Р Е Ш Е Н И Е
№
261338
гр. Варна, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12581
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ЮБЦ, чрез пълномощника му адв. В.Г.
– АК *** срещу И.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следите вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение №
4081/07.08.2020г. по ч.гр.д. №7828/2020г. по описа на ВРС:
сумата от 56.77 лева /петдесет и
шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща цена на потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.01.2017 г. до
14.03.2017 г. по договор от *** г., сключен между длъжника и „***“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от последното дружество на „С.Г.Г.“ ООД по
силата на договор за цесия от *** г. и впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на
заявителя с договор за цесия от *** г., за която сума са издадени фактури в
периода *** г. – *** г.
С определение №
263208/13.11.2020г., влязло в законна сила на 12.11.2020г., е прекратено
производството по предявения иск за установяване дължимостта на сумата от 16.75
лева представляваща обезщетение за забава за периода от 05.05.2017г. до
01.04.2020г. и заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част.
В исковата молба се твърди, че между „***“ АД и ответника бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от ***г.
за ползване на далекосъобщителна услуга за фиксиран номер 27.99 лева. Срокът на
договора бил за 24 месеца, съответно до 14.12.2018г.
Абонатът потребил и не заплатил
мобилни услуги за три последователни отчетни периода – м.02.2017г., м.03.2017г.
и м.04.2017г. на обща стойност 56.77 лева. Към всяка от фактурите, издадени за
съответните периоди, имало приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползваните услуги. Задължението на ответника било формирано от
дължимите месечни абонаментни такси за всяка от ползваните услуги.
Датата на деактивация на
предоставяните на ответника услуги била 19.04.2017г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
На ***г. бил подписан Договор за
цесия между „***“ ЕАД и „С. Г. Г.“ ООД, по силата на който вземанията на „***“ ЕАД, произтичащи от
договор за телекомуникационни услуги спрямо И.С.Д., с ЕГН ********** били
прехвърлени в собственост на „С. Г. Г.“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения.
На ***г. „С. Г. Г.“ ООД от своя
страна прехвърлило процесните вземания в полза на „Ю.“ ЕООД с договор за
продажба и прехвърляния на вземания /цесия/. Считано от ***г. ищцовото
дружество имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Доколкото липсвали специални
изисквания как да бъде извършено уведомяването на длъжника за сключения договор
за цесия, то ищецът прави искане длъжникът да се счита за уведомен с получаване
на исковата молба и приложените към нея уведомления.
Ищцовото дружество подало
заявление, по което било образувано ч.гр.д.№ 7828/2018г. по описа на ВРС и била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата. Ответникът
подал възражение срещу дължимостта на процесните вземания в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, което породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по
доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с
който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.
Ответникът оспорва да е подписвал
каквито и да било договори с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и да
се е намирал в договорни отношения с това дружество.
Въвежда възражения, че не е
уведомен за сключените договори за цесия преди предявяване на иска и не е ясно
какъв е предмета и обхвата на прехвърлените вземания, както и за погасяване по
давност на вземането.
Моли за отхвърляне изцяло на предявения установителен иск като недопустим и неоснователен и за присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, поддържа исковата претенция и прави искане за присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц. представител, оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е сключен договор между „***“ ЕАД и И.С.Д., с който на ответника е
предоставена нова мобилна услуга по абонаментен план i-Traffic XL
при заплащане на месечен абонамент в размер на 27.99 лева. Срокът на договора е
24 месеца /л.9-12/.
С
исковата молба са представени издадени от „***“ ЕАД месечни сметки за периода
от 15.02.2017г. до 16.05.2017 /л.13-16/.
Към
доказателствата по делото са приобщени действащите между страните по договора Общи условия между „***“ АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството /л.17-33/.
На
***г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „***“ ЕАД е
прехвърлила на „С.Г. Г.“ ООД, с ЕИК *** вземания, произтичащи от договори,
описани в Приложение № 1 към договора /л.39-44/.
