РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. ХАСКОВО, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г.
ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20215600500532 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско дело №960/
2020 г. Районен съд-Димитровград осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.***, да заплати на на Ю.И. П.,ЕГН **********, от гр.***,
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която е
настъпила смъртта на сина й И.Д.П., ведно със законната лихва, считано от
13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1059 лева /хиляда петдесет и девет
лева/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния
претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера на
твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.***, да заплати на П. К. Х. , ЕГН **********, от гр.***, сумата от 50000
лева /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която
е настъпила смъртта на И.Д.П., с когото е живяла в съпружеско фактическо
съжителство, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до
1
окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1765 лева/хиляда седемстотин шестдесет и пет
лева/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния
претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера на
твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.***, да заплати на Ю.И.П. , ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител П. К.Х., с ЕГН **********, двете от гр.***,
сумата от 48727,50 лева , представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която
е настъпила смъртта на баща й И.Д.П., ведно със законната лихва, считано от
13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1720,08 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева
и осем стотинки/, като иска в останалата му част над уважения размер до
пълния претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера
на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр.***
да заплати на П.И.П.,ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител П. К. Х., с ЕГН **********, двамата от гр.***, сумата
от 45067,50 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която е
настъпила смъртта на баща му И.Д.П., ведно със законната лихва, считано от
13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1590,89 лева /хиляда петстотин и деветдесет лева
и осемдесет и девет стотинки/, като иска в останалата му част над уважения
размер до пълния претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от
размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Съдът осъжда на основание чл.78 ал.III от ГПК, Ю.П. П.Х. , Ю. И. П. и
П. И. П., представлявани от своята майка и законен представител П.К.Х., да
заплатят солидарно на „Технострой инженеринг"ЕООД , деловодни разноски
в размер на 9 499,71 лева.
Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ЕООД, да заплати в полза на
държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса в размер на
6951,80 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева.
Обстоятелства по въззива
Ю.И.П.,П. К.Х., Ю.И.П. и П.И.П. чрез процесуалния си представител
обжалват постановеното решение,като частично неправилно.
Първата инстанция обективирала акта си в противоречие с правилата на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на присъдените
обезщетение на Ю.И. П.,като майка на починалото лице И.П..Безспорно се
установило,че П. страдала изключително от смъртта на сина си,имала
сериозни морални и психически сътресения.Съдът обаче не съобразил
действителните параметри тежкото психическо състояние на П.,нейната
мъка,настъпилата стресираща промяна в живота й. Тя загубила със смъртта на
2
сина си емоционалната и материална поддръжка давана от него,тя разчитала
за всичко на него.След загубата му П. изгубила перспектива.Поради това и
присъденото обезщетение било несправедливо като размер и силно занижено.
От друга страна РС-Димитровград в разрез със закона приспаднал от
определеното обезщетение на неимуществените вреди на П.П. и на Ю.П. в
размер на по 90 000 лева за всеки от тях,наследствените пенсии,които те ще
получават до навършване на пълнолетие.Исковите претенции на двете деца
били за обезвреда на претърпени неимуществени страдания.Това
обезщетение нямало връзка с получените от тях наследствени пенсии,които
обезщетявали имуществени вреди от смъртта на баща им.Двата вида
обезщетения имали различни основания.
Предвид на изложеното се иска отмяна на решението в частта на
отхвърляне на иска на Ю. И. П. над уважената част на претенцията от 50 000
лева,като се присъди допълнително обезщетение от 20 000 лева.,ведно със
законната лихва от 13.IV.2020 г.
Претендира се отмяна на решението по отношение на Ю.П. над
присъдените суми до 64 380 лева,като се присъдят и 15 652.50 лева над
присъдените с атакуваното решение,ведно със законната лихва от 13.IV.2020
г.
Претендира се отмяна на решението по отношение на П.П. над
присъдените суми до 64 380 лева,като се присъдят и 19 132 лева над
присъдените с атакуваното решение,ведно със законната лихва от 13.IV.2020
г.
Представен е отговор от „Технострой инженеринг“ ЕООД ,с който
представената въззивна жалба се намира изцяло неоснователна.
„Технострой инженеринг“ ЕООД също са останали недоволни от
постановеното решение на РС-Димитровград в осъдителните му части спрямо
дружеството,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно
с искане за отмяната му и намаляване на присъдените обезщетения като
завишени и несправедливи. Преди това обаче се отправя искане за отмяна на
решението поради недопустимост на предявените искове от Ю.П. и П.Х.,тъй-
като същите не били законни наследници на починалия работник И.П.,поради
което същите не били надлежно легитимирани в тази насока.Самостоятелната
уредба на отговорността по чл.200 от КТ изключвала приложението на ЗЗД.В
случая се прилагала и тригодишната давност по чл.358 от КТ.,а не тази по
чл.110 от ЗЗД.Отговорността от на работодателя била договорна,а не
деликтна,предвид наличното трудово правоотношение с пострадалото лицеВ
тази насока първата инстанция приложила неправилно закона,като приела,че
Ю.П. и П.Х. имат право на обезщетение по чл.200 от КТ.
Дружеството посочва и че атакуваното решение било в разрез със
закона,тъй-като с него се приемало,че пострадалия И.П. не бил допуснал
груба небрежност, а обикновена такава.Според жалбоподателят настъпването
на смъртта на И.П. се дължало на проявена от него груба небрежност,която
водела и до намаляване на отговорността на работодателя за трудовата
злополука,поради съпричиняването на вредоносния резултат от работника.В
случая се установило,че предприетите действия от пострадалия,сочели на
неполагане на грижата,която би положил и най-небрежния човек при
идентични условия и били липса на елементарно старания и
внимание,пренебрегване на основните технологични правила за работа и
3
безопасност.В случая грубото нарушение на правилата за техническа
безопасност довело до смъртта на И. П.-извършване на работа на 10 метра
височина,без обезопасителен колан и премахване на предпазния парапет,в
разрез с всички изисквания и неговия личен богат опит като монтажист.В
случая той бил и водещия монтажист,ръководел и групата на този
обект,надлежно инструктиран.Следвало съпричиняването да се определи на
90 процента,тъй-като трудовата злополука настъпила само от действията на
работника.ИЗлагат се подробни доводи.
Ю.И.П.,П. К. Х., Ю.И.П. и П.И.П. чрез процесуалния си представител
представят отговор на тази въззивна жалба,като намират същата
неоснователна.
Същите депозират и насрещна въззивна жалба,с която се излага искания
и подробни доводи относно неправилност на решението на първата инстанция
относно присъдените обезщетения на Ю.П. и П.П.,които следвало да се
уважат в пълен размер.
Отговорът на дружеството,е че въпросната насрещна въззивна жалба е
изцяло неоснователна.
Правни съображения
В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК
въззивната инстанция установи служебно,че атакуваното решение е валидно и
допустимо.Всеки от жалбоподателите е активно легитимиран приносител на
правото на въззивна жалба против първоинстанционното решение,предвид
разпоредените с него негативни правни последици за него .
Пред първата инстанция са събрани доказателства и установени факти
по изискуемия от закона ред въз основа на правилно разпределена от съда
тежест на доказване на страните и надлежно упражнени от тях права в
процеса.В този смисъл единствено процесуалните действия на страните по
доказване на изведените от тях тези са довели до постановения резултат.По
изведената от съда фактическа обстановка няма спор между страните,а такъв
възниква по отношение на правнозначимите последици от установени
обстоятелства.Включително безспорни,а и установени обективно от
доказателствата са трудовите правоотношения между „Технострой
инженеринг“ ЕООД и И. П., настъпилата трудова злополука и смъртта на
работника в нейно следствие.Въпросната трудова злополука е установена по
надлежния ред от компетентен орган с разпореждане №*** г. на НОИ-ТП-
***,което съставлява индивидуален административен акт и официален
удостоверителен документ за установените в него факти.Няма спор и относно
факта,че Ю.И.П. е майка на И.П.,П. К.Р.Х. е живяла с него на съпрежуски
начала, а Ю.И.П. и П.И.П. са техни деца.
Въззивният съд следва да разгледа въведените като предмет на
въззивното обжалване доводи на страните в жалбите им.
Жалбоподателят „Технострой инженеринг“ ЕООД сочи,че атакуваното
от него решение е недопустимо по отношение произнасянето на съда по
заявените от Ю.И. и П.Х. претенции.Тази теза не намира основа в
установените по делото факти.Към момента на образуване на делото и към
момента на постановяване на решението не са налице предпоставки,които да
извеждат неговата недопустимост.Правото на иск съществува и е надлежно
4
упражнено в момента на сезирането на съда,то е налично и към момента на
самото решение.Същевременно няма възникнали основания за недопустимост
и към момента на обективиране на обжалвания акт.Съдът се е произнесъл в
рамките на наличното сезиране,само по предявените искания,съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес.Доводът на жалботодателят в
тази насока е че отговорността по чл.200 от КТ е изцяло договорна,като право
на обезщетение при смърт от трудова злополука имат само законово
определените наследници на пострадалото лице.В случая такива били само
ищците Ю.П. и П.П.,деца на И.П..Майката Ю.И. и фактическия му съжител
П.Х. оставали извън законните наследници и следователно не били
легитимирани да получат и да претендират обезщетение по чл.200 от КТ.
Тези доводи са неоснователни. Отговорността на работодателя по чл.200
от КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, произтича от
договор,създал трудови правоотношения.По естеството си обаче тази
отговорност е деликтна,тъй-като правилото да не се вреди другиму важи в
пълна сила, поради което правилата за по чл.45 и сл.от ЗЗД са приложими
към нея.Безспорно е,че отговорността на работодателя в тези случаи е
специална, но за неуредените в чл.200-202 от хипотези се прилага общата
гражданска отговорност по ЗЗД според изричното правило на
ЗЗД.Настъпването на трудова злополука е вид деликтно правоотношение,на
което обаче закона придава особен ред за установяване и особен ред за
обезщетяване,уреден в чл.200 от КТ и сл. поради трудовите правоотношения
между работника и работодателя. Обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия,
като това обезщетение се определя единствено по законовият критерий за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Поради това при смърт на пострадалия от такова непозволено
увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак,и всяко друго лице създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Тук
важат изцяло постановките на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.
Следователно съобразно изложеното претенцията по чл.200 ал.I от КГ
не може да се основава само на и да се ограничава единствено от
наследствени права, съгласно Закона за наследството.Тези искове са
обосновани от лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на
пострадал при трудова злополука,каквито може да са и лица извън кръга на
законните наследници.
Ето защо съдът намира изложената теза от дружеството в тази насока за
недопустимост на предавените претенции от Ю.И. и П.Х. за
неоснователна.Съобразно изложеното по-горе,въпреки,че не са наследници
по закон на починалия И.П.,то същите са легитимирани да предявят искове за
овъзмездяване на претърпените от тях неимуществени вреди от процесната
трудова злополука.В тази насока са Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по
5
гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1328/2012 г., III г. о., ГК и др.
Във въззивнага жалба на физическите лица,ищци пред първата
инстанция,се сочи,че Районен съд-Димитровград в разрез със закона
приспаднал от определеното обезщетение на неимуществените вреди на П.П.
и на Ю.П. в размер на по 90 000 лева за всеки от тях,наследствените
пенсии,които те ще получават до навършване на пълнолетие.Исковите
претенции на двете деца били за обезвреда на претърпени неимуществени
страдания.Това обезщетение нямало връзка с получените от тях наследствени
пенсии,които обезщетявали имуществени вреди от смъртта на баща им.Двата
вида обезщетения имали различни основания.
Изложените доводи са правилни.Съдът е допуснал произнасяне в
нарушение на закона.Двете деца П.П. и Ю.П. са единствени наследници по
чл.5 ал.I от Закона на наследството на починалия от трудовата злополука
И.П.,каквито не са другите две ищци-майка му Ю.И. и съжителката му П.Х.,с
която нямат сключен брак.Обема на сезирането обхваща осъдителни искове
за репариране на претърпени неимуществени вреди и от четиримата
ищци.Безспорно е,че двете деца са получили от 13.IV.2020 г. наследствени
пенсии в размер по 187.50 лева,които ще получават до навършване на
пълнолетието си. Или Ю.И. ще получи до февруари 2027 г. сумата 15 652
лева,а П.П.-до октомври 2028 г. сумата 19 312.50 лева.Тези суми са
приспаднати от първата инстанция при постановяване на обжалваното
решение,като съдът се е обосновал с чл.200 ал.III и ал.IV от КТ.
Въпросните текстове имат за цел да се избегне неоснователно
обогатяване на подлежащите на обезщетение лица,които да получат
репариране на заявените за това вреди и още веднъж на идентично основание
обезщетения по застрахователни и пенсионни правоотношения по
общественото осигуряване.Поради това отговорността на работодателя се
намалява с изплатените на горните основания суми на пострадалите.Въпреки
това обаче следва да се има предвид,че водещ е характера на претендираното
обезщетение-дали същото изисква покриване на неимуществени вреди или на
имуществени такива.Двата типа вреди съставляват различни основания,тъй-
като обезщетяват липсата на различни по естеството си блага.Обезщетението
за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез
предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което
компенсира имуществена вреда от вида на пропусната полза. Получаването
на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл.200 от КТ и
обезщетението от общественото осигуряване не е двойно плащане и не води
до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо
обезщетение на причинените видове вреди.В тази насока Решение № 54 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното изводите на РС-Димитровград по приложението на
чл.200 ал.III и IV от КТ са неправилни към процесния случай.Наследствените
пенсии на двете деца не следва да се изключват от размера на обезщетението
за претендираните неимуществени вреди.
Другият водещ довод от въззивното обжалване е направен от
дружеството.Според него от фактите по делото се извеждала груба
небрежност в поведението на И.П.,която допринесла за възникналата трудова
злополука.Нещо,което първата инстанция необосновано не възприела.
6
От установените по делото факти се извежда несъмнен извод,че в
каузалната поредица довела до настъпване на трудовата злополука,стои и
поведението на пострадалото лице.
С трудов договор №*** г. И. П. е назначен при работодателя
„Технострой инженеринг“ ЕООД като работник на длъжността ***.Със
заповед за прекратяване №*** г.,считано от 01.IХ.2017 г. горното трудово
правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.I от КТ. С трудов
договор №*** г. И. П. е назначен отново при работодателя „Технострой
инженеринг“ ЕООД като работник на длъжността ***. Със заповед за
прекратяване №*** г.,считано от 31.VIII.2018 г. горното трудово
правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.I от КТ.
С трудов договор №*** г. И.П. е назначен отново при работодателя
„Технострой инженеринг“ ЕООД като работник на длъжността ***.Към този
договор е сключено допълнително споразумение №*** г. Длъжностната
характеристика на тази длъжност изисква от изпълняващия я работник да
спазва трудовата и технологичната дисциплина,установената организация и
ред във фирмата-т.2.4;да уведомява прекия си ръководител при възникване на
проблем,затруднения и пречки за качественото изпълнение на дейността-
т.2.5,така и има задължения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд-да спазва ПБТ,инструкциите на за противопожарна
охрана,НУРРОТЗ;йерархично П. е подчинен на техническия ръководител.
Съобразно служебна бележка №13/09.VII.2019 г. на И.П. е
проведен начален инструктаж по безопасност,хигиена на труда и
противопожарна охрана на 09.VII.2019 г. както и последващи инструктажи.
На 28.Х.2019 г. И.П. на основание чл.19 ал.I от ЗЗБУТ е запознат от
работодателя с инстукциите за безопасна работа на обекта на „Стомана
индъстри“ АД,***,където ще осъществяват монтажни дейности,по силата на
договор от 25.Х.2019 г. между ралотодателя и „Сигма ИС“ АД,*** и където
работникът е надлежно командирован.
Вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза
извежда,че ръкописния текст „И.Д.П.“и подписа след него в съгласие,че е
запознат с инструкциите за безопасна работа на процесния обект без дата,и в
копие от личен картон за предоставени му от работодателя лични предпазни
средства не са на И.П.; Текст с имената на работника и подписа му са
поставени от него на служебна бележка №13/09.VII.2019 г. на И.П. е проведен
начален инструктаж по безопасност,хигиена на труда и противопожарна
охрана на 09.VII.2019 г. така и в длъжностна характеристика на лицето от
09.VII.2018 г. Вещото лице посочва,че подписите след имената на И.Д.П. в
книга за ежедневен инструктаж за 06.III.20 г.,08.IV.20 г.,09.IV.20 г.,11.IV.20
г. и 12.IV.20 г. били положени от И.П.,а подписите срещу дати 7,10 и
13.IV.2020 г. не били положени от него.
Съобразно удостоверение №067/01.VIII.2018 г.И. П. има
придобита втора квалификационна група по Правилника за безопасност и
здраве при работа в ел.уредби на ел. и топлофикационни централи и по
ел.мрежи.Такова удостоверение е налично и от 01.III.2019 г. от 01.III.2020
г.Със заповед №14/28.III.2016 г. „Технострой инженеринг“ ЕООД нарежда
работниците и служителите задължително да използват по време на работа
лични предпазни средства и работно облекло. Работодателят е приел и оценка
на риска то служба по трудова медицина „СТМ-Експерт“ ООД относно
работата на обект в „Стомана индъстри“ АД,***.
7
Налице е съпричиняване на установената трудова злополука от
пострадалото лице И.П..В конкретно възникналата ситуация на територията
на „Стомана индъстри“ АД ***,свързана с поставянето на газоход И.П. е
извършил действия,които изпълват хипотезата на груба небрежност,а оттук
са и правнорелевантни в режима на чл.201 ал.II от КТ.
При монтирането на въпросната тръба газоход с помощта на
кран,същата се е заклинила между други две части от инсталацията,което е
препятствало продължаването на действията на работната група.Въпросния
отсек се е намирал на около 10 метра височина,като към него е водело
мостово съоръжения на същата височина,оборудвано с парапети
отстрани,като долната част на същото/където ходят работниците/ е било от
т.нар. гидероси/решетки/.
Вместо да се уведоми определения техническия ръководител за
обекта и да се изчака неговото идване,по собствена инициатива и преценка
И.П. разпоредил какво да прави краниста и още един работник,след което без
да иска разрешение от оторизирано лице и по своя воля,без никакви
предпазни средства,се качил на въпросния мост.Там свалил единия
парапет,тъй-като по негова преценка,това щяло да спомогне да се освободи
заклинилата се част.Това обстоятелство обаче поради конструктивните
особености на това съоръжение,довело да дестабилизиране на долната
метална решетка,по която се ходи и следователно увеличило риска от
злополука- поради липсата на самия парапет като опора и поради създаване
възможност на гидероса свободно да се движи и да не осъществява
функцията си на под. П. имал намерението с носен от него метален лост
силово да се опита да освободи заклещената част от газохода.Очевидно при
тези опити,същият е паднал от тази височина,което е довело и до смъртта
му.Тази поредица от действия не е следвало да се предприема от И.П..При
така възникналата ситуация,описана по-горе,цялата работна група е трябвало
да спре работа,да изчака решение на оторизирано лице и едва след това при
вземане на адекватно на ситуацията решение,да продължи работата си.Това е
изискуемото поведение,съобразено с техническата ситуация и с правилата за
безопасност на труда.
Според съда,макар и да не е съобразено с техническата ситуация и
с правилата на безопасност на труда,би могло работник да се качи на
въпросния мост и да се опита да освободи заклещения елемент от
техническата инфраструктура,но при извършване на елементарни
самосъхраняващи действия преди това.Такива действия са - ползването на
обезопасителен колан,с който да се прихване на определените места,каквито е
имало на въпросния мост,и който колан напълно ще го предпази от падане от
тази височина;без да се премахва единия обезопасителен парапет на
мостовото съоръжение.От една страна това създава по-голяма вероятност за
падане,поради липсата на опора,от друга страна-прави нестабилна с
възможност изцяло да падне самата носеща работника подова решетка на
моста.В случая ако И.П. при предприетата от него самоволна инициатива в
тази насока бе сложил и използвал по предназначение обезопасителния
колан,задължителен за работа на високо,и не бе премахвал страничния
парапет на мостика,то категорично не би се стигнало до трудовата
злополука,тъй-като не би имало обективна възможност за това.
Тази обективна възможност обаче е елиминнирана с действията на
пострадалото лице,проект изцало на неговата погрешна субективна
8
преценка.Тези действия сочат на груба небрежност. Работника ясно е
съзнавал функцията на обезопасителния колан и на парапета на мостовото
съоръжение,че наличието на същите в конкретната ситуация са обективно
условие и незаобиколим фактор за безопасността му,тъй-като само те го
предпазват реално от падане от десет метрова височина,което твърде
вероятно е да предизвика смъртен резултат.Въпреки това той предприема
самонадеяно извършване на действията си,като и съзнава възможните
негативни резултати,като обаче мисли,че може да ги предотврати.
И.П. е бил работник ***с голям опит,в този и в други обекти на
работа е водещия ***,всички се съобразявали с него и с указанията му,не
допущал компромиси с работата,с безопасността на работата и с ползването
на предпазните средства, правел забележки на другите в тази
насока.Присъствал на всички инструктажи,включително и на тринадесети
април,когато станал инцидента, всички работници и самия той имали
необходимите предназни средства,вкл. и обезопасителни колани.Всеки ден
изрично се казвало при инструктажите да се ползват предпазни средства при
работа на високо,нещо което се знаело от всички работници и без да има
инструктаж. Всички работници преди работа си вземали предпазните
средства от контейнер,всеки работник имал осигурени предпазни средства и
не тръгвал без тях-каска,обезопасителен колан,работни обувки.На
тринадесети април при възникналата ситуация с монтирането на газохода
И.П.,като водещ ***,дал разпореждания на другите работници какво да
предприемат за освобождаване на заклинилата се тръба.И. П. се допитвал
винаги до техническия ръководител при възникнали проблемни ситуации в
хода на работата,но същия ден не сторил това.Предприел сам описаните по-
горе действия.Теци ицброени обстоятелства категорично се извеждат от
показанията на свидетелите Б.Ц.,И.Х.,Д.К.,Д.Б.,които и в деня на инцидента
били там и участвали в работния процес.
Предвид изложеното не следва да се хиперболизира липсата на
подпис на П. на документите за инструктаж,вкл. и за тринадесети април.От
една страна всички свидетели изрично заявяват,че той лично е присъствал на
всички проведени инструктажи и на този в деня на инцидента.От друга страна
въпросните инструктажи касаят изпълнението на работа на един и същ
обект,същите поради това са идентични като съдържание.Още повече,че
съобразно изведеното от вещото лице П. не е положил подписа си само срещу
дати 7,10 и 13.IV.2020 г.,а за останалите дни има негов подпис,вкл. и от
12.IV.2020 г. Неполагането на подпис лично от П. поради това не може да
сочи на извода,че същият не е бил на инструктажа или че не е знаел същината
му. Същевременно П. е бил водещия ***,с много опит и стаж,с който се
съобразявали останалите работници.Именно той бил много стриктен във
вършеното на работата,спазването на правилата за безопасност на труда и
ползването на предпазните средства,правел забележки и на другите при
неточности.Ето защо може да се изведе,че П. е бил съвсем наясно с
изискванията за безопасността на работа на тринадесети април 2020 г. за
конкретния обект,още повече,че е работил там от дълго време и това не е бил
първия му работен ден там.Следва да се посочи и че в описаната по-горе
конкретна ситуация и по отношение на предприетите от него самоволно
действия по освобождаване на заклинилата се тръба,не са били необходими
особени специфични изисквания към извършването им-било е достатъчно да
се сложи обезопасителен колан,който е задължителен за всички дейности,
извършвани при работа на високо, което е общо изискване,видно и от
9
приложените по делото документи. Нещо,което предвид опита на П. като
монтажист,му е било известно от работата му и без да му извършен
инструктаж. В случая липсата на обезопасителен колан е чисто лично
решение на П.,тъй-като такова средство е било осигурено за всеки работник,а
и поради работата на повечето работници на терен,е имало свободни такива
колани,които се слагат само при работа на високо.П. е могъл да вземе не само
своя,но и всеки свободен такъв.Още повече,че свидетелите изрично сочат,че
винаги пострадалия е ползвал съответните обезопасителни средства,но само в
процесния случай,необяснимо за тях е работел без такива.
Следва да се посочи,че за опитен и водещ ***,като П.,очевидно са
били ясни отнапред съзнателно поетите от него рискове с премахването на
парапета на мостика,липсата на обезопасителен колан и въобще предприетото
от него на височина около 10 метра.Трябва да се посочи,че тези действия са
лично негово решение,никой не е разпореждал предприеманието им,нито пък
е следвало същите да се одобряват.При липсата на осигурен от работодателя
обезопасителен колан,каквато теза сочат ищците,П. въобще не е следвало да
предприема тези си действия.В конкретния случай пострадалият не е
изпълнил и вменените му задължения с длъжностната му характеристика.
Същият не е спазил трудовата и технологичната дисциплина,установената
организация и ред във фирмата по т.2.4, не е уведомил прекия си ръководител
на който е йерарахично подчинен-техническия ръководител при възникване
на процесния проблем по-т.2.5 , не изпълнил задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд-да спазва ПБТ,инструкциите на
за противопожарна охрана,НУРРОТЗ.
Дори и определеното лице за технически ръководител да не е бил
на место при заклиняването на въпросната тръба за да вземе отношение,това
не е оправдание за предприетите от работника самоволни действия.П. е
следвало да го изчака и да го уведоми за случая.
Тези действия,които извеждат грубата небрежност,са несъмнено
установени по делото.Следва да се посочи,че при извършена работа без
проведен или неточен инстуктаж или работа извършена по необезопасен
начин,вършеното от работника може да се окачестви като груба
небрежност,когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му В
случая пострадалия освен,че е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, е извършвал работата при липса на елементарно
старание,внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност,които и за неспециалист или за неинструктирано
лице,е ясно,че създават реална опасност за живота и здравето на базата само
на житейския и професионален опит,каквито се установи,че работникът е
имал и над изискуемата степен.В случая И.П. не е положил грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка.В тази насока Решение №
60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК.,Решение № 94
от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2018 г., IV г. о., ГК Решение № 159
от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г. о., ГК.Следва да се
посочи,че дори и за непрофесионалист,с нормален житейски
опит,конкретната ситуация създадена от П. е източник на завишена опасност
за здравето и живота-работа на десет метра височина,без обезопасителни
средства,след премахване на обезопасителен парапет на мостика и
извършване на действия,които не касаят само преминаване по това
съоръжение,а прилагане на сериозна сила по освобождаване на заклинила се
10
голяма тръба газоход.Поради това инцидента не е резултат от
невнимание,проявено от работника,а от негови целенасочени действия.
П. очевидно е съзнавал реалната опасност от възникване на
инцидент,тъй-като и изрично е спрял свид.Б.Ц. да се качва при него на
мостика,който искал да му помогне.
Работодателят е осигурил необходимите документи, представени
по делото, и е предприел действия по осигуряване безопасността на труда на
конкретния обект.В тази насока контрол са упражнявали негови органи и
органи на „Стомана индъстри“ АД ***.В конкретния случай техническия
ръководител Д.Г./определен и по документи/ обаче е имал знание за проблема
с монтирането на газохода,но не е разпоредил какви действия да се
предприемат.А другия технически ръководител,който бил по- старши дошъл
непосредствено преди самия инцидент,но също възприел ситуацията-свид.Б.
Ц., свид.И.Х.,свид.Д.К.,свид.Д.Б.Работодателят обаче не е осигурил ефикасен
надзор над процесната критична ситуация,както технически,така и по
безопасността на труда.Налице са били и двамата технически
ръководители,като Д.Г. е бил там още от заклиняването на газохода,а Х. е
пристигнал около петнадесет минути преди инцидента,когато вече тръбата е
била заклинена.Вместо незабавно да вземат отношение,като дадат ясни
разпореждания какво точно да се предприеме,кой да го извърши,да
преустановят всякакви други действия на работната сила и т.н.,двамата са
останали индиферентни,което е позволило пострадалия да прояви обсъдената
по-горе инициатива.В този смисъл органите на работодателя не са изпълнили
точно задълженията си,което също,заедно с поведението на П. е в основата на
настъпилата трудова злополука.Техническите ръководители е следвало
незабавно да поемат инициативата и ръководството по премахването на
заклинилата се тръба.Същите обаче не са сторили това,което съставлява
съществен пропуск от страна на работодателя,поради което е част от
каузалната поредица,довела до настъпилия инцидент.Навременната намеса на
тези технически ръководители най-вероятно би осуетила настъпването
въобще на трудовата злополука.Това обаче не може да екскулпира действията
на И.П.,обсъдени по-горе.
Съобразно изложеното настъпилия вредоносен резултат-смъртта
на И.П. е пряка последица от предприетите от него действия и от
извършеното от съответните органи на работодателя пряко отговарящи за
спазване безопаснотта на труда на конкретния обект.Основно задължение на
работодателя е на практика да обезпечи в максимална степен изпълнение на
изискванията за безопасност на труда.Ето защо съпричиняването следва да се
разпредели така- четиридесет процента за настъпването на трудовата
злополука са генерирани от поведението на работника,а останалите шестдесет
от работодателя.В това съотношение следва да се съобразят и търсените
обезщетения.
Изводите на първата инстанция по отношение на присъдените
обезщетения са правилни и съобразени с действителната стойност на
събраните доказателствени средства,адекватно измерение са на обективно
претърпените от ищците неимуществени вреди и точно прилагане на чл.52 от
ЗЗД към случая.Присъдените размери на обезщетенията за неимуществени
вреди изцяло се споделят от настоящата инстанция,ако не беше налично
съпричиняване. Неимуществените вреди неизменно са породени от
отрицателни психически преживявания и морални ценности.Репарацията за
11
такива вреди следователно има за цел да компенсира страданията ,загубата на
морална опора и подкрепа. Разпитаните в тази насока пред първата инстанция
свидетели Ц.С.М., Г.И.С., К.Д.Г. и С.Ц. Т. внесъмнено извеждат,че ищците са
претърпели неимуществени вреди, вследствие загубата на И.П.,като баща,син
и спътник в живота. Неимуществените вреди не могат да бъдат изцяло
овъзмемдени,поради липсата на възможност за парично еквивалент на
конкретния човешкият живот Обезщетението по праведливост по чл.52 от
ЗЗД е измерение на на съществуващи обстоятелства, релевантни при
определяне размера на обезщетението. При настъпила смърт причинените
морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките, тяхната интензивност,
продължителност,взаимозависимостта между тези лица са все
обстоятелства,които са обуславящи компоненти на обезщетението. В
момента на настъпилата внезапна смърт на И.П. той е живял на семейни
начала П.Х.. повече от 14 години, като от съвместното си съжителство имат
две малолетни деца- ищците Ю. И. П. и П. И. П.. Пострадалия обаче е бил и
грижовен син,тъй-като полагал грижи и за майка си Ю.И. П..Тя също живеела
в гр.***,като двамата били в много близки отношения. Четиримата ищци са
понесли много тежко неочакваната загуба на И.П..Свидетелите извеждат,че и
четиримата ищци били поразени от това.И. П. бил тяхна единствена опора,
подпомагал майка си както финансово, така и в грижите за нейната дъщеря,
която страда от психическо заболяване. Ю.П. била доведена,не спирала да
плаче, не приамала смъртта му,чакала го да се върне от работа. Двете деца на
починалия също тежко изживяват смъртта на Баща си, постоянно плачели за
него, искали да се върне ,да ги прегърне. Преустановили посещението на
спортни тренировки, на които баща им приживе ги водел, рядко излизали от
жилището си, за да играят с други деца. Двете деца са останали без
материалната и морална опора на своя родител,а занапред са лишени от
обичта му и от общуването с него.Болки и страдания от случилото се
преживяла и П.Х.. Тя е живяла с него повече от 14 години, като според
свидетелите отношенията между двамата винаги са били много добри. От
съвместното им съжителство са родени и двете им деца, за които са полагали
грижи. След внезапната смърт на И. П., ищеца е останала сама, без неговата
материална и морална подкрепа. Посветила се е на двете си деца, като прави
всичко възможно те да не усещат неговата липса.
Смъртта на И.П. в следствие на възникналата трудова злополука
се е отразила негативно върху емоционалното състояние на неговите деца,
жена и майка, които неочаквано и завинаги са загубили един от най-близките
хора в живота си.. Връзката между починалия при трудовата злополука
работник и четиримата ищци е била силно емоционална и непрекъсната през
годините. Ищците са разчитали, както на материалната, така и на моралната
подкрепа на И. П.. Определеното обезщетение от РС-Димитровград е в
съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото,ако не се
отчита установеното съпричиняване.Претенциите в исковата молба са силно
завишени,не са адекватни на установените действително претърпени
неимуществени вреди за всеки от ищците в хода на процеса на доказване.
Така определените и присъдени обезщетения обаче следва да се
съобразят с приетото от въззивния съд съпричиняване,което неправилно РС-
Димитровград е игнорирал,така и с неправилно приложената хипотеза на
чл.200 ал.III и ал.IV от КТ относно пенсиите,получавани от децата на
починалия.
12
Ето защо ще следва ищцата Ю. И.П. да получи обезщетение
вместо присъдените от първата инстанция 30 000 лева,сумата от 18 000 лева
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,ищцата П. К. Х.-
вместо 50 000 лева,сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Ищцата Ю. И.П. вместо присъдените 48 727.50 лева
сумата от 38 628 лева/към присъдената сума от първата инстанция се прибавя
неоснователна приспаднатата пенсия от 15 652.50 лева или дължимото
обезщетение възлиза на 64 380 лева,което се редуцира с процента на
съпричиняване/. Ищецът П.И.П. вместо присъдените 45 067.50 лева сумата
от 38 628 лева/към присъдената сума от първата инстанция се прибавя
неоснователна приспаднатата пенсия от 19 312.50 лева или дължимото
обезщетение възлиза на 64 380 лева,което се редуцира с процента на
съпричиняване/.
Над тези суми уважените искове от първата инстанция са
неоснователни,поради което решението следва да се отмени в тези части и те
да се отхвърлят.Следва на основание чл.78 от ГПК и присъдените разноски
пред първата инстанция да се съобразят с изхода от делото пред настоящия
съд.Поради това присъдените на ищцата Ю.П. разноски следва да възлизат на
635.40 лева, вместо на 1059 лева;присъдените разноски на П.К.Х. следва да
възлизат на 1 059 лева ,вместо на 1765 лева;присъдените разноски на Ю.И.П.
следва да възлизат на 1 364.06 лева,вместо присъдените 1 720.08
лева;присъдените разноски на П.И.П. следва да възлизат на 1 364.39 лева
вместо присъдените 1 590.89 лева.В тези части решението също следва да се
отмени за горниците на обсъдените суми.
Следва ищците да доплатят солидарно на дружеството съобразно
постановеното от въззивния съд съответната част от направените общо
разноски пред първата инстанция от 16 798.40 лева или още 2 037.69 лв. над
присъдените с обжалваното решение 9 499,71 лева
Пред въззивната въззивната инстанция Ю.П. е заплатила 3 800
лева разноски за адвокат,П.Х.-3000 лева , Ю. И. П. и П.И.П.-по 5 600
лева.Съобразно изхода от делото на основание чл.78 от ГПК тези лица следва
до получат от дружеството както следва-Ю.П.-2 739.72 лева,П.Х.-2 162.94
лв.,Ю.П. и П.П.-по 4 037.49 лева.Всички тези суми са с ДДС.
За въззивното производство „Технострой инженеринг“ ЕООД е
заплатило държавна такса от 3 475.90 лева и възнаграждение за адвокат в
размер на 9 700 лева или общо 13 175.90 лева. Съобразно постановеното
решение по същество тази сума следва се присъди за изплащане на
насрещните страни в размер на 3 676.34 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен
съд-Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско
дело №960/ 2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта с която
осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ***, да
заплати на Ю. И. П.,ЕГН **********, от гр.***, за горницата над 18 000
лева до присъдения размер от 30 000 лева,представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от
13
13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на сина й И.Д.П. и в частта
за присъдените разноски за горницата над 635.40 лева до присъдената
сума от 1059 лева, като
ОТХВЪРЛЯ този иск по чл.200 ал.I от КТ в останалата му част
над 18 000 лева до присъдения размер от първата инстанция от 30 000
лева като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско
дело №960/ 2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта с която
осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ***, да
заплати на П. К.Х. , ЕГН **********, от гр.***, за горницата над 30 000
лева до присъдената сума от 50 000 лева , представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от
13.IV.2020г., при която е настъпила смъртта на И. Д.П., с когото е живяла
в съпружеско фактическо съжителство,и в частта за присъдените
разноски за горницата над 1 059 лева до присъдената сума от 1 765
лева,като
ОТХВЪРЛЯ този иск по чл.200 ал.I от КТ в останалата му част
над 30 000 лева до присъдения размер от първата инстанция от 50 000
лева като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско
дело №960/ 2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта с която
осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ***, да
заплати на Ю. И. П. , ЕГН **********, представлявана от своята майка
и законен представител П. К.Х., ЕГН **********, двете от гр.*** за
горницата над 38 628 лева до присъдения размер от 48727,50 лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука от 13.IV.2020 г., при която е настъпила
смъртта на баща й И.Д.П., и в частта за присъдените разноски за
горницата над 1 364.06 лева до присъдените 1 720.08 лева като
ОТХВЪРЛЯ този иск по чл.200 ал.I от КТ в останалата му част
над 38 628 лева до присъдения размер от първата инстанция от 48727,50
лева като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско
дело №960/ 2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта с която
осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ***, да
заплати на П.И.П.,ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител П. К.Х., ЕГН **********, двете от гр.*** за
горницата над 38 628 лева до присъдения размер от 45 067,50 лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука от 13.IV.2020 г., при която е настъпила
смъртта на баща му И. Д. П., и в частта за присъдените разноски за
горницата над 1 364.39 лева до присъдените 1 590.89 лева като
ОТХВЪРЛЯ този иск по чл.200 ал.I от КТ в останалата му част
над 38 628 лева до присъдения размер от първата инстанция от 45 067,50
лева като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско
дело №960/ 2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта,с която
осъжда „Технострой инженеринг“ЕООД, да заплати в полза на
държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса за горницата
14
от 5 010.24 лева до присъдения размер от 6 951.80 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4/02.IV.2021 г. постановено по
гражданско дело №960/ 2020 г. на Районен съд-Димитровград в
останалите му части.
СЪЖДА „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр.*** да
заплати направени разноски с ДДС пред въззивния съд на Ю.И.П.,ЕГН
**********, от гр*** сумата 2 739.72 лева,на П. К. Х , ЕГН **********, от
гр.***сумата 2 162.94 лева,на Ю.И.П. , ЕГН **********, представлявана
от своята майка и законен представител П.К.Х., ЕГН **********, двете
от гр.*** сумата 4 037.49 лева и на П. И. П.,ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител П. К.Х., ЕГН
**********, двете от гр.*** сумата 4 037.49 лева.
ОСЪЖДА Ю.И.П.,ЕГН **********, от гр.*** , П. К.Х. , ЕГН
**********, от гр.*** , Ю.И. П. , ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител П. К.Х., ЕГН **********, двете от
гр.*** сумата 4 037.49 лева и П.И.П.,ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител П. К.Х., ЕГН **********, двамата
от от гр.*** да заплатят солидарно на „Технострой инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. *** сумата от 3 676.34 лева разноски пред въззивния
съд и сумата от още 2 037.69 лв. лева раноски пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред пред
Върховен касационен съд на Република България в месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15