№ 11622
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110164147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс
/СК/.
Производството по делото е образувано по молба на С. И. К., ЕГН
********** и С. Б. К., ЕГН ********** срещу И. С. К., ЕГН ********** и Е.
М. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 128 от СК за определяне на
мерки за лични отношения между ищците, имащи качеството на баба и дядо
по майчина линия на малолетното дете Е. Е. К., ЕГН **********, с детето,
като предлагат такива.
Ищците твърдят в исковата молба, че са баба и дядо на детето Е., като
ответницата е тяхна дъщеря. Последната е разделена с бащата на детето Е. М.
К., считано от 2021г., като по силата на съдебно решение по гр.д. №
40727/21г. на СРС, 86 състав упражняването на родителските права върху
детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения. Излагат твърдения, че с дъщеря си винаги са имали близки и
сърдечни отношения. Като родители давали всичко от себе си, за да я
обгрижват, възпитават и подпомагат. Когато се родила тяхната внучка, били
щастливи и посветили времето и енергията си, за да бъдат в помощ. Към
момента на раждането на Е., ищците живеели в гр. Габрово. Ответницата
често ходила в дома им с детето, като те ги приемали с радост и им оказвали
1
помощ, полагали много грижи за внучето. Често ги посещавали в гр. София,
като закупили с техни средства апартамент на ответницата, в който Е. до
2021г. живеела с двамата си родители, а след раздялата им – с майка си.
Отношенията им били много добри, връзката с внучката им била много силна.
След като ответниците се разделили, ищците заедно с дъщеря си взели
решение да закупят по – голям апартамент на нейно име, като те се преместят
и заживеят с тях в този имот, за да им помагат. Със спестени пари на ищците
бил закупен имот. Ищците направили ремонт, а от месец февруари 2023г.
заживели заедно. Ищцата започнала работа в гр. София. Помагали си
взаимно, детето било много щастливо. Ищците помагали и финансово.
Бащата осъществявал режима си на лични отношения с детето. От месец юли
2023г. отношенията между ищците и ответницата рязко се влошили в
резултат на връзката й с друг мъж – Георги Михалов И.чев. За него ищците
знаели, че бил излежавал присъда в затвора, че имало образувани наказателни
производства и то за тежки престъпления, такива факти се съдържали за него
и в медийни публикации. Той и ответницата настоявали, че ищците трябва да
го приемат в дома си. Сочат, че същият отправял обидни и заплашителни
изрази спрямо тях. На 25.07.2023г. във време, в което ищците не били в дома
си, ответницата и Г. И.чев събрали и изнесли личните им вещи от
апартамента, като ги оставили в мазето. За това разбрали от съобщение на
ответницата. Всички опити за подобряване на отношенията се оказали
напразни. От момента, в който ответницата заживяла с този човек и ги
изгонила от жилището, ищците не могат да видят внучето си. Тя
възпрепятствала и не позволявала каквито и да било контакти. Молят да
бъдат постановени мерки на лични отношения с внучката им Е., като
предлагат такива. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Оспорва
исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че към настоящия
момент не е в интерес на детето Е. да осъществява лични срещи и контакти с
родителите й, тъй като било налице реална опасност евентуални такива
контакти да й навредят на емоционалното и психическото състояние. Тази
опасност била налице предвид агресивното поведение и отношение,
изпълнено с постоянни заплахи и закани към ответницата за саморазправа,
граничещи със закани за живота й, насочени към ответницата и приятеля й, с
когото живее във фактическо съжителство. Излага твърдения, че ищците
2
няколко пъти в присъствието на детето демонстрирали вербална агресия с
викове, крясъци и заплашителни думи, обидни цинични квалификации към
ответницата и приятеля й. Сочи, че действително отношенията с ищците се
влошили, след като разбрали, че има връзка с Георги И.чев. С него живее на
семейни начала и заедно отглеждат Е.. Ищците отправяли закани спрямо
ответницата, ако не прекрати връзката си с Георги И.чев, щели да я убият,
ликвидират и удушат. Както ищците, така и ответницата подали жалби в
СРП, 07 РУ - СДВР. Претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, като счита предявеният иск за допустим и основателен.
Не възразява да бъдат определени мерки на лични отношения между ищците
и дъщеря му Е., като същите следва да бъдат съобразени с определения му
режим на лични отношения с детето. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ответниците са родители на детето Е. Е. К., ЕГН **********, а ищците
са негови баба и дядо по майчина линия.
С протоколно определение на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав от
09.11.2023г., е одобрена постигната между И. С. К. и Е. М. К. спогодба
относно режима на лични отношения на бащата с детето Е. и издръжката,
която бащата ще заплаща, като първоинстанционното решение в тази му част
е обезсилено.
На 24.08.2023г. между Областна дирекция по безопасност на храните –
София-град /наемодател/ и С. И. К. /наемател/ е сключен договор за наем на
недвижим имот, въз основа на който на ищцата е предоставено за временно и
възмездно ползване жилище, находящо се в гр.
На 14.02.2022г. чрез договор за покупко – продажба ответницата е
придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент
№ 22, находящ се в гр. София, р. Л
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен
социален доклад от ДСП – Сердика. Видно от проведеното социално
проучване, С. К. и С. К. са баба и дядо по майчина линия на малолетното дете
Е.. Родителите на Е. са разделени, грижи за нея полага майката. С. К. и С. К.
3
информират, че от раждането на своята внучка Е. са участвали активно в
грижите за нея, преместили са се от гр. Габрово в гр. София, помагали са с
отдаденост в грижите за Е., в т.ч. финансово, закупили са жилище на дъщеря
си И., в което са се преместили да живеят заедно с нея и детето Е.. По тяхна
информация, И. започнала да съжителства с лице с криминално минало,
променила се като личност в негативна посока, изгонила ги от жилището.
Тревожат се за положението и сигурността на Е. в семейната среда на
майката. По тяхна оценка, отношенията им са крайно изострени, нямат
контакти помежду си. Споделят, че са подавали жалби и сигнали до
компетентните органи по повод конфликти между тях. Споделят също, че И.
К. е ограничила контактите им с детето Е.. Информират за ситуация, в която
са потърсили детето в детската градина, Е. много се зарадвала на тяхната
поява, като впоследствие дъщеря им забранила да контактуват с детето. те са
категорични, че имат емоционална връзка с Е., в качеството на баба и дядо те
са в състояние да й предложат пълноценно време, имат сили и желание да
общуват с детето и да обогатяват неговото развитие. С. К. и С. К. живеят във
ведомствено жилище, в което е налично пространство за гостуване на дете,
средата е обезопасена. Едната стая в жилището е предвидена за гостуване на
детето. Средата е подходяща, домът е топъл и светъл. С. К. работи на трудов
договор в ОДБХ София – град на позиция главен специалист. С. К. е
пенсионер, по професия е учител по плуване. И двамата са в добро
здравословно състояние, активни личности, с различни интереси. По техни
данни, Е. посещава детска градина.
Видно от изготвения социален доклад от ДСП – Лозенец, по
информация на И. К. с родителите й са в конфликт от месец юни 2023г., след
подновяването на връзката й с И.чев през месец май 2023г. С него тя се
познава от около 10 години. Имали са период на раздяла от около една година
и половина, а причината била бабата на детето по майчина линия. К.
информира, че живеела съвместно с майка си и детето, но когато майка й
разбрала за връзката й, реагирала изключително остро, както и започнала да
настройва малолетната Е. срещу И.чев. Мнението на И. К. е, че брат й е
основният инициатор на жалбите срещу нея и съжителстващото й лице, а
причината е имот, прехвърлен от нея от страна на родителите им преди
време. Поради обвиненията на майка й срещу И.чев, тя прехвърлила чрез
дарение апартамента, в който живеят понастоящем на дъщеря си с право на
4
ползване. К. разказва, че имало случай, в който родителите й идвали пред
вратата на апартамента и са чукали по нея, заплашвали са я с убийство.
Майката разказва и за друг случай, в който тя била на работа във фризьорския
салон. Скоро след този случай родителите й ходили в детската градина на
дъщеря й без нейно съгласие и без да бъде уведомена за това. Говорили са с
детето около 10 – 15 минути в директорския кабинет. Питали са я как е, какво
правят в градината, ходи ли на балет. Държанието им било нормално и са
искали само да я видят. Майката споделя, че в началото Е. питала защо баба й
и дядо й се държат така, защо не я търсят и не се обаждат. Майката разказва,
че получила имейл от бабата, че искат да виждат детето, като са й дали срок 3
дни или ще го считат за мълчалив отказ. Майката информира, че родителите
й не са се свързали с детето нито за рождения му ден, нито за Коледните и
Новогодишни празници. Не са търсили детето, включително и когато то било
с баща си по режим. И. К. е категорична, че ако бабата и дядото поискат да
видят детето, то тя няма да откаже, но държи да не я настройват срещу нея и
партньора й. Изготвена е справка, от която е видно, че от 12.01.2022г. детето
има издадено ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза „Астма с преобладаващ
алергичен компонент“. Детето посещава ДГ 16 „Приказен свят“ и е в III
група. Към настоящия момент основни грижи за детето полага майката.
Детето Е. разказва, че не иска да се вижда с баба си и дядо си, защото казват
лоши неща за „мама: не с този, не с онзи, извикали са полиция“. „Понякога те
се държат лошо с нея /с майка й/, а това означава, че вредят на нас /на мама,
на мен и на Георги/, казват й да не говори с мама. Искали са да вземат мама и
нея и да ги заведат в Габрово. Там живее баба Пепи /прабаба/. Мама си е
махнала номера на тях. И вуйчо й вредят на мама. Не сме се обаждали на тях
/на баба и дядо/ отдавна. Един път мама ми каза да не се виждам с баба и
дядо, не помня защо, както и да се виждам с вуйчо ми. Баба и дядо живеят
далече, в Габрово. От страна на служителя на Отдел „Закрила на детето“ е
казано, че мама няма против тя да се вижда с баба и дядо, а детето
отговорило „Нищо. Аз пак не искам“. Детето споделя, че мама няма да се
разсърди, ако тя се вижда с баба и дядо. Е. споделя още, е обича мама, тати,
Георги, другата баба от Стара Загора. Баба С. и дядо Слави също ги обича,
почти. Разказва, че един път баба й и дядо идвали в детската градина. Тя,
когато дошла, имала сълзи от радост и са били при директорката, която ги
снимала с телефона на баба й. Само са искали да я видят. Почувствала се е
5
добре. Детето споделя още, че ако баба й и дядо й се държат добре с мама би
се виждала с тях, но ако се държат не добре с мама, не иска. Детето споделя,
че иска да каже на баба си и дядо си да се държат хубаво, добре с мама. Не
знае защо те се държат лошо с нея. Иска да се обаждат и да се държат добре с
мама /по телефона/. С тях Е. разказва, че ходила в Габрово – на площадката,
до магазина, до външен фитнес. Никога не са й чели книжки. Иска малко
време да не се вижда с тях, докато не започнат да се държат добре с мама и да
й се извинят.
От показанията на св. Божидар Славчев К. /син на ищците и брат на
ответницата/ се установява, че до лятото на 2023г. ищците живеели с
ответницата и нейното дете в апартамент, закупен с техни лични средства в
гр. София, кв. Витоша, ул. „Кирил Буюклийски“ № 11, ап. 22. В този
апартамент живели около пет – шест месеца, до рождения ден на ищцата.
Взаимоотношенията между ищците и ответницата били отлични. Преди това
ищците живеели в гр. Габрово. Причината да се преместят в гр. София била
да са заедно със сина си и дъщеря си и да помагат на последната, тъй като тя
била разделена с бащата на детето. Ищцата си намерила работа, установила се
и от януари 2023г. тя е постоянно в гр. София. Ищецът от януари 2023г. до
средата на май 2023г. живеел в посочения апартамент, тъй като работел
сезонна работа. В средата на май 2023г. той заминал за морето. Отношенията
между Е. и ищците били перфектни. Преди ищците да дойдат в гр. София
ответницата често ходела при тях в гр. Габрово. Ответницата внезапно
сложила камера над входната врата на апартамента. Преди това без да дава
каквото и да било обяснения блокирала брат си, майка си, жената, с която
брат й живее, в социалните мрежи. В края на август 2023г. братът на
ответницата отишъл на работното й място, за да съобщи за здравословното
състояние на баща им, който бил с високо кръвно налягане и сърцебиене.
Предварително се обадил на управителя и попитал дали тя е на работа, като
той отговорил утвърдително. След като отишъл, нея я нямало. Ищците имали
отношения с детето до май 2023г. Ищцата живеела в апартамента, но
ответницата оставяла детето и отивала някъде без да дава обяснения.
Ответницата изпратила съобщение на ищцата, в което пишело, че багажът й е
изхвърлен в мазе, държано от нея под наем и когато й е удобно, да дойде да
си го прибере. Това се случило през август 2023г. От този момент ищците не
живеят с ответницата. Ищцата отишла до апартамента, тъй като част от
6
багажа й бил още там. Звъннала два или три пъти, но никой не отворил.
Звъннала на тел. 112, от където отказали съдействие. На 04 или 05 януари
2024г. детето Е. било с майка си и настоящия й приятел. Детето, като видяло
вуйчо си, неговата жена и дете, се затичало към тях. Прегърнало жената на
вуйчо си и него и заедно със сина му отишли да си играят. На тази среща
детето не е питало за ищците. Ищцата изпратила имейл на ответницата, че
желае да си вижда внучката, като отговорът бил, че докато не се успокоят
нещата, не счита, че е редно да си вижда внучката. В момента ищците не
виждат по никакъв начин внучката си. Ответницата изпратила гласово
съобщение по вайбър на майка си, че не желае да вижда никой от роднините
си и никой нямало да й липсва. През юни 2023г. Е. била заедно с ищцата.
Ответницата се обадила, че идват заедно с настоящия й партньор и тя да слезе
пред блока на апартамента на брат й да предаде детето. Тогава ищцата се
забавила с детето. Пред блока настоящият партньор на ответницата казал на
ищцата „Искаш, не иска, ще свикнеш да живееш с мен и ще свикнеш да ме
гледаш“.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
К. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства, като не
кредитира същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй
като няма лични впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Георги Михалов И.чев /фактически
съжител на ответницата/, същият живее заедно с ответницата на семейни
начала от около 11 месеца на адрес: гр. София, ул. Кирил Буюклийски № 11.
В този апартамент, освен тях, живеят и детето Е. и новородената дъщеря на
ответницата и партньора й. През август 2023г. ищцата и синът й дошли пред
входната врата на апартамента на ответницата. Звъняло се на вратата. Вътре
били ответницата, партньорът й и Е.. Ищцата започнала да вика, да бута
вратата, викала „Отваряй вратата, ще те убия“, „ще те запаля“, „махайте се от
тука“. Това се случило пред детето. Е. се разплакала, била силно
разтревожена. Питала „Мамо, това баба ли е? Защо вика и крещи?“. Е. се
разплакала, ответницата също. Ответницата гушнала детето и отишла да го
успокоява в кухнята. Решили да не отварят вратата, тъй като нещата щели да
ескалират. Същото се повторило през септември 2023г. Ответницата била на
работното си място в кв. Студентски град, като детето също било с нея.
Дошли ищците, дърпали ответницата и детето. Казвали на ответницата, че ще
7
й вземат детето. Ищецът хванал детето за ръка и тръгнали някъде нагоре, но
се спрели. Е. отишла при партньора на майка си. Ищцата го ударила веднъж с
шамар по лицето. Те крещяли „нещастници“, „боклуци“. Е. била пребледняла.
След това се наложило ответницата да спи при детето 2- 3 нощи. Взели Е. и
се прибрали. Детето не спряло да плаче. Питало „Защо баба и дядо правят
така?“. Казвало, че се страхува. Ответницата два – три пъти попитала детето
дали иска да се чуе с ищците, но то отговорило „Не, не. Те са страшни, не
искам да ги виждам и чувам“. Ответницата не поддържа отношения с ищците.
Ответницата написала на ищцата, че е станала отново баба, но тя не й
отговорила. Преди партньорът на ответницата да се нанесе в апартамента,
същата живеела с майка си. Отношенията им били добри, а тези с брат й
лоши, по – скоро никакви отношения. През 2024г. ответницата и съжителят й
заедно с Е. били в парка в кв. Студентски град. Там били брат, жена му и
децата. Те седнали в другия край на детската площадка. Е. казала „Мамо, ела
да видиш, Сами е тука“. Ответницата отговорила „Отиди да го поздравиш“. Е.
отишла при вуйчо си и жена му. Прегърнала жена му, тръгнала към вуйчо си
и той се дръпнал и Е. с детето отишли да си играят. Веднъж, след като
ответницата и свидетелят подновили връзката си, отишли заедно да вземат Е.,
която била при ищцата. Тогава детето било добре. Ответницата не поддържа
отношения с брат си и неговото семейство. Цялото семейство прекъснало
всякакви контакти с нея. Е. не говори изобщо за ищците. Ответницата не
говори на детето за бабата и дядото.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
И.чев като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените му
обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът обосновава
следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно
определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда
винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1
8
СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското
семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при
отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените
родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между
родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е. да не
бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от
единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със
санкцията на съда, на първо място, претендиращата страна следва да установи
факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно,
че „се пречи на поддържането на лични отношения". В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че бабата и дядото по майчина
линия са преустановили връзката си с тяхната внучка Е. и същите не
поддържат контакти.
За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се
установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето, като е
наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови с
оглед същият да отговаря в най–пълна степен на интересите на детето.
По делото безспорно се установи, че отношенията между ищците и
ответницата са силно влошени поради установената от последната връзка и
съвместно фактическо съжителство с Георги И.чев. До месец май 2023г.
бабата и дядото имали отношения с детето Е., които били перфектни.
Установи се също, че ответницата и родителите й живели в общо жилище,
като същите й оказвали помощ и подкрепа в отглеждането на детето.
Посоченото се подкрепя от показанията на св. К.. Именно в резултат на
връзката на ответницата с Георги И.чев и влошаването на взаимоотношенията
с ищците, последните не осъществяват контакти с Е.. Същите са
преустановени. При проведеното социално проучване детето споделя, че не
иска да се вижда с баба си и дядо си, защото казват лоши неща за „мама: не с
този, не с онзи, извикали са полиция“. „Понякога те се държат лошо с нея /с
майка й/, а това означава, че вредят на нас /на мама, на мен и на Георги/,
казват й да не говори с мама. Искали са да вземат мама и нея и да ги заведат в
Габрово. Там живее баба Пепи /прабаба/. Мама си е махнала номера на тях. И
вуйчо й вредят на мама. Не сме се обаждали на тях /на баба и дядо/ отдавна.
Един път мама ми каза да не се виждам с баба и дядо, не помня защо, както и
да се виждам с вуйчо ми. Баба и дядо живеят далече, в Габрово. От страна на
9
служителя на Отдел „Закрила на детето“ е казано, че мама няма против тя да
се вижда с баба и дядо, а детето отговорило „Нищо. Аз пак не искам“. Детето
споделя, че мама няма да се разсърди, ако тя се вижда с баба и дядо. Е.
споделя още, е обича мама, тати, Георги, другата баба от Стара Загора. Баба
С. и дядо Слави също ги обича, почти. Разказва, че един път баба й и дядо
идвали в детската градина. Тя, когато дошла, имала сълзи от радост и са били
при директорката, която ги снимала с телефона на баба й. Само са искали да я
видят. Почувствала се е добре. Детето споделя още, че ако баба й и дядо й се
държат добре с мама би се виждала с тях, но ако се държат не добре с мама,
не иска. Детето споделя, че иска да каже на баба си и дядо си да се държат
хубаво, добре с мама. Не знае защо те се държат лошо с нея. Иска да се
обаждат и да се държат добре с мама /по телефона/. С тях Е. разказва, че
ходила в Габрово – на площадката, до магазина, до външен фитнес. Никога не
са й чели книжки. Иска малко време да не се вижда с тях, докато не започнат
да се държат добре с мама и да й се извинят. Съдът намира, че след анализ на
изложеното и споделеното от детето, може да се обоснове извод, че спора
между възрастните Е. е заела позицията на своята майка, която в случая е и
отглеждащият я родител. От заявеното от детето, че баба С. и дядо Слави
„също ги обича, почти, както и, че се е почувствало добре след срещата им в
детската градина, съдът намира, че между Е. и нейните баба и дядо по
майчина линия е налице изградена емоционална и доверителна връзка, още
повече, че същите са живели заедно в общо жилище и ищците са полагали
грижи за детето. Връзката между тях е преустановена единствено поради
влошените отношения на ищците и тяхната дъщеря. Съдът намира, че това
безспорно не е в негов интерес, още повече, че прекъсването на връзката
между Е. и разширеното семейство по майчина линия се дължи на
поведението на значимите възрастни.
Тъй като производството по определяне на режим на лични отношения
по чл. 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения,
съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата
молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата, от
една страна, и тяхната внучка, от друга, с посочен примерен режим, сезира
съдът да постанови решение, с което да определи подходящ режим при
отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. С
оглед гореизложеното и отчитайки обстоятелствата, свързани с възрастта на
10
детето, постановеният режим на лични отношения с неговия баща,
потребностите на детето за пълноценни отношения както с родителите, така и
със своите баба и дядо по майчина и бащина линия, необходимостта от
изграждане и поддържане на близки отношения с разширеното семейство и
осигуряване нуждите и потребностите му от социална среда, образование и
правилно психо – физическо развитие, като взе предвид преди всичко
интереса на детето, съдът намира, че в интерес на същото е следният режим
на лични отношения между него и баба му и дядо му по майчина линия: всеки
първи вторник от месеца за времето от 17.00 часа, а ако детето е на
детско/учебно заведение и/или извънкласни дейности – след приключване на
същите, до 20.30 часа на същия ден, както и пет непрекъснати дни през
лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и
определения режим на лични отношения на бащата с детето. Съдът намира,
че посоченият режим на лични отношения ще възстанови прекъснатата връзка
между бабата и дядото по майчина линия и тяхната внучка, от една страна, а
от друга страна, ще осигури и гарантира правото на всеки един от родителите
на детето за лични контакти с него. Безспорно е в интерес на детето да
поддържа контакти и отношения с разширеното си семейство, което ще
гарантира правилното физическо, психическо, емоционално и морално
израстване на детето и формирането му като личност.
Относно разноските по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена
от ищците и ответницата. Разноски съдът не следва да присъжда, същите
остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, мерки на лични
отношения на С. И. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН **********, с детето
Е. Е. К., ЕГН **********, както следва: всеки първи вторник от месеца за
11
времето от 17.00 часа, а ако детето е на детско/учебно заведение и/или
извънкласни дейности – след приключване на същите, до 20.30 часа на същия
ден, както и пет непрекъснати дни през лятото, по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични
отношения на бащата с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. К., ЕГН ********** и
С. Б. К., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. К., ЕГН **********,
за присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12