№ 336
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502689 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260023 от 09.05.2022 год., постановено по т.д.№ 80/2021 год. по описа на
СОС, ТО, 5-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260036 от
15.08.2022 год., ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на С. М. Д. и А. М. Д. сумите от по 100 000 лева за всяка от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 13 979.80 лева -
имуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща М. Д. С., починал при пътно-
транспортно произшествие, станало на ********** год., ведно със законната лихва от
15.04.2021 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е
отхвърлен до пълните размери от по 150 000 лева за всеки ищец. С решението са
разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс” АД в частта с която исковете за
неимуществени вреди са уважени за сумите над 60 000 лева до присъдените размери от по
100 000 лева за всеки ищец, като излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД,
тъй като определените размери са завишени с оглед претърпените душевни болки и
страдания от ищците. Отделно от това обезщетението не е съобразено с лимитите на
отговорност за релевантния период, както и със съдебната практика по сходни случаи.
Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което исковете за
причинените неимуществени вреди бъдат отхвърлени над сумите от по 60 000 лева за всяка
1
от ищците. Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищците С. М. Д. и А. М. Д. в отхвърлителната част, като се
оспорва изводите на съда по приетото съпричиняване и се твърди, че процента е силно
завишен. Молят иска да бъде уважен в пълния размер от по 150 000 лева за всяка от тях,
като се претендират разноски.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна, като молят да бъде оставена
без уважение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от по 60 000 лева, неимуществени вреди, както и за имуществените вреди/ следва да
се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав
на чл.432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със
застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило
застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на децата на починалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на починалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на ********** г. около 10.42 ч. в гр.Пирдоп, между лек
автомобил „Деу“ с ДК № ***, управляван от С. Б. С. и пешеходеца М. Д. С.. От приетото и
неоспорено заключение на изготвена автотехническа експертиза се изяснява конкретната
пътна обстановка, при която е настъпил инцидента - автомобила се е движил по път I-6, в
посока от гр. Пирдоп към гр. Златица, като скоростта му в района на км 194+700 / на около
38 -39 метра преди знака за началото на гр. Златица/ е била от около 76 км/ч., вместо
допустимата от 50 км/ч. В същото време пострадалият пешеходец е започнал да пресича
пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила под ъгъл от
около 68 градуса, със скорост от около 7 км/ч. Водачът на автомобила в този момент се е
намирал на около 69 метра до мястото на удара и въпреки, че е имал възможност да
възприеме опасността, не е предприел действия за спиране, като не се е съобразил и с
предстоящото му навлизане в населено място и е продължил движението си със скорост от
76 км/ч. В момента, в който автомобилът се е намирал до мястото на удара – 42.66 метра,
2
водачът е предприел спиране и е намалил скоростта си до 58 км/ч. Настъпил е удар между
предна дясна част на автомобила в областта на десния фар и дясната страна на пешеходеца.
При удара, който е осъществен под центъра на тялото, то се е качило на предния капак, като
рамото и главата на пешеходеца са достигнали до челното стъкло на автомобила, след което
тялото на пострадалия е било отхвърлено напред и в дясно, паднало е на пътната настилка и
продължило движението си плъзгайки се до мястото, описано в протокола за оглед.
Установява се, че причини за настъпване на произшествието са от една страна субективните
действия на водача на лекия автомобил, който при движението си не се съобразил с пътната
обстановка /приближаване и предстоящо навлизане в населено място/ и не се е движил със
съобразена скорост от 50 км/час, а със 76 км/час, не е възприел своевременно навлизащия от
дясно на ляво на пътното платно пешеходец, въпреки че е имал възможност за това и не е
предприел своевременно спиране, което е можело да предотврати произшествието. От друга
страна, причина за фаталния инцидент са и субективните действия на пострадалия
пешеходец, който е предприел пресичане на платното за движение на неопределено за целта
място, като е могъл в този момент да възприеме автомобила и да предотврати
произшествието, спирайки в зоната на разделителната линия и пропусне автомобила да
премине пред него.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Е. Р. и Б. Т., живеещи на семейни начала с двете ищци, чийто показания съдът
цени при условията на чл.172 от ГПК и от които се установява, че въпреки, че бащата им
живеел в гр.***, а ищците – в гр.***, като често му гостували, имали силна връзка с баща
им, посещавали го ежедневно в болницата след произшествието, той се намирал в добро
здраве преди инцидента, а ищците тежко приели смъртта му и трудно я преживяват.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обтоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените морални
вреди. Установи се по делото от разпита на свидетелите, че починалия е бил здрав човек,
отношенията между баща и дъщери били нормални и силни, като свидетелство за това са
3
честите гостувания на младите при родителя си, макар и да живеели в различни населени
места. Привързаността между тях намерила и израз в грижите, който двете полагали за баща
си след произшествието. Тези обстоятелства, момента на настъпване на вредите /2020 г./,
включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка
"Гражданска отговорност" след 2018 год., дават основание настоящият състав да приеме, че
сумите от по 200 000 лева за всеки адекватно ще обезщети понесени от ищците
неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ищците относно липсата на принос за настъпване на
вредите/евентуално за неговото намаляване в стойностно изражение спрямо основната вина
на прекия извършител.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото се установи, че инцидентът е
настъпил при движение на починалия като пешеходец по пътно платно. Разпоредбата на
чл.113, ал.1 от ЗДвП вменява на пресичащите пешеходци задължението преди да навлязат в
платното за движение да се съобразят с разстоянията до приближаващите се превозни
средства и тяхната скорост. Посоченото не игнорира общото правило по чл.5, ал.1 от ЗДвП
за всеки участник в движението да съобразява поведението си и не създава опасности и
пречки, включително да поставя в опасност живота и здравето си. Всички изброени
задължения не са били съобразени от пострадалия, която в нарушение на тези задължения е
предприел пресичане на необозначено за това място, навлизайки на пътното платно, без да
се увери, че няма опасност за него. Затова са правилни крайните изводи на
първоинстанционния съд за наличие на противоправно поведение в пряка причинна връзка с
настъпването на вредите, даващи основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Приносът на пострадалия пешеходец обаче е по-малък спрямо основната вина на
прекия причинител на вредите, както поради засилената отговорност на водачите на ППС
спрямо другите по-уязвими участници в движението, така и поради наличието допуснати
груби нарушения от негова страна - последният при движението си не се съобразил с
пътната обстановка /приближаване и предстоящо навлизане в населено място/, не се е
движил със съобразена скорост от 50 км/час, а със 76 км/час, не е възприел своевременно
навлизащия от дясно на ляво на пътното платно пешеходец, въпреки че е имал възможност
за това и не е предприел своевременно спиране, което е можело да предотврати
произшествието. При тези данни приносът на починалия, според настоящият състав, ще е
по-нисък от възприетия от първоинстанционния съд размер 50 % или в стойностно
изражение следва да се определи на 25 %. С оглед на така възприетия принос за настъпване
на вредите в размер на 25 % ще следва да се намали определеното обезщетение от по
200 000 лева за всеки ищец на по 150 000 лева за всеки от тях.
4
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му отхвърлителна част ще следва да се отмени за сумата от по
50 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение от по 100 000 лева и действително дължимото обезщетение от по 150 000 лева,
като вместо това се присъди допълнително сумата от по 50 000 лева, ведно със обезщетение
в размер на законната лихва, считано от 15.04.2021 год. до окончателното изплащане. В
останалата си част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се отменят присъдените пред първата инстанция в
тежест на ищците разноски в размер на 77 лева. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ще следва
да се присъди на адв. Я. Д. допълнително възнаграждение за безплатно процесуално
представителство в размер на по 2 300 лева за всяка ищца, съобразно Наредба № 1/2004
година. Ответника следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по
сметка на САС и държавна такса в размер на 4 000 лева, съобразно изхода на спора пред
въззивния съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищците разноски в размер на по 4 650 лева за всяка една от тях,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Съдът приема за неоснователно направеното
от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, тъй като
същото е определено в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год./.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260023 от 09.05.2022 год., постановено по т.д.№ 80/2021 год. по
описа на СОС, ТО, 5-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260036 от
15.08.2022 год. в частта, в която са отхвърлени предявените от С. М. Д. и А. М. Д. против ЗК
„Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение на
неимуществени вреди над присъдения размер от по 100 000 лева за всяка от тях до
установения за дължим размер от 150 000 лева, както и в частта за разноските пред първата
инстанция, присъдени в тежест на С. М. Д. и А. М. Д. в размер на 77 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на С. М. Д. и А. М. Д. допълнително сумите от по
50 000 лева за всяка от тях, представляваща разликата между дължимото обезщетение за
търпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща им М. Д. С., починал в резултат
на ПТП, станало на ********** год. в размер на по 150 000 лева и присъденото от първата
инстанция в размер на по 100 000 лева за всяка, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 15.04.2021 год. до окончателното изплащане.
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023 от 09.05.2022 год., постановено по т.д.№ 80/2021 год.
по описа на СОС, ТО, 5-ти състав в останалата обжалваема част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адвокат Я. Д. сумата от общо 13 900 лева,
представляваща допълнително дължимото адвокатско възнаграждение от 4 600 лева пред
първата инстанция и 9 300 лева пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
с оглед изхода на делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 4
000 лева, представляваща разликата между присъдената от първата инстанция държавна
такса и действително дължимата с оглед изхода на делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6