Р Е
Ш Е Н
И Е № 105
гр. Силистра, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
административен съд, в публично заседание на седемнадесети октомври, две хиляди
и деветнадесета година в състав: административен съдия Павлина
Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 182 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за хората с
увреждания (ЗХУ).
Образувано е по жалба на А.А.З. с ЕГН: ********** - майка и законна
представителка на малолетния В. А.З. с ЕГН: **********,***
против Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № ЗХУ -
ИО/Д-СС/607/ЛП от 27.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Социално
подпомагане” - Силистра, потвърдено с Решение на контролиращия горестоящ орган
Директора на РД „СП“ - гр. Силистра № 19-РД 06-18 / 19.07.2019 г.
От
жалбата се извеждат доводи за незаконосъобразност на акта поради липса на
мотиви, съществено нарушение на административно-производствените правила -
неиздирване и неанализиране на относимите към преписката факти, противоречие с
материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нарушение на
законово въведени императиви и без отчитане на обективното състояние на
деветгодишното дете са определени 8 точки, съответстващи на 12 часа месечно
„лична помощ“, вместо дължимите по няколко часа на ден предвид перманентната
зависимост на детето с увреждане от майка си в качеството на придружител.
Претендира се за отмяна на акта и определяне на измерител на лична помощ,
съответстващ на обективните нужди на детето. Претендират се и разноски.В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. П..
Ответникът Директорът на Д „СП“ -
Силистра, в писмен отговор, както и чрез процесуален представител в открито
съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, събраните и приети по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Административното
производство е образувано със заявление-
декларация
от 27.05.2019 г., подадено от А.З. - майка на деветгодишния В., за изготвяне на
оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания (ЗХУ) с
оглед ползване на механизма „лична помощ“. Към заявлението-декларация са
приложени:
Експертно
решение на ТЕЛК № 149 / 011 от 21.01.2019 г. с водеща
диагноза
„хиперактивно разстройство на поведението“ и установени 80 % степен на
увреждане с чужда помощ. Констатирано е, че проблемното поведение на В. е
започнало от периода на посещение в „детска градина“, със суициден инцидент,
обучителни трудности, затруднена памет, внимание
и концентрация;
Представеното
медицинско удостоверение ЛКК-23 от 14.05.2019 г. представя обективното
състояние на детето като „емоционално лабилно, лесно преминаване към агресивен
и автоагресивен характер, с нарушено активно внимание, с прояви на проблемно
поведение от възрастта на тръгване на детска градина-изпадал в кризи, крещял; в
училище отказвал да спазва правилата,влизал в конфликти, гневни кризи, изпадал
в състояние на двигателна възбуда“;
Актуализация
на плана за подкрепа от средно училище „Н. Вапцаров“-
Силистра
от 09.05.2019 г. със становище на комисия за необходимост на В. от придружител
на територията на учебното заведение;
Пред горестоящия контролния орган е представена и Етапна
Епикриза, изготвена от детски психиатър, от 10.01.2019 г. към Център за психично
здраве - РУСЕ ЕООД с диагностициране за „хиперактивно поведение и склонност към
агресивно реагиране при фрустрация, афективна лабилност, намалена до липсваща
концентрация, импулсивност, специфично изразяване на повишена тревожност чрез
вербално изразени изказвания “какво ще стане, ако запаля майка си“, „ще направя
бомба от батерии, въже и запалка“, трудно оставане на едно място за повече от
10 минути, което налага майка му да го държи за ръка, за да не напусне
кабинета, лоша емоционална модулация при повишаване на тревожността, лесно
преминаване към действия с агресивен и автоагресивен характер, което изисква
постоянна подкрепа от възрастен по отношение осигуряване на безопасността му“.
Освидетелстваното дете провежда „системни
консултативни прегледи“ в Център за психично здраве“ - гр. Русе (л. 36).
В съдебно заседание е представена и епикриза от МБАЛ
“Св.Марина“ - гр.Варна, “Четвърта детско-юношеска психиатрия“ за периода от
месец юни-юли, 2018 г., от която се установява, че през 2016 г. детето е
консултирано с детски психиатър, често сменяло „Детските градини“ с неуспешно
вграждане в колектива, с дисциплинарни нарушения. Към 2018 г. - момента на
провеждане на психологическото изследване, е отбелязано, че „при детето са
водещи нарушенията на активното внимание, трудността да се спазват правила,
което може да води до поведенчески нарушения“.
Посочените доказателства съдържат диагноза спрямо
детето В. „хиперкинетично разстройство на поведението“ с 80 % степен на
инвалидизиране с чужда помощ (л.
11), със суициден
инцидент, с проблемно поведение от възрастта на тръгване на „Детска градина“,
чести кризи, крещене, нараняване на себе си и заобикалящите го, агресивност; в
училище отказва да спазва правила, влиза в конфликти, изпада в състояние на
двигателна възбуда, изискващи постоянен контрол и подкрепа от майка му поради
силно затруднен вътрешен контрол (л.
12); невъзможност
за застояване на едно място за повече от 10 минути, емоционална лабилност,
агресивност до степен, която изисква постоянна подкрепа от възрастен по
отношение на осигуряване на безопасността му (л. 13 - гръб).
От показанията на бабата на детето В. в съдебно заседание
от 17.10.2019 г. се установява, че към 14.10.2019 г. детето е наранило майка
си, а на 16.10.2019 г. е хоспитализирано по спешност в МБАЛ „Света Марина“ -
гр.Варна. Този факт, настъпил след издаването на оспорения акт, съдът
съобразява само с оглед обстоятелството, че насочва като повторяемост спрямо
неотчетения, а съдържащия се в административната преписка факт за „суициден
инцидент“.
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореният акт е
издаден от материално компетентен орган – Директора на Д “СП“ – Силистра /чл.
25, ал. 2 от ЗХУ/. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК -
липса на компетентност.
С обжалваното
направление са определени 12 часа месечно за механизма „лична помощ“ въз основа
на 8 точки, калкулирани в „индивидуалната оценка“ (л.27).
Предвидените оценъчни
критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени
във формуляра за индивидуална оценка в скала по точки от „0“ – „няма проблем /няма
нужда от подкрепа“; „1“-степен на умерена зависимост/затруднения; „2“-„степен
на тежка зависимост“; „3“ - „степен на много тежка зависимост“ и „4“ - „степен
на тотална зависимост“;
Издателят на акта е
определил по една точка в частите по т.4.3.1 „степен на умерена зависимост“
като е счел, че детето може „самостоятелно“ да се ориентира за себе си по
отношение на заобикалящото го пространство; 4.3.3 – „самостоятелно и осъзнато
да избягва ситуации на риск в дома и извън него и 4.3.5 – „с рисково поведение,
агресия и автоагресия“; 4.4.3 – самостоятелно и осъзнато организира ежедневието
си, включително и при социални контакти“; 5.3.1 – „самостоятелно изгражда и
поддържа контакти с други хора“ и 5.3.2 – „самостоятелно участва в дейности
заедно с други хора ,като инициира участията си, има интерес и възможност да
участва“;
Определени са 2 точки
„тежка зависимост“ по критерия „спазване на социално поведение, като разбира, приема
и спазва социални норми или инструкции и поведение навън „в частта по т.4.4.2
„от индивидуалната оценка.
Определените 8 точки
за нуждите от „лична .помощ“ на 9-годишния В. не съответстват на обективното
състояние за психо-моторните нужди на детето. В процесния случай детето не е
лишено от възможност за физическа активност, в какъвто смисъл е насочена
оценката, а напротив – то се нуждае от овладяване на хиперактивност, която е
отрицателен фактор в процеса на концентрация и съобразяване с правила за
поведение в учебно заведение, респ. в определени ограничаващи среди. Административният
орган не е ценил множество факти, удостоверени в административната преписка,
които сочат на драстично по-висока степен на зависимост - суицидния опит,
агресия спрямо околните, автоагресия, невъзможността за концентрация за повече
от 10 минути, необходимост от перманентна, постоянна грижа на майката спрямо
отклоняващото се от правилата социално поведение на детето. Установената
необходимост от постоянно, а не инцидентно обгрижване за приобщаване изисква и
постоянна грижа от придружителя, която по минимални стандарти би следвало да се
оказва всеки ден, а в дните за посещения в учебно заведение – по четири часа,от
които – 2 часа, предназначени в учебния процес на училището за базови предмети
като примерно „математика“ и „български език и литература“, и по два часа след
училище – включващо „самоподготовка“ и релаксиращи занимания. Степента на
зависимост на нуждаещия се ,по посочената скала, е с ниво „много тежка“, а в
определени части „тотална“, а не умерена, тъй като детето самостоятелно не
покрива изискванията за приемане и съобразяване със социалните правила на
поведение до степен на „опасност за себе си и другите“. Примерът за суициден
опит сочи, че без придружител 9-годишното дете е в значително неравнопоставено
положение спрямо обичайните
представители на заобикалящия го социум.
Като не е мотивирал и
съобразил индивидуалната оценка с посочените по-горе факти, административният
орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Не е изяснил
обективната истина и не е формирал пълна картина на правно-значимите обстоятелства.
Съответно, като не е възприел и отчел важни за обективното състояние на детето
данни, издателят на акта е допуснал нарушения на задълженията по чл. 35 и чл. 36
от АПК за проверка и преценка на всички събрани по преписката доказателства, което налага отмяна
на акта и връщане на преписката за отстраняване на допуснатите пропуски.
Нарушен е и
материалния закон. При установената тотална тежка зависимост на деветгодишното
дете от майка си в ежедневието си, определените 12 часа месечно, съответстващи
на 3-кратна, инцидентна намеса в работната седмица по един час на ден,
не отразяват адекватно нуждата от „лична помощ“. При търсенето на баланс между
потребности и дължима социална помощ следва да се отчете ежедневната нужда от
подкрепа, минимум по 4 часа на ден, за да се укрепи процесът на подпомагане в
социализацията на ощетеното дете.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт следва да се отмени като
незаконосъобразен и преписката да се върне за ново произнасяне с отчитане на
всички коментирани по-горе правно-значими обстоятелства, сочещи за „тотална“,
респ. „много тежка“ зависимост на оценяваното лице.
Жалбоподателката е
поискала присъждане на разноски. Държавна такса в настоящото производство не се
дължи и съответно такава не е заплатена. Представен е и договор за правна помощ, сключен при условията на чл. 38, ал. 2, т. 2
във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателката е в
затруднено материално състояние предвид месечния й доход от 250 лева по
граждански договор с община Силистра и от факта, че самостоятелно оглежда
9-годишния си син В.. В тази връзка, предвид уваженото оспорване, ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на жалбоподателката, разноски за
адвокатски хонорар в размер на 350 лева (чл. 8, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).Така
установените разноски, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа,
издал процесния акт, по аргумент от чл.
143, ал.1 пр."посл." от АПК.
Водим от
гореизложеното, съдът
ОТМЕНЯ по оспорването на А.А.З. с ЕГН: **********
- майка и законна представителка на малолетния В. А.З.с ЕГН: **********,***
Направление за включване в механизма „лична помощ“ № ЗХУ-ИО/Д-СС607/ЛП от
27.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Социално
подпомагане”-Силистра, потвърдено с Решение на Директора на РД „СП“ - гр.Силистра
№ 19-РД 06-18 / 19.07.2019 г..
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне в 14-дневен срок, считано от влизане в
сила на решението.
ОСЪЖДА
Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, бул. "Македония"
№ 169 да заплати на адвокат Е.П. от Адвокатска колегия гр. Силистра, ул. "Добруджа"
№ 1, адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен съд на
Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.