Р Е Ш Е Н И Е
39/22.1.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На девети януари
две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Е.Пенчева
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3045 по описа на ШРС за 2017 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано на
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от К.Н.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Б. от ШАК срещу Ц.Н.Д. с ЕГН ********** ***. В
молбата се излага, че бракът между страните е непоправимо и дълбоко разстроен, като
се моли да бъде прекратен по вина на мъжа, като се излагат аргументи в тази
връзка. От брака страните имали родено едно дете – дъщеря Н., към момента
навършила пълнолетие. Излага се, че семейното жилище е напуснато от ищцата и
няма претенции за ползването му за в бъдеще. Иска се възстановяване на
предбрачното ѝ фамилно име А., като се претендират разноските в
производството.
В срока на писмен отговор е постъпил
такъв от страна на ответника, като към него е приложен проект на споразумение,
с който страните да уредят окончателно отношенията си във връзка с прекратяване
на брака.
Ищцата се явява в съдебно заседание лично, заедно с
упълномощения от нея адв.Б. от ШАК. Предлага се да бъде одобрено формулирано в
съдебното заседание споразумение, с което страните се съгласяват брака между
тях да бъде прекратен, семейното жилище да бъде предоставено на ответника и да
бъде възстановено предбрачното име на жената. Прави се и искане за промяна реда
на разглеждане на делото.
Ответника се явява лично в съдебно
заседание, като изразява съгласието си с предложеното споразумение, като моли
брака да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.
Съдът е
допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50
и сл. от СК, а именно развод по взаимно съгласие.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите К.Н.Д. и Ц.Н.Д. били законни съпрузи, като
гражданският брак между тях бил сключен на 07.05.1994 г. в гр.Шумен, за което
бил издаден Акт за граждански брак №***/07.05.1994 г. От брака си имали родено едно дете – дъщеря Н.Ц.Д.
понастоящем на 23 години. Семейното жилище, собственост на съпруга било
напуснато от молителката и нямала претенции за ползването му. В съдебно заседание заявяват, че са постигнали
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му
съществуване и уреждат отношенията си във връзка със семейното жилище и
фамилното име на жената.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение в хода на съдебното заседание по делото,
уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите
нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
от тях в съдебното заседание по делото споразумение.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
В случая съдът намира, че следва да определи окончателен размер на таксата 50
лв. При завеждането му е внесена държавна такса в дължимия размер, поради което
разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.Н.Д. с ЕГН ********** и Ц.Н.Д. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт
за граждански брак №***/07.05.1994 г. пред длъжностно лице по гражданското
състояние в Община - Шумен ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния
смисъл:
І. Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“Б“ № 29,
ет.2, ап.5, собственост на молителя се предоставя за ползване на Ц.Н.Д. с ЕГН **********,
като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му.
II.Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане
на издръжка помежду си, както и претенции към притежаваните от тях банкови
сметки.
ІІІ.След прекратяване на брака молителката К.Н.Д. с ЕГН ********** възстановява предбрачното си фамилно име А.
IV. Страните декларират, че разноските по делото се поемат
от всеки от молителите така, както са направени и както се дължат, съобразно
решението.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет
лева).
ОСЪЖДА Ц.Н.Д. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на
държавната власт по сметка на ШРС сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса при
постановяване на съдебното решение, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: