Р Е Ш Е Н И Е
№ 790 / 22.6.2020г.
гр. Перник, 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8211 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу С.Б.Я., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 458.48 лева, представляваща ½ от стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 81, находящ
се в ***в размер на 916.94 лева, от които главница в размер на 409.77 лева,
представляваща ½ от главницата за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. вкл. в размер на 819.53 лева, и 48.71 лева – представляваща ½ от
лихвата за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. вкл. в размер на 97.41
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие на декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси,
копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от29.12.1992 г. и копие от Решение № 1032/11.10.2000 г. на
Пернишкия РС.
Препис от исковата молба
е връчен на ответника на 06.01.2020 г. –
чрез нейния съпруг. В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен отговор.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният
представител на ищцовото дружество прави искане за постановяването на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответницата,
редовно призована – призовката за насроченото заседание й е връчена чрез нейния съпруг със задължение за
предаване – на 13.05.2020 г., не се явява в първото по делото съдебно заседание.
От страна на последната до датата на заседанието не е постъпило искане делото
да бъде разгледано в нейно отсъствие.
В допълнение
съдът отбелязва, че по делото е постъпила молба с вх. № 11569/09.06.2020 г. от
ответницата С.Я.. В същата ответницата заявява, че е редовно уведомена за
насроченото заседание на 08.06.2020 г. и не възразява делото да бъде разгледано
и решено в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за
това са следните:
На ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е
подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е
депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
В
депозираното по ч.гр.д. № 6079/2019 г. по описа на Пернишкия РС възражение по реда
на чл. 414 от ГПК ответницата длъжник също не е изложила конкретни възражения
срещу дължимостта на претендираните със заявлението и посочени в ЗИПЗ суми.
Посочените
изводи не се променят от обстоятелството, че ответницата е депозирала молба
делото да се гледа в нейно отсъствие, доколкото същата е получена в съда на
09.06.2020 г. т.е. един ден след провеждане на заседанието. В тази връзка настоящият състав отбелязва, че
молбата е депозирана лично в съда, а не по пощата. Дори същата да беше
депозирана по пощата обаче ангажимент на страната е да осигури пристигането й в
съда преди провеждане на заседанието. По тези съображения и доколкото молбата
делото да се гледа в отсъствие на страната е депозирана след проведеното заседание, то и съдът не взема предвид същата при
постановяване на решението си.
От
представените писмени доказателства (копие от извлечение от сметка, копие от
вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, копие на декларация по чл. 14 от Закона за местните
данъци и такси, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти от29.12.1992 г. и копие от Решение №
1032/11.10.2000 г. на Пернишкия РС) може да се направи извод за вероятната
основателност на предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира,
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Топлофикация
Перник“ АД срещу С.Б.Я. за установяване на следните вземания: сумата от 409.77
лева, представляваща ½ от главницата
за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. в размер на 819.53 лева, начислена за топлофициран
имот – апартамент № 81, находящ се в ***, както и сумата от 48.71 лева –
представляваща ½ от лихвата за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.
вкл. в размер на общо 97.41 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
Горното налага
предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 6079/2019 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които
са действително извършени. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му
бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 8211/2019 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 125 лева,
от които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
видно от представен списък по чл. 80 от ГПК. Същите са действително извършени,
поради което следва му бъдат присъдени изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Б.Я., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 458.48 лева,
представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 81, находящ се в ***в размер на 916.94
лева, от които главница в размер на 409.77
лева, представляваща ½ от главницата за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл. в размер на 819.53 лева, и 48.71 лева – представляваща ½ от обезщетението за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. вкл. в размер
на 97.41 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6079/2019 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА С.Б.Я., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 6079/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от 125
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
Решението е
постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 06079 по описа за 2019 г. на Пернишкия РС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА