№ 2073
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110158491 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .............., с която против ...........
ЕООД са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка,
като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: магазин С1+офис, находящ се в
гр. .........., за заплащане на следните суми:
сумата 2 233, 35 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът
се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода м.09.2020 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.
............., магазин С1+офис, разположен на две нива, аб. № ..........., ведно със законна
лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 537, 04 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. –
21.03.2022 г.;
сумата 3, 78 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е
обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законна лихва от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 1, 37 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. – 21.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.07.2022 г., срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........... ЕООД, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е
собственик на процесния имот, придобит за стопански нужди. Твърди, че между него и
1
ищеца не е сключван писмен договор. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване
по съображения, че имотът не е топлоснабден, в имота не е изпълнена отоплителна
система, с оглед на което доставка на топлинна енергия не е осъществявана, като в
имота е изградена отоплителна система, която работи изцяло на ток. Счита, че не може
да се обогатява, спестявайки разходи за цената на дяловото разпределение, тъй като
последната се дължи по силата на договор, какъвто в случая не е сключван. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца .......... изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 25.03.2022 г. .............. е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ........... ЕООД за сумата 4 544,03
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. .............,
магазин С1+офис, разположен на две нива, аб. № ..........., ведно със законна лихва от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 701,61 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. - 21.03.2022 г., сумата 9,98 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. - 31.08.2020 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 1,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода
01.12.2019 г. - 21.03.2022 г.
С разпореждане от 04.07.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 105, 15 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията. Сочи, че между страните е налице СПН по отношение на вземанията за
част от заявения период, формирана по гр.д. № 57950/2020 г. на СРС, ГО, 77 състав.
След извършена служебна проверка с определение от 16.08.2022 г. заповедта за
изпълнение е обезсилена в частта относно:
сумата над 2 233, 35 лв. до 4 544, 03 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия и за периода м.10.2019 г. – м.08.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес: гр. ............., магазин С1+офис, разположен на две нива, аб.
№ ..........., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата над 537, 04 лв. до 701, 61 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. – 01.12.2020 г.,
сумата над 3, 78 лв. до 9, 98 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.02.2020 г.,
сумата над 1, 37 до от 1, 77 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2019 г. –
01.12.2020 г., като производството по ч.гр.д. № 15671/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав в
посочените части е прекратено като недопустимо.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията му, предмет на заповедта за изпълнение в частта, в която същата не е била
обезсилена от съда.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........,
том ....., рег. № 13844, дело № 655/2019 г. от 19.09.2019 г., по силата на който ...........
2
ЕООД е придобило собствеността на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.803.1960.1.29, с адрес: гр. ......... в сграда с
идентификатор 68134.803.1960.1, с предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, брой нива на обекта: две, представляващ съгласно акт за
собственост: магазин С1+офис, целият със застроена площ от 1 140, 01 кв.м.,
разположен на две нива в сградата: на първо ниво на сутерен I, кота -4,81 метра, второ
ниво – на партер, кота 0 метра.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма .......... в края на
всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата
към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването.
За исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота.
Начислена е топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна
енергия за БГВ – служебно за 1 бр. потребител.
Вещото лице, въз основа на извършения оглед на място, е посочило, че към
момента на извършването му липсват отоплителни тела в имота и съответно – ИРРО,
както и че към посочения момент не са налични отклонения за радиатори. Обектът се
намира в топлоснабдена сграда и е разположен на кота -1, на която е разположена и
инсталирана абонатна станция. Общите части на сградата, където е разположен
имотът, не се отопляват. Вещото лице сочи, че не му е бил представен проект на
вътрешната отоплителна система на сградата, по който да установи наличието или
липсата на хоризонтални/вертикални щрангове, които да са свързани с
топлопреносната мрежа на ищеца, както и че визуално при огледа не е установило
такива. На вещото лице не е представен проект на сградата, а само скица на имота на
две нива, поради което не би могло с точност да се определи каква площ от процесния
имот се намира под топлоснабдената сграда и каква – извън петното на сградата, под
паркинга. Според вещото лице приблизително само 1/3 от обема на помещението се
намира под топлоснабдената сграда, а останалата част около 2/3 от имота е
разположена извън петното, под наличен паркинг. Към датата на огледа в имота няма
наличен водомер за топла вода, като е начислена топлинна енергия за БГВ – при липса
на узаконен и пломбиран водомер. Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2
ГПК, че се касае за паркинг с долна част, преустроен като заведение.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 2 141, 75 лв., представляваща сбор на начислената по
прогнозни стойности сума от 1 991, 23 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 150, 52 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че стойността на дяловото разпределение за периода
м.03.2020 г. – м.08.2020 г. възлиза на сумата 7, 56 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
3
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба
безспорно се установява, че ответното дружество е собственик на процесния имот,
както и че същият е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови
нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия
период не е бил изрично подписван и договорно правоотношение помежду им не е
съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по реда на
неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между
страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се
изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива
или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване
на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между
обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да
произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването;
5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като
искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо
4
различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки. В
тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото
разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на
съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по
отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно
основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с
решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената
и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е
собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е спорно
между страните и се потвърждава от представения нотариален акт за покупко-
продажба. От страна на ищеца следва да се установи в условията на пълно и главно
доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и че същата е
потребена именно от ответното дружество.
Установи се от заключението на СТЕ, че за исковия период не е начислена
топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ.
Съгласно §1, т.3 от ДР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.), идентична по съдържание с §1, т.3 от ДР на Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна
инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда,
всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в
сградата.
Установи се по делото, че процесната сграда е топлоснабдена. Според
заключението на СТЕ обаче процесният обект е разположен на кота -1, на която е
разположена и инсталирана абонатна станция, като вещото лице сочи, че не му е бил
представен проект на вътрешната отоплителна система на сградата, по който да
установи наличието или липсата на хоризонтални/вертикални щрангове, които да са
свързани с топлопреносната мрежа на ищеца, както и че визуално при огледа не е
установило такива. Посочените обстоятелства подлежат на доказване от страна на
ищеца. При липса на проведено доказване в горния смисъл не може да се приеме, че
ищецът е доказал ответникът да се е обогатил неоснователно за негова сметка,
спестявайки разход за стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Изводите на вещото лице каква площ от процесния имот се намира под
топлоснабдената сграда и каква – извън петното на сградата, под паркинга, са дадени
5
като приблизителни и по никакъв начин не променят изводите на съда в горния
смисъл. Стойността на топлинната енергия за БГВ е начислена служебно – поради
липса на водомер, с оглед на което не може да се приеме, че от страна на ищеца е
доказано реалното й потребление и то от страна именно на ответника.
По изложените съображения претенцията на ищеца за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за стойността на топлинната
енергия, се явява неоснователна.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователно се явява и
претенцията за мораторна лихва в размер на сумата 537, 04 лв. за периода 01.01.2021 г.
– 21.03.2022 г., предвид акцесорния й харакер.
По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване, изразяващо се в
спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, съдът намира следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което обстоятелство
не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради
което не може да се приеме както, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв
разход, така и че ищецът се е обеднил, извършвайки разход. По изложените
съображения искът за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на
разходи за цената на дяловото разпределение, за сумата от 3, 78 лв. за периода
м.03.2020 г. – м.08.2020 г., се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и претенцията за
мораторна лихва в размер на сумата 1, 37 лв. за периода 01.01.2021 г. – 21.03.2022 г.
предвид акцесорния й харакер.
По изложените съображения исковете се явява неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 750
лв. разноски по делото /адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и депозит за
СТЕ в размер на 150 лв./.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото не надвишава
минимално установения размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (577, 55 лв.) до степен
обуславяща извод за неговата прекомерност.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 /с оглед
обезсилената част от заповедта за изпълнение/ и сумата от общо 50 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство,
определено предвид направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от 415 лв., което съдът намира за
основателно предвид вида и обема на осъществената правна защита, изразяваща се в
депозиране на възражение по образец, като същото следва да се определи по чл.6, т.5
6
от Наредбата – в ред. в сила от 15.05.2020 г., приложима към датата на сключване на
договора за правна защита – 26.07.2022 г.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК ........ срещу ........... ЕООД, ЕИК ......
искове за признаване на установено, че ........... ЕООД, ЕИК ...... дължи на .............., ЕИК
........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 233, 35 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът
се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода м.09.2020 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.
............., магазин С1+офис, разположен на две нива, аб. № ..........., ведно със законна
лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 537, 04 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. –
21.03.2022 г.;
сумата 3, 78 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е
обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.03.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законна лихва от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 1, 37 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. – 21.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.07.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ........ да заплати на ........... ЕООД, ЕИК ......, на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, сумата от 50 лв. разноски за заповедното
производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК – сумата от 750 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ...........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7