Р Е Ш Е Н И Е № 75
гр.Кюстендил, 24.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на единадесети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 31 по описа за 2020год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
А.В.Щ. в качеството си на управител и представляващ „В.Г.Д.–
Б.“ ООД с адрес ***, е подал касационна жалба срещу решение № 457 от 20.12.2019г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 1069/2019год.,
с което е потвърден електронен фиш серия К, № 2817424,
издаден от ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт
поради допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Процесуалното
нарушение се свързва с липса на мотиви по релевираните оплаквания в жалбата, а
по съществото на спора се оспорват
правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение
като се възразява срещу годността на техническото средство, с което е
установена скоростта на движение на процесния автомобил и механизма на работа
на същото, вкл. спазването на изискванията
по чл. 6, чл.10 и чл.15 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., както и срещу съдържанието на ЕФ. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за
отмяна на електронния фиш.
Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил,
не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за
правилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 2817424, издаден от
ОД на МВР-Кюстендил за налагане на касатора в качеството му на представител на търговско
дружество В.Г.Д.-Б.” ООД на административно наказание “глоба” в размер на 400,00 лв. на осн. чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 14.06.2019год., в 20,22
часа с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС / СПУКС/
тип ARH
CAM S1, е
заснето движение на лек автомобил “Ауди А8 Л“ с рег. № Е****КМ по автомагистрала Струма,
при км. 74+400 в посока гр. Благоевград, със скорост от 190 км/ч. при ограничение на скоростта за автомагистрала от 140км/ч.
В производството пред РС от наказващия орган са
представени писмени доказателства, от които се установява, че административното
нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникация тип ARH CAM S1, която
е от одобрен тип съгласно Удостоверение
№ 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ и е
технически годна за експлоатация, видно от Протокол от проверка № 56-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ.
Като
доказателствени средства са приети клип № 11743с6,
посредством който се установява видът,
марката и регистрационния номер на управлявания автомобил и измерената скорост
на движение, както и Протокол за използване на АТСС рег. № 1 от 14.06.2019г. –
приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от
Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана
Наредбата/, посредством който се установява времето на работа и местонахождението на средството за контрол. Собственикът на автомобила - търговско дружество В.Г.Д.-Б.” ООД с управител Щ., е установен от приложена справка от Централна база данни на КАТ.
При изложените доказателства, от правна страна съдът е
формирал извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш, като е приел,
че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП / ред. ДВ бр. 54/2017г./ установяването и заснемането на нарушения
могат да се осъществяват и с мобилно АТС, което функционира автоматизирано и без намеса на контролен орган. Допълнително
съдът е изложил мотиви за редовност на съдържанието на издадения електронен
фиш, както и за спазване
изискванията на Наредбата. При
така изложените доводи е потвърдил ЕФ.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13,
ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК
за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по релевирания спор като е събрал относимите за тях
доказателствени средства; обсъдил е и е анализирал фактите от значение за
спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло. Поддържаните в касационната жалба
оплаквания, съставляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, са неоснователни.
Както се посочи по-горе, процесуалното нарушение на
районния съд касаторът свързва с липсата
на формирани изводи по всички релевирани в жалбата възражения срещу
законосъобразността на издадения ЕФ. Макар и отчасти основателни, изложените твърдения не са основание за отмяна
на въззивния съдебен акт. Съгласно
чл.348, ал.3, т. 2 вр. с ал.1,
т.2 от НПК, приложима по препращане с чл.63, ал.1 от ЗАНН и във връзка с
доводите на касатора, нарушението на процесуалните правила е съществено когато
няма мотиви на въззивната инстанция. В случая, в оспореното решение се съдържат
констатации по фактите, относими към административното нарушение, в
съответствие с които са формирани правни изводи за доказаност на същото, т.е. за
законосъобразност на ЕФ. С горните съображения съдът е изпълнил задължението си
за мотивиране на постановения съдебен акт, а липсата на отговор на
всички наведени от жалбоподателя оплаквания, не следва да се квалифицира
като съществено процесуално нарушение. Не е налице сочения порок на въззивното
решение, респ. основанието за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Във връзка с
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на
касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съобразени с
оглед приложимия закон, решаващите правни изводи на районния съд за съставомерност и доказаност на релевирано
деяние. От установената фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото
е установено и заснето с преносима система
за контрол на скоростта на движение на МПС, т.е. с АТСС съгласно дефиницията по §6, т.65 от ДР на
ЗДвП. Видно от доказателствата, процесното техническо средство е уред за
контрол, работещ самостоятелно, одобрен и проверен по реда на ЗИ, който
установява и автоматично заснема нарушения в присъствие на контролен орган и е мобилен -
временно разположен на участък от
пътя, като присъстващия контролен орган поставя начало и край на работния
процес. Изложените характеристики на
АТСС се доказват от документите към преписката, а във връзка с възраженията на
касатора е необходимо да се посочи
следното:
Законодателят е
въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на
електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението, каквото
неправилно тълкуване се съдържа в касационната жалба. Присъствието на контролен орган
е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9,
ал.2 от Наредбата , без възможности за
въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Доказателства за намеса на полицейските
служители в процеса на работа на
мобилната система не са представени.
От друга страна, с приложения по делото Протокол за
използване на АТСС с рег. № 1 от
14.06.2019г. – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, се установява времето на работа и
местонахождението на уреда. Протоколът има нормативно установеното съдържание в
образец - приложение към чл.10, ал.1 и ал.3
от Наредбата, включително данни за дигитална
снимка. Действително такава не е представена по делото, но факта на
съществуването ѝ е доказан с визирания протокол, който е официален свидетелстващ документ. Същият не е
оспорен от нарушителя, ползва се с материална доказателствена сила и
удостоверените с него обстоятелства
следва да се приемат за доказани, включително разположението на уреда.
Що се отнася до мястото на нарушението, точна информация се съдържа в
изготвения клип и същата се потвърждава при съпоставка с данните в
съставения протокол, които сочат на изводи и за това, че деянието е
установено в участък, попадащ в обхвата
на действие на разположеното на пътя АТСС.
Правно ирелевантни за казуса са показателите, съобразно
които административния орган е определил мястото за контрол с АТСС и как е
планирано използването им. Касае се за упражняване на правомощия в обхвата на
оперативната самостоятелност на специализираната администрация, а дали същите са приложени според правилата на чл.6, ал.2 и
чл.15, ал.2 от Наредбата е без значение
за законосъобразността на издадения ЕФ.
Годността на използваното в
случая средство за контрол се доказва от събраните писмени доказателствени
средства - Удостоверение
№ 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ и Протокол от проверка № 56-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ. От горното следват изводи, че при
установяване на нарушението не е допуснато нарушение на изискванията на
Наредбата и доводите на касатора в
обратен смисъл, са неоснователни.
По съществото на спора, касационният съд
счита административното нарушение за доказано от събраните доказателствени
средства, включително от веществените такива по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Противно на соченото от касатора, приложеният по делото клип /снимка/
№ 11743с6 от паметта на използваното техническо
средство е издаден
надлежно при спазване на специалните правила на чл.5, ал.1 и чл. 9, ал.4 от
Наредбата, и с него се установява
видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; стойностите на
разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са
идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения
образец със заповед на министъра на МВР и на правилото на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП. Мотивите на въззивния
съд в частта за реквизитите от съдържанието на оспорения ЕФ са съобразени с горното правило, въведено
със специална разпоредба, която дерогира
приложението на общата норма на чл.57 от ЗАНН. Нарушителят е законен
представител на търговското дружество, което е собственик на процесното
МПС. Доказано е нарушение по чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за извършването на което на
нарушителя е наложено предвиденото административно
наказание. Издаденият електронен фиш е
законосъобразен и като го е потвърдил, ДРС е
постановил правилно решение, което касационната инстанция ще остави в сила.
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 457 от 20.12.2019г. на Районен
съд – Дупница, постановено по НАХД № 1069/2019год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.