУЗ, потвърден след обжалване по административен ред.
При извършената на
основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ се установява, че оспореният акт
за установяване на задължения е издаден от П.В.З., с.е. при Община С., с
възложени от кмета на общината правомощия на орган по приходите, съгласно приложената
Заповед № РД 15-319/20.02.2023 г. С оглед на това, оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Същият е
в предвидената от закона писмена форма и съдържа правните основания и
фактически обстоятелства, обосновали издаването му. Решението на горестоящия орган, с което АУЗ е потвърден, е издадено в
изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция "МДТ" при
общината, т. е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на
неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.
В случая се касае за
определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК- данък
върху превозните средства, което е изрично посочено и в самия акт. Съгласно
последно цитираната разпоредба, установеното задължение за данък по декларация
се съобщава на задълженото лице. Освен по искане на лицето, каквото в случая
липсва, АУЗ може да бъде издаден служебно в следните хипотези: когато е
установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК; когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия; въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и
организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено, и не е извършена ревизия.
В случая органът по
приходите е издал оспорения акт в хипотеза, че определените въз основа на декларациите
задължения за данък върху превозни средства за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и
2022г. не са били заплащани.
Освен процесуално
законосъобразен, съдът констатира, че оспореният АУЗ е издаден и в съответствие
с приложимия материален закон.
По отношение на лек
автомобил марка „Фиат“ модел „Стило“ с рег.№ ******:
По делото безспорно се установи, че този
автомобил с рама №***********, година на производство 2002 година, с мощност на
двигателя - 76 kW е собственост на оспорващата М.П.,
като за същия е подадена декларация пред ДМДТ към община Сливен с вх.№
**********/04.08.2017г. Основното възражение на П. за отмяна на акта и на
определеното задължение за данък върху превозните средства за този автомобил се
свежда до това, че оспорващата е заплатила по банков път данъкът върху
превозните средства за 2022г. с платежно нареждане на 11.04.2022г. и на 18.04.2023г.
Съдът намира доводът на оспорващата за неоснователен, тъй като съгласно нормата
на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. В случая към дата на издаването на оспорения Акт за установяване на
задължения № АУ000647-1/27.03.2023 г. посочената главница на задълженията за данък
върху превозните средства е коректно определена, с оглед липсата на извършено
плащане към този момент от страна на оспорващата. В този смисъл заплащането на
данъка за лек автомобил, Марка „Фиат", модел „Стило" с Рег. № ******след
издаване на оспорения акт не води до незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Съгласно чл. 175,
ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ по Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания за неплатените в срок публични
задължения се начислява лихва, като сроковете за плащане на задълженията за МДТ
са регламентирани в чл.60 ал.1 от ЗМДТ на две равни вноски - първа вноска до 30
юни и втора вноска до 31 октомври на годината. Ето защо съдът намира, че към
момента на издаването му, органът по приходите е постановил законосъобразен
административен акт. Налага се извод, че при посочените в декларация
с вх.№ **********/04.08.2017г. параметри относно процесния
автомобили, данъкът върху МПС, собственост на П.,*** за 2022г. при ставка
определена в съответствие с чл. 13 ал.1 от Наредбата за местните данъци на
Община Сливен / публикувана на официалния сайт на общински съвет Сливен - https://obs.sliven.bg/uploads/ с вр. с чл. 55, ал. 1, б. "б" от ЗМДТ и по-конкретно: за мощност над 74 kW – 1,36 лв.
за 1 kW. При извършена от съда служебна аритметична
проверка се констатира, че данъкът върху превозните средства за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. в размер на 113,70 лв. главница
и 6,94 лв. лихва за процесния автомобил е правилно
определен. По делото няма спор, че задълженията не са били
платени в срока по чл. 60 от ЗМДТ, поради което
законосъобразно върху съответните главници са определени и лихви за забава.
По отношение на лек
автомобил марка „Шкода“ модел „120 Л“ с рег.№ *****:
Неоснователен е доводът на оспорващата в
жалбата, че не е собственик и следователно не е задължено лице за данък върху
превозните средства по отношение на този лек автомобил с рама №********, година
на производство 1981 година и мощност на двигателя - 38 kW.
Видно от доказателствата по делото Д.С.П., който е наследодател на оспорващата М.П.
е починал на ******, като същият съгласно справката изготвена от сектор “Пътна
полиция“ Сливен към 24.04.2023г. все още се води в АИС на сектор „Пътна
полиция“ за собственик на въпросното МПС, същото е спряно от движение на 06.12.2004г.,
но и към момента не е с прекратена регистрация. Съгласно разпоредбата на чл.32
от ЗМДТ наследниците на Д.П. е следвало да подадат декларация в общината по
последното местожителство на наследодателя в 6 месечен срок от откриване на
наследството. Този срок е изтекъл в случая на 17.06.2005г., като декларация не
е била подадена. По делото е установено,
че след изтичане на 6-месечния срок органът по приходите е извършил служебно
прехвърляне на задълженията на Д.С.П. по партидата на М.Д.П., в качеството й на
законен наследник на Д.П. за 1/6 идеална част от лек автомобил марка „Шкода“
модел „120 Л“ с рег. № *****, като е образувал служебна партида на превозното
средство въз основа на декларация с вх.№**********/22.08.2022г. При тези
установявания и доколкото несъмнено оспорващата е придобила 1/6 ид.ч. от въпросния автомобил,
който към момента на издаване на оспорения акт не е с прекратена регистрация, законосъобразно
органът по приходите е начислил
задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Шкода“
модел „120 Л“ с рег.№ *****. Налага се извод, че при посочените в декларация с
вх.№**********/22.08.2022г. параметри относно процесния автомобили, данъкът върху МПС, собственост на П.,***
за 2018г. –при ставка определена в съответствие с чл. 13 ал.1 от Наредбата за
местните данъци на Община Сливен / публикувана на официалния сайт на общински
съвет Сливен - https://obs.sliven.bg/uploads/ с вр. с чл. 55, ал. 1, б. "б" от ЗМДТ и по-конкретно: за мощност над 37 kW до 55 kW включително - 0, 55 лв. за 1 kW.,
а за 2019г. – 2022г. за мощност до 55 kW включително
- 0, 34 лв. за 1 kW. При извършена от съда служебна
аритметична проверка се констатира, че данъкът върху превозните средства за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. в размер на 13,92
лв. главница и 3,85 лв. лихва е правилно определен. По делото няма спор, че
задълженията не са били платени в срока по чл. 60 от ЗМДТ, поради което законосъобразно върху съответните главници са определени и
лихви за забава.
Доводите в жалбата, че с
плащането по банков път, извършено от П. на 18.04.2023г. органът по приходите
незаконосъобразно е погасил задължения за данък върху превозните средства за
2013-2018г. са неотносими към спора и не следва да
бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото производство. Предмет на оспорения
акт са вменени на П. задължения за данък превозни средства за периода 2018г.-
2022г., следователно наведените съображения за неправилно погасяване на
задължения за периода 2013-2017г. от органа по приходите излизат извън предмета
на очертания спор. За пълнота съдът следва да посочи, че оспорващата разполага
с възможност, в случай че органът по приходите е използвал постъпилите суми по
партидата й за погасяване на стари задължения, които са изтекли по давност, да
обжалва действията на органа по събиране на задълженията в нарочно съдебно
производство.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона
форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което жалбата се
явява неоснователна.
Предвид изхода на
спора по делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че
следва оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 100
лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, дължимо на основание на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК,
Административен съд - Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.П.
*** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУ000647-1/27.03.2023 г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция МДТ към Община Сливен, потвърден след
оспорване по административен ред с решение № НОМ 77/16.05.2023г. на директора
на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, в частта, в която на П. са
определени задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил марка
"Фиат", модел "Стило" с рег. № ******за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в размер на 113,70 лв. и лихви
в размер на 6,94 лева и за лек автомобил марка „Шкода“ модел „120 Л“ с рег. № ******за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер
на 3,48 лв. и лихви в размер на 1,62 лева; за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г., в размер на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,95 лева; за
периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер
на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,69 лева; за периода от 01.01.2021
г. до 31.12.2021 г., в размер на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,43 лева; за
периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в размер
на 2,61 лв. и лихви в размер на 0,16 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.Д.П. *** с ЕГН ********** ***, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
на основание чл. 160 ал.7 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните.
Административен съдия: