Решение по дело №2602/2019 на Районен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           09.10.2020 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На седемнадесети септември                                                две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                   

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 2602 по описа за 2019 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава  „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от  ***Д, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на В.С.С., ЕГН ********** с  адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 15229/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от: 963,04 лв. (деветстотин шестдесет и три лева, четири ст.), представляваща разходи по ликвидация и застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица №22113001416860 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност от 27.05.2013г. до 26.05.2014г. относно МПС „***“ с рег. № ***,  изплатено на собственика на МПС „***“ по щета №0000-1333-600896 за причинените му имуществени вреди от ПТП настъпило на 21.10.2013г., с участието на застрахованото МПС, като виновния водач, който го управлявал – В.С.С. бил без свидетелство за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:    на 21.10.2013г. в гр. ***, управлявано от ответника МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***  блъснал МПС „***“ и му причинил вреди. За произшествието е съставена служебна бележка за ПТП, съгласно която виновен за настъпването му е ответникът, за което е наказан с постановление за глоба. В него е посочено, че ответникът не е притежавал права за управление на автомобили.  Към датата на произшествието, управляваният от ответника лек автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество съобразно застрахователна полица №22113001416860, със срок на валидност от 27.05.2013г. до 26.05.2014г. Застрахователят е образувал преписка по щета №0000-1333-600896, в която са събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер – 953,04лв., което  е платено на 31.05.2014г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от  ответника, чрез назначения му особен представител е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно правоотношение - договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен между застрахователното дружество и собственика на МПС „***“ с рег. № *** със застрахователна полица №22113001416860, със срок на валидност от 27.05.2013г. до 26.05.2014г. и настъпило застрахователно събитие. Оспорва посочения механизъм на настъпилите вреди. Сочи, че съдържанието на представения официален документ, удостоверяващ настъпилото събитие, не обвързва ответника. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност.

             Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 15229/2018г. по описа на ВРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника, за  посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – копия от: застрахователна полица № 22113001416860 по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към З. „Л.И.“ АД; сметка Y1/13-0257327; зелена карта; доклад по щета; извадка от Гаранционен фонд за сключена застраховка Гражданска отговорност; извлечение от сметка при банка ДСК ЕАД; платежно нареждане УРН ***; служебна бележка за настъпило пътно произшествие на полски и в превод; калкулация на ремонт GA5257S; фактура по ЗДДС 139/11/2013г. на полски и в превод; кореспонденция за изплатено обезщетение на полски с превод; имейл  кореспонденция на английски език с превод; снимков материал; удостоверение от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР относно липсата на издавано свидетелство за МПС на лицето В.С.С.,    се установява, че     на 21.10.2013г. в гр. ***, управлявано от В.С.С. МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***  блъснал МПС „***“ и му причинил вреди. За произшествието е съставена служебна бележка за ПТП, съгласно която виновен за настъпването му е В.С.С., за което е наказан с постановление за глоба. В него е посочено, че В.С.С. не е притежавал права за управление на автомобили. Към датата на произшествието, управляваният от В.С.С. лек автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към З. „Л.И.“ АД съобразно застрахователна полица №22113001416860, със срок на валидност от 27.05.2013г. до 26.05.2014г. Застрахователят бил уведомен от номинирания си кореспондент за ***и е образувал преписка по щета №0000-1333-600896,  като на 31.05.2014г. по която е заплатил обезщетение на пострадалото лице в размер на 953,04лв. В.С.С. никога не е имал издадено СУМПС в ***.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че уврежданията описани от застрахователя е възможно да са в резултат от ПТП – съприкосновение с твърд тъп предмет и отговарят на описания в съставения протокол механизъм. Стойността на разходите – материали и труд, за възстановяването на уврежданията по средни пазарни цени е 376,91 лева Стойността на начислената такси за огледа е 184,96 лв., а на таксата за лицензирания посредник в ***за обработка на документите, свързани с щетата – 391,17 лв. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане основаващо се на чл. 274 ал. 2 от КЗ /отм./.

 Освен в посочените в чл.274 ал.1 от КЗ случаи, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление /СУМПС/  - чл.274 ал.2 от КЗ. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице.

Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.

Изразът „без свидетелство за управление” по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ /отм./ означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. – в т.см. пр. Решение 80/16.09.2014  по т. дело № 897/2012 год. на ВКС.

В случая ответникът няма издадено СУМПС в ***, в каквато насока е и изричното удостоверение от МВР. Не са налице данни да е придобил правоспособност да управлява МПС съобразно нормите на друга държава.

От приетото заключение по назначената СТЕ се установява, че механизмът на ПТП отговаря на възприетия в официалния документ, издаден от полските компетентни държавни органи, както и че размерът на застрахователно обезщетение отговаря на действителния размер на вредите към датата на събитието, като не се спори относно обстоятелството за изплащането му на правоимащото лице.

Предвид наличието на предпоставките за основателност на претенцията, следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност. По общо правило на осн.чл. 114, ал.1 ЗЗД давността за едно вземане, включително и за вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” на осн. чл.274, ал.2 КЗ /отм./, започва да тече от момента на неговата изискуемост. Регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, но моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притезание - решение № 144/26.01.2010г. на ВКС по т.д. № 532/2008 г., II т.о., ТК, Решение № 53/16.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 356/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на ВКС, II т.о.; Решение № 35/09.07.2019г. № 1175 по 2018г. на ВКС и др. В случая плащането на застрахователното обезщетение на третото лице е извършено на 31.05.2014г. С подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  на 08.10.2018г. /откогато съобразно изричната норма на чл. 422 ГПК се счита предявен и настоящия иск/ погасителната давност за същото вземане, на основание чл.116 ЗЗД, е прекъсната. Към тази дата общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД не е изтекла, предвид на което и възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца поради изтекъл давностен срок се явява неоснователно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –  вносни бележки за държавна такса, депозити за вещо лице и особен представител са в общ размер от  455 лева. Съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ юрисконосултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски от 75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                  

Р  Е  Ш  И

 

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по отношение на В.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 15229/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане в полза на ***Д, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** за сумата от: 963,04 лв. (деветстотин шестдесет и три лева, четири ст.), представляваща разходи по ликвидация и застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица №22113001416860 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност от 27.05.2013г. до 26.05.2014г. относно МПС „***“ с рег. № ***,  изплатено на собственика на МПС „***“ по щета №0000-1333-600896 за причинените му имуществени вреди от ПТП настъпило на 21.10.2013г., с участието на застрахованото МПС, като виновния водач, който го управлявал – В.С.С. бил без свидетелство за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК В.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ***Д, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** сумата от  455  лева представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, депозит за особен представител, възнаграждение на юрисконсулт и вещо лице, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, както и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 15229/2018г. на ВРС

             

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: