№ 462
гр. Плевен, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600574 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.354 вр. чл.341, ал.2 вр.чл.249,ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от авд.Е.Р. от АК-Б. като защитник на
А.Р. срещу определение, постановено в разпоредително заседание, проведено
на 02.06.2022г. по нохд № 77/2022г. по описа на РС-Кнежа, с което е оставено
без уважение искането на подсъдимия Р. и защитника му на основание
чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство по
делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда,
свързани с изготвения обвинителен акт и описанието на извършеното от
подсъдимия престъпление. Предлага се определението да бъде отменено и
делото да бъде върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.
Плевенският окръжен съд, като съобрази възраженията в жалбата,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователена.
Съдебното производство е било образувано по внесен от РП-Плевен
обвинителен акт срещу А.Х. Р. за извършено престъпление по чл.129,ал.1 от
НК .
В разпоредително заседание, проведено на 02.06.2022г., при решаване
на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът е възприел, че на досъдебното
производство не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.248, ал.1, т.3 от НПК ограничило процесуалните права на подсъдимия
Р.. Според съда в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и
разбираемо е описано престъплението за което обвиняемият е предаден на
съд, обвинението е конкретизирано, не налице е противоречие и между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на
обвинението и не е налице неясно и неточно формулиране на обвинението.
Тези изводи на съда са правилни и се споделят от въззивната инстанция.
Предназначението на обвинителния акт е дефинирано с ТР №2 от
07.10.2002г. на ВКС по т.д.№ 2/2002г. , ОСНК – да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са
поставени в разпоредбата на чл.246 от НПК и в конкретния случай внесеният
обвинителен акт напълно ги покрива. По смисъла на цитираното ТР на ВКС,
съществени са онези процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, а
съгласно разпоредбата на чл.249,ал.4,т.1 от НПК съществени и отсраними са
онези процесуални нарушения, когато са нарушени правата на обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или откаже
да дава обяснения, да участва в производството, да има защитник. В
конкретния случай такива не са допуснати.
В обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно,
конкретно и разбираемо е формулирано фактическото обвинение, а именно че
на 27/28.02.2021г. обвиняемия Р. и пострадалия К. били в ресторанта на хотел
„Ф.“, че обстановката била спокойно да момента в който пред ресторанта
дошла полиция и персонала на ресторанта поискал всички да излязат навън,
2
заради въведените ограничителни мерки свързани с Ковид-19. След това в
обвинителния акт хронолочино са посочени действията на обвиняемия и
пострадалия, нанесения удар от Р. на К., мястото на което попаднал удара и
причиненото вследствие на удара увреждане, както и свидетелите на
случилото се между тях. Същото е посочено и в диспозитива на
обвинителния акт.
Така описаните обстоятелства от прокурора, не правят обвинението
неясно или пък неразбираемо и по никакъв начин не препятства
възможността на обвиняемия да узнае фактите по обвинението, свързано с
причинена средна телесна повреда. Неоснователно е твърдението, че правото
на защитата на подс.Р. е било нарушено, тъй като в обвинителния акт не са
посочени доказателствените материали, от които се установяват посочените
от прокурора обстоятелства, тъй като ноторно в правната доктрина и съдебна
практика е, че обвинителният акт следва винаги да се чете във връзка със
събраните по делото доказателства, и видно протокола за предявяване на
разследването от 22.03.2022г. на л.152 от досъдебното производство, на
обвиняемия Р. са били предявени всички събрани по делото доказателства и
той се е запознал с тях. На предявяването е присъствал и защитника му адв.
Х.. Относно твърдението в жалбата, че единствените доказателства,
уличаващи обвиняемия са показанията на пострадалия и работодателя му, че
са игнорирани напълно показанията на друг свидетел по делото, а останалите
свидетели не уличават обвиняемия като извършител на престъплението,
следва да се посочи, че се отнасят до конкретни доказателства и до
процесуално-следствените действия по установяването им, а също така и до
доказаност на обвинението, които въпроси не могат да се обсъждат в
разпоредителното заседание, тъй като е налице изрична забрана в тази насока
– чл.248,ал.4 от НПК, а въпросите по същество се решават на друг етап от
съдебното производство. Отделно от изложеното, всички посочени като
неясни факти са от категорията на тези, които могат да се установят в хода на
съдебното следствие, да се оценяват от страните в хода на съдебните прения и
съобразяват от съда при произнасянето.
Неоснователно е и оплакването, че правото на защита на подс. Р. е било
нарушено поради недопускането на упълномощения от него защитник за
участва в разпоредителното заседание, поради което и не са направени
3
конкретни доказателствени искания. На първо място подс.Р. е имал защитник
– адв.Х. и отстраняването от съдебната зала на другия защитник на Р. е било
поради неговото поведение, и на второ място няма законова пречка в хода на
съдебното следствие да се правят доказателствени искания.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът намира, че обжалваното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него жалба оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.06.2022г.. постановено по нохд №
77/2022г. на РС-Кнежа , с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия А. Р. за прекратяване съдебното производство връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними нарушения на
процесуалните правила.
Връща делото на РС-Кнежа.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4