№ 457
гр. Велико Търново, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена К.
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №463/11.01.2021г., постановено по Гр. д.№673/2020г. по описа на РС –
Г.О., ОСЪЖДА КР. С. Б., ЕГН **********, на основание чл.127 ал.2 ЗЗД вр. чл.32 ал.2 СК
да заплати на Т. В. ДЖ., с ЕГН **********, сумата от 4423,33 лв., представляваща дължима
½ част от платени от ищцата задължения по договор за кредит за текущо потребление –
30.10.2008г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, по който КР. С. Б. и Т. В. ДЖ. са
кредитополучатели, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.06.2020г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 11 278,54лв., като неоснователен, както и ОСЪЖДА
КР. С. Б. да заплати на Т. В. ДЖ. сумата от 557,46лв. – разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство.
Против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е
постъпила в срок въззивна жалба от ищцата Т. В. ДЖ., чрез пълномощника й адв.Цв. Й. от
ВТАК, с която са развити оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Твърди
се, че постановеното от първостепенният съд решение противоречи на действителното
правно положение. Сочи се, че въпреки, че са събрани всички поискани от страните
доказателства, същите не са обсъдени и не са взети предвид при постановяване на съдебното
решение. Твърди, че въпреки, че първоинстанционният съд признава, че презумпцията за
равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оБ., малко по
- късно в мотивите определя искането на ищеца ответника да поеме изцяло заплатеното за
неоснователно, защото претенцията е от солидарен длъжник, а не от поръчител, който извод
1
на съда е напълно противоречив и буди недоумение. Оспорва като неоснователни и
изводите на районният съд за неоснователност на претенцията за сумата от 2431,87лв. Моли
съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в
обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният
осъдителен иск. Претендира съдебни разноски за двете инстанции, съобразно изхода по
спора.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника КР. С. Б..
В СЗ въззивникът Т. В. ДЖ. лично и чрез пълномощника си адв.Й. от ВТАК
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за две инстанции.
В СЗ въззиваемата страна КР. С. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по въззивната жалба. Не сезира съда с претенция за съдебни разноски.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му отхвърлителна част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г.О. е бил предявен от Т. В.
ДЖ., чрез пълномощника й адв.Цв. Й. – ВТАК, против КР. С. Б. осъдителен иск с правно
основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 278,54лв.,
представляваща платена от нея сума по договор за кредит от 30.10.2008г., по който двамата
са кредитополучатели, използвана единствено за покриване нужди на ответника, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ – 15.06.2020г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника КР.
С. Б., с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на
предявеният иск. Не оспорва факта, че заедно с ищцата са кредитополучатели по процесният
договор за кредит. Не оспорва твърдението за заплатени от ищцата суми в изпълнение на
задълженията по него. Оспорва ищцовите твърдения в ИМ, досежно обстоятелството, че
сумите по кредита са използвани за негови лични нужди, а не за семейни такива.
Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал, са следните:
2
Страните по делото са бивши законни съпрузи, сключили граждански брак на
16.05.1993г., прекратен с решение №492/11.05.2011г. по гр.д.№329/2011г. по описа на ВТРС.
По време на брака на 29.09.2008г. е сключен Договор за паричен заем между Х. А.
Ш. – заемодател, и КР. С. Б. – заемател и съпруга Т.В. Б.а – съдлъжник, посилата на който
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 6500лв. срещу
поето задължение от заемателя да я върне еднократно до 15.11.2008г.
По време на брака на страните - на 30.10.2008г. е сключен процесния Договор за
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор, и Т.В. Б.а и КР. С. Б.,
наричани поотделно и заедно - кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуска
на кредитополучателя кредит в размер на 4100 евро при срок за издължаване от 120 месеца.
Видно от т.22 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от
процесния договор за кредит, вземането на кредитора по отношение на
кредитополучателите /ако са повече от един като страна по договора, какъвто е процесният
случай/, съответно техните наследници, е неделимо, съгласно чл.128 от ЗЗД, и то може да
бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или от наследниците им. С Договор
за поръчителство от 30.10.2008г., сключен между В. С. Б. - поръчител и „банка ДСК“, се
обезпечава изпълнението на задълженията на Т.В. Б.а и КР. С. Б. /кредитополучетел/ по
процесния Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.10.2008г.
Не е спорно по делото, че м.06.2009г. е настъпила фактическа раздяла между
страните по делото. Видно от удостоверение рег.№0402-20-00106/06.03.2020г., изд. от
„банка ДСК“ ЕАД, клон Г.О., за периода 30.10.2008г. – 01.12.2011г. ищцата Т. В. ДЖ. е
направила плащания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г.
в общ размер на 1653,53лв., от която: до 18.05.2009г. вкл., т.е. по време на брака на страните
и преди фактическата им раздяла сумата от 704,56лв., и за периода от 04.06.2009г. до
20.05.2011г., т.е. след фактическата им раздяла – сумата от 948,97лв.
Видно от писмо от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД до ищцата /л.17 от първоинстанционното
производство/, вземането на „Банка ДСК“ по процесния Договор за кредит за текущо
потребление от 30.10.2008г. е цедирано в полза на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, като за събирането му,
поради неизпълнение на договорените условия и непогасени вноски, е образувано изп. дело
№34/2014г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС.
По сключено от ищцата с цесионера „ОТП Ф.“ ЕАД Споразумение от 07.08.2015г.,
същата, видно от Справка за извършени доброволни вноски от ищцата по процесния
Договор за банков кредит от 30.10.2008г. същата за период след прекратяване на брака с
ответника – от 18.01.2013г. до 11.07.2018г. е заплатила общо сума в размер на 4 749,63лв.
Видно от удостоверение изх.№17457/12.12.2019г., изд. по изп. дело №34/2014г. по
описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, по изп. дело №34/2014г. по нейния опис,
образувано въз основа на ИЛ, изд. на 06.01.2012г. от ГОРС на основание заповед по чл.417
ГПК по ЧГД №3098/2011г. на ГОРС, по молба от ОТП Ф. Б. ЕАД, са постъпили от длъжника
Т. В. ДЖ. суми в размер на общо 2 443,51лв. от наложен й запор на трудово възнаграждение
3
в периода след прекратяване на брака й с ответника - от 27.02.2014г. до 27.07.2015г.
Видно от съобщение изх.№12298/28.08.2019г., изд. по изп. дело №384/2019г. по описа
на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, за удовлетворяване вземането на взискателя В. С.
Б. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. В. ДЖ.. Видно от
удостоверение за размера на дълга изх.№5854/08.06.2020г., изд. по изп. дело №384/2019г. по
описа на ЧСИ Д. К., образувано въз основа на ИЛ, изд. на 06.01.2012г. от ГОРС на
основание заповед по чл.417 ГПК по ЧГД №3098/2011г. на ГОРС, по молба на В. С. Б., с
длъжник Т. В. ДЖ., задължението на длъжника по изп. дело към 08.06.2020г. е в общ размер
на 7 224,83лв., от които са платени 2 431,87лв. за периода от 12.09.2019г. до 27.05.2020г.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит
на по двама свидетели, водени от страните. От разпита на низходящите на страните С. и Р.
Б.и, чиито показания въззивният съд прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира, се
установява, че родителите им теглили два кредита – един за жилището ипотечен и един за
изгубени пари от баща им, който кредит е изтеглен, за да се върнат на фирмата, където баща
им работел и като цяло кредита се изплащал от майка им, и свид.Св. Б. установява и че чичо
му осъдил майка му да му върне парите.
Разпитан пред ГОРС св.В. Б., брат на ответника, чийто показания съдът прецени по
реда на чл.172 ГПК, но които кредитира, поръчител по процесния договор за кредит за
текущо потребление от 30.10.2008г., се установява, че станал инцидент с брат му откраднали
му сума от 6500лв., страните изтеглили 8000лв., от които 6500лв. са върнали, остават
1500лв. – правили са ремонт, „нещо са правили“.
Св.Р. Б.а, майка на ответника, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК,
но които кредитира, установява, че когато откраднали парите, са теглили заем да ги върнат и
са теглили малко повече за техни нужди, изтеглени са 8000лв., 6500лв. трябва да се върнат,
останалите са ги похарчили.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ до окончателното изплащане, който е процесуално допустим, доколкото е налице
правен интерес у ищеца от предявяването му.
На основание чл.127 ал.2 изр.1 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Съгласно чл.127
ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като установената в
чл.127 ал.1 ЗЗД презумпция за равенство в разпределението на платения на кредитора
солидарен дълг е оБ..
За да бъде уважен регресен иск с правно основание чл.127 ал. 2 изр.1 от ЗЗД на
платилия солидарен длъжник срещу друг солидарен длъжник следва да се докаже в
4
условията на пълно и главно доказване, че е платено в повече от дължимото от този
длъжник, като е изпълнил нещо в повече от неговата част за сметка на останалите
длъжници.
В процесният случай страните по делото, бивши съпруги, имат качеството
кредитополучател по сключения с кредитора „Банка ДСК“ ЕАД процесен Договор за кредит
за текущо потребление от 30.10.2008г., като на основание т.22 от Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за кредит,
вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, доколкото в случая са
повече от един като страна по договора, и поради намерението на договарящите, е
неделимо, съгласно чл.128 ал.1 ЗЗД, и като такова то може да бъде събрано изцяло от всеки
от кредитополучателите. Следователно, съобразно чл.128 ал.1 пр.2 ЗЗД, поради намерението
на договарящите, и съгласно чл.129 ал.2 ЗЗД, поетото задължение от страните по делото, в
качеството им на кредиполучатели по процесния договор за кредит за текущо потребление
от 30.10.2008г., е солидарно, т.е. страните са солидарни длъжници.
Не е спорно, че между страните е настъпила фактическа раздяла през м.06.2009г., а
сключеният им на 16.05.1993г. граждански брак е прекратен с развод с Решение
№492/11.05.2021г. по гр.д.№329/2011г. на ВТРС. Не е спорно по делото, че процесният
кредит е обслужван и погасяванията по него са извършвани само от ищцата по делото, която
към датата на предявяване на ИМ е заплатила за погасяване на кредита общо сума в исковия
размер от 11 278,54лв., от която: 1653,53лв. /от които до 18.05.2009г. вкл. сума в размер на
704,56лв., и от 04.06.2009г. до 20.05.2011г. сума от 948,97лв./, сумата от 4 749,63лв. по
силата на сключеното с цесионера „ОТП Ф. Б.“ ЕАД Споразумение от 07.08.2015г.,
2443,51лв. от запор на трудовото й възнаграждение по изп. дело №34/2014г. по описа на
ЧСИ Д.К., и 2 431,87лв. в полза на взискателя и поръчител по процесния договор за кредит
за текущо потребление от 30.10.2008г. В. С. Б. по изп. дело №384/2019г. по описа на ЧСИ Д.
К. с район на действие ВТОС. За платените от ищцата – солидарен длъжник суми по време
на брака й с ответника в общ размер от 704,56лв. за периода до 18.05.2009г. вкл., т.е. преди
настъпване на фактическата раздяла между страните, същата не разполага с парично
вземане срещу другия съпруг – ответник за връщане на припадащата му се част, доколкото
спецификата на семейните отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл.127
ал.1 ЗЗД, докато съпрузите са в брак. По време на брака, ако съпругът изпълни общо
задължение с лично имущество, той не може да иска от другия съпруг връщане на
припадащата му се част / в този смисъл е и правната доктрина – Семейно право
1990г.,проф.д-р Л.Ненова,стр.92/.Това следва от правилото, установено в чл.17 от СК,
респективно в чл.18 от СК /отм./, според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява
благополучието на семейството, съобразно своите „възможности, имущество и доходи”.
Липсва изискване на закона за равно участие на съпрузите във финансирането на
семейството, което не винаги е възможно и е в противоречие с изискването за взаимност
между съпрузите. Независимо от горният извод, че ищцата не разполага с вземане срещу
другия съпруг – ответник за връщане на припадащата му се част от платената сума от
5
704,56лв. по време на брака им и преди настъпване на фактическата раздяла между тях,
същият няма да повлияе на крайният изход по висящият пред въззивния съд правен спор
между страните по частично отхвърления иск по чл.127 ал.2 ЗЗД, доколкото
първоинстанционното решение, което е единство от мотиви и диспозитив, с което е уважен
частично регресният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД, вкл. и за ½ част от тази платена от ищцата сума
от 704,56лв., не е обжалвано от страните, в частност от ответника, и като необжалвано е
влязло в законна сила.
Съдът счита, че от ищцата, в чиято тежест е, не е установено в процеса пълно и
главно, че следва друго от отношенията между солидарните длъжници по смисъла на чл.127
ал.1 ЗЗД, а именно, не се доказва постигната договорка между страните по делото като
солидарни длъжници платения на кредитора солидарен дълг да се понесе само от ответника,
по причина, че в по - голямата си част е използван за негови лични нужди /погасяване на
кредит към работодател/, поради което и доколкото не е оборена презумпцията по чл.127
ал.1 ЗЗД, това, което е платено от ищцата като солидарен длъжник на кредитора, трябва да
се понесе от солидарните длъжници – страни по делото по равно. В случая поетото от
страните като кредитополучатели задължение за връщане на кредита за текущо потребление
по процесния договор от 30.10.2008г., поради намерението на договарящите, съгласно чл.22
от ОУ, неразделна част от д/ра за кредит, е неделимо, т.е. поето е от тях в условията на
пасивна солидарност, поради което е ирелевантно дали кредитът е разходван за нужди на
семейството, доколкото солидарността в случая произтича от договора, а и тази част от
кредита, използвана за ремонт, съгласно гласните доказателства, и от закона /чл.32 ал.2 СК/,
или за лични нужди, доколкото и не се установява от отношенията между солидарните
длъжници да следва нещо друго, поради което и по силата на чл.127 ал.1 ЗЗД това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Макар и по-голямата част от
кредита от 6500лв. да е използван за лични нужди на ответника – за изплащане на заема му
към работодател, доколкото не се доказва да следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, съгласно чл.127 ал.1 ЗЗД, това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, съгласно трайно установената
съдебна практика, солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг
такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което
е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването. /Решение
№211/23.07.2012г. по гр.д.№177/2011г., ІV г.о., ВКС/. Предвид изложеното, ответникът
дължи 1/2 от изпълненото от ищцата парично задължение по погасяване на отпуснатия
кредит по процесния договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г. или ½ част от
погасените суми след фактическата раздяла между страните, която изключва съвместния
принос и общността на средствата за погасяване на кредита /в този смисъл и опр.
№288/25.03.2010г. по гр.д.№56/2010г., ВКС/, и след прекратяване на брака с развод, когато е
налице разделност на задълженията и изпълненото от единия длъжник общо задължение
след прекратяване на брака между бившите съпрузи, също е в режим на разделност – или ½
6
от платената за периода 04.06.2009г. до 20.05.2011г. сума от 948,97лв., ½ от платената сума
от 4749,63лв., ½ от платената сума от 2443,51лв., до който размер искът по чл.127 ал.2 ЗЗД е
основателен и доказан и е уважен от първоинстанционният съд с необжалваното в
уважителната му част съдебно решение.
Регресният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД се явява основателен и доказан и за ½ част от
платената от ищцата – солидарен длъжник сума от 2431,87лв. на взискателя В. С. Б. по изп.
дело №384/2019г. по описа на ЧСИ Д. К., или за сумата от 1215,94лв., който взискател е и
поръчител по процесния договор за банков кредит от 30.10.2008г., който е платил дълга,
поради което и на основание чл.429 ал.1 ГПК е поискал изпълнение по изп. дело
№384/2019г. по описа на ЧСИ Д.К. въз основа на издадения в полза на взискателя ИЛ, изд.
на 06.01.2012г. от ГОРС на основание заповед по чл.417 ГПК по ЧГД №3098/2011г. на
ГОРС, въз основа на който е било образувано и изп. дело №34/2014г. по описа на ЧСИ Д. К..
Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има
срещу длъжника, поради което и ищцата – солидарен длъжник има регресно вземане по
чл.127 ал.2 ЗЗД срещу другия солидарен длъжник – ответник в процеса за изпълненото
повече от своята част и доколкото не е оборена в процеса презумпцията по чл.127 ал.1 ЗЗД,
искът по чл.127 ал.2 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен и за ½ част
от платената от ищцата – солидарен длъжник сума от 2431,87лв. на взискателя В. С. Б. по
изп. дело №384/2019г. по описа на ЧСИ Д. К., или за сумата от 1215,94лв., предвид което
въззивната жалба се явява частично основателна в тази й част и следва да бъде уважена, а
първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за разликата от 1215,94лв. над
уважения размер, следва да бъде отменено като неправилно, вместо което постановено
друго, с което искът по чл.127 ал.2 ЗЗД бъде уважен и за сумата от 1215,94лв. като
основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената
главница от 1215,94лв., считано от датата на предявяване на ИМ – 15.06.2020г. до
окончателното изплащане.
Първоинстанционното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част за
разликата над общо уважения размер на иска от 5639,27лв. /4423,33лв. +1215,94лв. =
5639,27лв./ до пълния предявен размер от 11278,54лв., доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, и на основание чл.127 ал.1 ЗЗД, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Изходът по въззивната жалба и частичното й уважаване, налага преразглеждане на
отговорността на страните за съдебни разноски в първоинстанционното производство и
отмяна на обжалваното решение и в частта за разноските.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславя основателност на
претенцията на ищцата за присъждане на направените в първоинстанционното производство
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, съразмерно с уважената част
7
от иска, в доказан размер от 710,57лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Само за пълнота съдът излага, че е доказано от ищцата извършването на всички
разноски, съгласно представения пред първата инстанция списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и за
платена такса удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД – 100лв. с представената операционна
бележка от 06.03.2020г., която такса съставлява съдебни разноски, доколкото е направена
във връзка с заведеното дело.
Ответникът в първоинстанционното производство в рамките на преклузивния за това
срок – до приключване на устните състезания пред първата инстанция, не е предявил
претенция за присъждане на съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Изходът по въззивната жалба обуславя основателност на претенцията на въззивника
за направени съдебни разноски във въззивното производство /от които 137,10 лв. дължимо
внесена ДТ, съгласно чл.18 ал.1 ТДТКССГПК, и 870лв. заплатено адв. възнаграждение/,
съразмерно с уважената част от жалбата, в доказан размер от 178,63лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на съдебни разноски във
въззивното производство, липсват и доказателства да е направила такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №463/11.01.2021г., постановено по Гр. д.№673/2020г. по описа
на РС – Г.О., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Т. В. ДЖ., с ЕГН **********,
против КР. С. Б., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД
за разликата от 1215,94лв. над уважения размер от 4423,33лв., както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КР. С. Б. , с ЕГН **********, с постоянен адрес с.В., общ. С., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. ДЖ. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.О., ул.“Б.“ №13, вх.Д,
ет.4, ап.11, и сума в размер на 1 215,94 лв. /хиляда двеста и петнадесет лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща дължима ½ част от платени от ищцата задължения по
Договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, по
който КР. С. Б. и Т. В. ДЖ. са кредитополучатели, а именно ½ част от сумата от 2431,87лв.,
платена от ищцата по изд. дело №384/2019г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие
ВТОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.06.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №463/11.01.2021г., постановено по Гр.д.№673/2020г.
по описа на РС – Г.О., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ за
разликата над общо уважения размер на иска от 5639,27лв. до пълния предявен размер
8
от 11 278,54лв.
ОСЪЖДА КР. С. Б. , с ЕГН **********, с постоянен адрес с.В., общ. С., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. ДЖ. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.О., ул.“Б.“ №13, вх.Д,
ет.4, ап.11, сума в размер на 710,57 лв. /седемстотин и десет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща направени съдебни разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА КР. С. Б. , с ЕГН **********, с постоянен адрес с.В., общ. С., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. В. ДЖ. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.О., ул.“Б.“ №13, вх.Д,
ет.4, ап.11, сума в размер на 178,63 лв. /сто седемдесет и осем лева и шейсет и три
стотинки/, представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9