О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
02.06.2022
г. |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
02.06. |
Година |
2022 г. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
199 |
По
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба на пълномощника на М.Ю.К. от ***, против Разпореждане №2113-08-574#4/28.04.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е
прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-574/21.04.2022 г. на М.Ю.К.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Счита
разпореждането за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспорва
изцяло изводите на административния орган, с които е прието за недопустимо по
смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК подаденото от него, на 21.04.2022 г.,
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вследствие на
което е и прекратено административното производство по същото.
Излага
съображения, че Разпореждане № 2140-08-37/23.01.2020 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което преди това
му било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не било
предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не бил
разрешен със сила на присъдено нещо. В този смисъл сочи, че това разпореждане
не съставлявало пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като
правоотношението по упражняване и реализиране на правото му на пенсия не било
приключило, а правото му подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано.
Предвид
изложеното счита, че липсвало влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, представляващо отрицателна предпоставка, от категорията на
абсолютните, за допустимост на производството по подаденото от него заявление
за отпускане на пенсия по смисъла на горецитираната
разпоредба.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след
което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-574/21.04.2022
г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, не
взема становище по жалбата.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
18.11.2019 г. М.Ю.К., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление
за отпускане на пенсия/и и добавки /вх.
№2113-08-2190 – л. 36/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към това заявление били приложени и документи,
удостоверяващи придобития от жалбоподателя осигурителен стаж и осигурителен
доход.
С
Разпореждане № 2140-08-37/23.01.2020 г./л.24/,
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на М.Ю.К. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен
осигурителен стаж, както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 00 г. 00 м. 00 дни – II категория; 16 г. 07 м. 22 дни – III категория. Приет е за установен общ осигурителен стаж
без превръщане в размер на 16 г. 07 м. и 22 дни, от който действителен осигурителен стаж от 14
г. 00 м. 21 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за
2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години
и 04 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години
действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде
отказана. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 30.01.2020 г.
/известие за доставяне – л.25/ и няма
данни да е оспорвано по административен ред, респ. същото е влязло в законна
сила.
Впоследствие,
на 21.04.2022 г. М.Ю.К. е депозирал ново заявление за отпускане пенсия /вх. № 2113-08-574 – л. 21/, с което
отново поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Впоследствие, на 21.03.2022 г. О. Ю. И. е депозирал ново заявление за отпускане
пенсия /вх. № 2113-08-322 – л. 12/, с
което отново поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-574#4/28.04.2022 г./л. 10/, издадено от ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено
производството по заявление вх. № 2113-08-574/21.04.2022 г. на М.Ю.К. На
практика, с това разпореждане, на посоченото в него основание, е отказано
разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане
на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане №
2140-08-37/23.01.2020 г. на жалбоподателя било отказано отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
поради това, че същия нямал 15 години действителен стаж. Посочено е, че при
депозиране на второто заявление за отпускане на пенсия, лицето не представило
нови доказателства за придобит осигурителен, както и че липсвали данни за
положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е
приел, че по отношение на заявление с вх. № 2113-08-574/21.04.2022 г. за
отпускане на пенсия, са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а
именно наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия
предмет и между същите страни.
Разпореждане
№ 2113-08-574#4/28.04.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е
връчено на упълномощено лице на 03.05.2022 г. /известие за доставяне – л. 11/. Жалбата срещу административния акт
е подадена до съда чрез административния орган на 11.05.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпореждането е издадено в изискуемата
писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са
посочени фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по
същество същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Според
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране
на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-37/23.01.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ -
Кърджали се отказва отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не
се признават права, а напротив отказват се, поради което административното
правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. От това следва
извода, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал.
2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и
практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948
от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6258/2020 г.,
Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело
№ 8935/2021 г. и др.
Изводите
на административния орган в оспореното разпореждане, че по отношение на
подаденото на 21.04.2022 г. заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови
факти и обстоятелства за правото на пенсия спрямо предходното такова, съдът
намира за неправилни. Аргумент в този смисъл е обстоятелството, че от
първоначално направеното искане за отпускане на пенсия до следващото такова, са
изтекли повече от 2 години, т.е. по отношение на заявителя на пенсия е налице
ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото, от една
страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за възникване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и
различни материалноправни предпоставки за правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2019 г. и 2022 г., то административния
орган при всички случаи е следвало да извърши по същество преценка за правото
на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе по
правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от
21.04.2022 г. на М.Ю.К. неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по
релевантното заявление не е издадено разпореждане на длъжностното лице по
„Пенсионно осигуряване“, с което се признава или се отрича претендираното
със заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна
процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието
на влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни,
административния орган е постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да
разгледа по същество заявлението от 21.04.2022 г. и е прекратил производството
по същото.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за отказ да разгледа по същество, като недопустимо, подаденото от М.Ю.К.
заявление за отпускане на пенсия от 21.04.2022 г., са незаконосъобразни, респ.
противоречащи на материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-574#4/28.04.2022 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което е
прекратено производството по заявление № 2113-08-574/21.04.2022 г. на М.Ю.К.,
респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното заявление за отпускане
на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по подаденото от
М.Ю.К. заявление с вх. № 2113-08-574/21.04.2022 г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за
присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на М.Ю.К.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящото производство,
произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са
налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 10.05.2022 г./л. 6/ е заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като
разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е над минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 350 лв. С оглед липсата на
надлежно релевирано възражение за прекомерност от
страна на ответника, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-574#4/28.04.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което
на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, е прекратено образуваното производство
по заявление с вх. № 2113-08-574/21.04.2022 г. на М.Ю.К.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с
вх. № 2113-08-574/21.04.2022 г. на М.Ю.К. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на М.Ю.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 500
лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: