Р Е
Ш Е Н
И Е № 89
гр.П., 10.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично заседание на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията АНД № 102 по описа за 2019 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „ХОСПИС СВ.Н. М.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П., представляван
от управителя Д. Н. Х., действаща чрез пълномощник адв.С.Д.
***, против НП № 25/11.04.2019 г.
издадено от Зам.директор на РЗИ-Т., с
което и на основание чл.212а,ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ на ЮЛ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че ”при опит да се осъществи текуща проверка в „Хоспис
св.Н. М.“ в гр.П. на 25.02.2019 г. лице от персонала не е допуснало в обекта
инспектор В.Х.“ – нарушение по
чл.212а,ал.1
и ал.3 от ЗЗ.
В жалбата се оспорва
извършеното нарушение, като се развиват подробни доводи обуславящи нарушения на
процесуални правила и материалния закон, всяко от които опорочаващо
производството по ангажиране отговорността на нарушителя и обосноваващо отмяна
на издаденото НП. В с.з. жалбоподателят чрез адв.Д.
поддържа жалбата на заявените основания и пледира НП да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата – РЗИ Т., представляван в с.з. от гл.юк А.,
НЕ ОСПОРВА ЖАЛБАТА, заявява, че издаденото НП действително е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Районна прокуратура
П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят „ХОСПИС СВ.Н. М.“ЕООД упражнявал
своята дейност в гр.П., като предвид нейната специфика множество пъти бил
проверяван от здравните власти. На 25.02.2019 г. около обяд служители от РЗИ Т.
– инспекторите В.Х. и Н.В. отишли до сградата, в която се помещавал хосписа и
позвънили на звънеца. Легитимирали се пред лице от персонала /неустановено по
делото/, което им заявило, че няма да ги допусне в помещенията,тъй като собственика
отсъства. Твърди се /показания на св. Х./, че след това бил проведен разговор
по телефона със собственика, при който последния потвърдил, че не е в града и
няма да бъдат допуснати в обекта без негово присъствие. При тези обстоятелства
бил съставен КП /приложен л.25/, в който св.Х. отразила „че при опит да се осъществи текуща проверка лице от персонала не ме
допусна в обекта“. Протоколът бил подписан от само от двете длъжностни
лица, но не бил направен опит да бъде връчен на представител на хосписа. На 14.03.2019
г. В.Х. съставила АУАН за извършеното на 25.02.2019 г. нарушение, за което
преценила, че осъществява състав по чл.19,ал.2,т.1, чл.19,ал.1 и чл.212,ал.1 и
ал.3 ЗЗ. Актът предварително бил подписан от св.Н.В. /!?!/, след което
св.Х. отишла на място в обекта на контрол и го връчила на собственика Д. Н. Х.,
като на самото предявяване и връчване НЕ ПРИСЪСТВАЛ свидетел. Нарушителят се запознал с констатациите по
акта, след което го подписал без възражения. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН било депозирано подробно мотивирано писмено възражение по акта /приложено
л.26/, в което нарушителят оспорил констатациите по него. При тези обстоятелства, на 11.04.2019 г.
Зам.директор на РЗИ Т. издал атакуваното в настоящия процес НП № 25, което било
връчено лично на нарушителя на 16.04.2019 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Х., св.В., както от приложените и приобщени
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и видно от наведените доводи се оспорва от
жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като отчете, че при ангажиране на
административно наказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено
процесуално нарушение довело до опорочаване на процедурата по налагане на
административно наказание, изразяващо се в следното:
Съгласно императивните разпоредби на чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, освен описание
на нарушението, АУАН и НП следва да съдържат законовите разпоредби които са
нарушени, като между тях и описанието на нарушението следва да съществува
единство. В случая в АУАН нарушението е квалифицирано като такова по
чл.212,ал.1 и ал.3 от ЗЗ, докато за пръв път в НП същото е квалифицирано като
такова по чл.212а,ал.1 и ал.3 от ЗЗ. Разликата между двата
администритавнонаказателни състава е особено съществено, тъй като по първия
текст се касае за неизпълнение на предписание /което очевидно не е относимо към
настоящия случай/, за което ЮЛ се санкционира с имуществена санкция в размер от
1000 до 3000 лв., а при втория /който
принципно е относим към този казус/ ЮЛ се санкционира
с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Начинът, по който е санкциониран
нарушителя е крайно неясен, неправилен и объркващ, тъй като е видно, че в НП
санкцията е определена на осн.чл.212а,ал.3 от ЗЗ, но всъщност нейният законов
минимум трябва да е 2000 лв., а не 1000 лв. който пък очевидно е долният праг
на санкцията по чл.212,ал.3 от ЗЗ. Допуснатото разминаване в АУАН и НП относно
квалификацията, респ. приложимата за нарушението санкция е съществено, тъй като
от една страна препятства защитата на лицето, а от друга - поставя и съда в
невъзможност да осъществи в пълен обем контрола за законосъобразност на
основанието за ангажиране отговорността на нарушителя. Районният съд действа
като въззивна инстанция в случая и няма правомощия да изменя основанието за
налагане на наложеното наказание, поради което следва да бъде отменено изцяло
издаденото НП.
По отношение
искането на защитата за присъждане на направените разноски в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение, за което в с.з. са приложени надлежни доказателства,
съдът намира, че не е налице процесуално възможност за тяхното присъждане в
настоящото производство. Това най-общо е така, защото в производствата по ЗАНН
субсидиарно намират приложение разпоредбите на НПК, които от своя страна не
предвиждат възможност за присъждане на направени в производството разноски за
правна помощ и съдействие. Направените разноски за адвокатски хонорар
представляват имуществена вреда по см. на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и при отмяна на НП
нарушителят може да ги възстанови единствено с иск по чл.4 от ЗОДОВ пред
съответния административен съд /в т.см. е и задължителното за съдилищата ТР №
1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАСС, I и II
колегия/.
Водим от горното и
на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 25/11.04.2019
г. на заместник-директор на РЗИ Т., с което и на основание чл.212а,ал.3 от ЗЗ,
на „ХОСПИС СВ.Н. М.“ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ж.к.Р.,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕИК: ********, представляван от управителя Д. Н. Х.,
действаща чрез пълномощник адв.С.Д. ***, със съдебен
адрес ***, за нарушение по чл.212,ал.1 и ал.3 от ЗЗ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: