№ 127
гр. Сливен, 27.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело
№ 20242230101693 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата Б. С. С., редовно призована, се явява лично и с адв. Н. Данчева
- Иванова от САК, редовно упълномощена от по-рано.
Ответната „Агенция пътна инфрастуктура“, редовно призована, се
представлява от юриск. Р. Т., редовно упълномощена от по-рано.
Вещото лице Р. Н. М., редовно призована, не се явява.
Съдът констатира, че на 21.01.2025 г. на съдията-докладчик е
докладвана молба от вещото лице Р. М., с която същата уведомява, че няма да
може да изготви заключение по назначената експертиза поради семейна
ангажираност в посочения период от време. Иска се да бъде назначено друго
вещо лице.
АДВ. ИВАНОВА: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
АДВ. ИВАНОВА: Поддържам исковата молба. Поддържам
доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
което е допуснато от ваша страна. Нямам други искания.
1
ЮРИСК. Т.: Поддържам отговора на исковата молба. Правя уточнение,
че последният абзац да не се чете „ако не приемете“, а да се чете „ако
приемете“.
Съдът ПРИКАНИ към доброволно уреждане на спора, но такова не се
постигна.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.146 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която, при условията на
обективно кумулативно съединяване, са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.61 от Закона за държавния служител и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че със заповед от 24.10.2022 г. служебното правоотношение на
ищцата е прекратено, като със същата заповед било определено обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в конкретно посочени размери. След
обжалване на заповедта пред Административен съд – Сливен, последният
обявил за нищожна заповедта, а впоследствие с решение на ВАС е оставено в
сила решението на Административен съд – Сливен. На 26.02.2024 г. било
депозирано до Председателя на управителния съвет на АПИ заявление от
ищцата относно изплащане на обезщетение за оставане без работа и платен
годишен отпуск. Сочи се, че не е искала да бъде възстановена на заеманата
преди незаконното прекратяване на служебното правоотношение длъжност и
няма възстановяване на длъжност. В резултат на заявлението, със заповед от
07.03.2024 г. било определено на ищцата да се изплати по чл. 61 от Закона за
държавния служител обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 24.10.2022 г. до 21.06.2023 г. в размер на 13 дни. На 27.03.2024 г. по
банкова сметка на ищцата постъпила сумата 850,47 лв. с основание –
обезщетение съгласно чл. 61 от Закона за държавния служител. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на доводите, че размерът на полагащото се
на ищцата обезщетение е в по-голям размер, като се сочи, че междувременно е
бил определен нов размер на индивидуалните месечни заплати, а също така се
сочи, че ищцата, като държавен служител и синдикален член във връзка с
подписано споразумение за държавния служител, членовете на синдикатите в
системата на АПИ, е определен редовен платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни и допълнителен годишен отпуск в размер на 11 работни дни. До
датата на незаконното прекратяване на служебното правоотношение, ищцата
ползвала седем дни платен годишен отпуск. Излагат се съображения за
2
приложимостта на решение на СЕС и се сочи, че ищцата има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от
датата на незаконното уволнение до датата на назначаване на друга държавна
служба. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да заплати на ищцата сумата 1016,77 лв., представляваща
неизплатената част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода от 24.10.2022 г. до 21.06.2023 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, като се претендира и мораторна лихва в размер на
15,05 лв., за периода от 26.02.2024 г. до 02.04.2024 г. Претендират се и
разноските по делото.
От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който
се оспорва нейната основателност. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите за неоснователност на главния иск. Излагат се доводи, че платен
годишен отпуск се дава за възстановяване на работник или служител, при
реално полагане на труд, а в случая не е полаган труд през исковия период, при
което не възниква право на платен отпуск, съответно право на обезщетение за
неизползването му. От съда се иска предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни, като се претендират и разноските по делото.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се носи от ищцата, която
следва да установи правото си на неползван платен годишен отпуск за
процесния, посочен в исковата молба, период и размера на обезщетението по
чл.61 от Закона за държавния служител за неизползваните дни платен годишен
отпуск, а по отношение на размера на претендираната мораторна лихва, съдът
е в състояние и сам да извърши необходимите изчисления.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становища относно
доклада и дадените указания, както и за предприемане на съответните
процесуални действия.
АДВ. ИВАНОВА: Нямам възражения по доклада. Нямам други искания
освен направените. Експертизата е същественото ни доказателство.
ЮРИСК. Т.: Нямам възражения по доклада. Нямам други искания.
Поради късното депозиране на молба от вещото лице Р. М. за
освобождаването й като вещо лице и за назначаване на друго вещо лице, съдът
не се е произнесъл при докладване на молбата на 21.01.2025 г., тъй като
времето от тогава до момента е недостатъчно за изготвяне на заключението и
3
за представянето му в съответствие на изискването на чл.199 от ГПК.
С оглед молбата на вещото лице М. и неизготвянето на заключение от
нейна страна, съдът намира, че същата следва да бъде освободена като вещо
лице и като такова да бъде назначено Б. М. Б., която първоначално е била
определена за вещо лице, но е била освободена поради наличие на семейни
причини, но за която към настоящия момент на съдебния състав е известно, че
вече се е завърнала в страната и изготвя съдебни експертизи.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА като вещо лице Р. Н. М..
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. М. Б., която да изготви заключение по
допусната по делото експертиза.
С оглед необходимостта от събиране на доказателства, а именно
изготвяне на експертно заключение, делото следва да бъде отложено за друга
дата, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 10.03.2025 г. от 14,00 часа, за което
страните да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Б..
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 14,20 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4