Р Е Ш Е Н И Е
№ ............................
...................., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Двадесет и втори
състав в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
При секретар Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Я. Ганчева административно дело № 1706 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Тони 2011“ ЕООД –
Варна, ЕИК *******, представлявано от управителя Т.Х.П. чрез
пълномощника ѝ адв.Т.Я. ***, против Заповед № 177-ФК/22.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/– запечатване на магазин-минимаркет, находящ се в гр.****,
бул.“*****“
№**,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, и забрана на достъпа до него за срок
от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Заповедта се атакува като незаконосъобразна -
необоснована, немотивирана и издадена при липсата на предпоставки за нейното
издаване. Твърди се, че изложените мотиви към заповедта са бланкетни и почиват
единствено на предположения, а не на реални факти, които да обосновават
необходимостта от налагане на принудителна административна мярка. Според
изложеното в жалбата, така наложената мярка е несъразмерна спрямо установените
факти. Не се оспорва изложеното в заповедта, че в предходни периоди на
търговеца са налагани и други санкции за установени други нарушения на
фискалната дисциплина, но при постановяване на оспорваната заповед органът е
следвало да съобрази обстоятелството, че последното нарушение е извършено преди
повече от четири години, което в случая не е взето предвид. По същество повечето
изложени в жалбата аргументи касаят разпореждането за предварително изпълнение
на заповедта. Твърди се, че тя не е съобразена с целта на закона, доколкото
разпоредбата на чл.60 от АПК няма за цел събирането на съществуващи данъчни
задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на
дружеството – адв. Т. Я.,***.
Ответната страна – Началник Отдел „Оперативна
дейност“ гр. Варна в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в писмени
бележки, депозирани от гл. юрисконсулт И. А. оспорва жалбата като твърди, че
тя е неоснователна. Сочи, че административният акт е издадена от компетентен
орган при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, съобразен е
с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Депозирани са и
допълнителни писмени бележки с.д. № 10361 от 26.08.2020 г., с които се поддържа
първоначалното становище. Твърди се, че всяко нарушение на закона е нарушение
на държавния интерес, особено когато става дума за нарушения на данъчното
законодателство. Описаните в Протокола за извършена проверка /ПИП/ факти
категорично навеждали на извод за извършено от „Тони 2011“ ЕООД нарушение на
чл.8, ал.2 във вр. с §71 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
което е основание за налагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Така наложената мярка изпълнява целените от закона превантивна и
преустановителна функции. С оглед изложеното, моли съда да остави жалбата без
уважение и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, от което следва извод, че жалбата е
предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като за оспорващото търговско дружество е налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2020 г. в 10:00 ч. /в мотивите към
заповедта годината е изписана 2019/ е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС - магазин - минимаркет, находящ се в гр. ****,
бул. „*****“ ***, стопанисван от „Тони 2011“ ЕООД с ЕИК ********,
при която е констатирано, че същото в качеството на лице по чл. 3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ не е привел дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата в срок до 30.09.2019 г. и за търговския обект няма
регистрирано фискално устройство от одобрен тип, с което търговецът осъществил
състав на нарушение по чл. 8, ал. 2 във връзка е § 71 от Преходните и
заключителни разпоредби /ПЗР/ към Наредбата за изменение и допълнение /НИД/ на
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Проверяващите извършили контролна покупка на
обща стойност 1.70 лв., а именно на 2 бр. нескафе „3 в 1“ и 1 бр. гъба за
обувки, за която не била издадена фискална касова бележка. В търговският обект
е установено наличието на фискалното устройство /ФУ/ модел „Datecs-PP-25” с ИН
на ФУ ****** и ИН на ФП *******,
което не отговаря на техническите и функционални изисквания, съгласно Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ. При проверката е представен сключен с „ИПМ Консулт“ ООД –
Варна Договор за сервизно обслужване на фискалното устройство, чийто срок на
валидност е изтекъл на 28.03.2019 г., тоест към момента на извършване на
проверката липсва такъв договор.
Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ Серия АА №0073943/20.07.2020 год.,
съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
Въз основа на проверката срещу „Тони 2011“
ЕООД на 24.07.2020 г. е съставен АУАН № F561057 за извършено от дружеството
нарушение на чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18/200бг. на МФ във връзка с чл.3, ал.1
от същата Наредба и §1, т.71 от ПЗР на Наредбата и вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
На 22.07.2020 г. началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна при ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 177-ФК предвид резултатите от проверката, при която е
установеното, че „Тони 2011“ ЕООД в качеството на лице по чл. 3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ не е привел дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата в срок до 30.09.2019 г. и за търговския обект няма
регистрирано фискално устройство от одобрен тип, с което търговецът осъществил
състав на нарушение по чл. 8, ал. 2 във връзка е § 71 от ПЗР към НИД на Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Със заповедта на търговското дружество на основание
чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект - магазин -
минимаркет, находящ се в гр. *****, бул, „*******”
№ ***
и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, следното:
Заповедта е връчена лично на управителя на
дружеството Т.Х.П. на 24.07.2020 год., видно от приложената към административната
преписка разписка. Жалбата е депозирана пред ответника на 31.07.2020 год.
