Р
Е Ш Е Н И Е № 260363
гр. Пловдив, 12.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 675 по описа
на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът И.А.А., с ЕГН **********, представляван
от своята майка и законен представител А.М.А.,
с ЕГН **********, двамата
с адрес ***, чрез пълномощник адв.
Р.М., със съдебен адрес ***,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
450 000 лв. за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на ПТП
от *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2019.,
до окончателното изплащане. Претендира разноски за настоящото производство.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП,
случило се на **** г., в с. ****, на
кръстовището между ул. „****“ и ул. „****“, при който пътен инцидент ищецът
като пешеходец бил ударен от лек автомобил марка „***“, модел „****“, с peг. № *****, управляван от водача А.Д.И.. Твърди, че
причина за пътния инцидент е водачът на автомобила, който е нарушил правилата
за движение по пътищата. Твърди, че за произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 09/2019 г. и е образувано досъдебно
производство № 192/2019 г., по описа на РУ МВР *****.
Твърди, че след злополуката е
транспортиран в УМБАЛ „*****“***, където е приет за лечение в изключително
тежко състояние, в безсъзнание, в ОРИЛ на Детска хирургия. Твърди, че при
проведените различни изследвания и прегледи се установяват следните травматични
увреждания: фрактура на черепа фронтално вдясно, увреждания на ЦНС
/данни за субдурални хеморагии двустранно окципитално с мозъчни контузии /, увреждания на бял дроб /хемоторакс, възможен хематом, хиповентияация
и консолидация на горния лоб вдясно/ и увреждания на таза /фрактура на сакрума в дясно/, състояние на кома - GWS - 3 т., хематом в областта на дясното
око, множество хематоми по гърдите и ръцете и травматичен шок. Твърди, че е диагностициран
с Политравма;
Травматичен шок; Кома; Фрактура
на дясна фронтална кост със субдурална хеморагия; Контузио церебри; Деменция;
Моторна афазия; Спастична квадрипареза - тежка;
Епилепсия. Твърди, че е поставен на изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/,
като след проведена антиедемна и ноотропна
терапия състоянието му леко се подобрява, като все още в състояние на кома е
преместен в Интензивно отделение на Детска клиника с развитие на квадрипаретичен синдром, декортикационна
ригидност и суспектна
периферна пареза на н. фациалис – вляво; на
25.03.2019 г. е приведен в неврология с цел продължаване на лечението. Твърди,
че на 17.05.2019 г. постъпва за лечение във Второ детско отделение с интензивен
сектор на „*******“ АД в незадоволително общо състояние, с оплаквания от
главоболие и болки в корема, с продължваща квадрипареза и начална контрактура
в лява пакетна област, леко спаднал клепач на дясното око. Твърди, че от
извършените прегледи и изследвания му е установена перистираща
бактериурия и му е поставена диагноза: Остър тубулоинтерстициален нефрит, като причина за състоянието му
е поставеният му катетър, който
носи от датата на ПГП до 13.05.2019 г., когато същият е премахнат. Твърди, че
му е назначено медикаментозно лечение и на ***** г. е изписан.
Твърди, че към момента продължава да е в
тежко увредено състояние, нуждае се от постоянни грижи и провежда
рехабилитация. Твърди, че пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания; изпаднал е в състояние на
кома за продължителен период от време; бил е напълно обездвижен, като все още
не възстановено нормалното движение на крайниците му и извършва само ограничени
движения с някои крайници; изпитва болезненост и дискомфорт в областта на
травмите, което налага освен другата терапия и такава с болкоуспокояващи и
сънотворни; множеството травматични увреди в главата му причиняват постоянен
дискомфорт и силни болки; уврежданията на централната нервна система и
фрактурите на черепа сериозно са ограничили нормалното му развитие; след
травмата на главата е развил епилепсия; ограничена е възможността му за
свободни движения поради травматичните увреди в областта на таза, поради което
му се налага близките му и специализиран медицински персонал да се грижат за
него и да му помагат с ежедневните дейности. Твърди, че при лечението в
болницата му е поставен катетър; че е некомуникативен и неориентиран; че прави
гърчове понякога; че продължителен период от време през болничния престой е нямал
представа за време и място, отварял е само очи понякога при повикване, плачел
при болка и се е хранил през назогастрална сонда; множеството
хематоми по тялото му са му създавали допълнителен дискомфорт и болки; изпитвал
е трудности при дишане и дълго време е бил поставен на изкуствено дишане. Твърди,
че е невъзможно да застане в седнало положение и да ходи самостоятелно. Твърди,
че към момента не се знае дали и в каква степен ще може да се възстанови и че
има възможност да остане инвалидизиран за цял живот,
че няма яснота в каква степен са засегнати функциите на мозъка и дали сегашното
му състояние е лечимо.
Твърди, че видно от справката, извършена
на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на пътния
инцидент виновният водач е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „****“,
с per.
№ ****, който е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „ДЗИ -
Общо застраховане“ АД, с полица № *****, валидна
от ****г. до ******г.
Твърди, че на ***** г. е отправил претенция
до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, по повод на което е образувана пред него Щета с № *****, но
към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция.
Ответникът
ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
чрез пълномощник адв. М. М., със съдебен адрес ***, офис *., в срока за отговор
по чл. 367 ГПК, е оспорил иска изцяло по основание и размер, като моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски за производството.
Ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, не оспорва, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил с рег.№ **** е покрита при действието на
застрахователен договор, обективиран в полица № ****** с
валидност от 00:00 часа на 22.01.2019г. до 24:00 часа на 23.01.2020, която е
сключена с „ДЗИ-ОЗ“ЕАД.
Оспорва твърдението, че сблъсъкът е
настъпил в резултат от допуснато от страна на водача И. „нарушение на правилата
за движение“, като твърди, че водачът А.Д.И. е управлявал автомобила при
стриктно съблюдаване на разпоредбите на ЗДвП и останалите относими нормативни
актове. Твърди, че водачът на автомобила е „нямал техническа възможност да види
пострадалото лице и да реагира на опасността от възникване на сблъсък”, както и
че няма вина за настъпването на ПТП, респ. за негативните последици от същото. Твърди,
че ищецът е предприел пресичане извън пешеходна пътека, при намалена видимост,
като внезапно е навлязъл на пътното платно, с което е нарушила разпоредбите на чл.
113 и чл. 114 ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП; че ищецът е извършил пресичане на
пътното платно на място и по начин, несъобразен с обстановката, с което свое
действие е станал причина за настъпване на ПТП; че пострадалият е имал пряка
видимост към приближаващия автомобил, при което е имал възможност да отложи
пресичането на пътното платно за по-късен и безопасен момент, с което да
предотврати настъпването на сблъсъка; че пострадалият е бил облечен с тъмни
дрехи, при което за водача е било обективно невъзможно да го различи, да го
възприеме като потенциална опасност и да спре своевременно. Твърди, че водачът
се е движил с позволената за съответния участък скорост, дори със съобразена с
пътната обстановка такава; че е управлявал автомобила с включени къси светлини,
като сблъсъкът е настъпил на неосветен и/или слабоосветен участък от пътното
платно.
Прави възражение за прекомерност на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и
несъобразено с трайната съдебна практика за определяне по справедливост на
размер на обезщетения при подобен род телесни повреди.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на
ищеца за настъпването на сблъсъка, респ. на вредоносния резултат от него, което
се изразява в следното: ищецът е извършил
пресичане на пътното платно при едновременно нарушение на разпоредбите на
чл.113 и чл.114 ал.1 от ЗДвП; предприел е внезапно пресичане на пътното платно,
без да отчете обстоятелството, че със своите тъмни дрехи на практика е невидим
за водачите; ищецът като малолетно лице е оставен без задължително изискуемия
надзор от страна на неговите родители, което обстоятелство макар и да няма
пряко отношение към механизма на събитието, е способствало за поставянето на
лицето в изключително неблагоприятно положение и е създало предпоставки за
възникване на непосредствена опасност за живота и здравето на детето.
Оспорва предявената акцесорна претенция
като неоснователна, доколкото оспорва основателността на главната претенция.
В
условията на евентуалност прави възражение, че ищецът е в забава, тъй като не е
посочил банкова сметка, ***, въпреки че такава му е поискана от застрахователя.
На следващо място прави възражение, че не дължи обезщетение за забава от датата
на деликта, като се позовава, че такова се дължи от застрахователя след
изтичане на три месеца от датата на уведомяване му за настъпилото събитие, като
в тази връзка твърди, че в конкретния случай това е 08.07.2019г., доколкото
уведомяването и първата претенция са заявени на 08.04.2019г.
В срока
по чл.372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва
направените от ответника с отговора на исковата молба възражения, както и прави
уточнения и допълнения на изложените с исковата молба фактически обстоятелства,
като твърди, че в резултат от процесното ПТП и получените травматични
увреждания, след като е приет за лечение в „МБАЛ- *****“ АД и е изписан на
23.05.2019г. за продължаване на лечението му в домашни условия, на 25.06.2019г.
е освидетелстван в ***** ЕООД от Специализирана детска ЛКК- гр. ***** и като
водеща диагноза на пострадалия е определена „*****“. Твърди, че на 14.08.2019г. е прегледан и от
специалист психиатър в „Център за психично здраве- ****“ ЕООД, като от прегледа
е установено, че същият има нарушения на експресивната реч, има обучителни
трудности, словесният контакт не е информативен, има и нарушения на
познавателните възможности и паметови нарушения;
поставена му е диагноза ******; издадено му е Експертно решение № **** от зас. № *****г., влязло в сила на 11.09.2019г., с което на
ищеца е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че на 15.10.2019г. е приет в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „****“ ООД- гр. *****, където му е
проведена рехабилитация и физиотерапия, поради болките и ограничените движения
в двата крайника, изписан е на 22.10.2019г. след проведени терапии.
В
срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с
който се подържат направените с отговора на исковата молба възражения за
неоснователност на исковата претенция, по изложените в отговора съображения.
В
първото по делото съдебно заседание ищецът допълва исковата молба, като твърди,
че в резултат на пътния инцидент е получил разстройство на психологичното
развитие, състоящи се в това, че към настоящия момент има проблеми с паметта,
трудно запомня нова информация, страда от разстройство на речта, има
изключителни трудности, които му създават проблеми да посещава учебни занятия
във втори клас, както и нарушение на познавателните възможности.
Ответникът,
във връзка с нововъведените фактически твърдения,
прави възражение за съпричиняване: ако съществуват отклонения в психологичното
развитие на ищеца, то те се дължат на неспазване на медицинските предписания,
дадени в хода на провеждането лечение, както и на неглижиране на ситуацията във
връзка с неговото възстановяване
По същество ищецът чрез своя
пълномощник адв. Ц. пледира за уважаване на иска. Развива подробни съображения
в представена писмена защита.
По същество ответникът чрез своя
пълномощник адв. М. моли съда да постанови решение, с което да определи
обезщетение съобразно действителния събран доказателствен материал касателно
претърпените от ищеца телесни уврежадиня и свързаните
с тях болки и страдания при изключително висок превес на процента на съпричиняване
от страна на ищеца. Представя писмена защита, в която развива подробни
съображения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на иска.
По делото е прието като писмено
доказателство препис от протокол № 21/ 18.06.2021г., по НОХД № 336/ 2021г. по
описа на Районен съд – ***/л.663-л.668/, от който се установява, че с Определение от
18.06.2021г., е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 18.06.2021г.,
по силата на което А.Д.И. се признава, че е извършил виновно престъпление за
това, че при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****,
на ***г. в с. ****, е нарушил правилата за движение, като е причинил по
непредпазливост тежка телесна повреда на И.А.А.,
изразяваща се в тежка черепно- мозъчна травма с оток на мозъка и контузия на
мозъка, с кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в хроничен стадий, с развитие
на коматозно състояние за определен период от време и
с данни за развитие на епилептиформени гърчове с
проявена впоследствие посттравматична епилепсия, довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение,
имащо, съгласно чл.383, ал.1 НПК, характер на присъда, постановена по
наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото
производство факта на настъпване на процесното ПТП, противоправността
на деянието, извършено от А.Д.И. и вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие са изслушани показанията на свидетелите М. Б., А.И.,
Г.Б. и Д.И., както и е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. В.С..
Показанията на свидетелите Б. и И. не дават каквото и
да е информация за механизма на процесното ПТП. Показанията на свидетелите Б. и
И. са изцяло противоречиви относно това как и къде е настъпил ударът между
автомобила и ищеца – извън или на платното за движение. В показанията си св. Б.
твърди, че тя заедно с майката на ищеца /А./ и децата /ищецът и още две деца/
са се движили извън пътното платно, по черен път, който се води за тротоар,
всички са вървели един до друг, майката на ищеца заедно с ищеца и друго й дете,
са били пред свидетелката, майката на ищеца е държала двете деца за ръка, като
ищецът е бил отдясно на майка си, далече от платното, и изведнъж автомобилът е
навлязъл по черния път и е качил на капака ищецът, след което е хвърлил ищеца
на камъните по лице, които камъни се намират от другата страна на пътя. С оглед
приетото по делото заключение по САТЕ съдът не кредитира показанията на св. Б.за
достоверни, по следните съображения: показанията на свидетелката не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства относно механизма на
настъпване на ПТП. В заключението на вещото лице по САТЕ е посочено, че от
техническа гледна точка се установяват противоречия в механизма и
обстоятелствата при настъпване на изследваното ПТП, описани от Б. в с.з от 10.02.2020г.
с физичните закони, т.е. механизмът и обстоятелствата, описани от свидетелката,
еднозначно и категорично противоречат на настъпилото събитие. В мотивната част на заключението вещото лице подробно
изследва хипотезата, при която ударът да е настъпил извън платното за движение,
като достига до категоричния извод, че описаният от свидетелката Б. механизъм е
в противоречие с обективните данни по делото, а именно местоположението на
тялото на пешеходеца след удара /пешеходецът е отхвърлен към другата страна на
платното за движение/, както и че при подобен вариант е щяло да настъпи удар с
цялата група, в която се е движил освен ищецът и свидетелката и майката на
ищеца А..
Съдът кредитира изцяло заключението по САТЕ, изготвено
от вещото лице инж. С., тъй като същото е обосновано и не противоречи на
събраните по делото доказателства.
От заключението по САТЕ се установява, че най-
вероятният от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП: водачът А.И. е управлявал автомобила по
платното за движение в посока от запад на изток, като предприема изпреварване
на неизвестен бял на цвят автомобил. По същото време на същия път и в същата
посока, в дясната /южната/ част на пътното платно – по банкета ищецът се е
движил с група пешеходци. В един момент ищецът с бързо бягане е предприел
навлизане на платното за движение от дясно наляво пред автомобила, като в този
момент автомобилът е отстоял на около 7,24 м от мястото на създаваща се
конфликтна точка. Водачът е реагирал на опасността, но в резултат на скорости и
траектории е последвал удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в
предната част на автомобила и пешеходеца. След удара автомобилът се е установил
на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието, а ищецът е достигнал северния банкет – на около 5м от
предната част на автомобила.
Съгласно заключението по САТЕ от техническа гледна
точка основната причина за произшествието е, че към момента на удара ищецът е
бил на платното за движение на място, по начин и в момент, когато не е било
безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил. Скоростта на
движение на автомобила в момента на удара е била около 30 км/ч. При така
установената скорост на автомобила от момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение водачът е нямал техническа възможност да предотврати
удара. Водачът би имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако
бе запазил траекторията си- ако не е бил предприел маневра изпреварване и/или
бе съобразил скоростта си на движение с възможността за навлизане на дете
пешеходец на платното за движение.
За установяване на вида и характера на претърпените от
ищеца телесни повреди и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
съответните травматични увреждания по делото са допуснати и изслушани две
комплексни СМЕ с вещи лица д-р Д.С.- неврохирург, д-р Д.М.- ортопед
травматолог, д-р Н.Д.- нефролог, д-р И.С.- детски
невролог и д-р И. Д. – гръден хирург.
От заключенията по КСМЕ се установява, че вследствие
на настъпилото ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: тежка
черепно- мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и травма на таза. Черепно-
мозъчната травма се изразява в контузия на главата, фрактура на черепа и
черепната основа в областта на предната черепна ямка, травматична субарахноидна хеморагия и дифузна контузия на главния
мозък, коматозно състояние. Травмата на таза се
изразява в счупване на горното рамо на лявата срамна кост, счупване на долното
рамо на дясната срамна кост и счупване в дясно на кръстоцовата
кост без разместване. Гръдната травма се изразява в хиповентилация и консолидация на бял дроб двустранно и
хематом на гръдната стена вдясно. В резултат на процесното ПТП ищецът е имал
остра уринална инфекция. Вследствие на претърпяната
черепно- мозъчна травма с мозъчна травма ищецът е диагностициран с травматична
епилепсия, има хронично постравматично главоболие, левостранна хемипареза 1 степен
за ръката и 2 степен за крака, както и данни за деменция, която се изразява в
забавяне в процеса на интелектуалното развитие на ищеца и когнитивните му
функции.
Съгласно заключенията по КСМЕ и разясненията дадени от
вещите лица д-р С., д-р М. и д-р С. в о.с.з. от 18.01.2021г. и 12.07.2021г.,
дифузното травматично увреждане на мозъчната тъкан е довело до коматозно състояние с временна опасност за живота;
фрактурите на таза са довели до трайно затруднение на движенията на долните
крайници и снагата за период от 20 дни. Комата е реакция на мозъка към травмата
и нейната продължителност не е обуславящ фактор за изхода на по- нататъшните
усложнения. Непосредствено след травмата ищецът е бил в травматичен шок,
моторна афазия и е констатирана спастична квадрипареза
за горни и долни крайници. В хода на проведеното лечение ищецът е изведен от
травматичния шок, моторната афазия и спастичната квадрипареза
са отшумели. Към датата на прегледа извършен от вещите лица д-р С., д-р М. и
д-р С. за нуждите на КСМЕ ищецът се намира в добро общо състояние, констатира
се остатъчна пареза /хемипареза/ в ляв крак и лява
ръка, която се изразява в следното: ищецът може да използва крака и ръката в
ежедневието си, възстановени са движенията на крайниците, може да се придвижва
и обслужва самостоятелно, налице е намалена сила в левите крайници, извърта и провлачва ляв крак, нарушена е финната
моторика на лявата ръка. Тазът е напълно възстановен.
Съгласно заключението на д-р С. и дадените от нея
разяснения в о.с.з. от 12.07.2021г. травматичната епилепсия е в резултат на
преживяната черепно- мозъчна травма с мозъчната контузия, изразява се с два
гърча в ОРИЛ на Детско отделение,
констатирани от медицинския персонал и овладени медикаментозно и епилетиформени промени в ЕЕГ в дясно темпорално, където е
травматичното огнище. На този етап епилепсията е в клинична ремисия,
но поради наличието на епилетиформени промени в ЕЕГ
се налага продължаване на антиепилептичната терапия. Деменцията при децата е
термин, отразяващ загуба на когнитивни функции и паметови
нарушения, които не позволяват нормално функциониране в ежедневието. При ищеца
са налице данни за забавяне в неговото интелектуално развитие, същият
функционира в долногранични стойности на
интелектуалното развитие, речта е по- бедна, говори по- тихо и по- бавно и са
възможни и нарушения в паметта.
Съгласно заключението на д-р Д. и разясненията дадени
в о.с.з. от 17.05.2021г. уриналната инфекция е била
вследствие на микробен причинител във връзка с това, че ищецът е бил с поставен
катетър, същата е била овладяна от 5 до 7 дни и е напълно излекувана, няма
усложнения и затруднения при уриниране. Няма обективни данни за остър тубулоинтестициален нефрит. В началото на развитието на
инфекцията болката, която е изпитвал ищецът е била по- висока по интензивност,
но болката е била в низходящо движение – по- силна през първите дни, след което
са се редуцирали вследствие на антибиотично лечение и друга симптоматична
терапия.
Съгласно заключението на д-р Д. и разясненията, дадени
в о. с. з. от 12.07.2021г. ищецът в резултат на понесена гръдна травма при
настъпилото ПТП е имал белодробна контузия и хематом на гръдната стена вдясно,
но няма обективни данни за хемоторакс. Травматичните
увреждания са имали обратно развитие, в рамките на 10 дни след травмата се
отчита, че няма влошаване, а обратно развитие. Според вещото лице ако в този
период ищецът е бил в кома, той е седиран и
усещанията от белодробната травма са претъпени. Няма причина за трайни или
бъдещи негативни последици за здравето на ищеца.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало
на ***г. на ищеца са причинени следните травматични увреждания: тежка черепно-
мозъчна травма в комбинация с гръдна травма и травма на таза. Имал е остра уринална инфекция. Към настоящия момент вследствие на
мозъчната контузия има остатъчна, лека пареза на
долен ляв и горен ляв крайник. Диагностицирана е травматична епилепсия,
възможно хронично посттравматично главоболие, има данни за забавяне в процеса
на интелектуалното развитие и когнитивните функции в резултат на черепно-
мозъчната травма.
По делото са изслушани показанията на свидетелите А.А. /майка на ищеца/, Р. А. /баба на майката на ищеца/ и Н.И.
/без родство със страните/ относно техните преки впечатления за състоянието на
ищеца след катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от
грижи, които близките на ищеца са полагали за него, емоционално- психическо
състояние на ищеца след ПТП и негативните отражения върху интелектуалното му
развитие.
От показанията на свидетелката А.А.
и Р. А. /о.с.з. от 10.02.2020г./ се установява, че непосредствено след
инцидента ищецът е бил в тежко общо състояние, бил е в кома, на изкуствено
хранене /хранел се е посредством сонда/, с поставен катетър и памперси. Не е можел да ходи, изпитвал е силни болки, не е
можел да говори, когато е бил гладен си е пипал устата и е плачел. Според
свидетелките ищецът и към настоящия момент не може да ходи самостоятелно,
опитва се, по пада и затова родителите му се страхуват да го пускат да ходи на
училище. Свидетелстват в промени в поведението на ищеца- говори по- малко, не е
общителен, не иска да играе с децата, за нарушения на паметта– не помни нищо от
училище, забравя всичко – дали е ял или спал. Св. А. А. твърди, че ищецът към
момента се оплаква от главоболие. Твърди, че преди катастрофата ищецът е бил
много общителен, говорил е добре, имал само шестици в училище.
От показанията на св. Н. И. /о.с.з. от 15.06.2020г./
се установява, че след инцидента ищецът е започнал да има проблеми с паметта,
станал е необщителен, не може да ходи както трябва и като ходи пада.
Свидетелката сочи, че ищецът бил много хубаво дете, но сега не бил предишното
дете.
При това положение, с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността
на извършеното деяние са безспорно установени по силата на одобреното от
наказателния съд споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Безспорно установени са и получените от ищеца травматични увреждания, които са в пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
С доклада по делото е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на процесното
ПТП с ответното дружество за лекия автомобил е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана
в застрахователна полица № ****, с валидност от 22.01.2019г. до 23.01.2020г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В настоящия случай
наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Предявените
искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за имуществени и неимуществени вреди против
застрахователя са доказани по основание поради наличието на основните елементи
от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и
противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
вследствие на получените травматични увреждания и настъпилите в резултат на тях
усложнения.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди
съдът съобрази следното:
Ищецът е претърпял следните травматични увреди,
вследствие на което са настъпили следните усложнения: тежка черепно- мозъчна
травма в комбинация с гръдна травма и травма на таза. Имал е остра уринална инфекция. Към настоящия момент вследствие на
мозъчната контузия е налице остатъчна, лека пареза на
долен ляв и горен ляв крайник. Диагностицирана е травматична епилепсия,
хронично посттравматично главоболие, има данни за забавяне в процеса на
интелектуалното развитие и когнитивните функции.
Черепно- мозъчната травма е била тежка по характер,
придружена с травматично увреждане на мозъчната тъкан, в резултат на което
ищецът е бил в коматозно състояние с временна
опасност на живота. В резултат на претърпяната мозъчна контузия към настоящия
момент ищецът е с лека пареза на ляв крак и лява
ръка. Вследствие на мозъчната травма ищецът страда и от травматична епилепсия,
хронично посттравматично главоболие и деменция, изразяваща се в паметови нарушения и нарушена когниция.
При обсъждането на черепно- мозъчната травма и настъпилите вследствие на нея
усложнения следва да бъде посочено, че ищецът е бил в коматозно
състояние в продължение приблизително на около две седмици, като само по себе
си продължителността на комата не оказва влияние върху последващи
неблагоприятни последици за здравето на ищеца. Към момента движенията в
засегнатите крайници е възстановено, ищецът може без ограничения да се движи и
обслужва сам в ежедневието си, парезата е остатъчна и
в лека степен, налице е намалена сила в крайниците /ляв крак и лява ръка/,
ръката може да бъде използвана за нормални ежедневни нужди, с намалена сила и в
непълен обем, доколкото е нарушена фината моторика. Към настоящия момент също
така епилепсията е в клинична ремисия, епилептични припадъци ищецът е имал само
два, при първоначалния му престой в болницата, непосредствено сред ПТП, които
са овладени медикаментозно. На следващо място следва да бъде отметено, че
наличните епилетиформени промени в ЕЕГ на ищеца
вероятно се дължат на спряно от майката на ищеца предписано медикаментозно
лечение /прием на депакин/. Също така следва да бъде
отчетено, че възрастта на ищеца е положителен фактор в бъдещите прогнози, с
оглед становището на вещите лица по СМЕ, че е много вероятно епилепсията и постртравматичното главоболие да отзвучат по време на
пубертета на ищеца. По отношение на данните за забавяне в интелектуалното
развитие на ищеца, следва да се посочи, че действително такива са налице, но
според вещото лице д-р С. няма как да се отговори категорично, че нарушените
когнитивни функции са резултат от травмата, тъй като не разполага с данни по
отношение на обективното състояние на ищеца преди процесното ПТП. Не се
установи, че ищецът страда от хроничен синузит, който да е вследствие на
черепно- мозъчната травма.
Травматичните увреждания на таза са довели до трайно
затруднение на движенията на долните крайници и снагата за период от 20 дни,
към момента ищецът е напълно възстановен и не са налице усложнения от тази
травми.
Излекувана е и уриналната
инфекция, без да са налице негативни последици за ищеца.
Гръдната травма също е преминала, без усложнения, в
рамките на 10 дни. Не се установи ищецът да е имал хемоторакс.
По отношение на изпитваните от ищеца болки и страдания
от претърпените травматични увреждания, то безспорно такива са били налични,
като същите са били със силен интензитет в началния момент, след инцидента и в
хода на провеждането лечение са намалявали по интензитет. Следва да се посочи,
че докато ищецът е бил в кома и предвид на това, че е бил седиран,
тези усещания са били притъпени. Не се установи ищецът да е търпял болки и
страдания като интензитет и продължителност над обичайните за този вид
травматични увреждания. Свидетелските показания в тази част са оскъдни и общи.
Следва да бъде отчетено, че показанията на свидетелките А. А., Р.А. и Н. И. в
една част- относно затрудненията на ищеца към настоящия момент да се придвижва
самостоятелно, са в пълно противоречие с обективните данни по делото – приетите
като писмени доказателства медицинска документация и заключенията на вещите
лица по КСМЕ, от които се установява, че ищецът може да се движи самостоятелно
и да се обслужва самостоятелно.
При преценка на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 180 000 лв. Посочената сума,
според съда, справедливо възмездява ищеца за претърпените в следствие
процесното ПТП физически болки в обичаен размер и характер.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им
и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния резултат. С посочените
размери, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от увредения неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че пешеходецът се е движил по
пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е. с
действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. От значение за преценката дали е
настъпило съпричиняване е само поведението на пострадалия, т.е. дали той с
действията или бездействията си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. В конкретния случай отговорността му е обективна, т.е. е без правно
значение дали той разбира свойството и значението на постъпките си и дали може
да ги ръководи.
В настоящия случай съдът намира, че е налице такъв
конкретен принос от страна на ищеца. От приетата по делото автотехническа експертиза
се установява, че ищецът е предприел с бързо бягане внезапно навлизане на
пътното платно, непосредствено близо пред движещия се по пътното платно лек
автомобил, като в тази хипотеза и с установената скорост на автомобила, водачът
не е имал техническата възможност да спре. Ищецът, към момента на удара, се е
намирал на пътното платно за движение на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия автомобил, което
съгласно заключението по САТЕ е основаната причина от техническа гледна точка
за пътното произшествие. С поведението си ищецът е нарушил едновременно
разпоредбите на чл. 113 и чл.114, т.1 от ЗДвП.
Ето защо, съдът намира направеното от ответника
възражение за съпричиняване за основателно и доказано. Съдът намира, че е
налице съпричиняване в размер на 50%, предвид на което определеното обезщетение
следва да бъде намалено до размер от 90 000 лв.
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 90 000
лв. като до пълния предявен размер от 450 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените
лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищеца писмени доказателства – уведомление, вх. № *****г. по описа на ответното
дружество /л.28/, се установява, че ответното дружество е уведомено на
08.04.2019г.
С оглед на горното претенциите на ищеца за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 08.04.2019г.
В частта по разноските.
Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай,
с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 12636 лв. с вкл. ДДС.
Съобразно
уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 2547,20 лв.с вкл. ДДС /12636лв. х 0,2/. Адвокатско
възнаграждение ще бъде присъдено на адв. Р.М., за която е представен договор за
правна защита и съдействие /л.40/, от който договор се установява, че е
договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер на 9411 лв.,
съгласно представен списък за разноските по чл.80 ГПК /л.669/. Представени са
доказателства по делото за извършени такива, включително за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение /л.671/. Съобразно на отхвърлената част от
иска ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника в общ размер
на 7528,80 лв.
От
ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което възражение се явява неоснователно с оглед на
това, че претендираното възнаграждение е в размер на
9036 лв. с вкл. ДДС, което е под минималното такова предвидено от разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /което в случая възлиза на 12636 лв. с вкл.
ДДС/.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт следните суми: 3600 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция; 412,44 лева –
възнаграждение на вещи лица по КСМЕ, допуснато по искане на ищеца и платени от
бюджета на съда /общо в размер на 2062,20 лв./, изчислено съответно на
уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на И.А.А., с ЕГН **********, представляван
от своята майка и законен представител А.М.А.,
с ЕГН **********, двамата
с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, вследствие на следните травматични увреди и
настъпили усложнения: тежка черепно- мозъчна травма в комбинация с гръдна травма
и травма на таза; остра уринална инфекция; левострана хемипареза 1 степен за
ръката и 2 степен за крака; травматична епилепсия; хронично посттравматично
главоболие; деменция, изразяваща се в забавяне процеса на интелектуалното
развитие и когнитивните функции, претърпени вследствие на ПТП, осъществило се
на ****г.
в с. ****, област *****, причинено от А.Д.И., при управление на лек автомобил „*****“, модел „****“, с peг. № *****, в размер на 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 08.04.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 450 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 3600 /три
хиляди и шестстотин/ лева и възнаграждение
за вещи лица по допусната КСМЕ в общ размер на 412,44 лв. /четиристотин и дванадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ за производството
по търг. дело № 675/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на адв. Р.И.М. ***, със служебен адрес гр. ****, п.к. ****, ул. „****”
№ *, ет. *, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 2527,20 лв. /две хиляди петстотин двадесет и седем лева и двадесет стотинки/ с вкл. ДДС за производството по търг. дело № 675/ 2019г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА И.А.А., с ЕГН **********, представляван
от своята майка и законен представител А.М.А.,
с ЕГН **********, двамата
с адрес ***, да заплати на ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, разноски в
общ размер от 7528,80 лв. /седем хиляди
петстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/ за производството по
търг. дело № 675/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъда изплатени от ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД на ищеца по банкова
сметка: ***, „********“ АД, с титуляр адв. Р.И.М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: