РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. К., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20205100500172 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 75/11.06.2020 г., постановено по гр. д. № 448/2019 г. по
описа на Pайонен съд - М., ГД „Г. п.“ при МВР е осъдена да заплати на АТ. Д.
ИЛ., следните суми: сумата в размер на 1364.81 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 02.09.2016 г. до 02.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в
размер на 165.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото
плащане, до 02.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
С решението ГД „Г. п.“ - МВР е осъдена да заплати на A. Д. И. сумата от
350 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
С решението ГД „ГП“ - МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен
съд- М. сумата от 61.20 лева, представляваща държавна такса по предявените
искове, сумата от 100 лева - разноски за възнаграждение за вещо лице, както
и д.т. в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. д. „Г.
п.“ - МВР, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи
се, че държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждат
със ЗМВР, са специфична категория служители, извършващи специфични
дейности със специфична насоченост - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението, работещи при специфичен режим на работа, поради което
служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Също така
специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд, за което
била издадена и приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи. Излагат се
съображения, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е приложима, когато продължителността
на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато
продължителност в общия случай установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа
дневен труд. За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с
оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква
продължителност за дневния и за нощния труд - 8 часа. Застъпва се
становището, че при съотношение 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд,
или коефициент 1.143, работникът или служителят не работи извънредно по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд, какъвто би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.
187, ал. 1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, била трудно приложима. Тази разпоредба
била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй
като не били налице нейните предпоставки: подневно отчитане на работното
време, работа на смени, продължителност на нощно работно време, по-малка
от продължителността на дневното, трудово възнаграждение заработено по
трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените
необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
2
нощното работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не
била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото
възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. С оглед характера на служебното
правоотношение на въззиваемата страна и създадената организация на работа
в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ били неприложими спрямо
процесното служебно правоотношение, което правело неоснователна
претенцията на страната по главния и акцесорния иск. Въззивника моли съда
да отмени обжалваното решение на РС - М.. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание, с представена по делото писмена молба
поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемият А. Д. ИЛ., чрез представителя си по пълномощие, е
представил отговор на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба. В отговора се излагат съображения, че при наличие на
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143. Сочи се, че в противен случай държавният служител в МВР се
поставял в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Застъпва се становището, че специалната закрила се изразява в правото на
държавните служители от системата на МВР да получават за положения
нощен труд възнаграждения при условията на КТ. В случая наредбите на
министъра на вътрешните работи за определяне на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определяли по-ниска
стойност от предвидената по КТ. Поради това процесното възнаграждение
следвало да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-
висока степен. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Районен съд -
М.. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира следното:
3
Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването, се явява допустима. Разгледана по същество обаче, се явява
неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната от въззивната жалба рамка
на осъществяваната в това производство проверка, настоящата инстанция
намира процесното първоинстанционно решение за валидно и за допустимо.
Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск
за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен
труд през процесния период от 2016-2019 г. и обезщетение за забавено
плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за
процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с
коефициент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от
Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на
положения труд от ищеца за процесния период. Твърди също, че в наредбите
липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент
1.143.
В производството от фактическа страна не се спори, а и при съвкупна
преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през
процесния период страните са били обвързани по валидно служебно
правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен
труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време.
Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните
служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по
реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
или коефициент 1.143.
По така поставения основен във въззивното производство въпрос,
настоящият съд съобрази следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
4
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.
187, ал. 1 от ЗМВР, относим към процесния период). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР относим към процесния период). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР, относим към процесния период).
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр.
ал. 6 от ЗМВР, относим към процесния период).
В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, относима към процесния
период, е указано, че с наредба на министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време,
отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. През процесния период действа
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за
преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано отчитане на работното
време на положения нощен труд, което правило е било уредено в Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че
не следва да се приложи механизъм за преизчисляване на нощния труд. При
липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
5
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната
уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с
коефициент 1.143, и изплащането му като извънреден, по отношение на
служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от
закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на
СЕС, при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на
правото на ЕС, и до приемането на мерки за възстановяване на равното
третиране, спазването на принципа за равно третиране може да се гарантира
единствено, ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се
предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в
привилегированата категория (в този смисъл са решението от 9 март 2017 г.
по дело С-406/15, т. 66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т. 57,
решението от 22 юни 2011 г. по дело С-399/09,т. 51, и решението от 28
януари 2015 г. по дело С-417/13, т. 46). Лицата в по-неблагоприятно
положение трябва да бъдат поставени в същото положение като лицата, които
се ползват от съответната привилегия (решението от 11 април 2013 г. по дело
С-401/11, т. 35). В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага
дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска
или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи
по отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение,
същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория (в
този смисъл са решението от 12 декември 2002 г. по дело С-442/00, т. 43,
решението от 7 септември 2006 г. по дело С- 81/05,т. 46, и решението от 21
юни 2007 г. по дела С-231/06-С-233/06, т. 39).
Поради изложеното съдът приема, че липсата на изрична правна уредба в
ЗМВР и наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляване на
положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде
третирана в ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване
поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
6
постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно се прилага
нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Като акт от общото трудово
законодателство, последната намира приложение тогава, когато в другите
специални подзаконови нормативни актове, издадени по прилагане на ЗДСл
или ЗМВР, са налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни
разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения и реда за получаването им. Нейното приложение може да се
изключи само в случай, че е налице специална правна уредба, която дава в
по-голяма степен защита на правата на работещите в системата на МВР, но не
и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Изложените до тук изводи определено не противоречат и на
постановеното решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020,
образувано по преюдициално запитване от Районен съд - Л.. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-
кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден
адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги
поставя в по - неблагоприятно положение от работниците и служителите,
полагащи труд по общото трудово законодателство, както и отчитайки
тежестта, обществената значимост и правата на служителите в МВР,
настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското
законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Ето защо, претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия
период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен, се
явява основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания и
установен от назначената по делото ССчЕкспертиза размер. С оглед
основателността на иска за главницата основателен е и предявеният иск за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата в претендирания и установен от назначената по делото експертиза
размер.
Като е достигнал до тези правни изводи и е уважил предявените искове в
претендираните размери, първоинстанционният съд е постановил правилно
7
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в
размер на 400 лева, съгласно приложения Списък по чл. 80 от ГПК. По
отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия, настоящата инстанция приема, че същото е
неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е съобразено с
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и напълно съответства на правната и фактическа сложност на
делото и неговата продължителност.
Предвид обстоятелството, че в първоинстанционното производство са
били предявени два обективно съединени искове, за които се дължи държавна
такса общо в размер на 104.60 лева (54.60 лева за иска за главница и 50 лева
за иска за мораторни лихви), а е събрана държавна такса само в размер на
61.20 лева, то следва въззивникът да бъде осъден да заплати допълнително
43.40 лева държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 11.06.2020 г., постановено по гр. д. №
448/2019 г. по описа на М.ския районен съд.
ОСЪЖДА Г. д. „Г. п.“ - МВР, гр. С., бул. „К. М. Л.“ № *, да заплати на
АТ. Д. ИЛ. от с. Т., общ. К., с ЕГН **********, разноски за въззивна
инстанция в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. д. „Г. п.“ - МВР, гр. С., бул. „К. М. Л.“ № *, да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - К.
допълнително 43.40 лева държавна такса за предявените искове пред
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал.3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8