С
договор от ***г. „С.Г.Г.“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията,
които е придобило по договор за прехвърляне на вземания от ***г., сключен между
„***“ ЕАД – цедент и „С.Г.Г.“ ООД – цесионер /л.37-38/.
Съгласно
представено с исковата молба извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия
от ***г., ищцовото дружество е придобило вземане срещу ответника произтичащо от
договори за мобилни услуги лизингови договори и начислени неустойки по тях,
подписани преди датата на сключената цесия от ***г. в размер на 56.77 лева
/л.34/.
С
исковата молба е представено уведомление до ответника за сключените договори за
цесия от „***“ ЕАД, чрез пълномощника „С.Г.Г.“ ООД и от „Ю.“ ЕООД /л.35/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на твърдения в исковата молба договори за далекосъобщителни услуги, изправността на праводателя на ищеца „***“ ЕАД по договора за процесния период от м.02.2017г. до м.04.2017г. включително, както и придобиването на процесните вземания с описаните в исковата молба договори за цесия и надлежното уведомяване на длъжника от цедента за прехвърляне на вземането за всеки от договорите. В тежест на ответника не е възлагана доказателствена тежест с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения.
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК, се установява сключването на договора между страните ползването на услугите, посочени в приложенията към издаваните фактури, както и придобиването на процесните вземания от ищцовото дружество посредством твърдените в исковата молба договори за цесия. Ответникът е уведомен за сключените договори за цесия и за новия кредитор с уведомление приложено към исковата молба.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е подписвал договори с „***“ ЕАД и за липсата на активна легитимация на ищеца за предявяване на исковата претенция.
В процесния период от 15.01.2017г. до 14.04.2017г. ответникът е ползвал мобилни услуги на обща стойност 55.97 лева. В процесните три броя фактури са включени вземания по сключен договор за застраховка, които не са и не могат да бъдат приети за цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги.
Съобразно издадените фактури, потреблението на ответника за периода от 15.01.2017г. до 14.02.2017г. е в размер на 27.98 лева с ДДС, като вземането е с падеж 04.03.2017г. За периода от 15.02.2017г. до 14.03.2017г. дължимата от ответника сума за предоставени мобилни услуги е в размер на 27.99 лева с ДДС и е дължима в срок до 01.04.2017г.
С настъпване падежа на вземанията същите са станали изискуеми и по отношение на тях е започнала да тече погасителна давност. Вземанията са за периодични плащания, поради което по отношение на същите е приложима кратката тригодишна погасителна давност, която е започнала да тече от падежа на отделните задължения. Задълженията за периода от 15.01.2017г. до 14.02.2017г., за които е издадена фактура № ***г. с падеж 04.03.2017г. Възможността за принудително изпълнение на задълженията обективирани във фактурата е погасена по давност на 04.03.2020г., преди обявяване на извънредно положение в страната. По отношение на задълженията, за които е издадена фактура № ***г. с падеж 01.04.2017г. давността е изтекла на 01.04.2020г., а в случай, че се сподели тезата на ищеца за спиране на давността на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 12.03.2020г. и за преодоляване на последиците, то давността за тези вземания е изтекла на 02.07.2020г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 7828/2020г. по описа на ВРС е постъпило в съда на 10.07.2020г. – след изтичане на давността по отношение на тези вземания.
Въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията се явява процесуално допустимо и основателно, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 200 лв., съобразно представеният списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, срещу И.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение № 4081/07.08.2020г. по ч.гр.д. №7828/2020г. по описа на ВРС:
сумата от 56.77 лева /петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.01.2017 г. до 14.03.2017 г. по договор от *** г., сключен между длъжника и „***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от последното дружество на „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия от *** г. и впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на заявителя с договор за цесия от *** г., за която сума са издадени фактури в периода 15.02.2017 г. – 15.03.2017г.
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: