№ 125
гр. Шумен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф. Д. А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630200769 по описа за 2021 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001203/19.11.2021 г. на Директора на
Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2
от КТ на “КАРАМЕЛА М.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 33Б в качеството му на работодател, представлявано от
М. Т. Г. ЕГН ********** и Н. В. М. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева. В жалбата си жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Алтернативно моли за намаляване на наложената имуществена санкция до минималния
предвиден в закона размер. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който
поддържа депозираната жалба.
За административно-наказващият орган, издал НП, се явява Д. В. - И. - юрисконсулт.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да потвърди НП като излага доводите си затова. Счита, че извършването на
нарушението е доказано по безспорен начин, както и, че не са налице съществени
процесуални нарушения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“Кармела М.” ООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б и се представлява от управителите М. Т. Г., ЕГН
********** и Н. В. М., ЕГН **********, заедно и поотделно. Предмета на дейността на
дружеството бил производство на пресни сладкарски изделия и ресторантьорство, като
стопанисва наета гостилница „Бай Д.“, находяща се на ул. „Дедеагач“ № 30 в гр. Шумен.
На 10.10.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен
съвместно с представители на ОД на МВР – гр. Шумен, РЗИ – гр. Шумен и ОДБХ – гр.
Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 8 „Осъществяване на контрол по спазване на
изискванията за законосъобразно възникване правоотношенията по предоставяне на работна
сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на
възнагражденията и разпределението на работното време, както и на лицензионните и
разрешителни режими, свързани с наемане на работа, с особено внимание към микро-,
малките и средни предприятия“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и във връзка с прилагането и изпълнението на
противоепидемичните мерки по време на обявената извънредна епидемична обстановка в
стопанисваното от дружеството – жалбоподател заведение за хранене „Бай Д.“, находящо се
на ул. „Дедеагач“ № 30 в гр. Шумен.
При проверката, било установено, че в обекта като сервитьор работи непълнолетното
лице В. Г. С.а, ЕГН **********. Същата обслужвала клиенти, изпълнявала поръчки и
работила с фискалното устройство. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
№ ПР 2029486/19.10.2020 г. за извършена проверка на 10.10.2020 г. – в обекта и 16.10.2020
г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били
описани в седем точки в съставения протокол, с който на дружеството били дадени
конкретни предписания. Въз основа на установените факти, на 19.10.2020 г. на дружеството
- жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-
0001203, като актосъставителят е посочил, че дружеството жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл.12 ал.1, във вр. с чл. 11 ал.5 от
Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Нарушението се състояло в това, че непълнолетната В. С.а, не е
била инструктирана по безопасност на труда преди да започне работа. Актът е бил съставен
в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал
2
акта, сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие, дружеството -
жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 27-0001203/19.11.2021 г. на Директора на Дирекция “ИТ” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на
“КАРАМЕЛА М.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
ул. „Любен Каравелов“ № 33Б в качеството му на работодател, представлявано от М. Т. Г.
ЕГН ********** и Н. В. М. ЕГН ********** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1700 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. П. П.,
свидетеля ПЛ. В. С. - свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на акта,
свидетелите Б. П. Т., ИЛ. АНТ. Г., Д. ХР. Д. - свидетели на установяването на нарушението,
свидетелите М. В. Х. и В. Г. С.а – присъствали в заведението „Бай Д.“ при извършване на
проверката, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.П., П.С., Б. Т., И.Г. и Д.Д. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време на
извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздават пряко възприетите
от тях факти и обстоятелства. Освен това показанията им са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не могат да се счита за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят посредством разпита на свидетелите М. В. Х. и
В. Г. С.а, прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че не
е допуснатото соченото нарушение от дружеството - жалбоподател. Същата обаче не
съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена
защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се
подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Разпитана като свидетел
по делото В. Г. С.а заявява, че в момента на проверката не е работила в заведението, като не
е обслужвала клиенти, както и не е работила с фискалното устройство, а само е била в
заведението при приятелката си. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не
следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията
свидетелите, чиито показания съдът приема за достоверни. Отделно от това свидетелката В.
С.а не може да се счете за незаинтересувана и безпристрастна, тъй като работи в
стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в
3
достоверността на нейните показания. От друга страна съдът намира твърденията, че В. Г.
С.а само е била при приятелката си в заведението, за твърде неправдоподобни. На първо
място, свидетелите П.С., Г.П. и Б. Т. лично са констатирали, че В. С.а сервира на клиенти и
работи с фискалното устройство. В същото време изводът за недостоверността на
твърденията, че непълнолетната само е била при приятелката си в заведението, се
потвърждава и от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицето В. С.а, която същата е
попълнила саморъчно. От посочената декларация, става ясно, че е работела като сервитьор в
процесния обект от миналата седмица, в рамките на четири работни часа – от 20.00 часа до
24.00 часа, с договорено дневно заплащане – 20 лева. Макар и да нямат качеството на
свидетелски показания, като надлежно приети и приложени по делото писмени
доказателства посочените обяснения дават основание показанията на свидетелките М. Х. и
В. С.а да не бъдат кредитирани в тази им част и потвърждават достоверността на
показанията на свидетелите П.С., Г.П. и Б. Т.. Освен това, съдът намира основание да не
кредитира показанията на М. Х. поради близките отношения на същата с представляващия
дружеството – жалбоподател, а също така предвид и обстоятелството, че същата работи като
управител в стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в
достоверността на нейните показания. Това до голяма степен прави показанията прекалено
пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. При така установеното
съдът приема, че непълнолетното лице действително е полагало труд за дружеството, като
последното при осъществяване на дейността си не е изпълнило задължението си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е провел и
документирал по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве при работа
на лицето В. Г. С.а ЕГН **********, преди допускането му на работа в механа „Бай Д.“ на
10.10.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 27-0001203/19.11.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административно-наказващ
орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящият съдебен
състав не намери в административно-наказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.
57 от ЗАНН.
4
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно-наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената
в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение
на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото
лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
Разпоредбите на чл . 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 12 ал.1, вр. чл. 11 ал.5 от
Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, установява изискване лицата полагащи обществено-полезен труд
при полагането му да бъдат инструктирани и обучени по безопасните методи на работа.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството -
жалбоподател, че на 10.10.2020 г. непълнолетното лице В. Г. С.а се е намирало в
стопанисваното от дружеството заведение. По изложените по-горе съображения съдът
приема, че С.а е полагала труд като сервитьор, наред с останалите работници на
дружеството - жалбоподател. Наред с това настоящия съдебен състав съобрази разпоредбата
на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ
имат доказателствена сила до доказване на противното. А противното не се доказа.
Административно-наказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите
доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради което
правилно е издал атакуваното наказателно постановление. Ето защо съдът приема, че в
конкретния случай дружеството – жалбоподател действително е осъществило от обективна
страна състава на визираното в чл . 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 12 ал.1, вр. чл. 11
ал.5 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, установява изискване лицата полагащи обществено-полезен труд
при полагането му да бъдат инструктирани и обучени по безопасните методи на работа
нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното
5
наказателно постановление.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15
000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази връзка съдът
счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно дружеството “Карамела М.”
ООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените
му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и
съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му
отговорност е обективна и безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито
да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е
изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Не са налице основания нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като от съдържанието на приложената на стр. 19 от делото декларация
на основание чл. 402 ал.1 т.3 от КТ, лицето В. С.а е полагала труд за времето от една
седмица преди проверката.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над
минималния, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и
мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство,
то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от
страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-
висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които
е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.
В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в
тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да
бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена
санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че по този начин
ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните
6
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателното
постановление. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно постановление, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.
1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно
наказание, разноски се дължат както на административно-наказващия орган, така и на
дружеството – жалбоподател, които обаче в жалбата са направили искане за присъждане на
разноски, но не е посочен конкретен размер на поисканото адвокатско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не са представени Договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител
административно-наказващия орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143 от
АПК, съдът намира, че на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. В тази връзка, както и съгласно разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в
тежест на дружеството - жалбоподател, която сума следва да се заплати от последният по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.
7
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001203/19.11.2021 г. на Директора на
Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2
от КТ на “КАРАМЕЛА М.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 33Б в качеството му на работодател, представлявано от
М. Т. Г. ЕГН ********** и Н. В. М. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева, като намалява размера на
наложената наказание “имуществена санкция” от 1 700 / хиляда и седемстотин/ лева на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Кармела М.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, да заплати по сметка на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Кармела М.” ООД, с ЕИК ********* за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8