Изложеното налага извод, че оспорването е направено от надлежна страна –
адресат на заповедта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което жалбата е
допустима.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Според чл.
7, ал. 1, т. 1 от Законът за националната агенция по приходите /ЗНАП/
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, приложена към
административната преписка, е определено началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, което налага извод, че разглежданата в
настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган.
Стопанисваният от оспорващото дружество обект
„магазин - минимаркет“, находящ се в гр. ****, бул. „*****“ ***, представлява „търговски обект“ по смисъла
на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Според легалната дефиниция на понятието, „търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в конкретно посочени
хипотези, към които настоящият случай не се отнася.
Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство, което
отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9
от същата Наредба. Според последната цитирана разпоредба, Българският институт по метрология води
публични регистри на одобрените типове: 1. фискални устройства (ЕКАФП, ФПр и
ФУВАС); 2. електронни системи с фискална памет (ЕСФП); 3. (Изм. – ДВ, бр. 68 от
2020 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 31.07.2020 г.) ИАСУТД.
В настоящия случай в мотивите към
заповедта е посочено, че проверката в търговския обект на „Тони 2011“ ЕООД е
извършена на 20.07.2019 година. От
приложените по делото доказателства – съставен протокол за проверка и АУАН като
дата на извършване на нарушението е посочена 20.07.2020 г., т.е. по делото
липсват доказателства, че принудителната
административна мярка е наложена за установено административно нарушение на
20.07.2019 г. Предвид изложеното това е самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт. От друга страна съдът констатира, че в самата заповед е
посочено, че е издадена през 2019 г.
В допълнение към горното съдът
установи, че в мотивите към оспорената заповед е посочено, че „Тони 2011“ ЕООД
е осъществило състав на нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
вр. с §71 от ПЗР към НИД на същата Наредба. Конкретна алинея на цитирания §71
не е посочена. Видно от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., посоченият параграф
съдържа три алинеи като всяка от тях посочва три конкретни групи задължени лица
по чл.3 от Наредбата, като за всяка от тях е определен различен срок за
привеждане на дейността им в съответствие с Наредбата. Посочването на
конкретната група задължени лица, към които се отнася търговското
дружество-нарушител, е от съществено значение, предвид различните срокове в
които търговеца следва да приведе дейността си в съответствие с наредбата.
Предвид горното, основателни се
явяват твърденията на оспорващото търговско дружество, че в оспорената заповед
липсват фактически и правни основания за налагане на процесната заповед., както
и че същата не отговаря на целите на закона.
Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й и има
превантивно действие – да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна нарушителя, като изводът за съществуване на такава
възможност следва да е мотивиран и обоснован. От момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически обосновано, защото прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на
една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2
от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която актът се издава. В случая оспорващото дружество е представило пред
съда Свидетелство за регистрация на фискално устройство модел DP-150, индивидуален № на ФУ ****** и индивидуален № на фискалната памет ******, собственост на „Тони 2011“ ЕООД, регистриран в
търговски обект на дружеството, находящ се в гр. *****, бул. „****“ № ****. Едновременно със свидетелството за регистрация на ФУ е
представен и Договор за абонаментното му обслужване, сключен на 07.08.2020 г. с
„ИПМ Консулт“ ООД, Варна. От изложеното се налага извод, че към датата на
постановяване на съдебното решение „Тони 2011“ ЕООД е привело дейността си в
търговския обект в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Следователно към датата на приключване на устните състезания процесната заповед
за налагане на ПАМ е загубила както своята превантивна, така и
преустановителната си функция, каквито са легитимно преследваните от закона
цели.
С оглед този изход на спора,
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователна.
От страна на „Тони 2011“ ЕООД не
са претендирани разноски, поради което направените от него разходи, свързани с
настоящото съдебно производство, следва да останат за дружеството така, както
са направени.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, ХХІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „Тони 2011“ ЕООД –
Варна, ЕИК ******, представлявано от управителя Т.Х.П.
Заповед № 177-ФК/22.07.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на
дружеството е наложена ПАМ– запечатване на магазин-минимаркет, находящ се в гр.
*****, бул.“******“ №***,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, и забрана на достъпа до него за срок
от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: