Решение по дело №4770/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№207                                                                     16.01.2020 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                     пети граждански състав

на шестнадесети декември                                            през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                                             Председател: Магдалена Маринова

 

 

При секретаря: Елена Христова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 770  по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от  К.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.К.,***“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.  „Джеймс Баучър “ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на представляване – заедно, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 20.02.2018 година  в град Бургас, по вина на водач на МПС Ауди 80“ с рег.№…, за което е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, сумата 68,47 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди върху посочената главница, считано от 20.02.2018 година до 22.06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.      

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на посочената по – горе дата по причина поведението на водача на лек автомобил, който не спазил правилата на ЗДвП. Ищецът  конкретизира, че това се е случило около 14,40 часа на ул. „Янко Комитов“, на пешеходната пътека пред „Тих труд“,  при пресичане от негова страна на пешеходна пътека. В резултат  на травматичните увреждания е бил настанен НХО с диагноза „сътресение на мозъка“, без опасност за живота.  Поставена е окончателна диагноза: открита рана по окосмената част на главата и травма на ляв крак, след което е постъпил за хирургично лечение. В заявление от 03.09.2018 година ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва, че стреса, паниката и безпокойството, които преживял в деня на катастрофата, се отразили значителни и на психиката му и в периода след това.  В него се появил страх от пресичане  и като цяло от вървене  в близост до автомобили. Появила се безсъние и се будел от кошмари. Всичко това започнало да се отразява на работоспособността му през деня, не можел да се съсредоточи в работата и се влошили отношенията му с колегите му.  Започнал да страна от главоболие. Счита, че претърпяното влошило значително психичното му състояние.

Ищецът е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат М.Г., дава писмен отговор на предявения иск. На първо място в отговора е посочено, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена  и не отговаря на действително претърпените вреди от ищеца. На следващо място от името на ответника е оспорен механизма на ПТП и са въведени твърдения за наличие на съпричиняване, тъй като пострадалият не е бил на пешеходната пътека и не е спазил задълженията си по чл. 113, ал.1 от ЗДвП. Поради това от името на ответника е въведен довод, че е налице съпричиняване, което е най – малко 90 %. В писмения отговор е посочено още, че не е налице деликт, евентуално е налице случайно деяние по смисъла чл. 15 от НК. Оспорена е доказателствената сила на протокола за ПТП, тъй като лицето, което го е съставило не е посетило ПТП.

Не е оспорено наличието на застрахователно правоотношение, описано в исковата молба.

В писмения отговор от името на ответника е оспорена претенцията за присъждане на лихва върху главницата за периода от датата на увреждането  -20.02.2018 година до  окончателното й изплащане. Счита, че лихвата е дължима от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или на предявяване на застрахователна претенция – чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429, ал.2, т.2 и чл.429, ал.3 от КЗ.

В писмения отговор е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и за присъждане на разноските, направени по водене на делото, включително по компенсация.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства и моли съда да постанови решение, с което да го уважи.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства.

По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  е  с правно основание чл. 432 от КЗ, съгласно който увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Искът за заплащане на лихва за забава е с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенциите си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

В случая от приложената кореспонденция между пълномощник на ищеца и ответното застрахователно дружество с изходящ номер от 28.06.2018 година /лист 119 от делото/ се установява,  че за претърпените неимуществени вреди от застрахователното дружество е определено обезщетение в размер на 500 лева, като е посочено, че за изплащането му е необходимо посочване на банкова сметка.

***ема, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим.

По отношение на основателността и доказаността на иска настоящият състав приема следното:

Видно от приетия като писмено доказателство Акт за установяване на административно нарушение № 18  - ********** от 20.02.2018 година, съставен от служител на Сектор ПП – КАТ, ОД на МВР- Бургас, на посочената дата – 20.02.2018 година,  на ул. „Янко Комитов“, на пешеходната пътека пред предприятие „Тих труд“, водачът на МПС не пропуска на пешеходната пътека стъпилият и преминаващ по нея пешеходец К.П.Л. и го блъска.  Прието е, че с това виновно е нарушил правилата на  ЗДвП.  В този смисъл е и изложеното в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен по ПТП при ОД на МВР, Сектор Пътна полиция – град Бургас на 20.02.2018 година.  В него по отношение на пострадалия пешеходец е посочено, че е настанен в НХО с диагноза „сътресение на мозъка, без опасност за живота“.

Като свидетел по делото е разпитан Н.Г.Я., който е управлявал моторното превозно средство. Посочва, че на пешеходната пътека не видял човек. След гърбицата, преди която намалил скоростта си от 0 до 20 км., тръгнал, но от другата страна изскочил засилен човек, който бягал. Свидетелят посочва, че ударил спирачки. Пешеходеца се ударил в колата му и  паднал. След това станал, а междувременно свидетелят излязъл от колата. Докато успее да стигне до него човекът слязъл надолу към някакви складове. Видял, че има леко кръв по главата. Обадили се на екип на „Бърза помощ“ и по – късно го намерили. И други хора го увещавали да отиде до болницата и той се съгласил  за което го взели с линейка. Свидетелят пояснява, че пешеходеца сам се ударил в колата, защото казал, че бърза за работа. На въпроси на процесуалния представител на ответника свидетелят излага, че започвало да се смрачава, а и той бил облечен с тъмни дрехи. Излага, че имало една ограда, която е между двете разделителни платна на улицата, но човекът минал много бързо бягайки. Уточнява, че скочил на капака на колата, която дори не била издраскана.

В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза,  което съдът приема за обосновано и компетентно дадено въз основа на посочените по – горе писмено доказателство, свидетелски показания, както и на основание обясненията, дадени от ищеца в съдебно заседание, се установява, че на мястото на ПТП има маркирана пешеходна пътека тип М8.1 и пътни знаци – предупредителен А-18 /пешеходна пътека/ и  специален – Д -17 /пешеходна пътека/ и В26 /максимална скорост до 40 кв./ч. Вещото лице посочва, че водача е намалил скоростта си в диапазона 30-35 км.ч.  Излага, че намирай се на около 15-20 метра  и управлявайки в лява пътна лента,  преди пешеходната пътека, водачът не е възприел пресичане от пешеходци, но е имал обективна възможност да възприеме  през решетъчния парапет, че от насрещното пътно платно по пешеходната пътека приближава пешеходец с бърз ход. В заключението е посочено, че на около 13 метра  преди пътеката водачът на автомобила е видял пешеходеца и е реагирал с аварийно спиране, но обективно не е могъл да избегне удара с него, тъй като той е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. В заключението е посочено, че ударът е настъпил около 2 метра от бордюра на разделителния остров между двете пътни платна  на ул. „Янко Комитов“ в лявата пътна лента при скорост на автомобила 32 км./ч. Пешеходецът е бил оттласнат напред, съборен на пътното платно и впоследствие приплъзнат по настилката около 2 метра от спиращия автомобил.

В отговор на втория поставен въпрос експертът е дал заключение описаното ПТП е в причинна връзка  с действията на водача на лекия автомобил, по съображения изложени подробно по – горе.

Въпреки оспорване на протокола за ПТП и с оглед разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че ищецът е доказал механизма на ПТП чрез заключението на вещото лице. Точния час на събитието се установява от акт за установяване на административно нарушение и той не съвпада с посочения в исковата молба, но това не е сред съществените елементи от фактическия състав на деликта, предвид установяване на останалите правнорелевантни факти.

            При това положение настоящият състав приема, че е налице противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП. Следва да бъде конкретизирано, че съгласно заключението на вещото лице водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме, че  от насрещното пътно платно по пешеходната пътека приближава пешеходец с бърз ход. Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В конкретния случай се установява неизпълнение на задължението, посочено в тази норма. В чл.119, ал.5 от  ЗДвП е посочено, че пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Предвид този текст от закона и констатираното нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП настоящият състав приема, че възражението, направено от процесуалния представител на ответника за съпричиняване е неоснователно. По същите съображения не се установява и че е налице случайно деянието по смисъла на НК.

            По делото не е спорно сключване на застраховка „Гражданска отговорност “ между свидетеля и ответното дружество за период, в който попада датата на настъпване на ПТП.

            В резултата на настъпилото ПТП ищецът К.П. Л. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно контузна рана на главата. При нормално протичане на оздравителния процес  разкъсно контузната рана отзвучава в рамките на около 15 -20  дни, което се установява от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза. В  заключението е посочено, че мозъчното сътресение е лекостепенно. Клиничните му прояви отзвучават в рамките на 20 максимум 30 дни. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и следва да бъде прието, че ищецът е получил описаните в него телесни увреждания. От приетата като писмено доказателство Епикриза от Неврохирургично отделение към УЕМБАЛ – Бургас, се установява, че като анамнеза е посочено травмиране на ляв крак, освен травмата на главата  при  посоченото ПТП. Посочено е, че е постъпил в отделението на 20.02.2018 година и е изписан на 23.02.2018 година. Заключението на предоперативната епикриза е за взето решение за оперативна интервенция, която е извършена.

            Поради изложеното настоящият състав приема, че е доказан фактическият състав на деликта, тъй като с противоправно поведение, изразяващо се в посоченото по – горе нарушение,  водачът на лекия автомобил е причинил посочените телесни увреждания на ищеца, които са били източник за него за болки и страдания и за които следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Относно конкретизиране на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства.
            От показанията на свидетеля  Г. П.Л., брат на ищеца, се установява, че той се  грижел за брат си след настъпилото ПТП. Обадили му се когато го закарали в болницата. След като го изписали срещал затрудния да отиде до тоалетната, бил натъртен целия. Свидетелят излага, че преди това събитие брат му заичал, но след него започнал да заича още повече. Около 5 – 6 месеца се страхувал да пресича улицата. Пояснява, че брат му е притеснителен човек като личност.

            При тази фактическа обстановка настоящият състав приема, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Конкретните увреждания са установени по делото, съгласно Постановление № 4от 23.12.1968 година на Пленума на ВС.  Следва да бъдат обезщетени вредите от преживения стрес  от самото събитие, причинените мозъчно сътресение и травма на крака, довели и до оперативна намеса, преживените след това в продължение на 5 -6 месеца притеснения  и неудобства във връзка с пресичане на улицата.

            При тази фактическа обстановка настоящият състав приема, че искът е основателен и доказан до пълния предявен размер от 2000 лева.  Посечения размер на обезщетението е съобразен и с икономическата обстановка в страната.

            По отношение на иска за заплащане на обезщетение  за забава, настоящият състав приема следното:

            По делото, въпреки указанията, дадени с определение от 14.10.2019 година, не са посочени доказателства за установяване на датата, на която ищецът е предявил претенцията си пред  застрахователното дружество. При това положение следва да се приеме, че към дата 28.06.2018 година, когато е преценено, че следва да бъде платено обезщетение на ищеца в размер на 500 лева,  са налице предпоставките на чл. 498, ал.3 от КЗ и от този момент следва да бъде присъдена лихва. Лихвата следва да бъде присъдена върху главница в размер от 2000 лева, тъй като уведомяването за признаване на право на обезщетение в размер от 500 лева е направено от ответната страна след подаване на исковата молба. Уточнението на процесуалния представител на ищеца от съдебно заседание е, че доколкото му е известно сумата от  500 лева не е присъдена на доверителя му.

            Лихвата за забава върху главница в размер от 2000 лева следва да бъде присъдена считано от датата на подаване на исковата молба на 22.06.2018 година до окончателното й плащане. Както беше посочено по  - горе по делото, въпреки указанията, не бяха представено доказателства за датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва  да бъда възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ размер от 760 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер от 734,84 лева.

            Съответно на отхвърлената част от исковете  ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер от 12,58 лева.

            До пълните предявени размери претенциите за присъждане на разноски следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.  „Джеймс Баучър “ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на представляване – заедно, да плати на К.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 20.02.2018 година,  по вина на  лице със сключена със ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК ********* застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.06.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 734,84 лева /седемстотин тридесет и четири лева, осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от претенциите.

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.  „Джеймс Баучър “ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на представляване – заедно, да плати сумата 68,47 лева /шестдесет и осем лева, четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 2 000 лева /две хиляди лева/,  считано от 20.02.2018 година до датата на подаване на исковата молба на 22.06.2018 година, както и претенцията за присъждане на разноски за разликата между присъдената на това основание сума до пълния предявен размер от 760 лева /седемстотин и шестдесет лева/.

            ОСЪЖДА К.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,  да плати на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.  „Джеймс Баучър “ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на представляване – заедно, сумата 12,58 лева /дванадесет лева, петдесет и осем стотинки/, представляващ разноски, направени съответно на отхвърлената част от исковете.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.  „Джеймс Баучър “ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на представляване – заедно, за осъждане на К.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 12,58 лева /дванадесет лева, петдесет и осем стотинки/ до пълния предявен размер от 380 лева /триста и осемдесет лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                                                  

                                                                                             

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.