№ 10361
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:З. АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от З. АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело №
20231110168171 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Фондация „Балканско
наследство“ - клон София, против ЗАД „Армеец“ обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за сумата в размер на 1232 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за щети по лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № *,
причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 08.05.2023 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 13.12.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането, за сумата в размер на 59,27 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 04.08.2023 г. ( датата на уведомяване на
застрахователя) до подаване на исковата молба на 13.12.2023 г. и за сумата в размер на 18,82
лева, представляваща обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение с
включена в него законна лихва за периода от 04.11.2023 г. до 13.12.2023г. В исковата молба
са изложени твърдения, че на 08.05.2023 г. в гр. София, на ул. „Тулово“ между № 3 и № 5,
водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х2 Хдрайв 18Д“, с рег. № *, реализирал
пътнотранспортно произшествие със собствения на ищеца лек автомобил марка „Субару“,
модел „Легаци“ с рег. № *. Представителят на ищеца поддържа, че водачът на лек автомобил
„БМВ“ при извършване на маневра на заден ход реализирал удар с паркирания зад него
автомобил „Субару“, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми
компетентните органи на МВР. Изложени са твърдения, че представител на ищеца установил
настъпилите вследствие на описания инцидент увреждания по лек автомобил „Субару“ на
09.05.2023 г., като бил подаден сигнал до МВР, чийто служители съставили констативен
протокол за ПТП, съдържащ скица на механизма на произшествието. Представителят на
ищеца поддържа, че между виновния водач и ответника съществувало валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
1
поради което ответното дружество отговаря за причинените вследствие на събитието вреди.
В исковата молба са изложени твърдения, че увреденият автомобил бил представен за оглед
на ответника, като при извършени на 04.08.2023 г. и 13.11.2023 г. огледи били установени
следните щети: предна броня, вътрешен ляв държач на предна броня, ляв фар, преден ляв
подкалник, преден ляв калник и спукано казанче за течност за чистачки. Представителят на
ищеца поддържа, че ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът заплатил стойността за извършения на
автомобила ремонт, за което били издадени фактури. С молба-уточнение от 16.02.2024 г.
представителят на ищеца поддържа, че наред с главницата ответникът дължи и лихва върху
претендираното обезщетение за забава от датата на депозиране на извънсъдебната
претенция пред застрахователя до подаване на исковата молба, както и законна лихва върху
застрахователното обезщетение с включена законна лихва, като се позовава на разпоредбата
на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ вр. чл. 496 КЗ. По изложените доводи е направено искане
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове да бъдат уважени, като в
тежест на ответника бъдат възложени сторените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Г. В., оспорва предявените искове. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца
твърдения относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и наличието
на виновно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“. Оспорена е доказателствената
сила на съставения протокол за пътнотранспортно произшествие, като, в допълнение, е
отбелязано, че съставеното на водача на лек автомобил „БМВ“ във връзка с пътния инцидент
наказателно постановление е отменено с влязло в сила Решение № 4889/30.10.2023 г. по
А.Н.Д № 20231110211193 по описа на Софийски районен съд, НО, 116 състав. С отговора е
оспорено наличието на пряка причинно-следствена връзка между описаните увреждания по
собствения на ищеца автомобил и процесното пътнотранспортно произшествие, като
уврежданията по вид и степен не кореспондират с описания от ищеца механизъм на
пътнотранспортно произшествие. Представителят на ответника поддържа, че единствена
причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на
водача на собствения на ищеца автомобил, който е паркирал моторното превозно средство
на забранено за паркиране място и без да се убеди, че няма да създаде опасност за
преминаващите покрай него участници в движението. При условията на евентуалност, е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил марка „Субару“, тъй като автомобилът е бил паркиран на забранено за това
място, като моторното превозно средство е представлявало пречка за движението и е
закривало от другите участници в движението пътен знак. С отговора е оспорена размера на
претенцията за главница, като претенцията е завишена и не съответства на действителните
стойности на авточасти в страната, както и цената на труда по средни пазарни цени към
момента на процесното събитие. Оспорена и е и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, като в отговора са изложени съображения за недопустимо кумулиране на лихви. По
изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в
тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.
2
От фактическа страна, съдът намери следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че към датата на процесното пътнотранспортно
произшествие между ответника и водача на лек автомобил „БМВ“ и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Видно от представеното копие на голям талон за л.а. Субару Легаци с
рег. № *, като собственик е вписана Фондация Балканско наследство – клон София, като в
рамките на ТРРЮЛНЦ, е вписана: Фондация „Балканско наследство“ с ЕИК *********, и
Фондация Балканско наследство – клон София с ЕИК на клон 0018, а видно от издаденото
удостоверение № 20250210133803/10.2.2025г., Фондация Балканско наследство – клон
София е със седалище и адрес на управление на клон град София, улица Тулово № 7, етаж 5,
ап.7 и управител на клон Ангела Пенчева.
Видно от представената от ответното дружество преписка, №
10023100101720/4.8.2023г. при ответното дружество е образувана преписка по заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС, което заявление е подадено от представител на
ищеца, с приложен протокол за ПТП, по която преписка е представено копие на
застрахователна полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за л.а.
БМВ/ цвят оранжев/, собственост на Адвокатско дружество Д. и Лозанова, като във
въпросника към полицата, като представител на застраховащия е вписана З. М. Д.. В досието
по полицата, няма вписани други щети.
На 4.8.2023г. л.а. Субаро е бил обект на оглед при ответното дружество, като на
заявените увредени детайли са вписани съответните дейности : предна броня - за подмяна,
боядисване; вътрешен ляв държач предна броня – за подмяна, ляв фар к-т – за подмяна,
преден ляв подкалник – за подмяна, преден ляв калник – за ремонт, боядисване.
Ответното дружество е изискало информация относно образувана преписка по този
протокол за ПТП, като от МВР са били уведомени за издаден АУАН и НП.
На 13.11.2023г. по тази преписка, от представител на ищеца е постъпило искане за
извършване на допълнителен оглед на автомобила, с довод, че се е установило, че
резервоарът за чистачките е спукан вследствие на събитието, но не е установен при
първоначалния оглед.
С НП № 23-4332-013550/7.7.2023г. на З. Д. са наложени наказания: на основание
чл.183,ал.2,т.11 ЗДвП глоба от 20 лева за нарушение на чл.40,ал.1 ЗДвП; на основание
чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец,
за нарушение по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, което накаателно постановление е било отменено с
решение № 4889/30.10.2023г. по наказателно дело № 20231110211193, което решение, с
решение № 1478/7.3.2024г. по дело № 201/2024г. на АССГ, е било отменено и наказателното
постановление е потвърдено.
Ищецът е представил фактура за извършен ремонт , заплатен на 2.10.2023г. за сумата
от 1100лева за ремонт на предна броня, боядисване, боядисване на преден калник, ремонт на
3
преден фар, ремонт на предни водачи за броня; за сумата 132 лева за вложени авточасти.
Пред СРС са разпитани свидетели.
Свидетелят * към месец май 2023г. е работил в заведение непосредствено до улица
Тулово, и бил на работа, в дворната част на заведението, след 18,30 часа, когато чул силен
трясък, излязъл на улицата да види какво се случва и видял лек автомобил, на който
запомнил първите шест знака. Видял едно свободно място от местата за паркиране на
автомобили и предположил, че автомобилът, който видял да се отдалечава, е излязъл от там.
Бронята на другата кола била ударена, лека вдлъбната, висяла 5-10 см. Свидетелят,
виждайки ударената кола, се зачудил дали другата кола ще се върне, защото била спряла
горе, на края на улицата. Другата кола продължила, затова свидетелят написал бележка, че
автомобилът е ударен от оранжева кола с рег. № * и я оставил под чистачката на ударения
автомобил, написал, че е от заведението. 15-20 минути по – късно започнало да вали дъжд,
отишъл да постави бележка, при нужда, но видял, че първата е махната. На следващия ден,
чрез работодателя му се свързали с него и поискали да свидетелства в КАТ.
Улица „Тулово“ е еднопосочна.Свидетелят описва местата за паркиране на улица
Тулово, по следния начин – там се паркира от двете страни, по посока на движението от
дясната страна автомобилите се паркират успоредно, от другата страна, където се намира
БНТ, се паркира перпендикулярно, по диагонал. Паркоместата в дясно били на ЦГМ, няма
служебен абонамент и е „синя“ зона, има служебни абонаменти от другата страна, откъм
БНТ
Свободното място, което свидетелят видял, било от лявата страна, а от дясната
нямало свободни места, като удареният автомобил Субару, тъмно син, бил паркиран в
дясно, на успоредно паркираните места. Л.а. Субару бил на разграфено паркомясто, в
близост до два гаража, до които има обособени две паркоместа – едното е инвалидно,
автомобилът бил на другото.
На място дошла полиция, на следващия ден, удареният автомобил не бил преместен.
Свидетелят, който сочи, че не е видял самият удар, сочи, че е сигурен, че л.а. БМВ е
причината за удара, защото единственото свободно паркомясто било отляво, от там следва да
е била излязла единствената кола, която той видял на улицата, по нея нямало друг движещ
се автомобил в този момент. Когато свидетелят излязъл от заведението, единствено л.а. БМВ
бил горе, където се пада бариерата към БНТ и Гръцкото посолство.
Като свидетел е разпитана и З. М. Д., водач на л.а. БМВ, която сочи, че към месец май
2023г. е управлявала служебен автомобил БМВ, като разбрала за инцидента когато я
извикали от МВР, отишла и прочела какво се е случило. После видяла колата, имала
драскотини, проверила, че същият ден била шофирала същата, като сочи, че не е
невъзможно да е „забърсала“ нещо. Сочи, че към момента не е разбрала, че е ударила нещо.
Описва МПС с оранжев цвят, като потвърждава изложеното разположение на паркирани
автомобили и паркоместа, посочени от свидетеля Марковски и сочи, че понякога, когато
кара, слуша силна музика в колата.
4
Изслушана е , приета като неоспорена от страните, съдебно – автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която, от техническа гледна точка, въз основа
показанията на свидетелите и посоченият механизъм в протокола за ПТП, вероятната
причина за ПТП е предприемането на маневра за потегляне на л.а БМВ от паркомясто от
лявата страна на пътното платно на улица „Тулово“ срещу № 3-5 в посока на движение от
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към улица „ Шейново“ при което се реализира ПТП с
паркирания в дясната част на улица „Тулово“ л.а. Субару. Вещото лице сочи, че улица
„Тулово“ е еднопосочна, с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към
улица „ Шейново“, отляво и отдясно има обособени и маркирани паркоместа „синя“ зона, с
поставена вертикална маркировка – поставен пътен знак Д-4 „Еднопосочно движение след
знака“, пътен знак В – 27 „Забранени са престоят и паркирането“, и указателни табели
отдясно на пътното платно след кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и
указателна табела „синя“ зона отляво на пътното платно, като на около 5 метра от тези
пътни знаци, е поставен пътен знак Д – 13 Начало на зоната на действие на изобразения
пътен знак и указателна табела за зоната. Вещото лице сочи, че описаните в протокола за
ПТП щети на л.а. Субару, от техническа гледна точка се намират в пряка причинна връзка с
ПТП. Към датата на ПТП, л.а. Субару е бил в експлоатация 14 г, 11 месеца и 9 дни от първа
регистрация, като стойността за ремонт на увредените детайли, възлиза на 2933,27 лева по
средни пазарни цени. Въз основа на снимките от извършения оглед на 4.8.2023г., вещото
лице сочи, че са видими хоризонтално задиране / надлъжно ожулване/ по външна
повърхност на облицовка на предна броня, се наблюдава и увреждане на предна броня,
което не е вследствие на това събитие / снимка от 4.8.2023г, от 9,43 часа/. Без включване на
облицовката на предна броня, за която вещото лице сочи, че не е увредена от това събитие,
средната пазарна стойност на ремонта възлиза на 1819,58 лева. В рамките на заключението е
включен и ремонт на резервоар за чистачки, заявен за оглед на по – късен етап,съгласно
посоченото по – горе.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно , че към датата на
процесното пътнотранспортно произшествие между ответника и водача на лек автомобил
„БМВ“ и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като от представените писмени
доказателства е видно получаването на извънсъдебната покана от ищеца до ответника за
заплащане на обезщетение, както и отказът на ответното дружество да заплати претенцията ,
заведена при него под номер 10023100101720, който отказ е с изходяща от ответника дата
18.8.2023г. От представените доказателства, включително вписването в големия талон на л.а.
5
Субару, е видно, че същият към датата на ПТП е собственост на ищеца.
Първият спорен въпрос се концентрира около механизма на ПТП. СРС споделя
доводите на ответната страна, че протоколът за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП, защото длъжностното
лице – младшиавтоконтрольор не е свидетел на ПТП, поради което и разпоредбата на чл.179
ГПК е неприложима. Механизмът на ПТП съдът намира за установен с подробния разказ на
свидетеля Марковски, който, секунди след инцидента, след като е възприел силния шум от
същия, е излязъл на улицата, възприел е л.а. БМВ, свободното, оставено от него паркомясто
и е възприел непосредствено причинените на л.а. Субару имуществени вреди. Че ПТП е
причинено поради предприемането на маневра за потегляне на л.а БМВ от паркомясто от
лявата страна на пътното платно на улица „Тулово“ срещу № 3-5 в посока на движение от
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към улица „ Шейново“ при което се реализира ПТП с
паркирания в дясната част на улица „Тулово“ л.а. Субару, се установява косвено и от
показанията на водача на л.а. БМВ - З. Д., която, след като е известена от МВР за инцидента,
сочи, че е огледала л.а БМВ и е видяла драскотини по същия. Свидетелят Д. сочи, че е била
на мястото, описано от свидетеля Марковски, че е управлявала л.а БМВ на същия ден, както
и че е възможно да е „забърсала“ нещо. От техническа гледна точка, съгласно заключението
на САТЕ, неоспорена от страните и приета от СРС, изложеното от свидетеля Марковски е
годно да причини ПТП с вреди като посочените в протокола за ПТП. Ето защо, СРС намира,
че твърденият в исковата молба механизъм е установен. Недоказано остана твърдението на
ответната страна, че ПТП е причинено по вина на водача на л.а. Субару – от показанията на
свидетеля Марковски, възприел непосредствено паркираният л.а. Субару с щетите, както и
установеното от служителите на реда на място / л.а. Марковски сочи на съда, че огледът от
служителите на МВР е извършен на следващия ден, и че автомобилът не е бил местен след
ПТП – негово непосредствено възприятие/, се установява, че л.а. Субару е бил паркиран на
обособено, разчертано паркомясто и е бил в състояние на покой. Относно вината на водача
на л.а. БМВ – З. Д., противно на изложеното от ответната страна, НП, издадено от страна на
ОД МВР, е потвърдено, а не отменено. С него, на Д. са наложени, на основание
чл.183,ал.2,т.11 ЗДвП глоба от 20 лева за нарушение на чл.40,ал.1 ЗДвП; на основание
чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец,
за нарушение по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, ето защо, сочените нарушения на ЗДвП са установени
по делото.
Ето защо, налага и се извод, че недоказано е твърдението на ответната страна, че
водачът на л.а Субару е паркирал моторното превозно средство на забранено за паркиране
място и без да се убеди, че няма да създаде опасност за преминаващите покрай него
участници в движението- не са ангажирани никакви доказателства в негова подкрепа.
Същото се отнася и до евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
при твърдението, че автомобил Субару е бил паркиран на забранено за това място, като
моторното превозно средство е представлявало пречка за движението и е закривало от
другите участници в движението пътен знак. Относно последното, от инкорпорираните в
6
самото заключение фотоснимки на мястото на ПТП, описанието на пътните знаци и
разположението на л.а. Субару на пътното платно е видно, че непосредствено до
паркомястото, на което е бил паркирано това МПС, няма пътни знаци, а само хоризонтална
пътна маркировка, очертаваща пределите на самото паркомясто.
Ето защо, съдът намери доводите на ответната страна, че е налице непокрит риск,
изключение от застрахователното покритие и съпричиняване на вредите, поради което
намира претенцията за основателна.
По размера на същата, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.405
КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, като се дължи възстановителната стойност
на вредите. Възстановителна е стойността, с която може да се купи имущество от същото
качество като увреденото, за да се възстанови състоянието на увредената вещ отпреди датата
на ПТП. За обективен критерий на възстановителната стойност се възприема средната
пазарна цена на ремонт, авточасти.
По доводите на ответната страна, че размерът на претенцията за главница, е
завишен и не съответства на действителните стойности на авточасти в страната, както и
цената на труда по средни пазарни цени към момента на процесното събитие, съгласно
неоспореното от страните и прието от СРС заключение на САТЕ, средната пазарна стойност
за ремонт на вредите, които са от ПТП, възлиза на сума, по – голяма от заплатената от
страна на ищеца – ищецът е заплатил сумата от общо 1232 лева за ремонт на всички вреди,
за каквато стойност е и материалният интерес на главницата, а средната пазарна стойност
без включване на облицовката на предна броня, за която вещото лице сочи, че не е увредена
от това събитие, възлиза на 1819,58 лева.
Ето защо, искът за главница е основателен изцяло и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от предявяване на иска в съда - 13.12.2023г. до плащането.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава, уточнено от ищеца с молба от
16.2.2024г. – ищецът претендира заплащането на сумата от 59,27 лева – обезщетение за
забава върху главницата за период 4.8.2023г до предявяване на иска 13.12.2023г., както и
сумата от 18,82 лева – обезщетение за забава върху главница и горната лихва, за периода от
изтичане на срока за произнасяне -4.11.2023г. до 13.12.2023г. Претенциите за лихви до
предявяване на иска, ищецът обосновава, че едната лихва се следва от застрахователя, а
другата – от делинквента.
Разпоредбата на чл.498 КЗ, която препраща към разпоредбата на чл.496 КЗ задължава
застрахователят по застраховка по гражданска отговорност, пред когото е заявена претенция
от увредено лице, да се произнесе и заплати претенцията в рамките на три месеца от
заявяването на претенцията. Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ предвижда и процесуална
предпоставка за предявяване на иска, която зависи от непроизнасянето и неплащането на
застрахователя в сочения тримесечен срок, или изричния му отказ, или несъгласието му с
определеното обезщетение.
7
ВКС е преодолял противоречията в практиката по въпросите: 1. Дължи ли
застрахователят едновременно лихви с покриващ период върху едно задължение за
обезщетение за вреди от едно събитие като двете лихви по чл. 429, ал. 3 и чл. 497 КЗ? 2.
Може ли да се присъждат две лихви едновременно върху едно вземане за съвпадащ период?,
като е приел, с Решение № 451 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о., ГК,
буквално следното: „Кодексът на застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично
диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента
– "когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане " – чл. 494, т. 10 КЗ, чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. От
кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че застрахователят трябва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие / в срока по чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ / или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Отграничаването по период и размер на
двата вида лихви за забава в диспозитива на решението по прекия иск е излишно, тъй като
би било от значение само при основание за регрес спрямо делинквента. В р. по т. д. №
2274/22 г. на първо т. о. на ВКС също е пояснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал.
1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в периодите по
отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор
следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на
деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 498,
ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя
тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане
на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.“
Изложеното обуславя извода, че ответното дружество дължи обезщетение за забава, която
би се дължала от делинквента, от датата на уведомяването на застрахователя – 4.8.2023г.,
която лихва се дължи вместо делинквента. На собствено основание, застрахователят дължи
8
лихва за забава от датата, на която е отказал да заплати претенцията /на тази дата,
застрахователят изпада в забава в дължимостта на обезщетението/. Както е посочено и в
цитираното решение, ненужно, за целите на прекия иск на пострадалото лице, е отделното
посочване на претенциите, което е от значение само при основание за регрес.
При изложените мотиви, ответното дружество дължи обезщетение за забава върху
главницата от 1232 лева, считано от 4.8.2023г. до датата на предявяване на иска –
13.12.2023г., което е в размер на законната лихва за забава. Изчислено, на основание чл.162
ГПК, от съда, с достъпния интернет калкулатор възлиза на 59,27 лева, за която претенцията е
основателна. Неоснователна е претенцията за сумата от 18,82 лева – обезщетение за забава
върху главница и горната лихва, за периода от изтичане на срока за произнасяне -4.11.2023г.
до 13.12.2023г., защото горната лихва включва цялата дължима лихва. Присъждането на две
отделни лихви не намира опора в закона. ВКС разяснява в посоченото решение моментът на
забава на делинквента /спрямо застрахователя, който отговаря по прекия иск / и моментът, в
който самият застраховател изпада в забава, поради непроизнасянето си по претенцията. Не
се касае за две отделни лихви.
При този изход на спора, право на разноски имат имат и двете страни.
Ищецът, по списък и доказателства за плащане, доказва разноски от 100 лева за държавна
такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение, срещу което е налице възражение по
чл.78,ал.5 ГПК.
Ответното дружество е сторило разноски от 450 лева за САТЕ, 50 лева за разпит на
свидетел, като претендира юрисконсултско възнаграждение. СРС не е обвързан от посочения
от страната размер на последната претенция – юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, съобразно на фактическата и правна сложност на делото.
Съобразявайки проведените две открити съдебни заседания, в които са изслушани
свидетелски показания и експертно заключение, останалите, събрани доказателства са
писмени, не са провеждани множество оспорвания, нито са били налице процесуални
усложнения, налагат извода, за относително средна фактическа и правна сложност на
делото. Изложеното обуславя извода на съда, че възнаграждението за адвокат, платено от
ищеца, в размер 500 лева, при минимален размер от 431,01 лева, не е прекомерно При
съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., ограничението по
чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако установи, че трудът на
адвоката е бил съществено надценен / така се приема в определение № 2995/13.6.2024г. по
ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/. От сторените разноски 600 лева, съразмерно с основателната
част на претенцията, на ищеца се следва сумата от 591,38 лева.
На ответното дружество, при горните мотиви за средна сложност на делото, се
определя юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.25,ал.2 НЗПП, от 150 лева, като
от сторените разноски в общ размер 600 лева, съразмерно с неоснователната част от
претенцията, на ответника се следва сумата от 8,62 лева.
Воден от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Стефан Караджа № 2 да заплати на
Фондация „Балканско наследство“- клон София, с ЕИК на клон 0018 / ЕИК по регистър
БУЛСТАТ 1237642570018/, със седалище и адрес на управление на клон град София, улица
Тулово № 7, етаж 5, ап.7 и управител на клон Ангела Пенчева сумата от 1232 лева по иск с
правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.432,ал.1 КЗ, която сума съставлява
обезщетение за имуществени вреди, дължими по застраховка „гражданска отговорност“ за
л.а. БМВ с рег.№ *, причинени на л.а. Субару с рег.№* от застрахователно събитие,
настъпило на 8.5.2023г., паркиран на улица „Тулово“, между № 3 и № 5, ведно със законната
лихва от датата 13.12.2023г.. до датата на окончателното плащане, сумата от 59,27 лева
обезщетение за забава, считано от 4.8.2023г. до датата на предявяване на иска – 13.12.2023г.,
както и сторените по делото разноски от 591,38 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане на сумата от 18,82 лева обезщетение за забава върху главница и горната лихва, за
периода от изтичане на срока за произнасяне -4.11.2023г. до 13.12.2023г.
ОСЪЖДА Фондация „Балканско наследство“- клон София с ЕИК на клон 0018 / ЕИК
по регистър БУЛСТАТ 1237642570018/, със седалище и адрес на управление на клон град
София, улица Тулово № 7, етаж 5, ап.7 и управител на клон Ангела Пенчева да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град София, улица Стефан Караджа № 2 сторените по делото разноски от 8,62
лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10