РЕШЕНИЕ

 

№350/25.05.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №179 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата  (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Н. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник,  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)  №272з-552 от 01.03.2022г. , издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че не са налице фактическите и правни основания за издаването й, а описаната в същата фактическа обстановка не отговаря на действителността. Счита, че от формална страна заповедта страда от съществени недостатъци. Твърди, че не е извършил визираното в нея нарушение. Моли за отмяна на оспорената ЗППАМ.  

 В депозирана чрез пълномощник молба доразвива оплакванията си за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В придружаващото административната преписка писмо се излага становище за неоснователност на жалбата. При евентуалното й уважаване, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия АД №237352 от 01.03.2022г., е констатирано, че на 01.03.2022г., в 16.32 часа в Община Свиленград на път Стара Загора – Хасково - ГКПП Капитан Андреево, по Автомагистрала „Марица“ км 93+800 в посока към Автомагистрала „Тракия“ , Н.И.Н. управлява личния си лек автомобил „БМВ Х6“, с рег. № ********, след като е лишен от това право, с което е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. С акта са констатирани още две нарушения по ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 01.03.2022г. при изрично вписване от негова страна, че има възражения.

Като част от преписката по издаване на оспорения акт е представена справка за нарушител/водач за Н.И.Н., видно от която последният е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца въз основа на НП №21-0304-000626/19.07.2021г. на РУ Несебър към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 28.10.2021г.

Приложена е и Докладна записка рег.№1253р-2340/02.03.2022г. от мл. автоконтрольор Р.Б. Р., видно от която по време на дневен наряд съвместно с мл. автоконтрольор Ж. И. В. за времето от  08.30ч. до 20.30ч. на 01.03.2022г., на Автомагистрала „Марица“ км 93+800 /паркинг М./ е забелязал лек автомобил „БМВ Х6“, на който подал сигнал със стоп-палка, за да спре за проверка, но същият рязко ускорил скоростта си на движение. Автомобилът бил подаден на ОДЧ  на ОДМВР-Хасково, след което бил последван от наряда , но неуспешно. По-късно се установило, че автомобилът е с рег. № ******** и е собственост на Н. ***. Автомобилът бил установен в гр. Х. , поради което нарядът бил изпратен от ОДЧ в РУ-Х.. При пристигането там били установени собственикът на автомобила, както и лицето Д.М.К., който устно се представил за водач. След като от последния били изискани писмени обяснения, отрекъл да е управлявал автомобила. В докладната записка е посочено, че собственикът на автомобила е лишен от право да управлява ППС с влязло в сила НП, както и че му е съставен АУАН серия АД №237352 и връчена ПАМ, с която автомобилът му бил спрян от движение за 6 месеца.

Представени са и писмени сведения с вх.№125300-2852/02.03.2022г. и вх.№125300-2851/02.03.2022г. , дадени от  Н.И.Н., съотв. от  Д. М.. В сведението си жалбоподателят е заявил, че е предоставил колата си на Д. М.. Последният от своя страна е записал, че никой не му е предоставял автомобил, като първоначално е решил да поеме вината, но после е размислил и се е отказал.  

От мл. автоконтрольор Ж. И. В. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №272з-552 от 01.03.2022г., с която на оспорващия Н.И.Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 6 месеца.  Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели с № ********. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия АД №237352 от 01.03.2022г., касаещи нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като е посочено също, че СУМПС на лицето е отнето, а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.

По преписката е приложена Заповед №1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОДМВР – Хасково относно  оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР-Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. по  т.2а от същата разпоредба.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №1253з-21/14.01.2022г., Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил държавните служители от сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР – Хасково, (т.9), какъвто е ответният орган, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а б.”а” от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП.  Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставения  АУАН серия АД №237352 от 01.03.2022г, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила и конкретни такива не се твърдят в жалбата. За да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171 т.2а, б.“а“.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на собственото му МПС след като е лишен от право да управлява ППС с влязло в сила НП и СУМПС му е отнето.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в случая не се доказва на процесната дата да е управлявал МПС и то след като е лишен от това право. Тези обстоятелства се установяват от приложения АУАН серия АД №237352 от 01.03.2022г., въз основа на констатациите по който е наложена процесната ПАМ. Констатациите по съставения АУАН в настоящото производство не бяха оборени с доказателствени средства. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Наред с горното, управлението на процесния автомобил от страна на жалбоподателя на визираната в ЗППАМ дата и лишаването му към този момент от това право, се потвърждава от данните, съдържащи се в приложените справка за нарушител/водач и Докладна записка рег.№1253р-2340/02.03.2022г.

Неоснователно е и твърдението, че изложената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на истината. Това твърдение е бланкетно като следва да се отбележи, че жалбоподателят не излага каквито и да било факти и обстоятелства относно „действителната“ според него фактическа обстановка, нито ангажира доказателства в тази насока.

По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена и целта на закона.

Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт съответства на материалния закон и на неговата цел. 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. ***, с посочен съдебен адрес:***,  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-552 от 01.03.2022г. , издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

                                                                    Съдия: