Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260076
гр. С.,15.09
.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева, като
разгледа докладваното от р. съдия гр.
дело № 6670/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 56 от ЗН.
В исковата молба се твърди, че между „Юробанк
България“ АД в качеството си на кредитор и ЕТ „РУМБФИЗ - Р.М.“, представлявано
от Р.А.М.. в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за Банков
кредит (продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“) № 1856 на 28.11.2006 г., по силата на който
Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков
кредит в размер на 21 000 лева (двадесет и една хиляди лева) за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди. Крайният срок за погасяване на сумите по кредита е
29.11.2026 г.
На 21.06.2017 г. между „Юробанк България” АЛ и
„Мелон България” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия).
„Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков
кредит № 1856/28.11.2006 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности в полза на „Мелон България" ЕАД.
По Договора за кредит отговаря ЕТ „РУМБФИЗ - Р.М.“
и регистрираното с това търговско качество физическо лице Р.А.М...
При извършена справка в електронната платформа
на Имотния регистър (“ИКАР“) предвид направени разпореждания с имущество от
наследниците през
„Мелон България“ ЕАД в качеството на цесионер
е инициирал уведомления за изискуемост на вземанията по договора за кредит и
извършената цесия до законните наследници на кредитополучателя Р.А., след което
са предприети действия по снабдяване със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
пред PC -Бургас.
В.Р.М. се приема за уведомен за случилото се
прехвърляне на вземане и неговата изискуемост след залепване на уведомление на
настоящия му адрес на 23.01.2019 г. чрез ЧСИ Т. Маджарова, с рег.№803 при КЧСИ,
с район на действие - Бургаски окръжен съд. В рамките на двуседмичния срок по
чл.47 от ТПК г-н В.Р.М. не се е явил да получи документите. С оглед на
изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ТПК във връзка с чл.47, ал.1 от ТПК
уведомлението за цесия се счита връчено. К.П.М. се приема за редовно уведомена
за случилото се прехвърляне на вземане и неговата изискуемост на основание
чл.44, ал.1 от ТПК, съгласно разпореждане с изх.№ 7297/19.02.2019 г. на ЧСИ
Павел Георгиев с рег.№ 837 при КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - С.. Н.Р.С.
се приема за редовно уведомена за случилото се прехвърляне на вземане и
неговата изискуемост на основание чл.44, ал.1 от ТПК, съгласно разпореждане с
изх.№ 7286/19.02.2019 г. на ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 при КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд - С..
По инициатива на „Мелон България” ЕАД е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
PC - Бургас. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1881/2019 г. по описа на PC
– Бургас и е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение,
законните наследници на починалия длъжник К.П.М. и Н.Р.С. са подали възражение
в срок. По отношение на В.Р.М., заповедта за изпълнение е връчена на основание
чл.47, ап.5 от ГПК.
Установителния иск срещу тримата ответници е
предявен в срок, като въз основа на него е образувано гр.д. № 5504/2019 г. по
описа на PC – Бургас.
Сочи се, че на 15.11.2019 г. ищцовото
дружество получава съобщение от Районен съд - гр. Бургас, с приложено
Определение на съда, постановено по гр.д. № 5504/2019 г. във връзка с предявен
иск по чл.422 от ГПК за съществуването на вземане срещу длъжниците, с което е
насрочено разглеждане на спора в открито съдебно заседание на 04.12.2019 г. Към
Определението са приложени отговори на искова молба от ответниците, както и
Удостоверение от PC - С., изх. № СД-02-09-9284/31.10.2019 г., издадено по
ч.г.д. № 5954/2019г., с което се удостоверява, че В.Р.М., К.П.М. и Н.Р.С. са се
отказали от наследството на наследодателя си Р.А.М...
Счита се, че приложения отказ от наследство е
нищожен, тъй като в конкретния случай ответниците по делото са извършили
разпоредителни сделки с имоти, собственост на наследодателя и надлежно вписани
в Агенция по вписванията - Имотен регистър, за което се представят
доказателства.
Сочи
се, че видно от разпоредителните сделки на наследниците, същите са приели
наследството с конклудентни действия още през
Твърди
се, че с приемане на наследството, освен активи, наследниците наследяват и
пасивите на наследодателя, какъвто е договора за кредит, като същите придобиват
пасивна процесуална легитимация по него. Предвид липсата на плащания по него, „Мелон
България" ЕАД е уведомила ответниците за цесията и предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с
което да обяви за недействителен и унищожи по отношение на „Мелон България” ЕАД, вписан в Търговски регистър към
Агенция по вписванията отказ от наследство, вписан в специалния регистър на съда под № 164, с Определение № 3779/30.10.2019
г. постановено по ч.г.д. № 5954/2019 г. по
описа на PC -
С., с който В.Р.М., К.П.М. и
Н.Р.С. се отказват от наследството на наследодателя си Р.А.М...
Претендира се юриск. възнаграждение в размер на 150 лева.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците К.П.М. и Н.Р.С.
чрез процесуален представител, в който се счита, че предявеният иск е
процесуално допустим, но неоснователен, поради липса на активната процесуална
легитимация на ищеца поради погасен по давност иск с чл. 410 ал.1 и чл. 415
ал.1, във вр. с чл. 422 от ГПК и се моли същият да бъде отхвърлен в неговата
цялост. Моли се до решаване на гр. дело № 5504/2019 г. по описа на РС Бургас,
настоящото производство да бъде спряно, поради преюдициалност на този иск.
Постъпил
е отговор на исковата молба и от ответника В.Р.М. чрез назначения му особен
представител, който счита, че предявеният иск е неоснователен, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца и моли същият да бъде отхвърлен в
неговата цялост. Излагат се аргументи в тази насока.
Ищцовото
дружество, редовно призовано не
изпраща представител в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му представител,
с която моли съда да разгледа делото в тяхно отсъствие. Нямат възражения по
доклада, нямат нови доказателствени искания. Молят съда да уважи исковата
претенция. С оглед дадените указания уточняват, че целта на унищожаване на
вписания отказ от наследство е да ангажира пасивната процесуална легитимация на
отреклите се наследници по гр. дело № 5504/2019 г. по описа на РС Бургас.
Същото дело било спряно, поради преюдициалност на настоящото дело.
Ответникът
В.Р.М., редовно призован не се явява. Представлява се от назначен особен
представител, както и процесуален такъв, които поддържат отговорите на исковата
молба и молят съда да отхвърли иска като неоснователен.
Ответниците
К.П.М. и Н.Р.С., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли съда
да отхвърли исковата претенция.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 28.11.2006 г. че между „Юробанк България“
АД и ЕТ „РУМБФИЗ - Р.М.“, представлявано от Р.А. е сключен Договор за Банков
кредит (продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“) № 1856, по силата на който Банката е
предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в
размер на 21 000 лева.
На 21.06.2017 г. между „Юробанк България” АЛ и
„Мелон България” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия).
„Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков
кредит № 1856/28.11.2006 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности в полза на „Мелон България" ЕАД.
Установява, че лицето лице Р.А.М.. е починало и
е оставил за наследници В.Р.М., К.П.М. и Н.Р.С..
По инициатива на „Мелон България” ЕАД е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
PC - Бургас. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1881/2019 г. по описа на PC
– Бургас и е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение,
законните наследници на починалия длъжник К.П.М. и Н.Р.С. са подали възражение
в срок. По отношение на В.Р.М., заповедта за изпълнение е връчена на основание
чл.47, ап.5 от ГПК.
Установителния иск срещу тримата ответници е предявен
в срок, като въз основа на него е образувано гр.д. № 5504/2019 г. по описа на
PC – Бургас.
На 15.11.2019 г. ищцовото дружество получава
съобщение от Районен съд - гр. Бургас, с приложено Определение на съда,
постановено по гр.д. № 5504/2019 г. във връзка с предявен иск по чл.422 от ГПК
за съществуването на вземане срещу длъжниците, с което е насрочено разглеждане
на спора в открито съдебно заседание. Към Определението са приложени отговори
на искова молба от ответниците, както и Удостоверение от PC - С., изх. №
СД-02-09-9284/31.10.2019 г., издадено по ч.г.д. № 5954/2019г., с което се
удостоверява, че В.Р.М., К.П.М. и Н.Р.С. са се отказали от наследството на
наследодателя си Р.А.М...
По партидата на Наследодателя Р.А.М.. ***. е вписан Договор за доброволна делба по
отношение на НИ, представляващ ПИ, без номер, парцел- няма, терен от 82627
кв.м., градски , обл. Бургас, Промишлена зона Победа.
По партидата на наследодателя , като
съсобственик в Служба по вписвания- Бургас на 14.12.1999 г. е вписан
Констативен акт, дв.вх. № 28052, том 23, акт. 47 по отношение на ПИ, парцел 9,658/
2109 кв.м. ид. ч. от дворно място, Градски, обл. Бургас, ул. Фердинандова.
На 17.11.2011 г. наследниците са дарили на
Станимир Росенов Станчев 109.67/2123
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.614.249 по кадастралната карта и кадастрали регистли
с адрес на имота гр. Бургас, Фердинандова № 68.
На същата дата В.М. и Н.С. са дарили на
Станимир Станчев Станимир Станчев по 1/6 свои ид. части от имот с площ 436
кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. шейново № 20 и свои собствени 1/6 ид. части
от жилище, апартамент с площ 96 кв.м. на същия адрес.
На 27.06.2008 г. ответниците с нт. Акт № 142,
т. IV, рег. № 7485, дело № 624 на нот. Димчо Ненов с район на
действие СлРС са дарили на Станимир Станчев наследствените си всеки по 1/6 ид.
части или общо ½ ид. част от имот, находящ се в гр. С. и представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67338.552.38.1.38 с адрес ул. Х. Димитър № 33,
вх. Б, ап. 38.
На 12.12.2013 г. К.П.М.
е дарила на С.С. личните си ½ ид. части от посочения по- горе
имот.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание по
чл. 56 от ЗН, с който се прави искане да се постанови унищожението на отказа от
наследство, извършен от ответниците В.Р.М., К.П.М. и Н.Р.С., оставено им от
наследодателя Р.А.М...
Искът е допустим и е налице е правен интерес от
предявяването му. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация.
Установи се, че с
договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. Юробанк България АД е прехвърлило
на ищцовото дружество срещу заплащане вземания срещу длъжници, посочени в
Приложение № 1 към договора.. В това приложение е вписан като длъжник и ЕТ
Румбфиз- Р.М.. С потвърждение за извършена цесия и на осн. чл. 99, ал3 от ЗЗД е упълномощен Мелон България ЕАД да
уведоми от името на Юробанк България АД
длъжникът по вземането..
Изпратени са до ответниците уведомления за извършената
цесия, като на 14.01.2019 г. Н.С. и К.М.
са отказали да получат уведомлението.
Отказът е удостоверен с подпис на връчител. Връчването на уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземане до В.М. е извършено при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК- чрез залепване на уведомление на адрес.
Искът е предявен от кредитор, който твърди, че е увреден
и е срещу длъжници, които с действията си са го увредили. Искът е предявен и в
срока по чл. 56, ал. 2 от ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗН,
кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат
унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от
имуществото на наследника.
Установи се от приетите по делото писмени
доказателства, че наследниците на Р.М. след смъртта му са извършили
прехвърлителни сделки с имоти, оставени им в наследство от наследодателя.
След анализ на събраните по делото доказателства
съдът приема, че обективните елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗН са налице. На първо място безспорно се установи, че ищцовото
дружество има качеството кредитор, което е възникнало на 21.06.2017 г. В полза на ищеца е възникнало вземане по
валидно сключен договор за прехвърляне на вземания, който не е прекратен или
погасен, като продължава да съществува и към момента на приключване на устните
състезания по делото. Съдът намира, че възникването на вземането предхожда по
време датата на направения отказ от наследство от ответниците на 30.10.2019 г. Достатъчно условие да се
приеме, че е налице обективна предпоставка за иска по чл. 56 от ЗН е наличието
на вземане, възникнало преди извършването на увреждащото действие от длъжниците
и съществуващо при извършването на правното действие, без значение дали е
изискуемо и ликвидно към момента на действието.
В случая е налице и следващата обективна
предпоставка на иска по чл. 56 от ЗН - увреждане на кредитора. Съдът намира, че
с отказът от наследство, останало от Р.М., ответниците намаляват имуществото,
от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като
същият отговаря за всяко свое задължение с всичките си секвестируеми
имуществени права, които притежава към момента на принудителното изпълнение.
Всяко едно намаляване или обременяване на имуществото на длъжника застрашава
удовлетворяването на кредиторите и поради тази причина са предвидени редица
институти за запазването му, какъвто се явява и искът по чл. 56 от ЗН.
Искът
по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказ от наследството е специална хипотеза на
конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност
на увреждаща кредитора сделка. При успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД, респ.
чл. 56 ЗН, разпоредителното действие /увреждащата сделка/, респ. отказът от
наследство, са недействителни в отношенията между кредитора и длъжника. С
уважаването на всеки от двата иска се счита, че действието не е извършено от
длъжника и кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от имуществото,
предмет на увреждащото действие, респ. от наследствения имот. Това означава, че
кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имота и след
осъществяване на публичната продан - да се удовлетвори от сумата, получена от
проданта до размера на своето вземане. Действително съдебната практика се е
ориентирала около разбирането, че страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, респ.
унищожаването по чл. 56 ЗН, има за задача да установи само качеството си на
кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес, т. е. качеството
кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му
произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с
влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се
направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.
Следваща предпоставка за уважаване на иска по
чл. 56 от ЗН е невъзможността вземането на кредитора да бъде покрито от личното
имущество на длъжника. Необходимостта от доказване на този елемент следва от
тълкуването на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗН в която е използван израза
"доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
" Горното предполага съпоставяне между стойността на имуществото на длъжника
– наследник и на задължението му към кредитора. Съдебната практика е
константна, че по отношение имуществото на длъжника следва да се вземе предвид
само това, което той реално притежава – права, които са част от патримониума му
и вземания, които са изискуеми. В тежест на ответника е да докаже, че има
достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора.
Съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства, а именно справки в Служба по вписвания- Бургас и Служба по
вписвания- С. по имотните партиди на ответниците, не може да се направи извод, че те имат
имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че
в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на
предявения иск за унищожаване на отказа от наследство на ответниците и на ищцовото
дружество следва да се предостави възможност да събере вземането си от
наследственото им имущество. Унищожаването на отказа е относително – само по
отношение на ищеца/кредитор, който го е поискал, и само доколкото е необходимо
за удовлетворяване на визираното в иска вземане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 30 лева д.т., юриск. Възнаграждение в размер на 150 лева и
депозит за особен представител в размер на 300 лева, съгласно представен е
списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран
от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 56,
ал. 1 от ЗН, извършените от В.Р.М. с ЕГН ********** ***, К.П.М. с ЕГН **********
*** и Н.Р.С. с ЕГН ********** *** откази от наследство, вписани в специалния
регистър на съда под № 164, с Определение № 3779/30.10.2019 г. постановено по
ч.г.д. № 5954/2019 г. по описа на PC - С., с които се отказват от наследството
на наследодателя си Р.А.М.. по отношение на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100
ет.3, представлявано от изпълнителните директори Николаос Константинос
Петракополус и Панайотис Влахос.
ОСЪЖДА
В.Р.М. с ЕГН **********
***, К.П.М. с ЕГН ********** *** и Н.Р.С. с ЕГН ********** *** да заплатят на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100 ет.3,
представлявано от изпълнителните директори Николаос Константинос Петракополус и
Панайотис Влахос разноски в размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: