гр.София, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Мартин
Бешков, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ внохд № 1520 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда от 31.10.2018г. по нохд № 5589/2017 г. Софийски районен съд, НО, 94 състав
е признал подсъдимия К.В.Ц. за виновен в това, че на от 07..10.2015г. до 02.11.2015г. в гр.София,в
условията на продължавано престъпление-с три деяния се заканил с убийство на С.К.И.
и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, поради
което и на осн. чл.144, ал.3, , вр. ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година ,при първоначален общ режим..В тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
Присъдата
е обжалвана от подсъдимия като се оспорва правилността й в законоустановения
срок. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова –
оправдателна присъда по отношение на подсъдимото лице.Алтернативно се релевира
искане за приложение на чл.66 от НК.
В
съдебно заседание,защитника на подсъдимия поддържа жалбата и доводите изложени в нея..
Повереника
на частната обвинителка счита жалбата за неоснователна.Прави искане атакувания
съдебен акт да бъде потвърден.
Представителят
на СГП моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.Алтернативно,намира
,че спрямо подсъдимия може да намери приложение института на чл.66 от НК.
Подсъдимият
моли съда да бъде оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е
направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал.
След
изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните по делото
доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава съществено
от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимият К.В.Ц. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ
***, ЕГН **********.
В периода преди 2009г. подсъдимият К.Ц. и частната
обвинителка С.И. се запознали, като двамата започнали да поддържат интимна
връзка и скоро след това заживели заедно в условията на фактическо съжителство в жилище, находящо се на
територията на град София. По време на съвместното им съжителство - на
28.10.2009г. се родило детето им - М.К.Ц.. Това било първо дете за частната
обвинителка И. и второ - за подсъдимия К.Ц., който имал друго дете от предишна
своя връзка. С течение на времето отношенията между подсъдимия и частната
обвинителка И. се влошили, като последната взела решение, да се разделят. На
29.10.2015г. в присъствието и на родителите си - свидетелката М.К.и свидетеля К.К.,
които били дошли в град София, повикани от дъщеря си, частната обвинителка И.
съобщила решението си на подсъдимия Ц.. След това и докато намери жилище,
където да живее, частната обвинителка С.И. останала заедно с майка си -
свидетелката М.К., в дома на сестра си - свидетелката И.А., находящ се в гр.
София, бул. "********
След като частната обвинителка И. се изнесла от общото
им жилище, отношенията между нея и подсъдимия Ц. допълнително се влошили, като
между двамата възникнали множество неразбирателства във връзка с отглеждането на
детето.
По това време частната обвинителка С.И. ползвала телефонен номер
0878 606700, а подсъдимият Ц. ползвал мобилен телефонен номер ********, като и
двамата номера били регистрирани на името на частната обвинителка С.И..
На 07.10.2015г. вечерта частната обвинителка И. се
намирала в дома на сестра си - свидетелката И.А., в гр. София, бул. "********,
когато получила обаждане на мобилния си телефон от подсъдимия Ц., ползващ
телефонен номер ********, който казал на И.: "Ще ти махна главата, кълна
се в майка си и децата ми, утре до 10.00 часа ти няма да дишаш!".
След тази отправена закана отношенията между И. и Ц.
се влошили още повече, като Ц. отправял многократно по отношение на И. както
обиди, така и закани и заплахи, насочени към живота й.
Заплахите Ц. отправял както лично при срещите между
двамата по повод предаването на детето, така и в телефонни разговори и чрез
кратки текстови съобщения. В този период от време в случаите, когато частната
обвинителка И. изключвала телефона си, за да ограничи възможността на
подсъдимия да се свърже с нея, той започвал да отправя закани и заплахи по
телефона спрямо родителите й - свидетелите М.К.и К.К..
За да преустанови получаването на телефонни съобщения
и обаждания от подсъдимия Ц., през октомври 2015г. частната обвинителка С.И.
посетила магазин на БТК ЕАД и заявила, че желае издаване на карта дубликат на
ползваната от нея сим карта, както и деактивиране на ползваната от подсъдимия Ц.
сим - карта. Поради нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД от страна на мобилния
оператор, за което впоследствие е решение № Ж - 142/2016г. от 28.03.2017г. на
Комисията за защитна на личните данни по отношение на оператора "БТК"
ЕАД било издадено задължително предписание на основание чл. 38 ал. 2 ЗЗЛД,
частната обвинителка И. не успяла да деактивира ползваната от подсъдимия Ц. сим
карта и той продължил да я ползва още известно време, след което започнал да ползва
телефонен номер********. От новия си телефонен номер подсъдимият продължил да
се обажда и да изпраща съобщения на пострадалата И..
На 31.10.2015г. подсъдимият К.Ц. писал на частната
обвинителка И., че иска да заведе сина си на спортно състезание и я попитал
дали може да го вземе, тъй като по това време детето се намирало при майка си.
Частната обвинителка С. И. се съгласила и заедно с майка си - свидетелката М.К.,
завели детето в "Мега Мол" в ж.к. "Люлин", пред магазин
"Хиполенд", където трябвало да стане предаването на детето. При
срещата между подсъдимия Ц. и свидетелката И. отново възникнало спречкване. Подсъдимият дръпнал телефона от ръката й. Частната
обвинителка И. се обадила от друг телефонен апарат, с който разполагала, на
телефона за спешни повиквания "112". Докато И. разговаряла е
оператора от Центъра за спешни повиквания "112", подсъдимият Ц. стоял
срещу нея и с жестове показвал как ще махне главата й. След това подсъдимият К.
Ц. се приближил до свидетелката М.К.и й казал: "Поръчвай й некролози, че
ще я погребваш!". Тогава подсъдимият К.Ц. се обърнал към сина си Мартин и
му казал, че заради майка си вече няма баща. Детето се разплакало и тръгнало
плачейки след подсъдимия Ц., което станало повод подсъдимият отново да се върне
към частната обвинителка И. и да й каже: "Ето затова няма как да те оставя
да живееш!".
На 02.11.2015г. частната обвинителка И. отново се
намирала в дома на сестра си И.А. в гр. София, бул. "********, когато
около 17.00 часа подсъдимият К.Ц. отново й се обадил по мобилния й телефон и
поискал да види сина си. Тъй като било късно и тъй като след всички отправени
заплахи частната обвинителка И. не желаела да се среща с подсъдимия, тя
отказала да му даде детето. Тогава подсъдимият Ц. отправил към нея следната
реплика: "Аз решението съм го взел-много ви обичам и не мога без вас. Това
с делото няма да го дочакаш-просто детето да ти се порадва още малко, защото до
месец няма да те има. Искат ми за теб 3 500 лв, но и сам ще се справя. С
пистолет може и от разстояние. За мен друго не остана. До утре в 15, 00 ч. ми
напиши ще се върнеш ли или да си решавам проблема. Доведи да го видя, аз пред него
няма да го направя!“.
Докато свидетелката И. все още живеела в дома на
сестра си, при един от провежданите между нея и подсъдимия разговори Ц. й
обяснил, че той е взел решение, че той ще бъде в затвора, общото им дете - в
дом, а частната обвинителка - под земята. При приключване на разговора, И. се
разплакала пред детето, което я попитало: "Татко ти каза, че ще те убие,
нали?". При срещите си с частната обвинителка И. подсъдимият изтъквал
готовността си "да я излежи", като в подкрепа на това заявявал и че в
затвора е наръгвал човек.
В този период И. неколкократно сигнализирала
служителите на СДВР за действията на подсъдимия Ц., като подавала жалби и
сигнали.
В резултат на отправените й заплахи и поведението на
подсъдимия, И. видимо отслабнала, станала по- затворена и в крайна сметка, за
да избегне срещи и контакти с подсъдимия, взела решение да се премести и
установи да живее в гр. Бургас. Според заключението на комплексната съдебно -
психиатрична и психологична експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство, при И. се наблюдава избягващо поведение, данни за дистрес и
влошено качество на живот. Според експертите при И. има данни за дезорганизация
на психичните процеси и ирационалност на поведението, предизвикана от екстремна
емоция на страх. Според експертното заключение И. има реални притеснения и страхове относно заплахите и
поведението на подсъдимия и те са възбудили в нея реален страх от
осъществяването им.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло
и от настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация
на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел
възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия
анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Въззивният
съд се присъединява към оценката на доказателствата, направена от първия съд,
като намира показанията на разпитаните свидетели за последователни, подробни,
логични без вътрешни противоречия. Същите са безпротиворечиви и помежду си,
като от тях се установява по категоричен начин осъществявания от страна
подсъдимия Ц. психически тормоз над пострадалата И..
Основен
източник на информация при изграждане на фактологичните изводи на съда по повод
инкриминираното деяние са показанията на свидетелката И.. Обстоятелството, че
същата е и пострадала от престъплението, с оглед на което до известна степен се
явява заинтересована от изхода на делото, не води до автоматично изключване на
показанията ѝ от доказателствената основа, както и до отричане на
достоверността им. За пострадалото лице принципно не
съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесните събития,
доколкото е последното е пряк участник в тях. Нещо повече, за разлика от
подсъдимия, който може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо,
включително и неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за
споделените впечатления. Предвид горното показанията на пострадалия, подобно на
обясненията на подсъдимия, следва да
бъдат ценени внимателно при преценка за корелацията им с останалите
доказателствени източници.
При извършена
самостоятелна доказателствена проверка на показанията на пострадалото лице,
настоящият съдебен състав намира, че правилно
първият съд е кредитирал показанията на пострадалата свидетелка, доколкото същите
се отличават с богато фактологично излагане на възприятия относно мястото, начинът
на осъществяване на престъпното деяние и неговото авторство. Въз основа на
изнесените в показанията на св. И. фактически обстоятелства с категоричност се
установява, че последната е била заплашвана с убийство от подсъдимия.Това се
доказва безусловно не само предвид конкретността на изложеното от пострадалата,
а и поради кореспонденцията на разказа й с показанията на свидетелите К. и К..Двамата
свидетели потвърждават изложеното от пострадалото лице за осъществяван
продължителен психически тормоз , включващ отправянето на множество закани с
убийство, изпращане на текстови съобщения.От техните показания се установява и
интензитета на настъпилите в емоционалното състояние на пострадалата свидетелка
промени, следствие на осъществявания над нея продължителен психически тормоз, както
и обстоятелството, че пострадалото лице е изпитвала страх от действителното
осъществяване на отправените от подсъдимия закани с убийство. Горното намира потвърждение
и в заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по
делото СППЕ на пострадалата И., според което случилото се е възбудило
преживяване на интензивен и реален страх за живота. При
преценка на достоверността на изложеното от свидетелите К. и К. въззивният съд
оцени показанията им като подробни, конкретни и непротиворечиви, подкрепящи по
убедителен начин описаната от пострадалата фактология на събитията относно процесните
три деяния.Безспорна е роднинската връзка между св.К. и К. и пострадалата И.,но
по принцип роднинството между свидетелите не води автоматично до извод за
недостоверност на показанията им.. За да бъде отречена достоверността на
показанията на въпросните свидетели е необходимо да се установи, че показанията
им са необективни и тенденциозни. В конкретния случай показанията на свидетелите
се характеризират с убедителност и правдивост, като освен това последните са
дадени под страх от наказателна отговорност, като въззивната инстнация оцени и
добросъвестността в изложеното от тях.
С оглед горното, въззивната инстанция кредитира с доверие коментираните
показания на обсъжданите двамата свидетели.
С
оглед даденото доверие към горепосочените доказателствени източници,обясненията
на подсъдимия се явяват изолирани и без опора в събраните по делото
доказателства,поради което правилно първия съд е отказал да ги кредитира.Това е
така и поради факта ,че подсъдимия просто отрича да е автор на извършените деяния
и твърди ,че пострадалата сама е адресирала заплахи към себе си.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, противно на доводите на защитата намира,
че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена
съвкупност, която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по
фактите, като изцяло споделя направения в мотивите към присъдата на първия съд,
анализ на наличните доказателствени
материали.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събраните по делото доказателствени източници, първостепенният съд е
направил правилни правни изводи, относно съставомерността на инкриминираното
деяние, като правилно го е квалифицирал като престъпления по чл. 144, ал. 3, пр.
1, вр. ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В
конкретния случай става въпрос за закана с изрази и действия, които по същество
представляват такива за лишаване от живот на посочената като пострадала
свидетелка, като същите са били възприети от последната. Отправените закани безспорно
са възбудили у пострадалата основателен страх от осъществяването им. Макар това
обстоятелство да не е възведено като съставомерен елемент на инкриминираното
престъпно посегателство, следва да се отбележи, че предвид показанията на
свидетелите К. и К. и ангажираното по делото експертно заключение на СППЕ ,
пострадалата, не само е възприела сериозно отправената към нея закани, но и
реално се е уплашила от реализиране им.
Според
настоящия съдебен състав видно от инкриминираните изрази отправените закани
касаят именно заплаха за убийство, по отношение на св. И., като от депозираните
показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че заканите за
убийство, която подсъдимия е отправил, са били достатъчно убедителни, възприети сериозно от пострадалата, при
основателност на страха от осъществяването ѝ.
Деянието е извършено от последния с пряк
умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко
е желаел това.
Несъмнено
са налице и предпоставките на чл.26 ал.1 от НК за продължаваност на
престъплението.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото обосновано
районният съд е преценил, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54
ал.1 от НК в размер близък до минимума предвиден в закона, а именно една
година лишаване от свобода.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства правилно съдът е отчел липсата на
предходна съдимост на подсъдимия Ц., а като отегчаващо такова, упоритостта в
действията на подсъдимия и факта ,че се
касае за продължавана престъпна дейност..
Настоящата
инстанция,счита наложеното наказание за явно несправедливо,тъй като първия съд
необосновано е надценил обществената опасност на подсъдимия.Отегчаващите
отговорността обстоятелства не са многобройни и не характеризират подсъдимия
като лице с висока степен на обществена опасност.Все пак се касае за влошени
отношения между бивши интимни партньори по повод отглеждането на общото им дете-проблеми
,които биха могли да се решат успешно по гражданско-правен път.Не следва да се
смесва и желанието на единия родител да вижда детето си и невъзможността да го
прави с демонстрация на чувство за безнаказаност.Решимостта на подсъдимия да
върне отново при себе си детето си и майка му не е основание да бъде изолиран
от обществото.Липсата на предходна съдимост и на данни за трайно установени
престъпни навици у подсъдимия подкрепят такъв извод.Следва да се отбележи и
факта,че престъпната деятелност на подсъдимия е реализирана през 2015г., а
първоинстанционната присъда е постановена три години по-късно.
Настоящата инстанция счита, че за поправянето и превъзпитанието на
дееца ще е достатъчно отлагането на наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 4 години.Настоящият съдебен състав,
след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в съвкупност с
тази на подсъдимия,достигна до извода ,че условното осъждане би осъществило
,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на обвинението и
наказателният процес,на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че
подсъдимият в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което
безспорно указва върху него положително мотивационно въздействие.
В
тази връзка ,съдът отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното
наказание-лишаване от свобода за срок от четири години,считано от влизане на
присъдата в сила.При определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи
от обстоятелството,че НК изрично подчертава в случая на условното
осъждане,преобладаващото значение на задачата за поправяне на подсъдимия и
прие,че близък до максималния
отлагателен срок ще окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия
и останалите членове на обществото.
В обобщение на гореизложеното и след извършената цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция счита
,че същата следва да бъде изменена в частта за наказанието на подсъдимия в
посочения смисъл ,поради което и на
основание чл. 334, т. 3 вр.чл.337 ал.1 т.3 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 31.10.2018г.постановена по нохд № 5589/17г.
по описа на СРС,НО,94 състав в частта за наказанието на подсъдимия К.В.Ц. като
на осн.чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода от една година за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.