Решение по дело №139/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Постъпила е жалба от Б. С. М. от [населено място] против Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград в частта му относно определяне на парично обезщетение за отчуждени части от имоти с идентификатори 47041.13.18 и 47041.13.26 по КККР на с. Манастирци. В жалбата се твърди, че решението в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като административният орган не е обсъдил и приложил възможността по чл. 42а ЗДС за обезщетяване в натура. Прави се оплакване, че размерът на обезщетението е пазарно несправедлив и неравностоен, което противоречи на разпоредбите на чл. 17, ал. 5 от Коституцията на РБългария и на чл. 32, ал. 1 ЗДС. Иска се решението на МС да бъде отменено в оспорената му част и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне или да се измени решението, като се завиши размера на определеното парично обезщетение. Претендират се разноски.

Ответникът Министерски съвет на РБългария оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява, че в пределите на оперативната си самостоятелност е предпочел парично обезщетение, което е определил при спазване на съответната процедура. Сочи, че при липса на пазарни аналози оценката на отчуждените части е извършена законосъобразно по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС.

Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството счита жалбата за неоснователна, а решението на МС - за правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна министърът на финансите оспорва жалбата и счита, че изложените в нея доводи са недоказани.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че административният орган в оперативното си право е преценил да определи парично обезщетение, чийто размер е съобразен с действащите нормативни актове.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС на РБългария републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня – Варна“ /Автомагистрала „Хемус“/ е обявен за национален обект.

С влязла в сила Заповед № РД-02-15-36 от 30.03.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план – парцеларен план за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, Област Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, Община Лозница, Област Разград.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ като инвеститор на обекта е предприела действия за теренното осигуряване на автомагистралата. АПИ е възложила на оценител на имоти изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на засегнатите имоти и части от имоти. Оценителят „Бачовски консулт“ ООД е представил оценителски доклад от 23.01.2024 г. със съответните приложения, съдържащ експертна оценка на засегнатите имоти.

С писмо изх. № 04-16-343/01.02.2024 г. председателят на УС на АПИ е отправил мотивирано искане до министерство на регионалното развитие и благоустройството и до министерство на финансите за отчуждаване на имотите – частна собственост, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-ПП. Към искането са приложени копия на Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС, на одобрения проект на ПУП-ПП, актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти, финансова обосновка на предложението за отчуждаване и оценката на имотите.

Със съвместен доклад до МС изх. № 03-07-47 от 13.05.2024 г. министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на националния обект.

С оспореното Решение № 343 от 17.05.2024 г. МС е отчуждил за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, съгласно одобрения ПУП – ПП, имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението към него по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Отчуждаването засяга два имота, находящи се в землището на с. Манастирци, Община Лозница, Област Разград, върху които жалбоподателят има права, а именно:

Поземлен имот - нива с площ 72,870 дка с идентификатор 47041.13.18 по КККР на с. Манастирци, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том 4, рег. № 4293, дело № 562 от 21.06.2016 г. на нотариус рег. № 378 на НК; и

Поземлен имот – нива с площ 16,754 дка с идентификатор 47041.13.26, която жалбоподателят притежава в съсобственост с други лица съгласно нотариален акт № 131, том 2, рег. № 3843, дело № 287 от 23.04.2019 г. на нотариус рег. № 378 на НК, нотариален акт № 174, том 2, рег. № 3394, дело № 332 от 11.06.2020 г. на нотариус рег. № 378 на НК, нотариален акт № 152, том 5, рег. № 8229, дело № 815 от 26.08.2021 г. на нотариус рег. № 378 на НК, Решение № 110а от 21.06.2000 г. на ОСЗ – Лозница и удостоверение за наследници.

От имот 47041.13.18 са отчуждени 14,466 дка, за които е определено обезщетение в размер на 10 850 лв. От имот 47041.13.26 са отчуждени 2,937 дка, за които е определено обезщетение в размер на 1909 лв. /л. 176/.

Размерът на паричното обезщетение, определен с оспореното решение, съответства на оценителския доклад, с който оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС поради липса на подходящи сделки със сходни имоти.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице – оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС със задача след оглед на процесните имоти и след съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС да даде заключение за пазарната цена на отчуждените части от поземлени имоти с идентификатори 47041.13.18 и 4701.13.26 по КККР на с. Манастирци, като оценката да бъде извършена в два варианта. При първия вариант да бъдат взети предвид относимите сделки, сключени през периода от 23.05.2022 г. до 23.05.2023 г., а при втория – сделките, сключени през периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. Вещото лице не е намерило относими сделки, сключени през двата периода и при липсата на пазарни аналози счита, че обезщетението следва да се определи по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Съобразявайки правилата по наредбата, е дало заключение, че пазарната цена на отчуждените части от процесните поземлени имоти е същата като определената от административния орган – 10 850 лв. за частта от имота с идентификатор 47041.13.18 и 1909 лв. за частта от имота с идентификатор 4701.13.26.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че цените на свободния пазар са значително по-високи. Ако се вземат предвид данните от Националния статистически институт за средното рентно плащане за 2023 г. - 62 лв., то съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на декар по 25) възлиза на 1550 лв. Ако тази сума като база се умножи по съответния корекционен коефициент, началната цена за едната нива при коефициент 1.5 ще е 2325 лв. на декар, а за другата нива при коефициент 1.3 ще е 2015 лв. на декар. Вещото лице счита, че тези цени са по-реални, ако нивите бъдат продадени на свободния пазар. Но отбелязва, че началните цени в наредбата са фиксирани в таблица.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от надлежния орган – МС в кръга на неговата материална компетентност.

Решението е в необходимата писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 34б, ал. 1 ЗДС – в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.

Преди постановяване на решението е изпълнена процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС.

Относно материалната законосъобразност на акта съдът намира следното:

Съгласно чл. 42а, ал. 1 ЗДС когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Имотното обезщетяване е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждени имоти. В съответствие с предоставената от закона оперативна самостоятелност органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените части от имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. В този смисъл е съдебната практика, изразена в Решение № 7568 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018 г., II о., Решение № 12982 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г., II о., Решение № 1828 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2018 г., II о. и др.

Но при определяне размера на паричното обезщетение административният орган е нарушил материалния закон.

Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

В § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС са дефинирани относимите понятия. Съгласно т. 1 "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съгласно т. 2 "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно т. 4 "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, за земеделски земи равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи /Наредбата/.

В разглеждания случай не са установени относими сделки със земеделски земи в землището на с. Манастирци и при липсата на подходящи пазарни аналози размерът на паричното обезщетение е определен по реда на наредбата.

В чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБългария е прогласен принципът за равностойност на обезщетението при принудително отчуждаване, а съгласно Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС по к. д. № 5/2006 г. чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. От мотивите на КС следва, че равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди трябва да се определя предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.

Съдът намира, че цените на процесните имоти, определени в съответствие с началните цени на декар, посочени в таблицата по чл. 3, ал. 1 от наредбата, не представляват пазарните цени, които жалбоподателят би получил на свободния пазар. Тези фиксирани цени са определени при приемането на наредбата през 1998 г. и не са актуализирани, въпреки динамиката на свободния пазар през следващите 25 години.

Поради това съдът съобразява основното правило по чл. 3, ал. 1 от наредбата, че началните цени отразяват размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25) и взима предвид данните от интернет страницата на Националния статистически институт относно средното рентно плащане за страната за 2023 г. от 62 лв. Изчислена по този начин, началната цена на декар е 1550 лв. (62х25), която сума следва да се умножи по съответния корекционен коефициент съгласно чл. 4, ал. 2 от наредбата, изчислен от вещото лице. Като резултат, цената е 2325 лв. на декар за имота с идентификатор 47041.13.18 (1550х1,5) и 2015 лв. на декар за имота с идентификатор 47041.13.26 (1550х1,3), които цени и вещото лице преценява като реални при продажба на нивите на свободния пазар. Съответно, дължимото парично обезщетение за отчуждените 14,466 дка от имот 47041.13.18 е 33 633 лв., а за отчуждените 2,937 дка от имот 47041.13.26 – 5 918 лв.

От горното следва, че решението на МС в оспорената част следва да бъде изменено, като бъде увеличен размера на определеното парично обезщетение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски. Платени са 850 лв. възнаграждение за вещото лице и адвокатско възнаграждение в размер на 3350 лв. без ДДС / 4020 лв. с ДДС/. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36 ЗАдв препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвид задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, е нищожна и не обвързва съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът отчита, че оказаната на жалбоподателя правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и на две писмени становища, и процесуално представителство в едно съдебно заседание. При това платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и непропорционално, поради което следва да бъде намалено на 1500 лв. Следователно, в полза на жалбоподателя са дължими разноски в общ размер на 2350 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, в ЧАСТТА му относно определения размер на парично обезщетение за отчуждените части от поземлен имот с идентификатори 47041.13.18 по КККР на с. Манастирци, Община Лозница, собственост на Б. С. М. и от поземлен имот с идентификатор 47041.13.26 по КККР на с. Манастирци, Община Лозница, съсобствен на Б. С. М., като:

УВЕЛИЧАВА размера на определените парични обезщетения, както следва: за 14,466 дка от имот 47041.13.18 – от 10 850 лв. на 33 633 лв. и за 2,937 дка от имот 47041.13.26 – от 1909 лв. на 5 918 лв.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Б. С. М. за разноски по делото сумата 2350 лв.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 ЗДС.