№ 5830
гр. с., 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110116707 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. №96212/22.03.2024 г., подадена от К. Х. Х., ЕГН **********, с
искане на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН в
полза на молителя и на неговия син - Х. К. Х., ЕГН ********** /последният - конституиран
по делото в качеството на пострадало лице/, срещу майката на пострадалото лице - Г. С. Д.,
ЕГН **********, бивша съпруга на молителя, при твърдения за извършени от ответницата
актове на домашно насилие спрямо молителя и детето, както следва:
на 23.12.2023г. в детския контактен център при Фондация „Център Отворена врата“, в
12,10 часа пристигнали ответницата и пълнолетната дъщеря на страните - м. Х.а, както
и пострадалото дете, във връзка с уговорка относно режима на лични отношения
между молителя и детето. Служителката на центъра – с. Г., която през цялото време
присъствала на случилото се, допуснала ответницата и пълнолетната дъщеря на
страните да влязат в голямото помещение, където молителят изчаквал. При срещата
между страните ответницата във видимо възмутен дух непрекъснато поставяла на
молителя въпроси къде ще бъде с детето, какво е заложил като програма, дали
предвижда да пътуват извън с., както и поставяла условия, че трябва да сестра му да
види детето Х. за именния му ден, за да му даде подарък. Молителят поканил
ответницата и пълнолетната м. да дойдат за Коледа на гости, за да видят къде ще бъде
молителят с детето, а и за да го видят. Служителката от контактния център приканила
страните да подпишат протокол за предаването на детето Х., но след подписването му
ответницата и м. Х.а останали в центъра, като Г. Д. започнала със словесни нападки
към молителя, определяйки го в ескалиращ тон и напрежение като „неспособен баща“,
като човек, който не проявява интерес към грижите, нуждите, болестите и проблемите
на детето си, като „агресор“, започнала агресивно да обяснява, че е неспособен и
1
некадърен да гледа детето Х., както и че няма доверие, че той ще се чувства добре при
него и ще може да нощува за първи път при него. Всичко това, поднесено с един
агресивен и силно развълнуван тон и изговорено пред детето, предизвикало у детето
реакция на видим страх, вълнение, довело го до плач и то започнало да твърди, че не
иска да остане с молителя. Х. протегнал ръце към майка си за прегръдка и се
разплакал, но тя го отблъснала и започнала да му говори с леден тон, като заплаха, че
„К.“ иска „да го вземе“, като по никакъв начин не използвала за молителя определения
като „баща“ и „татко“. Детето изпаднало във видимо състояние на тревога и се
разстроило силно. Молителят помолил да бъдат оставени с детето сами, за да се
успокои, и да поиграят. Служителката изпратила Г. Д. и м. Х.а в другата стая. Така
молителят и детето Х. прекарали в центъра приблизително два часа, като играели
заедно и то видимо се успокоило, започнало да разказва за училище, да задава въпроси
за игрите, които играели. През цялото това време с тях била и С. Г., като на моменти
дори тя отговаряла на въпросите на детето Х., като например, когато я питало как се
казва. Около 13,45 часа някой се обадил по телефона на социалната работничка и
разпоредил страните да напуснат контактния център. Служителката от центъра - С. Г.,
настояла молителят да заплати за двата часа престой и определила, че в интерес на
детето, след като не желае да дойде с него, е да остане с майката. От другата стая
влезли ответницата Г. Д. и м. Х.а. Молителят заявил, че не може да се съгласи, че някой
изземва правото да решава вместо съда и позвънил на телефон 112. Докато чакали
екип на полицията Г. Д. продължавала да обвинява молителя с думите: „Виж се, бе, ти
си агресор, ти не можеш да се сдържаш“, „Ти не знаеш нищо за това дете, не можеш да
се грижиш за него“, като говорела в присъствие на самото дете, което продължавало да
се разстройва, да плаче и да се моли да си тръгне. Когато екипът от трима служители
на 6-то РУ на СДВР дошъл, след тях вече влязла и повиканата от молителя п.м., която
била на етажната площадка пред апартамента и за която служителката на центъра
казала, че не може да влиза. Г. Д. с възмутен вид обиждала детето, че е аутист и не
може да се накара нищо. Това продължавало да стресира детето, което видимо било
уплашено. Г. Д. се обърнала към полицейските служители с думите, че не може да
принуди дете аутист да тръгне против волята му, че молителят е агресивен и негоден
да се грижи за него. Полицейските служители попитали детето дали знае как се казва,
то отговаряло, като знаело името и адреса си, но ответницата продължавала да
повтаря, че това дете е освидетелствано като аутист и не може да го „накара“ нищо да
направи.
Ответната страна оспорва молбата за защита, като не оспорва част от фактическите
твърдения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, както и за защита на низходящ на молителя, поради което съгласно чл. 8,
т. 1 и т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това
лице. Молителят твърди, че ответницата е майка на пострадалото дете и бивша съпруга на
молителя, поради което същата е процесуално легитимирана да отговаря по молбата за
защита на основание чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН. Молителят твърди, че на 23.12.2023 г.
ответницата е извършила процесните актове на домашно насилие, молбата до съда е
подадена на 22.03.2024 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и
2
молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото е отделено като безспорно, че молителят и ответницата са родители на
конституираното пострадало дете, че молителят, ответницата, пълнолетната им дъщеря и
служител при фондация „Център Отворена врата“ - С. Г., на 23.12.2023 г. след 12 ч., са се
намирали в офиса на детския контактен център при Фондация „Център Отворена врата“ с
адрес: гр. с., кв. “Хиподрума”, ул. “Юнак” №24, ет.4, офис 1, във връзка с предаване на
детето Х. за изпълнение на режим на лични отношения с молителя, и че след подаден сигнал
на място е пристигнал полицейски екип.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не следва да се ползва
с придадената й доказателствена стойност от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН в частта относно търсената
защита за детето Х., доколкото на първо място, не изхожда от пострадалото дете, а от
неговия баща, молител по делото, който, от своя страна, не може да декларира обстоятелства
от чуждо име, тъй като наказателната отговорност /скрепяваща санкцията за невярно
деклариране/ е лична. На следващо място, декларацията е и негодно доказателствено
средство, доколкото от твърденията в молбата за защита е видно, че на твърдените актове на
домашно насилие са присъствали очевидци. По тези съображения съдът не обсъжда
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Събрани са показанията на свидетеля с. Г., социален работник от Детския контактен център,
които съдът кредитира, като ги намира за обективни и последователни. От показанията на
този свидетел - очевидец на случилото се на процесната дата, се установява, че съобразно
предварителна уговорка молителят е отишъл на 23.12.2023 година в контактния център
преди уговорения час за предаване на детето, ответницата също е завела детето до Центъра в
уговорения предварително час. Майката придружавала детето заедно със сестрата на Х.,
като двете носели багажа му. Когато пристигнали в Центъра, детето не можело да се отдели
от майка си. Направили опити майката и сестрата да си тръгнат от Центъра, като при първия
опит детето ги търсело и ходело при тях, а при втория опит детето да тръгне с бащата, то се
разплакало. Тогава бащата и детето отишли в отделна стая заедно със свидетеля, за да се
направи опит детето да се успокои, а майката и сестрата били изпратени в друга стая. Тогава
бащата се заиграл с детето с играчки от Центъра. След това свидетелят отново отправил
молба бащата да опита да тръгне заедно с детето, но не се получило, тъй като през цялото
време то ходело при ответницата и сестра си. Х. не искал ответницата и сестра му м. да
тръгнат без него, а молителят отказал да тръгне без Х. от контактния център. Предвид това,
че Х. не искал да тръгне с баща си, родителите си повишили тон, а Х. се разплакал. Това
наложило ответницата да отиде в другата стая с него, за да го успокои. Ответницата
успокоявала Х., обяснявайки му, че ще ходи с молителя да гледа клипчета. И двамата
родители си повишили тон. Свидетелят няма спомен за разменени между родителите по-
остри реплики или обидни думи. Показанията на св. м., фактически съпружески съжител на
молителя, съдът също кредитира в частите, в които тези показания пресъздават
3
непосредствени възприятия на свидетеля, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК и
намирайки същите да не противоречат на другите събрани по делото доказателства. От тези
показания се установява, че свидетелката на два пъти на процесната дата е влязла в Центъра
- единият път, за да плати допълнителен престой, а след това - заедно с отзовалите се на
подадени сигнали полицейски служители. От показанията на св. м. се установява, че по
време на престоя й в контактния център същата чула викове от страна на ответницата, през
което време молителят се тресял, както и че при появата на полицаите ответницата им
съобщила, че молителят агресира, и на покана от страна на полицейските служители да
предаде детето същата реагирала с думите “накарайте вие аутист да тръгне с някой, който не
иска”. По делото е разпитана и св. м. Х.а, дъщеря на молителя и ответницата, чиито
показания, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК, съдът не кредитира, доколкото намира, че
същите противоречат на други събрани по делото доказателства. Това е така, тъй като
показанията на св. Х.а противоречат и на показанията на св. Г. по отношение на
обстоятелството кой е повишавал тон при комуникацията между молителя и ответницата /св.
Г. сочи, че и двамата родители са разговаряли помежду си, повишавайки тон, докато св. Х.а
заявява, че единствено молителят е повишавал тон, викайки на ответницата, както и че й е
съскал, докато ответницата не е викала изобщо/. Освен това, св. Х.а заявява, че сигналите до
полицията били подадени от майка й и от баща й, което противоречи както на показанията
на св. Г., която сочи, че тя е подала единия сигнал, а другият е бил подаден от молителя, така
и противоречи на постъпилата информация от Дирекция “Национална система 112”,
съгласно която сигнали са подадени от лица, представящи се за г-н К. Х. и за г-жа Г.. По тези
съображения съдът не кредитира показанията на св. Х.а и не ги взема предвид при
формиране на вътрешното си убеждение. Двамата разпитани по делото полицейски
служители нямат конкретни спомени относно случилото се на процесната дата, като св. М.
заявява, че изобщо не помни посещаването на адреса във връзка с подадените сигнали, а св.
М. заявява, че има спомен единствено относно това случаят да касае предаване на дете в
контактен център и в негово присъствие да не е имало скандали или саморазправа.
Постъпило е писмо от Дирекция „Национална система 112“, видно от което на спешния
телефон на 23.12.2023 г. са постъпили две обаждания за адрес в гр. с., ул. “Юнак” № 24 - в
13,55 часа, от лице, което се е представило като г-н К. Х., от телефонен номер **********,
както и в 13,57 часа, от лице, представило се като г-жа Г., от телефонен номер **********.
Социален доклад е изготвен от компетентната дирекция “Социално подпомагане” -
Оборище, като, видно от изложеното в него разговор с детето Х. не е провеждан в хода на
социалното проучване. Отразено в доклада е становище от Терапевтично-обучителен център
“Зеленият двор", съгласно което от 04.11.2021 г. детето посещава този център, като
първоначално състоянието му е описано като такова на страдание, обърканост,
дезориентация и бурна изява на отказ, затруднения в изграждане на връзка с възрастен,
вписване в непозната среда, речта, очен контакт, възприемане ,значение и прилагане на
правила и изисквания и други. Отчетена е силна емоционална привързаност на детето към
майката. В останалата част докладът пресъздава твърдения на майката, които съдът не взема
предвид.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психологична
експертиза, е обективно и е компетентно изготвено, като кредитира същото. Във връзка с
възраженията на ответника съдът намира за нужно да отбележи, че конкретната методика за
провеждане на експертното изследване и изцяло в преценка на вещото лице, което даде при
изслушването си подробна информация относно причините, довели до необходимост от
придружаване на детето от страна на отглеждащия родител и сестрата. Вещото лице е
обосновало своето заключение на проведените изследвания и въз основа на обсъжданията
4
при провеждане на интервюто, като съдът не намира основания да не кредитира
експертизата. Целта на изследването е да бъде установено дали са налице някакви признаци
относно това детето да е преживяло насилие в минал момент, което предвид нивото на
функциониране на детето, и отказът му да отговаря на директно поставени въпроси от
експерта, е наложило изследването да се осъществи под формата на интервю с отглеждащия
родител, в рамките на което детето е реагирало по конкретни теми. Интервюто подробно е
изложено в експертизата, именно с цел да бъдат онагледени ситуациите, в които детето е
реагирало, както и начинът, по който това се е случило. Следва да се посочи, че експертът
изрично е отразил в обсъждането, че травмиращо въздействие може да бъде установено в
рамките на няколко седмици от събитието, след което симптомите от въздействието
отшумяват. Следва също да се има предвид, че описаните в експертизата физиологични
симптоми на преживян стрес от детето не са събрани въз основа на пресъздадени от самото
дете психични негови преживявания. Отразеното заключение на вещото лице относно
преживяно насилие, както и изрично вещото лице посочва, е в резултат на влошените
отношения между родителите, които открито пред детето демонстрират същите.
Останалите представени по делото доказателства не обсъжда, доколкото ги намира за
неотносими към предмета на доказване по делото.
Съдът намира молбата за защита за неоснователна поради недоказване на описаните в нея
деяния на ответника, които да представляват акт на домашно насилие спрямо пострадалото
дете. От събраните по делото гласни доказателствени средства, експертиза и социален
доклад не се установява осъществяване на действия, представляващи психическо и
емоционално насилие от страна на ответницата спрямо пострадалите лица. Единственото,
което се установява от събраните доказателства, е наличие на конфликтни отношения между
родителите, което се отразява изключително неблагоприятно върху психиката и
емоционалното състояние на детето, като по-бързото приключване и постигането на
съгласие и спокойствие в отношенията между родителите би допринесло за успокояване на
детето. Установените по делото реплики от страна на ответницата в присъствие на
полицейските служители съдът намира, че не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 2
ЗЗДН и да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие. Обстоятелството
ответницата да е използвала като изразно средство глаголът “накара”, за да обоснове
неспособността й да убеди детето да тръгне със своя баща, не води до извод за осъществен
от нейна страна акт на домашно насилие. Обстоятелството, че детето е диагностицирано със
заболяване от аутистичния спектър е безспорно между страните по делото и в тази връзка
употребата на думата “аутист” от страна на ответницата съдът намира също да не съставлява
акт на домашно насилие, още повече, че не се доказа с това поведение майката да е целяла
да обиди детето. Следва да се отбележи, че недоброто родителстване, според критериите и
разбирания на другия родител, както и изобщо възпитаването му по начин, вреден за
неговото нормално развитие, е основание за уреждане на въпросите свързани с
упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване /арг. от
чл.127 СК/, респ. за промяна на мерките относно родителската отговорност /арг. от чл. 59,
ал. 9 СК/, а не за защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица, действително
пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите за родителски
права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на други отношения между
родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения /арг. от чл.123
СК/.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради което съдът следва
да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
5
Доколкото молбата е за защита на ненавършило пълнолетие дете молителят не дължи
разноски и държавна такса относно молбата за защита на детето Х. Х., въпреки изхода на
делото съгласно чл. 11, ал. 3, предл. последно ЗЗДН. По отношение на молбата за защита на
молителя - предвид изхода на делото същият следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв., както и да заплати на
ответницата сторените разноски, които се установяват в размер на 400,00 лв., заплатен
адвокатски хонорар /съобразно обстоятелството, че договорът за правна защита и
съдействие е сключен за осъществяване на процесуално представителство по цялото дело, с
предмет две субективно съединени молби за защита/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 96212/22.03.2024 г., депозирана от К. Х. Х.,
ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН в полза на
молителя и на детето Х. К. Х., ЕГН **********, срещу Г. С. Д., ЕГН **********, за
извършени актове на домашно насилие от 23.12.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН К. Х. Х., ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийския районен съд сума в размер на 25,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН К. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на Г. С. Д.,
ЕГН **********, сума в размер на 400,00 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6