Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 17.04.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА П.ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 448
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на П.М.А. срещу Решение № 5208 от
17.12.2018г. по гр.д. № 12945/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, В
ЧАСТИТЕ, с които на основание чл.
143, ал. 2 от СК въззивницата е осъдена да заплаща на Х.Ю.Х. с ЕГН **********
и с адрес: *** издръжка в размер на 250.00
/двеста и петдесет/ лева месечно за периода 31.08.2017г. – 11.01.2018г., с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 149 от СК е осъдена да
заплати на същата сумата от 838.66
/осемстотин тридесет и осем лв. и шестдесет и шест ст./ лева,
представляваща издръжка за минало време, за периода 20.05.2017г. до
31.08.2017г.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните части. При постановяването му съдът не е съобразил кумулативното
съотношение между нуждите на лицето, претендиращо издръжка и възможностите на
задълженото лице. Установено е по делото, че по образуваното изп.д. №
20043110400351 по описа на СИС при ВРС към 08.11.2017г. Х. има да получава издръжка
от баща си, със съгласието на който е предявена и настоящата искова молба, в
размер над 22 000 лева. Установено е също, че веднага след навършване на
пълнолетие, Х. е депозирала искане пред ДСИ за прекратяване на това изп.дело. С
това изявление Х. доброволно се е отказала от вземане, което й се дължи на
годно изпълнително основание и която сума бащата е следвало да плаща като
дължима издръжка през годините на непълнолетие на детето и чието неплащане се е
компенсирало от плащане в цялост на издръжката му от майката за всичките години
от 2004г. до навършване на пълнолетие. И макар безусловния характер на
задължението за даване на издръжка, то с оглед злоупотребата с право
/инициирано производство по почин на бащата, неплащал дължима издръжка години
наред/, както и с оглед действителните нужди на детето, определената издръжка в
размер на 400 лв., от които майката е осъдена да плаща 250 лв. е прекомерна и
необоснована. Липсват документи, сочещи направени разходи, доколкото всички
разходи за специални нужди на детето са направени именно от майката и
подкрепящата я среда. По същата причина, недоказана, необоснована и явно
несправедлива се явява и определената издръжка за минало време. Съдът не е
съобразил на следващо място трудовия статус на майката, която от дълго време не
може да установи трайна трудова заетост поради множеството си заболявания.
Средномесечният доход на майката формиран от обезщетението за безработица,
рента за недвижими имоти и наемна цена за периода, за който се претендира издръжка
е в размер на 452.36 лв., а след отпадане на основанието за обезщетение от НОИ
– 257 лв., а доказаният и безспорен размер на средномесечните разходи за здраве
е 167.32 лв. Предвид това и като се отчете действително доказаната нужда от
издръжка на Х., то ВРС неправилно и несправедливо е определил дължимата
издръжка от майката в размер на 250 лв. Този размер е прекомерен и следва да
бъде редуциран до предвидения от закона минимум спрямо периода, за който се
претендира. На въззивницата й е изключително трудно да се издържа сама от
доходите и имуществата си и предвид влошеното й здраве, разчита на подкрепа от
трети лица. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови друго, с което искът за издръжка за минало време се
отхвърли в цялост, а за периода 31.08.2017г.-11.01.2018г. се присъди издръжка в
минимален размер.
В отговор на
жалбата Х.Х. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Оспорва
довода за наличие на вземане на детето по изпълнителното дело, от което по
собствена воля се е отказало. Тази сума не е събрана през годините именно от
въззивницата, като майка и законен представител на Х., когато е имала нужда от
присъдената й издръжка. Несериозен е доводът в жалбата, че следва да се издържа
от несъбраната издръжка по цитираното изп.д. Понастоящем е в 12-ти клас,
нуждата й от издръжка е значителна, а възможностите на въззивницата са
доказани.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени на
31.0.2017г. от Х.Ю.Х., действаща лично и със съгласието на баща си Ю.Х.П.срещу П.М.А.
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК
за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда на 31.08.2017г.,
както и иск с правно основание чл. 149
от СК за заплащане на издръжка за минало време от 19.05.2017г. до 31.08.2017г.
вкл. в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: ищцата е родена на ***г. и е дете на ответницата. С решението за
прекратяване на брака между родителите й с развод, упражняването на
родителските права по отношение на нея е било предоставено на майката П.А.. На
18.05.2017г. майка й, с която живеела до този момент, след скандално отношение
я изгонила от дома им, представляващ Ателие № 4, находящо се в гр. Варна, ул.
„Тихомир“ № 12, ет. 3. След като била изгонена, ищцата била подслонена от дядо
си по бащина линия Хараламби П., при когото живее понастоящем. От 19.05.2017г.
ответницата не полага грижи за нея и не осигурява необходими средства за
издръжката й. Към момента на предявяване на исковата молба ищцата е нъплонлетна
и е ученичка, в редовна форма на обучение – 11 – ти клас. Нуждае се от средства
за издръжка за учебни материали във връзка с обучението й по рисуване, по чужди
езици, за транспорт, храна, отопление, дрехи и др. Освен за обучение, прехрана
и за битовите си нужди, ищцата се нуждае от средства и във връзка с влошеното й
здравословно състояние – депресивна невроза; гръбначно изкривяване; менструални
нарушения и ниско кръвно налягане. Ответницата има регулярни доходи от
наем/рента, от притежавани от нея имоти, както получава и ежемесечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование. Моли поради изложеното
за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответницата оспорва
исковете. Навежда доводи за липса на активна процесуална легитимация на ищцата,
доколкото ищцата е непълнолетна, а с одобреното от съда споразумение по гр.д. №
329/2003г. по описа на ВРС упражняването на родителските права е предоставено
на нея. Ето защо бащата не е законен представител на детето и не мое да дава
съгласие за участие в съдени производства на Х.. Не оспорва, че е майка на
ищцата, че същата е непълнолетна и че е ученичка в 11 клас, както и че има
право на издръжка. Оспорва твърдението Х. да е била гонена от дома, в който е
живяла с майка си. На 18.05.2017г. поради битов скандал, Х. слязла на долния
етаж в жилището на родителите й, където останала да живее до 25.05.2017г. След
това отишла да живее при дядо си по бащина линия. На 28.05.2017г., заедно с
приятеля си, посетили Х. в дома на бившия й свекър, за да я убедят да се върне
у дома, както е правила и други опити да разговаря с нея. На 06.06.2017г.
узнала, че Х. завела дело по ЗЗДН срещу нея. Ищцата разполага с ключ за имота,
в който е живяла до сега. С решение по гр.д. № 6109/2016г. на ВРС на ищцата е
присъдена издръжка от баща й Ю.П.в размер на 200 лв. месечно, считано от
02.06.2017г. Въз основа на влязлото в сила решение е образувано изп.д. по описа
на СИС – Варна, по което общият размер на дълга към 08.11.2017г. е
22 028.21 лв. По иска за издръжка за минало време следва да се съобрази,
че именно тя е осигурявала издръжката в пари и в натура на детето. От друга
страна самата тя е лице, което не може да установи трайна трудова заетост
поради множество заболявания – Хроничен автоимунен териодит на Хашимото; от
висока към екстремна хидроцефалия на главен мозък. Признава, че притежава
земеделски земи в с. Еленово със средно месечна рента 177 лв., както и получава
доходи от наем на недвижим имот в гр. Варна в размер на 80 лв. месечно. С оглед
влошеното й здраве и липсата на постоянни трудови доходи, тя самата разчита на
подкрепата на трети лица. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени. Евентуално моли определената
издръжка да бъде в минимален размер.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
съдържанието на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане
№ I-58 от 14.01.2000г.,
издаден от Община Варна се установява, че ищцата Х. е родена на ***г. от майка П.М.А.
- П.и баща Ю.Х. П..
С
Решение от 06.10.2003г. по гр. д. № 329/2003г. на ВРС, е прекратен гражданския
брак между Ю.Х.П.и П.М.А. – П.а, като упражняването на родителските права по
отношение на детето Х.Ю. П.а, е предоставено на майката.
Видно
от представената на л. 20 ученическа книжка, през учебната 2017/ 2018г., Х.Ю.Х.
е ученичка в 11- ти „Е“ клас в СУХНИ „Константин Преславски“, гр. Варна.
С договор
за дарение по НА № 150/21.12.2006г., Т.Б.И.и М.А.И.даряват на дъщеря си – П.М.А.
недвижим имот – жилище, апартамент № 2, находящо се в гр. Варна, ул. „Тихомир“
№ 12, с площ от 45.60 кв.м., ведно с избено помещение № 6, с площ от 4. 60 кв.м.
и 5.88 % от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
в което е построена сградата.
На
основание договор за покупко продажба по НА № 83/12.12.2007г. П.М.А. придобила
право на собственост върху Паркомясто № 11 в гр. Варна, ул. „Дрин“ № 73,75, с
площ от 10.70 кв.м. и Паркомясто № 12 с площ от 10.00 кв.м. С договор за наем
от 01.03.2017г. П.А. предоставила временното възмездно ползване на паркоместа
№№ 11 и 12 на наемателя Д.П. срещу наемна цена в размер на 80 лв. месечно.
С
договор за дарение, оформен с НА № 152/15.06.2010г. П.М.А. и Х.Ю.Х. придобили
правото на собственост, при равни части върху недвижим имот – ателие № 4,
находящо се на трети етаж, в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
„Тихомир“ № 12, самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3515.680.1.7, ведно
с 5.30 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ №
10135.3515.680. С договор за дарение по НА № 105/08.07.2010г. П.М.А. се е
разпоредила със собствената си ½ ид.ч. от този имот в полза на М.А.И.и Т.Б.И..
От
справка от Служба по вписвания, към 11.10.2017г. се установява, че П.М.А. е
собственик и на: нива с площ от 3.399 дка., 4- та кат., находяща се в м. П.и
Могили, с. Еленово; нива, с площ от 4.300 дка, 4- та кат., находяща се в м.
Дивижоолу, с. Еленово; нива, с площ от 11.001 дка., 4- та кат., находяща се в
м. Узунов кладенец, с. Еленово; нива, с площ от 8.000 дка., 4- та кат.,
находяща се м. Мегдан дере, с. Еленово; нива, с площ от 23.247 дка., 10- та
и 4- та кат., находяща се м. Точев гроб,
с. Еленово.
От
удостоверение изх. № **********/02.11.2017г. се установява, че за периода м.
ноември 2016г. – м. септември 2017г., на П.М.А. са изплатени обезщетения от НОИ,
в общ размер на 2 344.36 лева.
Пред ВРС в качеството на свидетели по делото
са разпитани законният представител на ищцата – нейният баща Ю.Х. П., М.М.П., Д.Т.А.и
М.А.И./баща на ответницата и дядо на ищцата/.
В обжалваното решение ВРС определил съобразно
нуждите на детето месечна издръжка в размер на 400 лв., от които в тежест на
майката присъдил 250 лв. месечно
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
даденото в съдебната практика разрешение, което съдебният състав споделя, родителят,
който не упражнява родителските права спрямо малолетно или непълнолетно дете,
ако то живее при него и той го издържа, може да предяви иск срещу другия
родител, респ. да даде съгласие, за осъждането му да плаща издръжка. Неизпълнението
на съдебното решение относно родителските права няма отношение към правото на
издръжка на децата. В случай на невъзможност за непосредствено полагане на
грижи и даване на издръжка в натура, независимо от причините за това,
задължението на родителя не отпада, а се трансформира в задължение за заплащане
на определена парична сума /в този смисъл Решение № 92 от 1.11.1971г. по гр.д.
№ 74/71г. на ОСГК; Решение № 109 от 5.05.2016г. по гр.д. № 2162/2015г. на ВКС,
III ГО и др./. Несъстоятелни в тази връзка са наведените в отговора на исковата
молба доводи за липса на активна процесуална легитимация на ищцата по иска за
издръжка на непълнолетно дете, както и доводите в жалбата за неизпълнение на
съдебното решение за издръжка, присъдена в тежест на бащата и наличието на дълг
по изпълнителното дело, несъбран от детето.
Установено е по
делото, че след развода между родителите, непосредственото упражняване на
родителските права по отношение на ищцата Х. е предоставено на майката
/въззивница по делото/. Няма спор по делото, че от 18.05.2017г. детето Х. е
напуснало съвместно обитаваното с майката жилище, като заживяла при дядо си по
бащина линия. Ирелевантно значение за изхода на спора за издръжка на
непълнолетно дете имат причините, довели до промяна на обстоятелствата по
постановените мерки относно упражняването на родителските права с първото
решение. Няма спор също, че от този момент майката – въззивница не полага
непосредствените грижи за детето Х.. Следователно, в случая са налице
предпоставките за трансформиране на задължението за непосредствени родителски
грижи в задължение за заплащане на парична издръжка.
В
т. II
от ППВС № 5/16.11.1970г. на ВС е прието, че нуждите на лицата, които имат право
на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за
случая, че нуждите винаги са конкретни. Според същото постановление
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите,
имуществото и квалификацията, че възможността винаги е конкретна и обективна.
Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката от значение е
обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и
възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат
предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка
с отглеждането на детето. В същата насока е разрешението в Р № 280/28.09.2011г.
по гр.д. № 1654/22010г. на ВКС, III ГО; Р № 341/01.11.2011г. по гр.д. №
147/2011г. на ВКС, III ГО и др./.
Настоящият
съдебен състав споделя посочената практика на ВС и ВКС.
От
съвкупността на доказателствата – писмени и гласни, е установено по делото, към
момента на предявяване на исковата молба Х.Х. е момиче на 17 години,
понастоящем навършила пълнолетие; наред с базисните нужди продиктувани от
необходимостта за нормално физическо съществуване и човешко развитие, ищцата
има нужди в качеството й на ученичка в Средно училище за хуманитарни науки и
изкуства „Константин Преславски“, гр. Варна, в паралелка рисуване и английски
език; страда от гръбначно изкривяване, отворена захапка, ниско кръвно налягане
и депресивна невроза /съгласно декларация от 17.10.2017г./.
За
родителя неполагащ непосредствените грижи за детето към момента на съдебното
сезиране, е установено, че не разполага с постоянни трудови доходи, а такива
реализира от имуществото си /
апартамент № 2 в гр. Варна; 2 паркоместа в гр. Варна и земеделски земи в
землището на с. Еленово/, както и получава месечни помощи/добавки в размер на
37 лв. по чл. 7, ал. 1 от ЗДСП и ПОБ от НОИ съгласно Удостоверение на л. 82 от
делото. Доказателства за актуалното здравословно състояние на въззивницата не
са представени, а от приетите такива за периода 2013-2014г. се установява, че
майката страда от световъртеж от централен произход; вътрешна хидроцефалия и
вестибуло-вегетативен синдром /л. 89-90/. Представената служебна бележка от
10.11.2017г. издадена от кабинет по алтернативна медицина в гр. София, като
частен документ по чл. 180 от ГПК няма доказателствена сила относно
обективираните в него изгодни за страната факти. По делото не е установено
наличието на задължения за издръжка от въззивницата към други лица.
Следователно,
при определяне нуждите на детето след отчитане на възрастта на същото
/понастоящем пълнолетно лице/; учащо се при редовна форма на обучение; с
насоченост към рисуване и английски език; специфичните нужди от здравословно
естество съпоставени с възможностите на всеки от родителите и на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че месечната издръжка, която е необходима за непълнолетното
дете за времето до навършване на пълнолетие е в размер минимум на сумата от 560
лв., съизмерим с размера на МРЗ за страната в сила от 01.01.2019г. От тази сума
ответницата - въззивница по жалбата следва да заплаща 300 лв., а останалата
част се дължи от бащата. С оглед правилото на чл. 271, ал. 1, пр. II от ГПК обаче и доколкото решението на ВРС
не е обжалвано от другата страна, то положението на жалбоподателя не може да
бъде влошено с настоящото решение. Ето защо решението на ВРС по иска за
издръжка за бъдеще време следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
отношение на иска за издръжка за минало време – са относими вече изложените
съображения относно правото и задължението за издръжка; нуждите и възможностите
на родителя неполагащ непосредствените грижи за детето в периода от
19.05.2017г. до 31.08.2017г. вкл., както и размера на дължимата издръжка.
Предявеният в този смисъл иск е основателен и следва да се уважи. Решението на
ВРС следва да се потвърди и в тази част при спазване правилото на чл. 271, ал.
1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5208 от
17.12.2018г. по гр.д. № 12945/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на
основание чл. 143, ал. 2 от СК П.М.А. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща
на Х.Ю.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева за
периода 31.08.2017г. – 11.01.2018г., с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното
погасяване на задължението, както и на
основание чл. 149 от СК е осъдена да заплати на същата сумата от 838.66 /осемстотин тридесет и осем лв. и
шестдесет и шест ст./ лева, представляваща издръжка за минало време, за
периода 20.05.2017г. до 31.08.2017г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.